Никол отстъпи назад, засрамена от проявената слабост. Това не беше добър начин да запази дистанция. Обърна се към другите.

— Така изглежда много по-достъпен, не мислите ли? Някак по-човешки. Арманд, Джералд?

— От него не се изисква да изглежда по-достъпен, госпожице Олдридж — пак процеди ледено Арманд. — Той е принцът!

— Хората ще го почувстват по-близък, ако знаят, че е един от тях — смотолеви Никол, обръщайки отново поглед към Ранд. С нарастващо чувство на вина тя се възползва от повода да го разгледа по-отблизо.

— Защо трябва да го чувстват по-близък — възмути се Арманд. — Това са масите!

— Никол е също от масите, Арманд — прекъсна го студено Ранд. Погледна я. — Значи смяташ, че това върши работа. Изглеждам ли по-модерен така? — Той приглади сакото отпред.

— Определено.

— Хубаво. Ще го нося така. Сега хайде да поработим още малко.

— Но ваше височество — започна Арманд с почервеняло лице.

Ранд го накара да млъкне само с поглед.

— Благодаря, Арманд, но въпросът е уреден. Можете да си тръгвате. — Арманд се запъти към вратата, последван от Джералд, който многозначително почука часовника си, преди да излезе.

Когато останаха сами, Ранд, без да губи време, съсредоточи цялото си внимание върху проучването на Никол.

— Какво е това? — попита той, като издърпа втората папка.

Тя седна на масичката срещу него.

— Статии, в които се обсъжда използването на компютрите в бизнеса и управлението — в по-малък и по-голям мащаб. В много от тях са описани системи, които биха могли да ни свършат работа.

— Отлична работа, Никол. — Той прехвърли набързо папката, но за нейно задоволство се спря за малко на раздели, които бе смятала, че ще му бъдат особено полезни. — И толкова изчерпателна…

— Благодаря, ваше височество — изрече тя внимателно, сгрята от оценката, и почувствала се неудобно от това. Защо той не намираше никакви недостатъци в нея, както в толкова много други неща?

При нейната официалност той сбърчи чело. Все пак не каза нищо, но я погледна замислено. Тя приглади полата си.

— Имах време този уикенд, след като ти беше… толкова зает.

Копнееше да чуе, че не е бил с жена, но той явно не забеляза нейното колебание, тънкия й намек за повече информация. Усмихна се.

— При тебе никога няма паузи, а?

Не би могла да погледне неговото изразяващо одобрение лице, без да се усмихне. Затова се помъчи да не среща погледа му. Подаде му една още по-дебела папка.

— В статиите тук се разглеждат икономическите аспекти, правят се сравнения между компютризираните и некомпютризираните страни. Това може да ви даде малко амуниции, които да използвате при разговорите с краля, ваше височество.

— Благодаря, Никол — подчерта той обръщението. — Докато прехвърляше тази папка, очите му се разшириха. — Как успя да събереш толкова много данни? Започнахме да обсъждаме въпроса едва от петък!

— Направих едно пътуване до библиотеката в града. Там имаше много малко информация, така че се наложи да използвам Интернет — обясни тя.

— Аха — кимна сериозно той. — Информационната магистрала. Можеш да го направиш от двореца? Мислех, че нашите телефонни линии са твърде архаични за това.

— Отне ми безкрайно много време, но операторът на двореца откри една по-модерна връзка, така че се справих. Може би ще успеем да намерим начин Каледония да използва Интернет, за да разшири своята икономическа база — да участва в търгове, да привлича инвеститори, неща от такъв характер.

Той затвори папката, спрял изпитателния си поглед върху нея.

— Значи, с други думи, ти си работила върху това целия уикенд.

— Не целия уикенд. — Тя се прокашля, като се опитваше да прогони обсебилото я усещане за това, че са съвсем сами и тя би могла да се държи свободно и естествено, да сподели неговия ентусиазъм. Но не би могла да го направи. Рискът беше прекалено голям. Вдигна брадичка и изрече внимателно.

— Не смятате ли, че идеята заслужава внимание, ваше височество?

Доброто му настроение започна да го напуска.

— Разбира се, че смятам, но ти имаш нужда да се отпуснеш и да си почиваш от време на време — той пусна отново папките на масичката — Никол.

Да се отдавам на удоволствия като тебе, Ранд? — искаше й се да каже. — Да занемаря своите отговорности и да си губя времето с любовник!

Застанала с изправен гръб, тя се загледа навън към обградената с гори морава. Прекрасен ден за езда с лейди Пат. Ранд беше пропуснал други свои срещи, но не и най-приятния си ангажимент. Това би трябвало да я накара да бъде доволна, тъй като тя го беше уредила.

Но не беше така.

— Всеки път, когато те видя, работиш — почти доловимо изрече той, прониквайки през преградата, която бе изградила около себе си. — Имаш нужда от почивка, от отдих, да си доставиш удоволствие.

— Работата ми доставя удоволствие, ваше височество — отвърна тя хладно.

