— Господи, да я влачиш по земята по този начин — додаде Едбърт, подсмивайки се. — Така ли сме те възпитавали да се държиш с една дама?

— Татко? — изрече Ранд колебливо.

Никол усети, че спокойното държане на краля озадачи принца. И тя не можеше да си обясни рязката промяна в настроението му.

— Ще взема тези неща. — Едбърт ги изпревари и пое патериците от ръката на Ранд; след това тръгна надолу по пътеката.

Изненадата на Ранд се предаде и на Никол. Тя имаше странното чувство, че кралят е решил да я приеме на някакво равнище, но как и защо — не можеше да разбере.

Реши, че това няма значение. Определено изпита облекчение, че не е изгубила благоволението на краля на своята страна.

Направил няколко крачки, Едбърт спря и се обърна.

— Какво чакаш? — попита весело той. — Хайде, госпожице Олдридж. Трябва да сте изморена.

Подкани ги с жест да го последват.

Без да каже и дума, Ранд се подчини, като предаде объркването си почти осезаемо на Никол. Тя притисна лице в рамото му, за да скрие усмивката си.

Дотук с драматичното напускане на сцената.


— Оценявам факта, че толкова бързо, след като ти казах, успя да разместиш програмата си — като се има предвид колко си зает напоследък — рече крал Едбърт, намествайки се в любимия си стол.

Ранд едва скри раздразнението си при подмятането. Баща му направи жест към прислужника си, който бе застанал до стената, неподвижен и мълчалив като манекен. Той веднага сякаш оживя и отиде до барчето да направи обичайния винен коктейл на краля.

— Седни, Рандал — нареди кралят. — Трябва да обсъдим нещо важно относно брака ти.

Ранд въздъхна и намести едрото си тяло в стола срещу този на баща си. Не знаеше на кой фронт ще нападне баща му, когато го повикаха в неговите покои няколко часа след спора им в храма. За негова изненада баща му явно се канеше да остави икономическата инициатива на мира — засега — и да се заеме с въпроса за неговата женитба.

— Нямаш намерение да ми разясняваш нещата от живота, нали? — промърмори Ранд, прикривайки своята напрегнатост с шега. Нямаше никакво съмнение, че баща му работи по някакъв свой таен дневен ред. Веднага щом естеството му станеше ясно, щеше да се заеме със защитата си.

— Не ставай смешен. Ще пийнеш ли нещо? — Той погледна въпросително Ранд.

Никол бе споменала веднъж — меко, но много внимателно, че твърдият алкохол несъмнено влошава състоянието на стомаха му. Освен това той всъщност бе жаден.

— Минерална вода. С лед.

Баща му вдигна вежди.

— Обикновено избираш друго. Напоследък виждам доста промени у теб, синко.

— Не чак толкова много — сви рамене в отговор, подразнен от насоката на подетия от баща му разговор. Накъде биеше? Прислужникът се върна с напитките на един поднос и подаде чашите — първо на краля, после на Ранд.

— Можеш да си вървиш.

Прислужникът се оттегли с безмълвен поклон затваряйки вратата на кабинета след себе си.

Кралят отпи бавно, след това остави чашата и погледна сина си.

— Сега да минем на темата. Не съм напълно сигурен, дали разбираш напълно какви са семейните ти задължения. Брачният договор за нас, хората от кралските семейства, не е това, което си мислиш, че е. Обичайната практика е щом веднъж ние — той обхване с жеста си двамата — си изберем съпруга, след това се женим и правим всичко възможно да осигурим продължение на кралския род. Здрави деца, родени от нашата кралица или принцеса. Тук свършват нашите задължения, що се отнася до семейните въпроси.

Ранд вдигна вежди.

— И с това имаш предвид…

— Малко след това, ако не и преди това, обикновено сме склонни да установим връзка със сърдечна приятелка, довереничка.

— Довереничка — повтори Ранд бавно. Почувства нервите си опънати. — Имаш предвид любовница.

По лицето на баща му пробягна болезнено изражение.

— Такъв вулгарен термин. Обикновеният работник може да има връзка с любовница. Терминът довереничка носи в себе си по-дълбоко значение — това е жена, която отговаря на изискванията не само на тялото, а и на душата. Продължителна връзка, Рандал. Силна и сигурна. Повечето членове на семейство Холингсуърт се спират на първата си дълготрайна довереничка още докато са между двайсет и трийсет години, около времето, когато се женят — ако не и по-рано. Ти си нещо бавен в това отношение — както и по отношение на брака.

— Разбирам. — Явно беше бавен. За разлика от баща си, който очевидно бе доволен да сподели със сина си как е мамил майка му. Ранд го знаеше, и то от години. Това бе едно от ония неща, които се подразбираха без думи, но — поне досега — никога не бе обсъждано. — Добре тогава. Кога взе първата си довереничка?

Баща му сви рамене, като че ли отговорът бе очевиден.

— След като възпроизводството не стоеше вече на дневен ред и бях осигурил продължението на рода.

Гласът на Ранд потрепна.

— Искаш да кажеш — когато съм бил роден, още в пеленки.

