Трейси Козънс - Синя кръв

— КАКВО искаш да направя за принц Ранд? — Усмивката на Никол Олдридж замръзна, докато се взираше с изумление в чичо си.

Сега, след като бе произнесъл на глас необикновеното си предложение, чичо Филип се отпусна, на стола до бюрото срещу нея. Подпря бастунчето си на стената и положи отново старомодното бомбе на коленете си.

— Скъпа Никол, ти си идеалният човек, който може да помогне на принца да си намери подходяща жена. Ще услужиш на родината си в момент на голяма нужда.

Направи го да прозвучи така, сякаш искаше от нея да се вдигне с оръжие в ръка за Каледония. Според вътрешни хора от двореца кралят и кралицата бяха разстроени до степен да обявят война. Единственият им наследник, вече на тридесет и шест години, все още не се бе оженил.

Лорд Филип Олдридж огледа с подчертано внимание разхвърляния офис на Никол на Десето авеню. Стените бяха украсени с оградени в рамка титулни страници на минали броеве от «Аристократи», като всяка една илюстрираше най-важните статии, които бе написала за списанието. На не една от тях можеше да се види принц Ранд.

Никол знаеше, че чичо Филип не одобрява решението й да преследва кариера. Калдонийците се гордееха със своите старомодни ценности и с това, че стояха на една крачка зад останалата част от света. Без съмнение чичо й смяташе, че тя би трябвало да се омъжи и да се установи в Каледония — и да се заеме щастливо с уреждането на собствен дом.

Вместо това, тя не само бе напуснала родината си, а и живееше в шумния и припрян Ню Йорк. И което беше още по-лошо — работеше за списание, което печелеше, като излагаше на показ личния живот на високопоставени особи, като например кралското семейство Холингсуърт от Каледония.

Чичо Филип размаха пълничката си ръка.

— И, разбира се, при тази извънредна ситуация би могла да намериш начин да напуснеш това… това…

— Нарича се списание, чичо — отбеляза сухо Никол. — «Аристократи» е високоуважавано издание, а не някакво незначително жълто вестниче. Аз дори спечелих няколко награди за мои статии.

Чичо Филип поглади периферията на бомбето си.

— Да, твоята отдаденост на работата бе една от причините, поради които те предложих за тази задача, скъпа. А и си запозната с навиците на богатите и знатните. Познаваш лично много от тях, включително подходящи за брак дами, нали?

Никол взе един молив от бюрото си и започна да си играе с него.

— Е, да, интервюирала съм доста от тях през годините, за да напиша очерците си. Но ти ме молиш да стана сватовница! Нямам никакъв опит в тая област. Никога дори не съм била омъжена, тъй че как можеш да очакваш от мен…

Чичо Филип повдигна гъстите си сиви вежди.

— Не искам от тебе да се превръщаш в сватовница в традиционния смисъл на думата, скъпа. А просто да станеш — каква беше тази дума, толкова популярна сега в Америка — консултант. Да, консултант — това каза и принцът. Твоята задача ще бъде да намериш идеалната съпруга на принц Рандал Холингсуърт. Когато това бъде свършено, можеш да се завърнеш към списанийцето си.

Никол се наежи при тези думи на чичо си, които издаваха ограничените му възгледи по отношение на живота й. Той не беше толкова безцелен. В края на краищата тя наистина помагаше на хората да задоволят любопитството си относно това как живеят знатните личности.

Освен това, да се опиташ да намериш идеалната жена за принц Рандал… Такава жена не съществуваше. Всеки, който разполагаше с поне малко вътрешна информация, знаеше, че принц Рандал цени свободата си — особено що се отнася до жените. Почти всеки месец «Аристократи» показваше негови снимки с някоя добре загоряла красавица, увиснала на ръката му — и никога една и съща жена два пъти подред.

— А какво смята принцът за този план? — попита Никол, като почукваше ритмично с молива по бюрото.

— Съвсем кратко казано — това беше негова идея.

— Негова идея?

Тази новина беше истинска сензация. Никол вече можеше да си представи заглавието на корицата:

Този път, вместо да се заеме с написването на историята обаче, тя щеше да действа отвътре и да й помогне да стане реалност. Щеше да помогне при определяне бъдещето на страната си. Тази мисъл събуди спомени и чувства, които дълго време се опитваше да изтласка от съзнанието си.

Тя се разсея и моливът се изплъзна от ръцете й. Започна да се търкаля към ръба на бюрото. Хвана го и го пусна в чекмеджето, след това се застави да сложи спокойно ръцете си върху попивателната.

— Когато той предложи да наемем консултант, който да му помогне да намери своята принцеса — продължи Филип, — аз веднага си помислих за теб. Това е една отлична възможност да се завърнеш вкъщи, скъпа. След като му споменах за теб, беше решено, че ще бъдеш интервюирана за поста.

Никол повдигна вежди.

— О, и аз нямам думата по случая? — Кралското семейство беше известно със своите декрети.

Чичо Филип наклони глава и се втренчи в нея.

— Скъпа, това е за доброто на Каледония.

