Трейси Козънс - Синя кръв

— Ти си единствената, която съм наел без тяхно участие — поясни накрая той.

— Кралят и кралицата, искаш да кажеш.

Той кимна рязко, изведнъж сякаш се скова. Отдавна се мълвеше за конфликт в кралското семейство. Ранд не беше слаб противник — това бе очевидно. И все пак той беше на повече от трийсет години. Колко често му се бе налагало да се сблъсква с родителите си през годините?

— Не се разбираш с тях.

Той помисли няколко секунди.

— Сложно е — промърмори все пак, с което не й обясни нищо, но призна, че тя има право. — Няма защо да се тревожиш за това.

Неговата сдържаност я обезсърчи. Копнееше той да сподели нещо повече за живота си, за проблемите, които причиняват напрежението, изписвало се толкова често по лицето му. Да сподели като приятел.

— Ранд, ако искаш да поговорим…

— Спомена нещо, че тук работят само мъже — поде той бързо, прекъсвайки я. — Приемам, че си на мнение, че би трябвало да наемаме повече жени — професионалистки, като тебе?

Никол въздъхна. Поне имаше желание да обсъди този въпрос.

— Това би послужило като пример, да. Знам, че много жени в Каледония са притеснени от липсата на толерантност към тях като работна сила. Това е една от причините, поради които си заминах оттук — търсех повече възможности.

Мръщейки се, той се оттласна от бюрото и започна да крачи из стаята.

— Смяташ, че не подкрепяме достатъчно жените?

— Да, така смятам. — Тя зачака реакцията му с безпокойство, очакваше оценки, аргументи за липсата на способности у жените — може би дори присмех.

Не последва нищо такова. Вместо това Ранд придоби загрижен вид. Той пъхна ръка в гъстата си коса и дълбоко въздъхна.

— Действително губим много от младите хора — и жени, и мъже — изрече той уморено. — Ето защо моята стратегия за въвеждане на нови технологии е толкова важна, въпреки всичко, което казва баща ми. Ако успеем да предоставим достатъчно възможности и да направим от Каледония едно привлекателно място за чисти, екологични производства, с това ще осигурим не просто работни места, а подходящи работни местата младите хора.

— Да! — кимна Никол с ентусиазъм. Толкова бе копняла да чуе някой от хората с власт да говори така. Това, че този някой се случи Ранд, я накара да изпита гордост и известна изненада.

Години наред бе считала принц Ранд за плейбой, слабо интересуващ се от сериозни въпроси. Възможно бе да се е забавлявал повече, но умът и сърцето му си бяха на място. Никога не бе очаквала, че ще открие подобно нещо.

— В края на краищата — започна тихо тя — не всеки млад човек иска да прави вино. Освен това има толкова много стари семейни винарни. Много от младите хора не могат да си намерят работа, а населението просто продължава да си нараства.

— Точно така. — Той удари бюрото с длан и широко и се усмихна. — Точно така. Знаех си, че една съвременна жена като теб би разбрала.

Думите му я изпълниха с удивително чувство за правота. Накрая бе успяла да попадне на човек, който разбира нещата и не му е безразлично.

— Затова си тръгнах, Ранд — да потърся възможности, които не бих могла да намеря тук, въпреки че Каледония ми липсваше. Повече, отколкото си мислех, преди да се завърна.

Той се облегна на бюрото и скръсти ръце, без да я изпуска от поглед.

— Никол, не е трябвало да си тръгваш. Трябваше да останеш и да се опиташ да промениш нещата.

От това, че той произнесе на глас същата мисъл, която я беше измъчвала през годините, не й стана по-леко. Тя настръхна и се извърна, усети как я обземат безпокойство и гняв. Как смееше да я съди! Не знаеше какво е да загубиш родителите си. Много по-добре беше да имаш родители, с които да си в конфликт, отколкото да нямаш никакви.

— Никол? — обади се Ранд.

Загрижеността в гласа му направи още по-трудно желанието й да изтласка болката назад в миналото, където й беше мястото.

— Сега съм тук. Това не е ли достатъчно добро за теб? — избъбри накрая тя, без да е в състояние да скрие болката в гласа си.

Във въздуха увисна напрегнато мълчание. Тя продължи да гледа предизвикателно към звездната нощ навън. Чу въздишка, после произнесе с тих глас признание:

— Твоето завръщане е повече от достатъчно добро, Никол.

