— Не ме прекъсвай, нахално момиченце!

Никол стисна здраво устни, почувствала се, несъмнено, поставена на място. Припомни си изведнъж как Ранд я бе нарекъл вечно натякваща жена. Никой досега не я бе обвинявал, че е досадница, но явно това беше поведението, което толкова изнервяше Ранд — упреците, натякванията и студенината на майка му.

Кралицата продължи с триумфален тон:

— След известно внимателно сондиране се добрах до истината — и двете неща е направил заради вас. Не е ли така, госпожице Олдридж?

Ужасена от начина, по който разсъждаваше кралицата, Никол извика:

— Не!

— Не?

— Може и да съм ги споменала, като неща, за които си струва да се помисли, но не аз съм причината…

— Така ли? Не сте ли тук, за да се промъкнете в неговия живот, да му станете необходима, както никоя друга жена?

Като си спомни какво удоволствие изпитваше от това, че заема специално място в неговия живот, Никол се опита да не се изчерви от тази инсинуация. Но тя никога не би го наранила преднамерено. Той я беше наел, защото имаше нужда от нейната помощ, и тя му я даваше с готовност. Изправила гръб, тя се опита да оспори твърдението й:

— Разбира се, че не! Взела съм присърце интересите на Ранд. Аз…

— О, Ранд, така ли? Виж ти, какъв непринуден тон. Значи е по-зле, отколкото си мислех — отбеляза кралицата язвително. — Да сте толкова близо, в такива интимни отношения с кралското семейство, сигурно кара очите ви да заблестят, нали? Виждате, може би, възможности? Шанс да се укрепите в положението си на неотделима част от личния му живот, да станете незаменима, да се вмъкнете между него и бъдещата принцеса.

Кралицата правеше непрекъснати кръгове зад дивана и Никол изостави опита си да следи движенията й с очи. Кралица Евридика се беше доближила до истината и все пак никога не би могла да бъде по-далеч от нея. Отношенията на Никол с Ранд — нещата не стояха така, нямаше такава пресметливост. Изобщо не беше така.

— Не, аз…

— Може да сте родена в Каледония, но нашата страна не беше достатъчно добра за вас, нали? Избягахте, за да се образовате, с мисълта да ни покажете на какъв грешен път сме. Точно вие имате нужда от коригиране.

Неоснователните, но болезнени упреци валяха над Никол като дъжд. Тя примигваше, като се опитваше да запази безстрастния израз на лицето си, и се бореше с връхлетялото я чувство на вина, докато кралицата поставяше под въпрос нейната лоялност.

— Аз обичам Каледония — успя да изрече думите през стиснатото си гърло тя, но кралицата не спираше да говори.

— Чувала съм за вас, жените в Америка, колко свободно се държите. И, разбира се, вашето съмнително американско очарование е заинтригувало своенравния ми син.

Кралицата заобиколи дивана и се озова срещу Никол. Дребната й фигура сякаш порасна и се извиси — масивна, непоклатима и заклеймяваща — над нея.

— Момиче като вас — дъщеря на беден университетски преподавател, без зестра, без особено положение в обществото, освен в качеството си на роднина на дребен благородник…

— Майко!

Прогърмелият глас стресна кралицата и тя сякаш се закова. Никол почувства облекчение. С лице, на което бяха изписани вина и предизвикателство, кралицата се обърна към сина си.

Ранд тръгна към нея, схванал ситуацията с един поглед, несъмнено забелязал вцепенената поза на Никол, противопоставила своята сдържаност на атаката на кралицата.

— Какво, по дяволите, говориш на Никол?

— Не ми говори с такъв тон! И ти се обръщаш към нея на малко име? Май сте станали добри другарчета с твоята служителка, а? Откога отношенията с персонала ти са станали такива, Ранд?

— Няма да позволя да й се караш по този начин — отвърна й той яростно. — Аз я наех. Аз съм този, който се занимава с нея. Тя не е тръгнала на лов за парите или леглото ми. Сега, стой по-далеч от моите работи! — С хладна решителност, въпреки разпалените си думи, той застана пред Никол и й протегна ръка.

Тя вдигна поглед и прочете загрижеността в очите му.

— Ела с мен, Никол — промълви той нежно.

Никол се поколеба само за секунда, преди да му подаде ръка и да му позволи да й помогне да се изправи. Все още замаяна от емоционалния шок, тя залитна към него, спечелвайки си възмутено — високомерния поглед на кралицата.

Ранд сграби патериците и й помогна да ги сложи под мишниците си. След това се запътиха към вратата. Без да откъсва леден поглед от майка си, той задържа вратата, за да мине Никол, и я последва навън.

Никол едва не се разрида от благодарност, че бе така галантно спасена от гнева на тази жена. Беше печално неподготвена за атаката на кралицата. Сега поне знаеше къде стои. Не можеше да си позволи да го забрави.