— Не сметнах за необходимо да изчакам, за да науча пола на детето, въпреки че положително щях да изпълня задължението си да опитам отново, ако ме беше разочаровал и се бе родил момиче.

Ранд го изгледа гневно със свит от отвращение стомах.

— Значи си имал любовница, докато майка ми е била бременна с мен. Опита ли се изобщо да направиш нещо по отношение на брака си?

— Да направя! Какво искаш да кажеш с това? — Кралят поклати глава, сякаш Ранд говореше на чужд език. — Бракът си е в ред, изпълнява своите функции както трябва.

— Не такъв брак искам за себе си.

— Искаш? Няма никакво значение какво искаш, Рандал. Мислех, че това вече ти е станало съвсем ясно. — Моментното раздразнение в гласа му изчезна при следващите думи. — Сега да се заемем със същината на въпроса. — Той се усмихна свойски.

Неговата веселост вбеси Ранд. Знаеше, че това е фасада. Зачака, питайки се каква посока ще поеме този абсурден разговор. Вече се бе съгласил да се ожени, за бога! Какво още искаше баща му?

— Твоята Никол — продължи делово баща му. Споменаването на Никол изпрати предупредителен сигнал в съзнанието на Ранд.

— Какво имаш да ми казваш за госпожица Олдридж — осведоми се той студено.

— Тя е интелигентна, дискретна и добре възпитана за жена без благородническо потекло. И доста хубава. Има деликатен чар, но подозирам желязна воля. Все подходящи качества.

Внезапна тревога обзе Ранд. Стисна силно чашата. Да не би баща му да смяташе да открадне Никол и да я направи своя довереничка! От тази идея му се повдигна. Усети вода по ръката си и си даде сметка, че може да счупи чашата. Наложи си да отпусне хватката си. — Какво — едва успя да изрече той — намекваш?

— Ами ти изглеждаш влюбен до уши.

Той — влюбен? Ранд побърза да се защити.

— Не съм…

— За бога, Ранд — прекъсна го кралят нетърпеливо. — Престани да се опъваш и направи жената своя приятелка.

Ранд замръзна, когато схвана думите на баща си. Кралят не искаше Никол за себе си, но смяташе, че синът му би трябвало да я вземе за своя любовница.

Никол — негова любовница? Никога не би могъл да я вземе за своя любовница. Не гледаше на нея по такъв начин — низко и физически.

Или пък? Заля го гореща вълна, когато си помисли за Никол, за страстта, която събуждаше у него в най-неочаквани моменти. Когато се смееше на някоя шега — така, сякаш на света не съществува никой друг. Когато вдигаше онези глупави очила на носа си, докато чете — без да усеща погледа му върху себе си. Когато прехапваше сочната си долна устна, карайки го да копнее да я докосне с език.

Без съмнение други мъже биха се запитали какво е това кипене на кръвта в такива моменти. На повърхността не съществуваше никаква директна сексуалност. Господи, и той самият не го разбираше, но този глад за нея беше непрекъснато там — под повърхността.

Схвана изведнъж с болезнен шок, че се самозаблуждава. Това, което изпитваше към Никол, бе повече от желание. Той гореше за нея. Жадуваше за нея с всяка частица от тялото си. Би могъл да я заведе в леглото. Почти бе сигурен, че би могъл да я прелъсти. Често беше виждал ответния копнеж в очите й, въпреки че тя се опитваше да го прикрие.

— Вземи я за своя довереничка сега, така че да можеш да вложиш енергията си в намирането на подходяща съпруга — посъветва го кралят. — Времето си върви, Рандал. Остават още шест месеца до края на годината.

— Защо те е грижа? — сопна се той. — Какъв е твоят интерес във всичко това?

— Ти явно си обсебен от нея. Разсеян. Неспособен да отделиш важното от маловажното. Това е този копнеж Рандал, любопитството, стремежът да я покориш.

Прекалено бързо, за да може да ги предотврати в мозъка му се оформиха представи. Никол в сатенена роба, чакаща го след изпълнен с обществени задължения ден, със скрита интимна усмивка на устните си — само за него. Разсъбличаща го с нежните си ръце, галеща го придърпваща го към мекото легло. Плъзваща възхитителното си, изящно тяло върху неговото…

Думите, с които баща му го увещаваше прозвучаха като ехо на неговите еротични мисли — като песен на сирена, зовяща го към нещо невъзможно и неосъществимо.

— Вземи я, Ранд. Направи я изцяло своя. Щом веднъж задоволиш тази краста, ще уседнеш в една приятна рутина и ще се завърнеш към истинското си аз.

Последните думи изведнъж го върнаха в реалността, изтръгнаха го от виденията му. Той не искаше да се върне към старото си аз. Не искаше да се поддаде на плановете на баща си. На собствената си слабост. От това зависеше бъдещето на цяла една страна.

— Не — промълви едва чуто. След това, с вече нараснала увереност, додаде високо: — Не. Никол заслужава нещо по-добро от това да ми стане сексуална играчка. Няма да направя това с нея.