Докато тя се носеше по стъпалата, той не откъсна очи от нея. Наслаждавай се, но не забравяй защо си тук, пробягнаха думите на Джералд в ума й, и тя бързо отклони погледа си от Ранд. Не беше пепеляшка, която тепърва щеше да бъде омаяна от хубавия принц.

Почти бе достигнала подножието на стълбището, когато — в нарушение на протокола — принцът изкачи бързо последните пет стъпала, за да я посрещне. Член на кралското семейство никога не правеше това за човек с неблагороднически произход. Явно Ранд не искаше да се съобразява с традицията.

Заради нея. Кръвта на Никол започна да пулсира във вените, когато почувства погледа му по всяка частица на тялото си.

Той се наведе ниско над нея.

— Трябваше ли толкова да се бавиш? — Подкачи я той. — Пропусна опашката, наредила се да поздрави кралското семейство. Сигурно го направи нарочно. — Той се засмя.

Погледът му обходи тялото й, после спря на лицето й.

— Ти… — направи пауза, като че ли не можеше да намери думи. След това потушил пламъка в погледа си, заговори оживено: — Изглеждаш по-различно без онези абсурдни очила. Това ми дава възможност да видя по-добре очите ти. Сега ела. — Накара я да го хване под ръка и се обърна да я поведе надолу. — Опитвам се да си припомня всички подробности за петте жени, които поканихме тази вечер.

И това беше всичко. Липсата на очилата и елегантната й рокля в гръцки стил — почти не му направиха впечатление. Той непрекъснато виждаше жени с елегантни рокли, но все пак бе очаквала нещо като реакция. Яростно си напомни, че не е наета от принца, за да го впечатлява с вида си.

— Вече елиминирах една дама, която има склонност да се кикоти в най-неподходящи моменти — съобщи Ранд. — Мога да се закълна, че се присмиваше на роклята на майка ми, докато бе наредена на опашката.

— О, не — изохка Никол, неспособна да сдържи усмивката си. — Не можем да позволим това.

Въпреки споменаването на кралицата Никол имаше чувството, че се носи по въздуха, докато се спускаше плавно по стъпалата редом с принца. Когато успя да откъсне погледа си от Ранд, тя си даде сметка, че този път хората гледаха.

Всичко забелязваха — където и да отидеше принц Ранд, каквото и да направеше. Не трябваше да забравя това, тук — на това публично място — наложително беше да се отнася към него с цялата церемониалност, която изискваше положението му, независимо колко фамилиарни бяха насаме. С периферното си зрение улови ярка светкавица и разбра, че един фотограф ги е заснел. Издърпа ръката си от неговата.

Ранд се намръщи и погледна към фотографите. Сви рамене.

— Няма за какво да се притесняваш, Никол. Те вече са заснели километри лента — и не само с мен.

— Щом казваш — отвърна тя. Не се усещаше така спокойна като него. Ранд явно бе най-популярната фигура за пресата на този бал.

— Не вършим нищо извън обичайното тази вечер — додаде той успокоително. — Освен че си тук, за да ми бъдеш в помощ по един специален проект.

Тя кимна, без да е в състояние да срещне погледа му. Сърцето й се сви, когато разгада какво се крие зад думите му: Към нея се отнасяше не по-различно, отколкото, към която и да е от другите гостенки. Ранд я настани встрани, до една саксия с палма. Тя се стегна и се върна в ролята на служителка. Прегледа списъка с четирите останали кандидатки, с които той трябваше да се срещне, след това го запозна набързо с подробностите. Двамата потърсиха с очи жените в претъпканата зала, докато скритият в ъгъла оркестър преминаваше от камерна музика към първия валс.

— Яркорозовата рокля — кимна Никол по посока на жената. — Това е лейди Марла Йохансон. Определена е за първия танц. — Никол вече му бе съставила програма за танците. Каледония следваше много от традициите на деветнадесети век и от един мъж се очакваше да си запази танци предварително, за да си подсигури по-желани дами.

— Да, срещал съм я преди. Приятна жена — разсъди на глас Ранд, докато гледаше с преценяващ поглед лейди Марла. — Високият нордически тип. Била е обект на вниманието на не един мъж.

— Ъхъ — кимна Никол. Но почувства думите му като удар в стомаха и в сърцето й пламна неизпитвана дотогава люта ревност. Образец на изискана самоувереност, тя протегна ръце и принц Ранд ги хвана в своите, като се поклони ниско.

— Лейди Марла — поздрави я. — Не сме говорили с години.

— Да, ваше височество. Твърде дълго време.

Жената отговори на усмивката му, като че ли беше попаднала на най-голямото съкровище на света. Хвана го под ръка и той я придружи до подиума. Хвърли един последен поглед на Никол, устните му леко потрепнаха и тя се насили да се усмихне в отговор.

Наблюдаваше ги как се въртят в съвършен синхрон.

Погледът й следваше плавните движения на двойката, забелязваше дребни неща — как розовата й рокля докосва глезените му, как тя не снема очи от лицето му, как той стиска ръката й в своята. Изглеждаха идеално заедно.

