Трейси Козънс - Синя кръв

Въпреки че глезенът я болеше, Никол не можеше да си спомни да е била по-щастлива. Всеки ден след инцидента, вече две седмици, тя се събуждаше нетърпелива да започне работа. Никога не си бе представяла, че принц Ранд — обрисуван от всички, включително и от нея, като арогантен, егоцентричен плейбой — би могъл да работи толкова упорито. Също като треска с ниска температура или някакво радиосмущение притегателната сила на принц Ранд не искаше да изчезне. Непрекъснато бе там и я изчакваше я да се настрои на същата вълна — ако смее. Спасяваше се като хвърляше цялата си жар в проектите.

И от всеки час, който влагаше — независимо дали в съставянето на доклад за катастрофите по пътищата или в контакти с водещи жени от Каледония, от които търсеше подкрепа за промяна на правилата за прием в университета — тя изпитваше силно чувство на удовлетворение, каквото би могла да й донесе единствено ползотворната работа. Беше прекарала твърде много години в работа по списанието, докато тук имаше да се върши толкова много.

Но само защото Ранд го бе направил възможно. Само две неща хвърляха сянка върху новата й кариера. Първата беше неспособността да открие сериозна кандидатка за принцеса. А вече бе почти юни. Принц Ранд изобщо не споменаваше за нейното безсилие в тази област, но проблемът тежеше на Никол все повече и повече с течение на времето. Нито една от кандидатките не беше минала и първия тест. Нито една не беше заинтригувала принца достатъчно, за да поиска от Никол да му уреди втора среща с нея.

Второто разочарование бяха честите и неочаквани изчезвалия на Ранд по лични дела — на неизвестно място с неизвестна цел. Този път беше отсъствал не само през уикенда, а цели пет дълги дни.

Облечена небрежно в памучни панталони и блуза Никол закуцука към библиотеката с патериците си. За нейно облекчение, когато пристигна, откри, че Ранд се бе завърнал в двореца и вече се бе заел с работа. Диктуваше тезиси по предложението, което скоро щеше да внесе пред Великото събрание — впечатляваш набор от реформи с цел увеличаване привлекателността на Каледония в очите на чуждите инвеститори.

Тя застана на вратата и се загледа в него, обзета от гордост. Искаше и се светът да узнае за този човек, който работеше толкова упорито. Никога не беше виждала толкова изпълнен с енергия човек. Понякога той сякаш изчезваше, втренчил поглед в празното пространство, пренасяше ума си на милиони мили разстояние. Когато се завърнеше беше готов с нова стратегия или план за атака срещу някоя особено гадна пречка. Колкото по-упорито работеха, толкова по-щастлив изглеждаше. Беше цяло вдъхновение.

В същото време нейната себична половина беше доволна, че не и се налага да го дели — поне що се отнася до работата му. Неговата тайнствена любовница можеше да има тялото му, но Никол споделяше надеждите му за Каледония. Би била пълна глупачка да желае да има и двете.

Той вдигна поглед и очите им се срещнаха. При вида на възхитеното му изражение през нея премина нотка на възбуда. Пет дълги дни… Тя храбро се опита да запази спокойствие.

— Добро утро, Ранд.

— Влизай! Имам чудесни новини. Седни. — Той изключи диктофона и й посочи дивана.

Таванът на библиотеката се издигаше на височина два етажа, а цветното стъкло на високите прозорци пропускаше вътре приглушена светлина. Рафтовете бяха изпълнени от пода до тавана с книги — нови и стари. Повечето стари, помисли си Никол с усмивка. Работата по освобождаването на страната от задушаващата прегръдка на традицията беше я накарала да оцени естетическите аспекти на нейното наследство.

Върху скъпо бюро от розово дърво, рязко контрастиращ с интериора на библиотеката, беше поставен нов компютър. Твърдият му диск вече бе пълен с файлове по новите проекти. Нейният собствен лаптоп беше поставен до него. Беше прехвърлила в големия компютър и файловете с кандидат принцесите.

Тя се отпусна с благодарност на дивана и сложи патериците до себе си.

— Какви са тия новини?

— Насърчителна програма. — Той поясни как през първите три години решилите да строят в Каледония ще могат да ползват ток, вода и телефон безплатно и ще бъдат освободени от данъци.

— Изглежда реалистично — кимна Никол.

— Повече от реалистично е. — Ранд прекоси разстоянието до вратата. Обходи бързо с поглед коридора, сетне затвори плътно вратата и се върна да седне до нея. — Вече работи.

— Не разбирам. — На Ранд все още му предстоеше да представи своите идеи пред мудното и консервативно Велико събрание и да се опита да спечели депутатите за реформите си. Той може и да беше принц, но управлението беше парламентарно.

Очите на Ранд блестяха.

— Време е да разкрия тайната си.