Думите затанцуваха по тялото й като пречистваща вода, отнасяйки със себе си голяма част от старата й вина. Тя силно стисна очи, докато се наслаждаваше на чувството.

Секунда по-късно голямата му топла ръка се плъзна по горната част на ръката й и легна на рамото. Тя не успя да сдържи лекото си, едва забележимо потрепване. Не беше очаквала, че ще дойде при нея, че ще я докосне с този загрижен жест.

Изпълни я топло чувство. Докосването на Ранд беше нежно, но тя усети неговата решимост да не й позволи да се отдръпне. Едва смееше да диша и остана абсолютно неподвижна, страхувайки се, че и най-малкото движение би го накарало да махне ръката си, да се отдръпне от нея.

Той пусна рамото й — твърде бързо, не беше още готова за това.

— Макар че не беше честно. По дяволите — ето ме, проклетият наследник на трона, и какво съм успял да направя?

Болката в гласа му развълнува Никол. Тя се обърна към него.

— Не е прекалено късно — промълви тя меко.

— Започнах да мисля, че няма да мога да се справя сам. Може би сега ми се предоставя възможност. Може би…

Не се отдръпвай сега, мълчаливо помоли Никол. Кажи това, което чувстваш.

— Ранд?

— Може би ти ще ми помогнеш — каза той накрая, срещайки погледа й.

Принцът на страната смяташе, че тя може да помогне? Никол се почувства объркана и смутена от неговата вяра в способностите й. Имаше на свое разположение ресурсите на цяла една страна и все пак молеше за нейната помощ.

— С удоволствие ще направя всичко, което мога.

На устните му бавно цъфна усмивка.

— Може би ще имаш време да ми помогнеш да оформя предложение как да подобрим управлението с помощта на компютрите — изрече внимателно той. — Това е идея, която ме занимава…

— Мога да го направя — възкликна веднага Никол, надявайки се, че ще успее да се справи.

Мисълта за друга задача я изпълни с вълнение. Подборът на кандидат принцесите й бе отнел доста време, но сега откри, че дните й са по-свободни. Лъвският пай от работата се падаше вече на Ранд.

Освен това, ако успееше да бъде полезна на принца и в друга област, той би могъл да й предложи постоянна работа. За своя изненада разбра, че подобна възможност би й доставила удоволствие, въпреки че това означаваше да се завърне към живота в изостанала Каледония. Щеше да играе роля в промяната на страната си към по-добро — нещо, за което някога бе мечтала, нещо, което преди се бе страхувала да опита.

— Това е прекрасна идея, Ранд. Ще започна веднага.

Той прочисти гърлото си и направи крачка встрани, извръщайки поглед от нея.

— Да, добре. Надявам се, че бъдещата ми съпруга ще притежава същия ентусиазъм по отношение на страната си като теб. Мисля, че не споменах за това като предпочитана страна, но може би трябваше.

— Би било добре — изрече бавно Никол. Би трябвало да е доволна, че той мисли като нея по този въпрос. Но почувства едва ли не завист към тази жена.

И което беше по-зле, почувства се отрезвена, макар да й беше ясно, че той няма намерение да й напомня какво е нейното място в живота му. Слава богу, нямаше и представа как се е увлякла по него. Смяташе, че и тя като него е ентусиазирана в намерението си да избере перфектна съпруга.

Както и би трябвало да бъде.

— Утре ще започнем работа по проекта с компютрите. — Той се намръщи. — Не. Утре е събота. Имам… среща. Ще се върна доста късно — ако изобщо се върна същия ден.

Без съмнение, още едно посещение при любовницата му. Никол си го представи как се забавлява в прегръдките на някоя хубава жена и сърцето й се сви.

Това не беше нейна работа.

Ранд продължи:

— Ще трябва да го направим в понеделник. Ще кажа на Джералд да ни вмести в разписанието си.

Очите му заблестяха. Тя откри, че не може да откъсне погледа си от него.

Но все пак го направи, изпълнена с решимост да изпълни всичките си задължения еднакво добре.

— И ще уговорим срещата с лейди Патриша.

Усмивката му помръкна, по лицето му пробягна сянка. Тя едва успя да долови какво казва, докато отиваше към вратата.

— Добре. Тази задача в никакъв случай не бива да се пренебрегва.