Кралицата я беше призовала.


Никол впери поглед в Джералд. Беше застанал в рамката на високата врата с тържествено изражение на обикновено добродушните си кафяви очи.

— Да, Никол. Тя настоява да се явиш в апартамента й, колкото е възможно по-скоро.

— Разбирам. — Никол се пресегна за патериците и се изправи. — А не каза ли случайно…

— Не, страхувам се, че не каза.

— О… — Никол нямаше да има дори шанса да формулира някаква стратегия за срещата с тази неприятна и — според сведенията — студена жена, преди да я въведат при нея. С внезапен, отчаян копнеж Никол почувства, че Ранд й липсва. През последните два дни времето му минаваше в непрекъснати срещи с икономическата комисия към Великото събрание. Не можеше да се каже колко дълго ще продължи това, но Ранд бе решил да не оставя законодателите на мира, докато не изслушат посланието му за бъдещето на Каледония.

Подпряна на патериците, Никол тръгна към Джералд. Носеше пола от батиста в синьо-розов десен, по-широка от полите на костюмите й, за да може да се движи по-свободно. В резултат на това видът й не беше толкова професионален, колкото би желала.

Поспря до Джералд и намести очилата си на внезапно взелия да се поти нос. Той направи жест към вратата и Никол излезе пред него в коридора.

Докато пристъпваше след Джералд, тя си даде сметка, че ще й се наложи да преодолява широкото мраморно стълбище, което водеше към първия етаж. Знаеше в основни линии разположението на помещенията в двореца. Докато Ранд заемаше западното крило, неговите родители водеха своите лични и бизнес дела от доста по-голямото и — по-старо — източно крило. Ранд ходеше там няколко пъти дневно да се храни или да посещава семейството си, но на Никол никога не й се беше отдавал случай да се доближи до това място.

На площадката Джералд й подаде ръка и, облегната на него, тя бавно и тромаво тръгна надолу.

— Знам, че принц Ранд ще извие стария ми врат, ако паднеш — каза той безучастно.

Никол му хвърли бърз поглед и долови весело пламъче в очите му, преди той да погледне надолу и да й помогне да се справи с още едно стъпало.

Двамата с Джералд се бяха сработили добре, споделяйки еднаквата цел да подкрепят принца.

— Кога се връща той? — попита тя без церемонии, давайки си сметка — след като го бе казала, че звучи доста фамилиарно.

Джералд, изглежда, не забеляза.

— Очаквам да се завърне преди четири часа. Мисля, че по програма в четири и половина трябва да ръководи журито на детско кучешко шоу на южната морава. Опитах се да му внуша, че е важно да бъде точен.

И той обикновено беше, що се касаеше до официалните събития. Въпреки, че при случаи като този — за които казваше, че са приятни, но несериозни, за него се знаеше, че пристига в последния момент.

По-рано, отколкото би й се искало, Никол се озова пред масивните дървени врати, които водеха към деловата част на апартамента на кралицата. Пред вратите имаше двама стражи в зелена униформа.

— Госпожица Никол Олдридж е тук в отговор на повиването на кралица Евридика — съобщи Джералд на един мъж в костюм, седнал на бюрото до вратата.

Той вдигна слушалката на вътрешен телефон, после кимна на стражите. Двамата отвориха вратите в съвършен синхрон и Никол мина през тях.

Твърде късно разбра, че Джералд не я беше последвал. Опита се да се обърне, както беше с патериците, и едва не падна. Той й се усмихна окуражително и кимна с глава. След това вратите се затвориха в лицето й.

Никол се обърна и се видя заобиколена от тежки, тъмни брокатени материи. Почувства, че се задушава в претрупания апартамент. В носа я удари тежък, сладък аромат на цветя, наслояван с годините.

Масивните позлатени мебели изглеждаха старинни — вероятно бяха старинни — макар и да са били претапицирани за стотен път само преди няколко десетилетия. Като си помисли за модерния, просторен офис на Ранд, тя не можеше да си представи, че някой би предпочел този тук.

— Значи това е сътрудничката, на която моят син толкова държи.

Никол обърна рязко глава при хладната забележка и се озова пред самата кралица. Очакваше, че секретарят на кралицата ще я съпроводи навътре в покоите на владетелката, вместо самата тя да я посрещне на вратата.

Сковано, чувствайки се несръчна като жираф, Никол се опита да направи някакво подобие на реверанс. Сведе ниско глава.

— Ваше величество, за мен е чест…

— Да, разбира се, знам, знам. Коя сте, племенница на барона на Дюпрения, ли? Е, не стойте там като някаква смутена ученичка. Седнете!

Благодарна за възможността да остави за малко патериците си, Никол се отпусна на най-близкия стол с високи облегалки. Очакваше, че кралицата ще я последва и ще седне на едно от диванчетата до стола, но тя остана до стената, вперила в Никол тъмния си, изпитателен поглед. Косата й — кафява, прошарена със сиво — беше вдигната в стегнат кок. Старомодната й кафява рокля висеше хлабаво от врата до под коленете й. Имаше минимално количество грим и бижута.

