— Истинска катастрофа бяха, Никол. Да си го кажем направо.

— Е, добре, катастрофа — съгласи се тя с нотка на нетърпение в гласа. На Ранд му стана хубаво, откри, че се усмихва на нейната неформалност. Опита се отново да стане сериозен.

— Мисля, че на никого не би харесала такава поредица от срещи на сляпо — рече Никол. — По този начин това ще се избегне.

— Да, разбирам. — Неспокоен, той отново се изправи и започна да обикаля бюрото. Облегна лакти на него и се вгледа в безхитростното й лице. — Освен това се надяваш, че това ще покаже на майка ми колко усърдно се стараеш да ме ожениш.

Тя не се сконфузи много. Наклони главата си на една страна и му се усмихна.

— Всъщност това бе едно от съображенията. Признавам си.

Ранд се намръщи, питайки се как би реагирала майка му, щом й обясни какво бе организирала Никол. Може би щеше да смекчи отношението си към нахалната американка.

Надяваше се да е така. Откри, че му е трудно да разговаря с майка си след непрекъснатите спречквания при опитите му да защити Никол. Майка му отказваше да повярва, че между тях двамата няма никаква скандална афера, отказваше да повярва, че Никол се опитва упорито да му намери съпруга. Може би този бал щеше да предложи изход.

— Може и да стане — разсъди той.

— Да убеди майка ти ли?

Той се намръщи, подразнен, че отново си мисли за Никол.

— Да си намеря съпруга.

— О… — промълви тя тихо. Изглеждаше смутена. — Разбира се.

Той я погледна замислено и скръсти ръце. През ума му мина една идея и той внезапно реши.

— Ти също ще присъстваш на бала, естествено.

— Какво? — Никол го изгледа шокирана.

Ранд се оттласна от бюрото и закрачи по изпъстрения със сложни шарки килим.

— Искам да бъдеш там, за да ми помогнеш да се справя — поясни той, като формулираше аргументите си в движение. — Можеш да ги държиш под око, да си отбелязваш реакциите им към мен, към другите. Намирам, че е дяволски трудно да следя всичките както са така, на едно място.

Щом стигна до камината, той се обърна и откри, че лицето на Никол е придобило тревожно бледа окраска. Не можеше да проумее подобна реакция. В края на краищата това беше само един бал.

— Това представлява ли проблем за теб, Никол?

Тя отвори уста и сякаш насила изрече:

— Просто не съм от тези хора…

— Тези хора? — Омръзнали му бяха изкуствените прегради, издигани между благородниците и простосмъртните. — Това са просто хора с хубави дрехи. Ще си облечеш красива рокля и всичко ще мине добре — той посочи крака й. — Колко още ще стои това нещо на глезена ти?

— Една седмица. Но аз…

— Балът е след месец, така че това не е извинение.

— Знам, но всъщност нямаш нужда от мен там, Ранд — избъбри тя бързо, сякаш страхувайки се да не я прекъсне. — Не и когато си зает с пет жени. Можем да ги обсъдим след това…

Той я прекъсна.

— От мен се очаква да обърна внимание на пет жени! Три от тях едва познавам, а другите две са ми напълно непознати. Очаквам малко помощ! — Не можеше да разбере силната й съпротива срещу едно напълно практично предложение.

— Какъв… какъв вид помощ?

— Да ми напомняш кого, по дяволите, трябва да оценявам — първо. Да ме спасяваш, ако се задържа по-дълго с някоя и времето се окаже недостатъчно. Такива неща.

— Но майка ти! — въздъхна Никол. — Тя няма да ме иска там. А баща ти…

— По дяволите майка ми! — Значи това я притесняваше. — Заради шокирания израз на лицето й той смени тона. — Ще й обясня твоя замисъл, Никол, и ще обясня защо трябва да бъдеш там. Що се отнася до баща ми, той… промени мнението си за теб. — И наистина, баща му не преставаше да настоява да направи Никол своя любовница, а той продължаваше да се противопоставя. — И за секунда не се тревожи за моите родители, чуваш ли?

Тя не изглеждаше много убедена, но накрая кимна.

— Щом казваш…

Десета глава

— Къде беше, Никол? Принцът взе да се безпокои — обърна се Джералд към Никол веднага щом тя пристъпи във фоайето на голямата бална зала.

Никол погледна зад него. Широко стълбище водеше цял етаж по-надолу в балната зала, изпълнено с бляскаво общество — жени в маркови облекла, мъже в смокинги, пресата, отделена с кордон в един ъгъл. Всяка година списание «Аристократи» отразяваше бала със статия от десет страници, като показваше държавни глави, благородници, известни хора и принц Ранд с последната му приятелка.

Почувства нервно свиване на стомаха.

— Съжалявам, Джералд. Бях последна на опашката за коафьора.

Джералд се усмихна и край очите му се появиха бръчици.

— Свършил е чудесна работа. Трябва да кажа, че приличаш на картина, която видях веднъж в книга за гръцките митове.