Отчаяно й се искаше той да прекрати този разговор. Не знаеше още колко дълго би могла да устои да не го погледне директно, без той да забележи. И се страхуваше какво би прочел в очите й.

Той се наведе и подпря лакти на коленете си.

— Знам, че съм много взискателен — продължи той тихо, търсейки погледа й. — Мога да забравя, че другите хора си имат свой живот, който няма нищо общо с мен и работата. Искам да ми кажеш, Никол, ако някой път прекаля.

Ако можеше само да спре това, помоли се безмълвно Никол. Да престане да бъде толкова мил, внимателен и загрижен! Направо влиза в душата ми, ставам съвсем безпомощна.

— Аз не… — изрече тя рязко, след това се усети и смекчи тона си. — Не усещам нещата по този начин.

— Задържам те след времето, когато трябва да си лягаш, толкова късно идвам при тебе…

Сега беше моментът да се опита да промени отношенията им. На Никол не й беше приятна идеята да се лиши от нощните му посещения, но те трябваше да бъдат прекратени.

— Може би ще е най-добре…

— Извинете ме — прекъсна разговора им добре модулираният глас на Джералд. Беше застанал до страничната врата. — Ваше височество, госпожице Олдридж, нося прискърбни новини относно лейди Патриша.

— Лейди Пат? — Никол се изправи на крака.

Ранд вдигна вежди.

— Е, хайде да чуем.

— Избягала е, ваше височество. Считано от вчера, тя вече не е лейди Патриша от Каледония, а госпожа Стивън Абът от Форт Лодърдейл, Флорида.

Никол ахна. Екипът на «Аристократи» сигурно беше подлудял от тази новина.

— Какво? — чу се като ехо въпросът на Ранд.

— Това е цялата информация, с която разполагам — смънка Джералд. — Мъжът е бизнесмен от Америка — спонсор на един от любимите й проекти, както разбирам от домашния й персонал. Смятам, че нейните родители, графът и графинята, се нуждаят от — дали да го кажем така — нашите съболезнования…

Никол срещна еднакво потресения поглед на Ранд.

— По дяволите, те падат като мухи — изръмжа той, докато се отпускаше тежко на дивана. — Скоро ще ми се наложи да избирам между перачката и чистачката.

Май доста добре приемаше новината, като се имаше предвид, че току-що бе загубил най-подходящата кандидатка за своя съпруга.

— Продължаваме със следващата — обяви тя решително. — Това обаче ни предоставя една възможност.

— Каква по-точно?

— Искахте повече време за нашия проект. Сега, когато пикникът се отменя…

— Не. — Ранд заобиколи масичката за кафе и спря пред нея. — Имам по-добра идея. Защо не заемеш мястото на Патриша?

Никол замръзна, без да е сигурна, че го е чула добре.

— Аз?

— Срамота е да пропуснем пикника, след като Джералд толкова се потруди да го организира.

— Всъщност, ваше височество, не беше много… Ранд прекъсна протеста му.

— Виждаш ли? Сърцето на Джералд ще бъде разбито. Целият му труд за нищо. Не му причинявай това, момиче — завърши той с престорена строгост.

— Така е, ваше височество — присъедини се Джералд, който накрая влезе в тон. Очите му весело блеснаха. — Страшно се трудих, докато уредя всичко. Толкова размислях какви съставки да се вложат в сандвичите — пуйка или говеждо. Как да се нареди кошницата…

Ранд се ухили и потри ръце.

— Значи е решено. Може би ще успея да те науча как да разпускаш.

Никол почувства енергията, струяща от неговия ентусиазъм, по всяка фибра на тялото си. Той искаше да бъде с нея. Заради компютърния проект, Никол. Нищо повече от това. Не изгубвай от поглед своята цел номер едно. Да му намериш жена — подходяща жена, с благородно потекло. Ти не влизаш в тази класация.

— Може би трябва да останем тук и да използваме времето като поработим…

Вътрешният телефон на Ранд звънна и я прекъсна. Джералд се запъти към бюрото и натисна бутона.

— Канцеларията на принц Рандал.

— Джералд, пристигнаха репортерът и фотографът от Калдониън уърлд — достигна до тях мъжки глас, който, както предположи Никол, принадлежеше на член от персонала на иконома.

Ранд въздъхна.

— Дошли са по-рано. Джералд, кажете на прессекретаря, че съм тръгнал.

— Да, ваше височество. — Джералд се обърна и се запъти към вратата.

Ранд погледна отново към часовника си.

— По дяволите, времето никога не стига. Но този следобед ще наваксаме…

Той вдигна очи и погледна топло Никол. Тя не успя да отмести погледа си. Беше толкова смутена от неговото предложение, че не успя да измисли нищо, за да го отклони.

— Според мен по-добре е да намериш време, отколкото да намериш пари — затова то трябва да се прекара по възможно най-приятен начин — увери я той. — Затова, мила, ще ме чакаш на южната тераса точно в дванайсет.

Трябваше да го спре.