Неговата тайна… за това какво прави през уикендите. Никол леко се отмести, опитвайки се да прикрие внезапно появилото се чувство на неудобство… и усещането за неговата близост.

— Продължавай.

— Знаеш, че от време на време напускам двореца по лична работа…

— Да — кимна тя бавно.

Може би в края на краищата щеше да е по-добре да не узнава тайната му. Той можеше и да твърди, че неговите връзки са по-малко, отколкото подсказваше репутацията му на плейбой, но това не отхвърляше възможността да е скрил някоя екзотична любовница в някоя вила.

Той започна да говори и тя се отърси от мислите, за да се съсредоточи върху думите му.

Очите му, когато срещнаха нейните, бяха блеснали от ентусиазъм и притеглиха вниманието на Никол.

— Не съм казвал, на никой друг за намеренията си, освен на Джералд. Не ми се искаше да ги огласявам преждевременно. Но, Никол, тъй като ти си тясно ангажирана с нашия проект, не мога да се удържа да не ги споделя с тебе.

Нашият проект… Значи се е сгодил. Сигурно беше това. В живота му имаше някаква жена и сега щеше да се ожени за нея. Нищо чудно, че не беше особено загрижен за липсата на напредък у Никол. В стомаха си усети гадене и се опита да го потисне. Ако би могла само да си каже, че просто изпитва професионално разочарование от факта, че бе минал и без нея при намирането на съпруга… Ако можеше само да повярва на тази лъжа…

Но нали годежът беше целта, напомни си строго тя. Липсата й на лоялност у нея я засрами и тя изтика нежеланото чувство някъде дълбоко в сърцето си. Опита се да запази гласа си спокоен.

— Продължавай.

— Исках да ти го кажа по-рано, Никол. Всъщност почти го направих по време на нашия пикник. Но… — Той погледна превързания й крак. — Ами да, прекъснаха ни. А след това то остана някак на заден план.

— Ранд? — погледна го въпросително тя, учудена да забележи колебание у този обикновено толкова уравновесен човек. Влюбен е. Как иначе би могла да се обясни едва скритата му възбуда? Сърцето й се сви и тя изведнъж усети, че й е трудно да си поеме дъх.

Погледът му се спря отново на нея, взирайки се внимателно. Сигурно беше доволен от това, което видя, защото се засмя. Сякаш от раменете му бе паднала голяма тежест. За разстроените й нерви звукът прозвуча като нежна подкана.

Той си пое дълбоко дъх и започна:

— През изминалата година отделях колкото е възможно повече време за пътувания до други страни — страни със силни, развити икономики — и се срещах с бизнесмени, които биха изявили желание да работят в Каледония.

— О! — Неговото откровение я засегна в най-дълбоката й първична същност на жена. Пътуванията му не бяха свързани с жена. Никога не са били. Всички онези нощи, в които бе отсъствал, онези безкрайни нощи, когато умът й се изпълваше с картини на страстни прегръдки с неговата любовница, тя е била плод на въображението й. Изобщо не съществуваше.

Заля я вълна на облекчение — нелогично, необосновано облекчение. Насили се да запази равновесие да скрие чувствата си от него да изрази подходяща степен на приятна изненада, и нищо повече. Но не можа да потисне ответната си усмивка и разбра, че той прочете радостта в очите й. Бъди щастлива, че е по-отдаден на каузата, отколкото си очаквала, каза си тя. Закрепи радостта си върху този факт и върху поразителния му успех.

— Ужасно вълнуващо е — той сложи ръка на гърба на дивана и се обърна към нея, вдигайки едното си коляно на възглавничката между тях. Няколкото сантиметра разстояние между тях се зареди с електричество. Неговата енергия сякаш я обгърна и кръвта тревожно заблъска във вените й.

Никол се пребори с инстинктивната си женска реакция. На всяка цена трябваше да запази спокойствие.

— Току-що се завърнах от Щатите, Никол — продължи ентусиазирано той. Името й произнесено с дрезгавия тембър на гласа му, сякаш завибрира по гръбнака й. — Една водеща компютърна фирма иска да започне производство тук. Завод за принтерни консумативи и малки… Как беше думата? — той размаха ръка, търсейки думата.

— Чипове, може би? Микрочипове? — Облекчението на Никол се преобрази във вълнение, равно на неговото. Микрочипове! Не любовница, нито съпруга. — Каква добра новина за Каледония! Шанс най-сетне да навлезе в съвременния свят.

Той ентусиазирано плесна коляното си.

— Да! Микрочипове. Те смятат, че нашите кадри са по-квалифицирани, отколкото в други страни, и ще могат по-лесно да ги обучат. Разбира се, аз ги наведох на тази мисъл. — Думите се лееха от него като вода през разкъсан бент.

Тя се усмихна на момчешкия му ентусиазъм и постави ръка на ръката му.

— Но това е вярно, Ранд. Ти си прав! Съвсем прав! Чудесна новина!