Седна зад бюрото и придърпа към себе си един доклад за брутния национален продукт на страната! Разтвори го пред себе си.

Всяка една четвърт от отминалото десетилетие отбелязваше упадък. Каледония не бързаше особено с развитието си. Безработицата се увеличаваше, а престъпността я следваше. В спокойната и мирна страна присъстваха всички проблеми на съвременния свят — без нито едно от решенията.

Нещо трябваше да се направи, но баща му отказваше да се вслуша в предложенията му. Според краля винарството бе издържало страната векове наред, така че защо сега би трябвало да е по-различно? В края на краищата хората все още пиеха вино и винаги щяха да го правят — така разсъждаваше той.

Навлизаме в двайсет и първия век, дяволите да го вземат — промърмори Ранд. Прокара ръка през косата си и се облегна назад, масажирайки врата си.

Чувстваше се толкова уморен. Часовете през деня никога не стигаха. Онази благотворителна изложба предния ден изцяло бе разстроила разписанието му и не му беше останала и минутка за работа по тайната му икономическа стратегия. И тази игра на поло за набиране на средства за дружеството за запазване на историческите паметници щеше да отнеме още от времето му.

Баща му настояваше да взема участие в такива събития, за доброто на Каледония. Кралят още не можеше да разбере, че управлението на една страна означава нещо повече от това да присъстваш на светски изяви. Благотворителността си беше в реда на нещата, но с подкрепата на благотворителни фондации тук-там не можеше да се направи много за страната като цяло. Решителна промяна — от това имаше нужда. Нова визия.

Ако имаше късмет, щеше да намери жена, която да разбира това, която би могла да го подкрепя в опита му да съживи страната.

Той въздъхна, погледът му падна върху хартиите, пръснати по килима. Неподходящи жени, всяка една от тях. Във всичките приказки на родителите му за намиране на жена с подходящо възпитание и качествено родословие не се казваше почти нищо за това дали бъдещата му съпруга не би трябвало да допринесе с нещо за развитието на страната.

Или дали не би трябвало да го направи щастлив.

Той положително не хранеше някакви илюзии, че трябва да има някакъв любовен роман. Любовта беше прекалено голям лукс за него. Но се надяваше поне да намери подходяща жена, на която би могъл да гледа като на приятел. Господ му беше свидетел, родителите му бяха прекарали години в студен, лишен от любов брак. Нямаше никакво намерение да отглежда децата си в такъв хладен дом.

Ето защо бе наел консултантка: за да му намери точно такава жена.

Никол Олдридж може и да го смяташе за жив анахронизъм, но изглеждаше наистина ентусиазирана относно задачата си. Той се усмихна, като си припомни как тя се опитваше да скрие прозевките си. Нуждаеше се само от един списък. Вече познаваше повечето от тези жени. Обаче тя се беше престарала. Беше амбициозна и предприемчива, точно както я бе описал чичо й.

Той затвори доклада и се облегна назад, зареял поглед в празното пространство. Беше толкова хубава, с млечнобелия си тен и овално лице. Не можеше да си представи защо крие лицето си зад тези абсурдни бухалски очила. И тази коса. Какъв приятен кафяв цвят. Запита се откога не я е разпускала.

Не можеше да отрече, че макар на моменти да го изваждаше от равновесие, всъщност нямаше нищо против да прекарва повече време с нея. Да можеше само да запази за себе си своите американски представи за любовта: в онзи свой дневник например.

Беше написала и други неща, спомни си той сега — за това колко арогантен й се бе сторил. И красив. Как точно беше? По-красив, отколкото си била представяла…

Той внезапно се стресна, дал си сметка, че се усмихва като идиот. Веднага се намръщи. Къде остана неговата концентрация? Трябваше да се справи с този доклад, преди да започне играта на поло. Насили се да отхвърли мислите за Никол Олдридж и да се съсредоточи върху документа пред себе си.

Четвърта глава

— Започнете с тези, в този порядък.

Принц Ранд подаде на Никол пет от досиетата, които тя бе подготвила. Беше седнал срещу нея на масата за закуска на терасата на двореца. Свеж и красив, облечен в светло спортно сако и черни панталони. Ако не знаеше, би могла да забрави, че това е принцът, изглеждаше толкова спокоен и освободен.

Искаше й се да не изпитва такова удоволствие при вида му. Не беше от тези, които припадаха заради мъже, независимо от красивите лица или атлетичните фигури. Реакцията й я караше да се чувства ужасяващо непрофесионална.

Цяла седмица измина докато се срещне с Ранд. Беше заета със съставянето на подробни досиета на кандидатките принцеси, като ги комплектуваше с лъскави фотографии, изпратени с експресна поща от канцеларията на «Аристократи».

След приключването на задачата беше потърсила възможност да представи работата си на принц Ранд. Беше се наложило да изчака да мине и краят на седмицата, тъй като той беше напуснал града по лични дела, според Джералд.

