Трейси Козънс - Синя кръв

Никол се обърна към него, сложила ръце на кръста.

— Така е, може да се смееш колкото си искаш. Без съмнение, плейбой като тебе си мисли, че съм абсурдно старомодна. Цяла книга ще е нужна да отрази всичките ти любовни истории.

Нейният гняв го изпълни със задоволство. Не беше го наричала ваше височество през целия им последен разговор.

— Защо имам чувството, че си прекалено загрижена за моите взаимоотношения с дамите?

— Не съм загрижена — смотолеви тя, скръстила в защитен жест ръце пред себе си. После продължи делово: — Това е чисто професионален интерес. Когато наистина намерим сериозна кандидатка, много е вероятно тя да те отхвърли като неподходяща кандидатура заради твоите… жени.

Това вече беше нещо.

— Моите жени — изрече той в нейния тон. — Какво точно имаш предвид?

— Лейди Айрин Килиън, например. Съпругата на граф Сътсби. Бяхме публикували снимка как вие двамата танцувате на благотворителен бал.

Ранд застана нащрек. Лейди Айрин бе последното име, свързвано с неговото, около четири месеца преди да се заеме сериозно с търсенето на принцеса.

Никол продължи:

— Мълвата беше, че тя…

— Лейди Килиън случайно е една много красива жена — прекъсна я той с напрегнат глас, после се изправи и бавно тръгна към нея. — Тя също така е случайно и председател на Комитета за борба с насилието срещу децата. На въпросното събитие потърси моята финансова и официална подкрепа преди годишната им конференция — нещо, което аз й предоставих с готовност. — Той се спря пред нея и се загледа в лицето й с широко разтворени очи. — Що се отнася до личните ми взаимоотношения с лейди Айрин, въпреки че е очарователна жена, тя има един наистина щастлив брак. Никога не съм имал сексуални контакти с нея. Това те интересува най-вече, нали?

Никол леко вирна брадичка.

— С кого си избирате да спите не е моя работа, ваше височество. Просто съм загрижена за ефекта, който може да има репутацията ви върху бъдещата ви съпруга.

Неговата репутация. Да не би наистина да вярва, че той сменя жените си всяка седмица? Наистина ли смяташе, че е толкова повърхностен, толкова егоцентричен? При тази мисъл стомахът го загложди и той си даде сметка, че целия ден не е вземал антиацид. Сега имаше нужда от едно хапче.

Не искаше да спори с нея. Завърнал се при масичката, той вдигна чашите им за вино и малка кутия шоколадови бонбони, оставена за тях. Отиде отново при Никол и се настани на земята.

— Седни.

След леко колебание тя го последва и пое чашата си от него. Той отвори кутията шоколадови бонбони и я протегна към нея.

— Винени бонбони. Една от странностите на Каледония.

— Част от уникалното й наследство — парира тя, докато си избираше бонбон. Разгледа го замислено, преди да отхапе. — Не бях се сещала за тях от векове — изрече със смесица от изненада и меланхолия. — Нито за хубавите времена. Колко тъжно от моя страна.

Тя го погледна, а той изчака търпеливо — знаеше, че си припомня детството си тук, в Каледония. Мека усмивка заигра по устните й.

— Моите родители обичаха да ми ги слагат в чорапите за Коледа. Шегуваха се, че ще се напия с тях. Което всъщност не е възможно, тъй като те вървят с вино, но не ги правят от вино.

— Твоите родители изглежда са били симпатични хора — промълви той неловко. Как трябваше да се обсъждат нормалните родители?

— Такива бяха. — Тя се поколеба, после добави: — Благодаря, ваше височество. — Върнала се към официалния тон, погледна към Фортинбло, издигайки отново стена между тях.

Секундите отминаваха и напрежението растеше. Изпаднал в неловко мълчание, той се загледа в разпрострелия се долу град, докато Никол изучаваше бонбона в ръката си.

Промяната в тона на разговора не можеше да изтрие казаното и Ранд не можеше да мисли за нищо друго, освен какво наистина мисли тя за него. Все още нямаше никаква представа защо бе станала толкова официална в държането си към него, но нека бъде проклет, ако влезеше в нейния тон. Предположи, че ако иска от нея да бъде открита, трябва и той да се държи по същия начин. Това беше спасително прозрение. Той прегърна свитите си колене.

— Моят любовен живот не е толкова интересен, колкото изглежда — започна той внимателно, изричайки мисли, които никога преди не бе казвал на глас.

