Хората виждат другите различно, разсъждаваше Никол. Не беше нейна работа да обрисува в отрицателна светлина една жена, с която Ранд тепърва щеше да се срещне. Доколкото разбираше от тези неща, между тях можеше да припламне искра и Ранд да открие другото си аз, въпреки твърденията му, че любовта не играе никаква роля в избора му на съпруга.

— Защо не споделиш опасенията си с мен, Никол? — произнесе той тихо и настойчиво, като я гледаше изпитателно.

Никол погледна полуизядения си омлет. Чувстваше стомаха си свит на топка и знаеше, че няма да може да поеме нито една хапка повече. Бутна чинията встрани и се насили да го погледне в лицето, вдигнала брадичка, възвърнала деловото си държане.

— Моите опасения са без значение. Приятно прекарване, надявам се компанията й да ти хареса. А това… — Тя извади една бланка от папката си на масата. — Не забравяй да я попълниш след това. Ще започна да съгласувам с Джералд светски прояви, на които ще можеш да се срещнеш и с останалите дами.

Ранд кимна:

— Отлично. — Облегна се назад и протегна дълги те си крака. — Струва ми се, че всичко това започва да става доста забавно. Не си ли съгласна, Никол?

Забавно? Никол би могла да го опише и с по-други думи. Да изпрати Ранд да се забавлява с други жени бе нейно задължение, напомни си тя строго. Нямаше смисъл да се терзае само защото той имаше лош вкус по отношение на жените — нищо, че ставаше дума за поразително красиви жени.

— Щастлива съм, че мога да ти бъда полезна в това отношение — изрече бавно тя, като внимаваше гласът й да остане спокоен. — Възможността да служа на страната си ми доставя удоволствие.

Ранд я погледна някак особено и тя почувства, че е озадачен от официалния й тон. Задържа погледа си върху един паун, който се надуваше на двайсет фута от тях.


Ранд заудря по вратата на Никол. Звукът отекна по облицования с мрамор коридор. Не го беше грижа, че може да събуди половината дворец. Щеше да си изясни нещата с нея — сега, веднага. Флагчето беше свалено, за да му покаже, че не може да разполага с времето й. Вероятно защото беше близо един часа през нощта. Но той не бе в състояние да изчака дневната светлина, за да привика Никол и да й поиска сметка за провалената вечер.

Минаха няколко секунди, но не чу никакъв звук иззад дебелата дървена врата. Несвикнал да чака, той отново вдигна юмрук към вратата. Тогава тя я открехна, съвсем леко. Вдигна сънените си кафяви очи към него.

Ранд натисна с длан вратата и я разтвори докрай. Никол се запрепъва назад. Той видя как очите й се разширяват зад очилата при вида му — разкопчано сако, разхлабена вратовръзка, разчорлена коса. Добре. Щеше да я остави да види опустошенията, които бе предизвикала в живота му тази вечер.

Запъти се към средата на стаята и Никол затвори бързо вратата след него. Той впери поглед в гърба й и се сепна като видя, че е с нощница — светлосиня, дълга до земята — и роба. Имаше изненадващо стройна фигура — като на модел, грациозна и с дребна кост. Но не слаба. Погледът му се плъзна от гърба към красиво закръглените й бедра. В никакъв случай не слаба.

Внезапно и неочаквано у него пламна желание, което го раздразни още повече. От него съвсем не се очакваше да желае тази жена, за бога! Беше си представял как съблазнява лейди Колет. Лейди Колет. Той потръпна. Това определено беше изцяло грешка на Никол.

Никол се обърна с лице към него и се загърна в робата, като че ли прочела непозволените му мисли. Заля го чувство за вина, която подкладе още по-силно неговата ярост.

— Ъъъ… бях махнала флагчето, ако не си забелязал. — Нейната забележка го накара да се намръщи. — Е, как мина вечерята тази вечер? — попита тя спокойно, като че ли опитваща се да отклони бурята, която знаеше, че ще избухне всеки момент. — Как ти се стори лейди Колет?

Ранд не искаше дори да чуе това име. Обзе го силно желание да хване нежните рамене на Никол и да я разтърси. Силно.

При мисълта за такъв страстен изблик кръвта му пламна. Внезапно почувства как гърлото му пресъхва. Питие. Имаше нужда да се разсее с едно питие. Огледа се наоколо и забеляза едно барче зад бюрото, но не видя никакви бутилки по рафтовете.

— Нямаш ли нищо за пиене? Копнея за глътка уиски. — Той се тръшна на най-близкото диванче. Протегна краката си и облегна глава на възглавничките.

За негова изненада напрежението започна да го пуска — за пръв път, откакто бе започнала тази катастрофална вечеря преди четири часа. Не можеше да разбере защо. Нямаше логика. Беше дошъл тук обзет от силното желание да й се скара. Само че тя не беше облечена.

Никол бавно се отпусна на вишневочервеното кресло до камината.

— Не, забравих да помоля да заредят барчето. Съжалявам.

Той се взря в лицето й, озарено от светлината огъня. Беше освободила косата си и гъстите къдрици се спускаха меко по гърба й. Една загадка бе разрешена. Веднага нейното място зае друга — Ранд си представи как прокарва пръсти през косата й в желанието си да открие дали е толкова мека и лъскава, колкото изглежда.