Никол, естествено, множеше да си представи какво означава това. Да управлява яхта в Средиземно море, може би, или да посети имението си в провинцията. И, несъмнено, да се забавлява с някоя от своите любовници, която и да бе за този месец. Поведение, типично за Палавия принц.

Закуската днес бе единственото време, което Ранд бе успял да й отдели.

Мястото за работа би могло да изглежда и по-зле. Докато разглеждаше градината и просторната морава, тя се възхити на фонтана и изобилието от цветя около него. Тук, в Южна Европа, пролетта бе вече дошла. По поляната, разперили опашки, се перчеха пауни.

Никол отмести поглед от ярките лазурно зелени пера и прегледа подбраните от Ранд пет досиета. Един бърз поглед потвърди подозренията й — Ранд имаше предпочитания към хубавите лица, въпреки твърденията си. Може би не трябваше да си прави труда да съставя досиета, когато снимките щяха да бъдат достатъчни, помисли си тя, неспособна да потисне раздразнението и разочарованието си.

Всичките пет жени, които бе подбрал, биха могли да се сметнат за привлекателни, дори изумителни. Платинената блондинка най-отгоре поразително приличаше на Грейс Кели.

— Лейди Колет Дюпри от Франция? — попита Никол, без да успее да прикрие колебанието в тона си.

Ранд отпи глътка от кафето си.

— Това представлява ли проблем?

— Бихте ли могли да ми кажете какво ви накара да се спрете първо на нея?

Той сви рамене.

— Много просто. В профила й се казва, че обича домашни любимци. Аз също. — Той посочи ловджийското си куче, заспало на стъпалата на терасата. — Една обща основа, от която да започнем. Ти беше тази, която каза, че общите интереси са важни.

— Ммм. — Никол остави листите встрани и намести отново очилата на носа си.

Ранд тракна чашата си на масата, привличайки вниманието й.

— Какъв е този звук, който току-що издаде? — Попита той, като се намръщи. — Имаш нещо наум.

— Нищо. Аз… Нищо…

Неговата проницателност я порази. Подозираше, че няма да може да скрива много неща от този човек. Стисна чашата си, решила да остане спокойна, за да не усети той нейното вълнение. Не би могла да понесе притеснението, ако новият й шеф откриеше как се бе поддала на силния му мъжки чар.

— Глупости — прекъсна я той с тон, настояващ за отговор. — Какво има? Избрах ги въз основа на профилите, които ти ми предостави, Никол, така че ако нещо те смущава, трябва да ми кажеш.

— Срещал ли си се с лейди Колет? — изрече тя бавно.

— Не. Обаче нейният профил е толкова пълен, че сякаш вече я познавам. — Комплиментът му бе придружен от благосклонна усмивка. — Всъщност търсенето може да приключи още утре, ако нещата потръгнат.

Думите му изумиха Никол.

— Утре?

Толкова скоро щеше да се върне към обичайния си живот в Ню Йорк?

Загриза я нещо като недоволство. Ако всичко, което бе направила за Каледония, бе това, дали щеше да почувства, че е изпълнила задачата си? Дали с това щеше да е извършила нещо наистина градивно за страната си? Лейди Колет не я беше впечатлила като човек, който би проявил някакъв интерес към замисляните от принца реформи — независимо от това, че двамата с Ранд биха изглеждали страхотна двойка. Но не тя трябваше да вземе окончателното решение.

— Кралицата покани лейди Колет на вечерен прием — обясни Ранд, докато си играеше с лъжичката за кафе. — Мисля, че е приела. Това е идеална възможност да се опитаме да я убедим да остане за една вечеря насаме. Знам, че майка ми би приветствала това предложение, въпреки че така й отнемам една гостенка.

Никол примигна, изумена. За човек, който се бе колебал толкова дълго по отношение на брака, неговата решителност да задвижи бързо нещата бе наистина забележителна.

— Впечатлена съм. Бързо действаш.

Блестящият му поглед срещна нейния.

— Такъв съм, когато условията го налагат. Случаят сега е точно такъв.

Никол прехвърли вниманието си отново върху прекрасното лице на лейди Колет. Сърцето й се сви. Установи, че е невъзможно да остане безстрастна и делова.

Откакто се върна в Каледония, беше започнала да открива един по-различен принц от описвания в пресата плейбой Ранди. Истинският принц. Човек с усет за истинските стойности, въпреки приписваните му хедонистични наклонности.

Той, разбира се, бе изглеждал загрижен за Каледония, с тези приказки за икономически планове и здравето на нацията. Но сега, по отношение на нейния проект, беше приел една наистина плитка стратегия.

Несъмнено бе омаян от това изражение на богиня. Явно не знаеше нищо за лейди Колет като личност, а Никол само бе загатнала нещо — съвсем дипломатично — в досието й. Беше използвала думи като енергична, темпераментна, нежна. А лейди Колет по свой начин наистина бе такава.