Девета глава

Ранд не каза и дума, дори като отминаха застаналите на вратата стражи. Нито забави крачката си. Неговата уверена ръка на гърба й я насърчаваше да върви редом. Достигнаха до една двукрила врата покрай галерията и той я разтвори широко, превеждайки я през няколко мраморни стъпала към елегантна градина с цветни лехи и ниски подкастрени чимшири по протежение на настлани с плочи алеи.

— Ранд… — промълви тя, останала без дъх.

Той накрая сигурно си бе дал сметка, че се движат твърде бързо за нея, затова забави крачка и смени посоката, като я поведе към най-близката пейка на трийсет фута от тях.

— Слава богу, Джералд ми каза веднага щом се прибрах, че тя те е извикала — каза той с потъмняло от гняв лице, докато се отпускаше до нея на пейката. — Какво ти каза?

— Нищо — отрони тихо Никол. Стисна силно ръцете в скута си, неспособна да погледне към него след инсинуациите на кралицата. В никакъв случай не смяташе да сподели смущаващите обвинения на кралицата относно приписваните й замисли.

— Нищо! Това, което чух, не ми прозвуча като нищо.

Тонът му подразни Никол. Тя вирна брадичка и се обърна с лице към него.

— Ако искаш да знаеш хвърли един вестник в лицето ми — вестник, който до тогава не бях виждала, защото някой го е криел от мен!

— О, това — изрече той вече по-меко.

Въпреки пренебрежителния му тон, Никол отказа да се успокои.

— Може би ако знаех за него, щях да съм малко по-добре подготвена за нейната реакция.

— Сериозно се съмнявам в това. — Той се усмихна криво.

Никол въздъхна. Е, може би нищо не би могло да я подготви за кралицата. Всъщност разбра инстинктивно, че тя е от типа жени, които — наумили си веднъж нещо, намират доказателства, които да подкрепят мнението им. Дали наистина нейната неприязън се дължеше на факта, че Никол беше жена, по американски отдадена на кариерата си? Или под нейната враждебност се криеше нещо друго, нещо по-лично? И в двата случая кралицата бе вече решила, че Никол оказва лошо влияние върху Ранд. Нищо — каквото и да направеше или кажеше — нямаше да промени мнението на кралицата. Вестникарската статия просто й бе предоставила материал за директна фронтална атака.

— Слушай, Никол — промълви Ранд тихо, като постави ръка на рамото й.

Никол моментално си спомни за снимката, как едно такова докосване е било извадено на показ пред всички. Даже сега някой предприемчив фотограф с мощен обектив би могъл да ги дебне отнякъде. Оглеждайки се наоколо, тя леко се отмести, което принуди Ранд да отпусне ръка.

— Знаех, че снимката би те разстроила — продължи той. — Знам, че се виждаш като завършена професионалистка, а това, което се подразбира от статията…

— Но какво се казва в нея? — попита тя навъсено. — Майка ти не ме остави да я прочета, разбира се.

Скулите му се изопнаха.

— Откровено казано, в нея пише, че между нас имало страстна любовна връзка.

Никол почувства как кръвта нахлува в бузите й.

— Но… но… — Не й достигнаха думи.

— Точно така. Ти си наета от мен с определена задача и тази задача изобщо не включва… секс. — Той се прокашля и погледна встрани, явно смутен, че е употребил тази дума. — Но няма защо да се тревожиш. Името ти дори не е споменато в статията. Никой не знае коя си. Или по-точно — никой не знае жената, с която съм толкова близък.

Вярно е. Има любовна връзка. Само че не с тебе.

— Тогава… коя е?

— Коя — какво?

— Твоята… хм… любовна връзка.

Той вдигна тъмните си вежди.

— Значи отново се връщаме към това, така ли?

— Не! — осъзна тя внезапно и приглади с несръчно движение полата си.

Защо се чувстваше толкова млада, толкова неопитна? Трябва да беше заради момичешката пола и патериците, които я караха да се движи като непохватна тийнейджърка. И това, че бе привикана да отговаря, също като сгрешила ученичка пред директорката си. Изострените й нерви отказваха да се успокоят; стомахът й все още бе на топка.

Като ответна реакция Никол възприе възможно най-хладния си и рязък тон.

— Изобщо не ме интересуват вашите дела, ваше височество, освен когато имат отношение към моята работа. А те имат отношение — в личен план. — Тя задържа погледа си върху една хортензия в саксия от другата страна на алеята. — За в бъдеще ще ви бъда много благодарна, ако съобщавате подобни примери за публичен… интерес относно моята роля в живота ви. Тук, в двореца, имам предвид, докато работя за вас. Като ваша служителка.

Изрече го толкова добре, доколкото можа, но чувстваше, че думите й все още не изразяват какво точно е тя за Ранд. Нямаше никаква представа какви думи биха описали най-точно възникналото между тях уникално приятелство. Обикновената дума служителка изразяваше съвсем неточно това, което изпитваше към него.

Застави се да се обърне с лице към него. Както се бе опасявала, вглеждането в неговия развеселен поглед отне силата на думите й.