— От начина, по който говори за вас, очаквах повече вещина и стил — подхвърли тя с пренебрежителен тон, докато обхождаше с поглед простичкото й облекло.

Никол не би могла да се защити. Не разбираше естеството на нейното недоволство, а и дори да го разбираше, това беше кралицата. Нямаше никакъв изход, освен да седи мирно и да приеме това, което й готвеше тази жена.

Кралицата вдигна един прегънат вестник от близката масичка.

— Ще сметна, че корените на проблема се крият във вашата очевидна липса на изтънченост.

Объркана, Никол промълви:

— Извинете, ваше величество?

— Не ме прекъсвайте! — Кралица Евридика пристъпи по-близо. Беше обула обувки с връзки. Застанала на пет фута от Никол, тя я загледа втренчено. — Ще приема, че обикновено не схващате толкова трудно, госпожице. Но за да сме сигурни, че няма да има недоразумения, имам предвид това!

Тя тръсна таблоидното вестниче в лицето й. Никол ахна, когато изведнъж разбра. Там се виждаше цветна, малко неясна снимка на Ранд и нея, както бяха седнали под едно дърво, наслаждавайки се на пикника сред природата. Или поне се бяха наслаждавали на пикника.

Когато тази снимка е била направена обаче, ставаше ясно, че се наслаждават на нещо съвсем различно — на това, че са заедно. Фотографът беше уловил момента, в който Ранд се беше навел над нея с намерение да й се довери, сложил ръка на рамото й.

Нейното лице беше под такъв ъгъл, че чертите й трудно можеха да бъдат различени от тези на хиляди млади жени. Ето защо заглавието с огромни букви гласеше:

РАНД ПРИВЛЕЧЕН ОТ ТАЙНСТВЕНА ЖЕНА

Но изражението на Ранд беше уловено много добре. Видяла отново оживеното му възбудено лице, толкова близо до нейното, Никол изпита странно чувство на удоволствие, примесено със съжаление, защото сега знаеше защо то изглежда така. Той се е канел да сподели с нея тайната на упоритата си работа по подобряване икономическото положение на Каледония. В това нямаше кой знае какво лично.

— Аха! Изчервихте се, госпожице Олдридж — клъвна я кралицата с победоносен глас. — Което може да означава само едно. Наистина ви хванах.

— Хванали сте ме? Никога не съм виждала това нещо преди. — Всъщност през последните седмици бе забелязала, че вестниците, които обикновено носеха в библиотеката, бяха престанали да пристигат. Беше твърде заета, за да почувства липсата им. Което би могло да означава само едно — че Ранд се бе опитвал да скрие това от нея. — Той е… той е почти отпреди три седмици. Аз…

— Нямате ли връзки с пресата, госпожице Олдридж? Синът ми не съобщи този факт, когато ви нае. Но аз накарах моите хора да ви проверят, когато това — това долно нещо се появи! Не стига, че хора като вас свързват името му с едва ли не всяка жена, подходяща да му стане съпруга. Но да се свързва името му с вашето, обикновена жена, която не може да му предложи нищо… Ако не беше толкова абсурдно, щеше да бъде наистина противно.

Името му свързвано с нейното? Без да поиска разрешение, Никол грабна вестника от ръката на кралицата и прегледа набързо статията, ядосана не по-малко от това, че е била изненадана, отколкото от факта, че са я замесили в тази история.

— Името ми не се споменава! Дори лицето ми не се вижда… Ваше величество — добави тя със закъснение.

— Само въпрос на време, докато някой предприемчив новинар не се докопа до вас, сигурна съм. Без съмнение ще направите така, че те да разберат коя сте. И като си помисля, че синът ми ви нае да му намерите подходяща жена! Каква ирония…

— Аз наистина се опитвам да му намеря съпруга, ваше височество — изрече студено Никол. Не можеше да не се опитва да се защити — ние напредваме. Всъщност…

— Всъщност той прекарва повече време с вас, отколкото с подходящи жени!

Никол отвори уста да протестира, да се опита да обясни, че в съвременния свят мъжете и жените често работят заедно, без това да означава неща, които, изглежда, кралицата има предвид.

Но кралицата я прекъсна:

— Не изпитвате ли някакво уважение към родната си страна, момиче? Бъдещето на страната е изложено на риск! Ами че главата му е пълна с глупости заради вас! Само преди седмица на вечеря взе да дрънка някакви странни неща за асансьори в двореца. Асансьори в тази вековна сграда! Идеята е абсурдна! Сега разбирам защо си е помислил за такова нещо. Както и подозирах. — Очите й се спряха на стегнато превързания глезен на Никол. — После преди няколко дни, спомена — съвсем между другото, имайте предвид, че е спрял да пуши заради нова национална кампания за Каледония.

— Да, тя върви много добре — прекъсна я Никол, стараейки се да звучи спокойно и хладнокръвно въпреки яростния тон на кралицата. — Започнаха да пристигат много писма, които ни подкрепят…