Той се изправи, тресна полупразната чаша с вода и се застана лице в лице срещу баща си.

— Няма да се поддам на твоите кроежи, татко. Знам какво се крие зад всичко това. Защо искаш да се кротна. Искаш да спра да те предизвиквам, да спра да предизвиквам страната да направи следващата крачка — крачка, от която силно се нуждае. Искаш да затлачиш мозъка ми с удобството и мекотата на една жена, да превърнеш Никол в сексуален обект, когато аз ценя най-много у нея ума й.

— Тя ще има полза от връзката, не се самозалъгвай в това отношение, Рандал — възпря емоционалния взрив баща му с определено остра нотка в гласа. — Ще има всичко, за което би могла да мечтае. Ние, от рода Холингсуърт, сме много щедри мъже, когато ни изнася.

— Недей да ме слагаш в това число — сопна се Ранд в отговор. — Забрави ли, че съм ангажиран в търсенето на съпруга? Че Никол ми помага да я намеря? Твоето собствено двуличие — този фарс, който наричаш брак — това не е бракът, който аз ще имам. Не в такъв дом ще отгледам децата си. Заради Никол.

— Ако наистина така усещаш нещата, синко — процеди кралят с леденостуден глас, превръщащ обръщението в подигравка, — ти си по-голям глупак, отколкото съм си представял.

Неспособен да остане в присъствието му и минута повече, Ранд му обърна гръб и излезе с големи крачки от стаята.

Ранд почувства присъствието на Никол в библиотеката още преди да вдигне поглед от екрана на компютъра. Беше спрял да чете последния вариант на проекта си още когато тя влезе в помещението, но се поколеба да разкрие колко е доволен да я види.

Откри, че с всеки изминал ден идва в библиотеката все по-рано сутрин. Беше помолил Джералд да ограничи временно ангажиментите му, за да може да се съсредоточи върху изпипването на проекта — заедно с компетентната си сътрудничка, госпожица Никол Олдридж.

Той сложи ръка на тила си и внезапно му се допуши пура — едно от многото желания, които напоследък му се налагаше да потиска. Проектът, разбира се, беше важен. Но не можеше да се заблуждава повече, че това е единствената причина за страстта, която влагаше?

Забеляза как Никол се приближава до бюрото с периферното си зрение.

— Ранд имам едно предложение — каза тя с изцяло делови тон.

Той вдигна поглед към нейния и почувства как забраненото вълнение припламва в гърдите му. Беше си казал, че това преходно увлечение е изцяло в неговата глава, но тялото му не го слушаше.

Господи, едва не я беше целунал тук, в тази стая, а в храма отново го бе обзело това желание, още по-силно. Ако баща му не беше дошъл тогава… През целия ден продължи да се самоизтезава докато работеше редом с нея, наслаждавайки се на нейните прозрения нейната жизненост, нейния чар. Действаше направо като наркотик.

Никога не се беше чувствал толкова уязвим пред жена, но чувствата му несъмнено бяха продукт на дългите часове съвместна работа и общата им цел. Никога не беше срещал друг човек, който да е толкова загрижен за напредъка на Каледония, който разбира мислите му преди самия него. Ценеше общуването с нея повече от всеки друг. Ако всичко свършваше само с това…

Не можеше да се отърси от усещането за стройното й тяло, притиснато в него. Оставяше съзнанието си да фантазира как я държи, целува, изучава формите й с ръцете си — не само с очи… В най-неподходящи моменти умът му започваше да блуждае по някакви примитивни, шокиращо похотливи пътеки. Неговата собствена служителка! Една невинна дама при това.

Ако тя можеше да прочете мислите му… Без съмнение щеше да напусне и никога повече нямаше да я види. Той отказваше да допусне такава обезсърчителна възможност. Вместо това щеше да се въздържи завинаги от разкриването на скритите си желания.

Все пак, въпреки че се държеше безукорно с нея през цялото време, имаше чувството, че на някакво по-дълбоко равнище Никол е съвършено наясно с неописуемите му мисли и отказва да признае съществуването им — поради същите причини. А дали това не беше само негово тайно желание?

Тази сутрин бе сложила един от строгите си костюми, вместо широките женствени поли, които носеше напоследък заради нараняването си. Дори си бе обула чорапи, въпреки навехнатия глезен. Вече бе само с една патерица, а глезенът й бе стегнат в тежка скоба. Въпреки това носеше удобни ниски обувки.

Леко се обезсърчи, когато погледна косата й — отново прибрана стегнато на тила. Защо трябваше да я вдига? Защото усещаше неговите мисли? Не искаше да го поощрява?

Мисълта събуди неочаквания му гняв. Като че ли беше толкова глупав — такъв негодник — да действа под напора на желанията си! Освен това нейният опит беше пълен провал. Разбира се, комбинацията между очилата и стиснатите под мишницата папки й придаваха вид на непреклонна даскалка. Но въпреки това си представи как я отнася до дивана и сваля претенциите, също както и дрехите й.

— Седни, Никол — покани я той лаконично.

Никол видимо не реагира на хладния му тон. Седна внимателно на стола до бюрото и отвори една папка на скута си.