На Никол й стана хубаво от комплимента. В същото време нотката в гласа му леко я притесни — сякаш той знаеше защо е искала да бъде в такъв стил. Редакторът на модния раздел в «Аристократи» беше намерил един дизайнер, който пожела да й заеме рокля с надеждата, че ще може да я фотографира. По някаква случайност разполагаше с рокля, която отговаряше на нейните изисквания. Както беше му обяснила, въпреки че роклята надминаваше и най-смелите й очаквания, никой нямаше да прави снимки на нея самата.

Както повеляваше гръцкият стил, роклята оставяте ръцете й голи и падаше на меки гънки от пристегнатата със златен колан талия, което я правеше да изглежда по-тънка, отколкото си мислеше, че е възможно. Беше обула златни сандали с висок ток, а косата й — която бе отнела толкова време на дворцовия коафьор — беше вдигната високо на главата, частично сплетена и с вплетен в нея златен шнур. Малки къдрици обрамчваха лицето и галеха шията й. Не носеше никакви бижута. Нищо от това, което притежаваше, не би било достойно за роклята.

Като изненада за Ранд бе сложила контактните си лещи вместо очилата. Никога не я бе виждал без нейните очила и тя се питаше как би реагирал.

— Даваш си сметка, че това е голяма чест, нали, Никол? — промълви тихо до нея Джералд.

Никол го погледна, объркана от нехарактерно нервния му тон.

— Аз съм тук, за да работя, Джералд.

Джералд вдигна вежди.

— Надявам се само, че принцът е обмислил добре всичко.

Никол беше установила делови взаимоотношения с Джералд, единствения друг човек, на когото Ранд доверяваше своите тайни. Сега започна да се пита какво в действителност мисли Джералд за нея. Стегна се.

— Не разбирам…

Джералд я хвана за лакътя и я отведе встрани. Понижи глас.

— Обикновено подкрепям всичко, което прави, както и ти, Никол. За мен е чест и привилегия да бъда част от неговия персонал, да помагам в дневния ред и осъществяване на неговите цели, отнасящи се до страната. Както знаеш, подкрепях и решението му да си наеме някой да му помогне да си намери подходяща съпруга.

Никол кимна, но продължи да усеща стомаха си на топка.

— Изплюй камъчето, Джералд.

Той въздъхна, явно почувствал се неудобно от това, което искаше да каже.

— Загрижен съм, че вашата… че неговата… че — той погледна нагоре, като че ли очакваше думите да паднат от тавана.

Почувствала объркване и трепет, Никол поклати глава. Никога не бе виждала Джералд така затруднен в намирането на думи, винаги бе толкова спокоен и съсредоточен.

Джералд сведе поглед и сподави дълбоката си въздишка.

— Аз съм просто един възрастен човек, който винаги се притеснява — както знаеш. Казвал ми е неведнъж, че държи нещата под контрол, така че няма да си пъхам носа в това.

Той й се усмихна и неуверено я потупа по ръката.

— Наслаждавай се на тази вечер, Никол, но никога не забравяй защо си тук.

Никол кимна, готова психически да започне да изпълнява задълженията си. Положително нямаше нужда Джералд да й напомня защо е поканена.

Тя му позволи да я придружи до площадката на стълбището, където беше застанал иконом в зелена униформа. Той протегна ръка.

— Картичката ви?

Никол нямаше такава, но Джералд извади една покана от джоба на сакото си.

— Това е госпожица Никол Олдридж от Каледония, племенница на лорд Филип, барон на Дюпрения — произнесе напевно той, като че ли титлата имаше някаква тежест.

Под скептичния поглед на иконома Джералд добави:

— Присъства по лична покана на принц Ранд.

Икономът вдигна вежди, но обяви с отекващ глас името й на кипящото множество от хора долу. Тя започна да слиза по стъпалата сама. Обърна се и погледна Джералд, който й махна веднъж, после изчезна. Явно не беше поканен.

Няколко души от стоящите най-близо погледнаха към нея, после се върнаха отново към разговора си, след като си дадоха сметка, че не е някоя специална гостенка. Тя нямаше нищо против. Беше прекалено развълнувана от самото си присъствие тук, за да се тревожи какво впечатление прави на петстотинте известни, богати и титулувани гости.

След това съзря принц Ранд и сърцето й подскочи. Той се отдели от една група и се приближи до стъпалата. Докато го гледаше, тя забави стъпките си. Беше изумително красив в ушития си по мярка смокинг. Изумруденозеленият шарф го идентифицираше за всички, достатъчно глупави да не разберат кой е в действителност. Тя го виждаше всеки ден, прекарваше часове наред в тясно сътрудничество с него. Но все още успяваше да спре дъха й.

Особено сега. Той спря в подножието на стъпалата и вдигна към нея поглед, светнал от неприкрито възхищение — и нещо много по-обезпокоително. По лицето му се разля бавна усмивка. Никол потрепери от радост, дълбоко удовлетворена от факта, че усилията й по подготовката на тази вечер срещат неговото одобрение. Казваше си, че той едва ли ще забележи присъствието й, като се има предвид колко много хора трябваше да забавлява. Опитваше се да се убеди, че е забравил за нейната покана. Никога погрешна преценка не й бе доставяла такова удоволствие.