Да бъде проклет, ако можеше да откъсне очите от нея. Нямаше и достатъчно енергия да го направи. Лицето й изглеждаше различно със спусната коса. Не по-хубаво, тя всякак изглеждаше привлекателна. Но косата смекчаваше чертите на лицето й, придаваше й невинен вид, който те караше да забравиш, че й се сърдиш.

Яростно, той си напомни, че тя може и да изглежда невинна, но положително не беше. Не и този път. Погледът му падна върху хълмчетата на гърдите й под сатенения пеньоар, стана му горещо. Защо, по дяволите, нямаше уиски? Къде, по дяволите, беше умът му?

— Къде са дрехите ти? — произнесе той третия въпрос на висок глас и с груб тон, без да го е грижа как биха могли да прозвучат думите му. — Не си облечена както трябва.

— Аз… аз се бях приготвила за лягане — започна тя да обяснява. — Тъкмо щях да си лягам да спя. Какво…

Интимните подробности около приготовленията й за сън бяха последното нещо, което му се искаше да чуе. Той се наведе и дръпна раздърпания маншет на крачола си.

— Виж какво направи тази кучка!

Никол се втренчи в него стресната.

— Лейди Колет?

— Нейното кученце! — обясни той. — Едното от трите. Тази малка гадина сгриза панталона ми. Целият съм в кучешки косми. — Той потупа ръкавите си и във въздуха захвърчаха фини бели косми.

— Довела е кучетата си? — изуми се Никол. В тона й, напълно в реда на нещата, пролича шок. — Знам колко много ги обича, но да ги доведе на среща с…

— Каза ми, че обича животните и особено домашните си любимци! — поясни Ранд, отново започнал да кипва. — Не ме разбирай погрешно — нямам нищо против домашните любимци. Но да газят по мен по време на вечеря. Да лаят в лицето ми! Да ме хапят! Противни малки гадини. А начинът, по който ги глезеше — тя дори ги остави да ядат от чинията й. — Засмя се беззвучно. — Това би предизвикало цяла сензация по време на държавна вечеря.

— Значи не е минало добре — констатира Никол.

По някаква причина тя някак се успокои, вместо да бъде обхваната от чувство на вина.

А той откри, че му е дяволски трудно да продължава да й се сърди. Нужно ли беше да изглежда толкова хубава, както си седеше там, с това изумено изражение на лицето? Той отказваше да престане да се гневи сам, защото тя изглеждаше толкова сладка, че можеше да я изяде.

Тя покри устата си с ръка, очите й блестяха на светлината на огъня от камината. Не. Това не беше изумление — това беше смях.

— Значи намираш ситуацията за смешна, така ли?

— Е, трябва да признаеш, че е малко… смешно? — Тя прехапа устни, явно опитваща се да сдържи смеха си — Косата ти. Стърчи право нагоре.

Това преля чашата. Ранд отново се ядоса. Пъхна ръка в косата си в опит да я приглади. Не му харесваше да изглежда глупак, най-вече пред тази жена. Така или иначе, тя не хранеше никакви илюзии относно него.

Той скочи и я посочи обвинително с пръст.

— Ти предизвика това, Никол. Каза, че била нежна. Това бяха точните ти думи.

Тя вдигна ръце.

— Тя обича домашните си любимци.

Той застана пред нея. Загледа я сърдито, сложил ръце на кръста.

— Къде е досието й?

Явно Никол знаеше, че е по-добре да не спори един разгневен принц. Изправи се и отиде до бюрото. Намествайки тези абсурдни очила на носа си, тя огледа бюрото и откри папката с данните за лейди Колет.

— Ето.

Ранд я грабна от ръката й. Преди да се занимае досието, я погледна отново смръщено. Имаше намерение да я сплаши. Вместо това видя пред себе си очарователното лице на Никол, която се опитваше да не се засмее. Веселите искрици в очите й разкриваха една нова — освободена и достъпна, нейна страна, която той не беше виждал досега. И от която искаше да види още.

Подразнен от реакцията си, той прехвърли листите в папката и откри въпросния пасаж. Заби пръста си в него.

— Точно тук. Написала си Лейди Колет е известна със своята възторжена природа, чар, и… — Той се спря, думите пред него сякаш го удариха. Гневът му не можа да издържи на напрежението. Стопи се като топка сняг, хвърлена в огъня. — Той въздъхна и продължи да чете по-бавно — и грижовно отношение към домашните си любимци. Явно съм пропуснал тази част.

Очевидно не беше прочел много внимателно доклада на Никол. Беше избрал жената заради прекрасното й лице. Беше си я представял като втора Грейс Кели, вероятно бе видял в красотата й знак, че е намерил своята принцеса, също като принц Рение от Монако.

Просто бе искал да приключи по-бързо с проклетата история. Беше си направил погрешни заключения. Това не извиняваше Никол. Тръшна папката на бюрото.

— Плащам ти, за да правиш реални оценки на тези жени. Ти знаеше какво представлява тя.

Като търкаше ръце през атлазената материя, тя погледна встрани — по лицето й най-сетне пробягна сянка на вина.