Тя едва не чу величествените звуци на калдонския национален химн в далечината. Чичо Филип продължи:

— Членове на кралски семейства от други страни са били подлагани на скандали, както навярно знаеш. Всички тези разводи и любовни истории. — Той махна с ръка, отвратен. — Мизерна работа, наистина мизерна. Не е като едно време, когато хората уважаваха трона.

Никол предпочете да не коментира това обобщение.

— Принц Рандал е решил да не прави подобна грешка, въпреки че крал Едбърт го притиска да се ожени колкото може по-скоро. Като действаме разумно и предвидливо, бихме могли да се спрем на подходяща жена, сигурен съм в това. А ти си идеалното момиче за тази работа.

Тя поклати глава. Всичко това бе така внезапно. Как смятаха те, че ще намери съпруга на принца?

— Но как…

— Ще измислиш как, скъпа. Нямам никакво съмнение в това.

Той се надигна, явно доволен, че разговорът приключва. Протегна ръка.

Никол не можеше да отрече, че изпитва известна възбуда при мисълта за тази възможност. Да виждаш нещата в едно кралско семейство отвътре, да си там, вместо само да ги интервюираш… Може би някой ден дори ще получи разрешение да напише книга за това свое преживяване.

Но да бъде наета тъкмо от Палавия принц… Беше толкова негативно настроена към тази идея. Тя поклати глава, съжалявайки, че трябва да разочарова чичо Филип.

— Аз… аз не мога, чичо.

— Какво? — Филип отдръпна ръката си и отново седна на стола до бюрото. — Как можеш да отказваш, Никол, след като твоята страна се нуждае така отчаяно от теб? Винаги си била толкова добро момиче, толкова умна и обещаваща…

— Той не е от типа хора, с които искам да си имам работа — изпусна се тя.

Не беше изненадващо, че чичо Филип изглеждаше ужасен от това нелоялно изявление.

— Как можеш да говориш така за своя принц? Независимо какъв човек е, той е твоят принц, Никол. Един ден ще стане твой крал. — Той размаха ръка някъде по посока на Манхатън. — Не си изцяло обсебена от тази… тази безумна американска култура, нали? Моля ти се, кажи ми, че не е така. Нали все още се смяташ за гражданка на Каледония?

— Разбира се, чичо. Но принц Ранд — той е толкова, толкова… — Тя се запъна със съзнанието, че ако започне да се доизяснява, съвсем ще изгуби благоразположението на чичо Филип, който беше потомствен член на Камарата на лордовете и горещ привърженик на всичко от Каледония.

Филип я гледаше очаквателно да довърши изречението си. Трябваше да каже нещо. Пое си шумно дъх и продължи бавно.

— Всеизвестно е какъв е принц Ранд, чичо — лекомислен, повърхностен, неговата красота само му вреди. Доколкото знам, не е направил нищо за страната си, освен да се наслаждава на своето богатство и привилегии. Не мисля, че изобщо има някакво отношение към обикновените хора.

Чичо Филип я загледа изпитателно.

Повечето хора в Каледония смятат, че принцът се държи както трябва и пази традициите на нашата страна.

— Традиции? — Никол едва не се изсмя на глас. Каледония беше затънала в традиции, повечето от които бяха напълно безполезни. Ако принцът се интересуваше единствено от това, заслужаваше още по-малко нейното уважение. — Кралското семейство толкова се е отдалечило от хората, че няма представа какво иска, или от какво се нуждае страната. Не намирам това за много впечатляващо.

Въпреки неуважителните й думи, чичо Филип се усмихна иронично.

— Предлагам ти възможност да въздействаш на човек с високо положение — човек, на когото трябва да се посочат грешките, както, изглежда, смяташ. А ти искаш да отклониш предложението ми. — Той поклати печално глава. — В момента не ми приличаш на онова войнствено момиче, което нахока камерхера за това, че дамската тоалетна се намира в сутерена под Камарата на лордовете. Спомняш ли си, Никол? Тогава това много ме притесни, но разбрах защо беше разстроена. Изглежда винаги вземаш присърце интересите на другите. Затова очаквах, че някой ден би служила на страната си.

Вместо да дезертираш. Неизречените думи увиснаха между тях.

Родителите й искаха да остане в Каледония и да посещава колеж в страната. Обаче тя мечтаеше за истинско образование. Нямаше никакво желание да посещава някое от частните девически училища в Каледония, скрити под маската на тъй наречените колежи за жени. Университетите, където наистина се учеше, бяха открити все още само за мъже.

Баща й — професор в един такъв университет — я окуражаваше да остане и да се опита да промени правилата за прием на университета. Изпълнена с младежка жар, тя бе смятала да направи точно това до нощта, когато родителите й бяха тръгнали за някакво факултетско събитие и никога не се завърнаха у дома. На един от многото тесни и зле маркирани пътища на Каледония ги бе убил някакъв пиян шофьор. Тя неведнъж бе обвинявала самата Каледония за тяхната смърт — за снизходителността към пияните шофьори, за лошата поддръжка на пътищата. За всичко! Чичо Филип беше неин настойник през последната й година в училище, но веднага щом успя да се измъкне, тя замина за Америка.