— Чувствам, че не напредваме достатъчно в търсенето на принцеса. Като изхождах от установения вече приоритет, подбрах следващите пет жени, за които трябва да се помисли.

Аха, значи така смяташе да играе тази игра. Още по-добре, тъй като той имаше същите намерения. Все пак не можеше да победи изцяло раздразнението от хладното и професионално държане.

— Имаш време да стигнеш до същността, Никол — продължи той с маниер, в който прозираше — както той се надяваше — липса на интерес.

— Да, съжалявам. Знам, че си зает. — Тя се размърда в креслото, леко подръпна полата си надолу, после продължи: — За да ускорим този процес, мисля, че ще бъде целесъобразно да поканим и петте кандидатки заедно в двореца…

— Да убием пет заека с един куршум? — уточни той иронично.

Тя едва не се усмихна, но се усети навреме.

— И така може да се каже.

Той се приведе към нея, очарован да чуе това предложение, очарован от начина, по който работеше умът й.

— За какво събитие ще ги поканим?

— Балът в чест на коронацията.

— Тази помпозна история?

Организиран всяка година, за да почете управлявалите дотогава монарси, през годините балът на коронацията бе паднал до нивото на показен светски фарс. Всеки, които беше някой, посещаваше бала — съвършен терен за каймака на калдонийското светско общество, което можеше да се поперчи и за калдонийското кралско семейство, което имаше възможност да изтъкне своята изключителност пред гражданството. Не беше мислил, че Никол ще сметне такова сборище за подходящо, като се има предвид тълпата.

— Нещо като принца от приказката, който направил бал, за да си намери съпруга, не мислиш ли? Само че се съмнявам някоя Пепеляшка да пристигне, обута в стъклени обувки.

Никол се впусна в защита на идеята си — както той мислеше, че ще направи.

— Знам, че звучи донякъде глупаво, но никой друг няма нужда да знае, че си търсиш съпруга. Жените ще бъдат очаровани да присъстват. Ще има толкова много хора и няма да изглежда, че са там със специална цел. Ще се държат по-естествено, не мислиш ли?

Той се облегна на стола и, събрал пръсти пред гърдите си, се зае да я изучава. Не усещаше как секундите отминават. Не можеше да реши дали да гледа лицето на Никол — и начина, по който големите й очи обхождат стаята в опит да отбягнат погледа му — или нейното тяло с неговите меки извивки, едва забелязващи се под строгия костюм.

Искаше му се да разтвори сакото й. Представи си как коленичи и го прави вместо нея. След това щеше да разкопчее блузата и да разкрие меките хълмчета на гърдите й… Заля го внезапно желание, мощно и осезаемо. Господи, разкопчаването на блузата щеше да отнеме много време. Щеше да я разкъса, да издърпа сутиена и да се наслади на разголените й гърди. Щеше да я целува и гали навсякъде, докато стане напълно готова за него и започне да го моли. Тогава, и само тогава, той щеше накрая да проникне — с такова удоволствие — в нея, щеше да усети влажната й мека плът, да я чуе как вика, да…

— Ще имаш готовност, нали?

Ранд подскочи, сякаш го заляха със студена вода.

— Готовност? — повтори той. Едва успя да изломоти думата. Страхуваше се да срещне погледа й, но видя достатъчно, за да установи, че тя е в блажено неведение относно неговите долни видения.

— Става дума за бала, така че да можеш да обърнеш внимание на кандидатките.

— Питай Джералд. Той е в течение на моята програма — успя да изрече дрезгаво той. — Нали не очакваш да я помня наизуст?

— Не. Разбира се, че не. — Тя наведе глава и той усети, че е изненадана — и дори наранена — от неговото поведение. Имаше желание да я погали по косите, да я успокои. Тази мисъл причини остро стягане в гърдите му. Баща му беше прав. Никол напълно владееше мислите му. Беше успяла някак да го спечели и той не мажеше да мисли почти за нищо друго.

Стегни се, човече, укори се Ранд. Скочи от стола.

Внезапното му движение стресна Никол. Тя затвори папката и я стисна с две ръце. Изглеждаше по-нервна от всякога, макар че се опитваше да го прикрие. Искаше ли питане, щом се взираше така в нея…

— Винаги ходя на проклетия бал — каза той рязко. — Това е мое задължение. Сега ми кажи за плана си.

— На бала ще можеш спокойно да огледаш кандидатките — произнесе тя колебливо — и да прекараш толкова време с тях, колкото пожелаеш.

— Разбирам — кимна той бавно. Вече бе приел идеята, изглеждаше разумна. И все пак вътре в себе си усещаше, че в доводите й се крие нещо повече от това, което бе разкрила. За да я предразположи, той повдигна въпросително вежди, мълчаливо насърчавайки я да продължи.

Тя захапа въдицата.

— Е, добре, Ранд — поде тя с въздишка, станала отново директната жена, която му харесваше. Техните опити да се държат хладно и делово накрая винаги преминаваха в непринудена фамилиарност. — Имам чувството, че сме се запънали заради няколкото не особено сполучливи кандидатури досега.