Очите й се разшириха и той се впусна по-нататък:

— Много граждани биха предпочели да остана целомъдрен, докато се оженя. Смятам, че това не е особено здравословно. И така — да, имал съм любовници, но съвсем не в такова количество, каквото си мислиш. Гледах на написаното за мен в пресата като на страхотна шега. Може би остарявам — добави той уморено. — Не намирам това вече за смешно.

— Защото то рефлектира върху вашето име.

— Точно така. Един ден ще стана крал на тези хора. Това би могло да стане по-рано, отколкото си мисля, поради влошаващото се здраве на баща ми. Не ми допада особено мисълта да остана в историята като крал Ранди Палавия.

Думите му прозвучаха по-рязко, отколкото бе възнамерявал. Той вдигна поглед към нея, а тя му отправи предпазлива усмивка, в очите й блесна разбиране. Гледката изпълни сърцето му с радост и той се засмя.

В отговор усмивката й стана още по-широка и върна естественото изражение на лицето й, което толкова му харесваше.

— Доволна съм — каза му просто.

Това бяха най-смислените думи, които бе чувал някога. Те вляха нова сила във всичките му мечти и копнежи, подкрепиха го. Неговата откровеност толкова бе допринесла да я приближи до себе си, че не можеше да спре дотук.

— Не ме разбирай погрешно. Обичам жените. Иска ми се… Той поклати глава. — Успявах да се измъкна от време на време през годините. Имал съм няколко случайни връзки с внимателно подбрани жени, на чиято дискретност можех да разчитам. Нищо не ми доставя по-голямо удоволствие от това да се спра с привлекателна жена, да я поканя на кафе, да пофлиртувам. Да се срещам известно време с нея… Изглежда толкова просто, но не е. — В гласа му се прокрадна печал. — И тъй — мисля, че имам свободата да съблазнявам жените, където и когато искам; да бъда считан за плейбой… — Той се засмя с отсечен звук. — Наистина имам нужда от голям късмет. Погрешният ми избор би погубил семейството.

Ранд не можеше да повярва, че й говори всички тези неща. Никога не се беше разкривал така — нито пред семейството, нито пред персонала си. Пред никого. Освен пред нея.

— Признавам — започна тя бавно, — че не съм ви виждала с никакви жени, откакто съм тук. Аз… аз дори се питах защо. Извинявам се, ваше височество. Разбирам, че не съм подобрила нещата със статиите си.

Той й се усмихна. Изпитваше непреодолимо желание да потупа коляното или рамото й — или някоя друга част от нейното тяло — за да я увери, че не й се сърди. Точно обратното. Беше очарован от нея.

Тя приключи с бонбонката и започна да облизва пръстите си. Стомахът му се напрегна при този невинен жест. Потупването на коляното едва ли щеше да бъде достатъчно, разбра той с изумление. Докато вадеше последния пръст от сочните си устни, той внезапно си представи собствения си език там и как облизва не пръстите, а тях. Сигурно беше грешка да остане без жена толкова време, помисли си той със съжаление. Всеки неин жест караше кръвта във вените му да пулсира.

— Ваше височество — обади се тя внезапно, като че ли се страхуваше да не загуби смелостта си. — Когато ви няма в края на седмицата, къде ходите?

Видял объркания израз на лицето й, разбра, че тя си го представя как се шляе с някоя жена. Неприятно му беше да си мисли, че прекарва скъпоценното си време по този начин. Не би могъл да й отговори, без да излъже — освен ако, разбира се, не споделеше с нея тайната си.

Щеше да го направи. Не подложи на съмнение вярата си в нея, не помисли изобщо за риска, както би направил с всеки друг. Дори със собствените си родители.

Доближи се, доколкото смееше, докато остана да ги дели само фут разстояние. Никол стоеше съвсем неподвижна. Нейното женско присъствие изпълни сетивата му и той с усилие успя да запази нишката на мисълта си.

— Никол. — Внимателно, страхувайки се, че тя ще побегне, постави ръка на рамото й. Този път тя не се отдръпна. Простият контакт изгори дланта му и той почувства как Никол трепери. — Не съм поемал риска да обяснявам на някого, освен на Джералд, разбира се. Но ти…

Тогава улови някакво движение откъм група дървета отдясно, проблесна и отразена светлина. Заля го вълна от ярост и заскърца със зъби.

— Боже мой!