Никол преглътна, ядосана на себе си заради изцяло женската и съвсем непрофесионална реакция. Знаеше от самото начало защо е тук. Нямаше никакво извинение или причина да изпитва ревност.

Тя въздъхна и се опита да потисне чувствата си. Слава Богу, нямаше защо да се преструва пред някой друг, освен пред Ранд. От всички страни бе заобиколена от увлечени в разговор групички хора, сред които се чувстваше като на остров.

Кралят и кралицата бяха в другата част на помещението, отпуснали се в двата си трона, заобиколени от прислужници и царедворци. Беше разделена от тях с огромното пространство на балната зала. Те може би дори не забелязваха, че е тук.

Огледа блестящата зала, невярвайки, че действително се намира тук. Високо на тавана висяха огромни полилеи, целите в кристални висулки. Махагоновият под бе излъскан толкова добре, че можеше да се огледа в него. Стените и таванът бяха украсени с изящни гипсови орнаменти и позлата, а цялата дължина на едната стена бе в огледала, които оставяха впечатление за безкрайност. На отсрещната стена имаше двукрили врати, водещи към една тераса. Оттам полъхваше лек ветрец с аромат на жасмин.

Почувства човек до себе си и вдигна поглед. Видя висок мъж с пясъчноруса коса.

— Познавате ли принца? Видях го да ви поздравява. Мисля, че не сме се срещали.

Никол се усмихна учтиво.

— Не, но аз знам кой сте — лорд Тейбърн, граф на Хевърингтън. Не сте ли ходили заедно на училище с Ра… с негово височество?

— Да, така е. Бяхме в един отбор за игра на поло. А вие сте?…

— Госпожица Никол Олдридж. От персонала на принца.

— От персонала? О! — Той вдигна вежди, после погледна към тълпата. — Ами… мисля, че тук някъде беше партньорката ми за танца. Приятно ми беше.

И си тръгна.

Това беше. Никол скоро си даде сметка, че който и да дойдеше, любопитен да види жената, с която разговаря принцът, изгубваше интерес, щом научеше, че е само една служителка.

Край нея се завъртя Ранд, прегърнал нордическата красавица. Поддържаше прилично разстояние между телата им, както забеляза Никол със задоволство. След това той насочи лейди Марла към края на балната зала, минавайки само на няколко фута от Никол при следващата обиколка. Улови погледа й, повдигна многозначително вежди, сякаш желаейки да узнае мнението й.

Никол вдигна на свой ред вежди, прехвърляйки въпроса на него.

Когато мина край нея следващия път, той едва забележимо поклати глава, явно намерил партньорката си за незадоволителна.

Никол въздъхна. Две бяха отхвърлени, оставаха още три. Не беше се доближила до успешния край. Но все още имаше възможност тази вечер — оставаха още три дами. Трябваше да открие жената, която ще сподели живота и мечтите му. Неговото легло. Прехапа силно устни.

Танцът приключи. Ранд прехвърли графинята на следващия й партньор и се присъедини отново към Никол.

— Не става.

Думите прозвучаха като музика в ушите на Никол. Но тя отказа да остави принца да се отърве толкова лесно. Не й харесваше мисълта, че цялата вечер ще бъде един пореден провал в усилията да му намери съпруга. Без съмнение беше твърде капризен.

— Но защо? Тя…

— Тя… се опитваше непрекъснато… да ме сваля, както вие, американците, бихте се изразили. Не ми хареса нахалният й маниер. Напълно неподходяща за принцеса.

— Разбирам. — Ако изобщо бе намерил жената за привлекателна, толкова лошо ли бе това? Физическата интимност би могла да доведе до любов, може би. Макар че изпитваше болка дори да говори за това, Никол се опита да го изтъкне. — Но ако дори малко я харесваше…

Като въздъхна с досада, Ранд й обърна гръб и се отдалечи в търсене на кандидатка номер три. Никол се загледа в златните си сандали. Защо беше толкова труден? Непрекъснато усложняваше задачата й. Прибързаните му оценки нямаше да ги доведат доникъде.

Със следващите две жени той се опита да танцува близо до Никол. Тя откри, че го търси в тълпата, наслаждавайки се на начина, по който я гледаше с всяко завъртане в нейна посока. Не можеше да отрече, че изпитва удоволствие от неговото внимание, въпреки че държеше друга жена в прегръдките си.

Той се намръщи над главата на кандидатка номер три и поклати глава над кандидатка номер четири. Въпреки че не изрече и дума за тях, Никол разбра какво й казва безмълвно. Отново ги бе намерил за неприемливи.

С всяко отхвърляне настроението й се повишаваше и тя се мразеше за това. Когато Ранд се върна при нея, направи усилие да защити въпросните жени — и да изпълни задължението си.

Ти просто не даваш никакъв шанс на дамите, Ранд — рече му тя тихо. — Как можеш от един танц да разбереш дали някоя от тези жени няма да ти стане добра съпруга!

— Разбира се, че мога! — Изстреля той в отговор. — Аз преценявам отлично хората.

— Каза ми, че искаш да я подбереш научно, с формуляри и оценъчни скали! — Обратите в действията му я поразяваха и въодушевяваха, въпреки че осуетяваха опитите и да му намери принцеса. — Сега ми говориш за инстинкти.