Поках се обърна рязко, копитата му удариха в нищото. В следващия миг изчезна зад ръба на пропастта. За две или три секунди се възцари злокобна тишина. Последваха женски писъци и задавено цвилене, накрая страшният шум на чупещи се кости.

Морган се хвърли към пропастта, готов да полети след жена си. Силен удар го улучи в гърдите и го свали на земята само на метър от ръба. Ослепял от мъка, той се опита да отблъсне ръцете, които го притискаха към снега. Някой го възседна, други хванаха ръцете и краката му, но напразно. Едва когато някой го зашемети с добре прицелен юмрук в брадичката, той утихна.

След минута Морган примигна объркано и се огледа. Запотеният Брайън Камерън беше легнал напреки на краката му, а Алекс, чието лице беше по-бяло от снега, го държеше за раменете. Морган втренчи поглед в лицето на мъжа, който го беше ударил. Брадат мъж с подута долна устна и посиняло око, където го беше улучил ударът на Морган. Мъж с прекрасните очи на Сабрина, изпълнени с мъка, не по-слаба от неговата собствена.

Дугъл го сграбчи за яката.

— Тя е жива, Морган! Една скална издатина спря падането. Моите хора са видели, че диша. — Дугъл го разтърси. — Чуваш ли ме? Не знам колко още ще издържи, но за бога, тя е жива!

След тези думи Морган направи нещо, което си беше отказвал в продължение на дванадесет дълги години. Зарови лице на гърдите на Дугъл Камерън и се разплака като малко дете.

Глава 20

Фъргъс Макдонъл стотици пъти беше гледал смъртта в очите, без да трепне, но до стотната си година нямаше да забрави как изглеждаше господарят на клана, когато влезе в двора с безжизненото тяло на младата си съпруга на ръце. Мъжете и жените от клана мълчаха като на погребение, само децата плачеха в полите на майките си.

Главата на господарката им висеше безсилно, тъмната коса стигаше почти до земята. Пепелявосивото лице накара мнозина да я сметнат за мъртва. Алуин захълца тихо и скри лице в рамото на Фъргъс. Той я притисна силно, за да й спести ужаса да види как изглеждаше Морган.

Лицето на Морган Макдонъл беше като изсечено от гранит. Пълната липса на емоции беше ужасяваща. Само следите от сълзи по замърсените бузи бяха свидетелство за човешко същество.

Зашеметени от случилото се, Макдонълови почти не забелязаха мъжете от рода Камерън, които вървяха зад Морган. Някои водеха конете си за юздите, двама-трима куцукаха, фините им вълнени одежди бяха мръсни и разкъсани, Фъргъс шумно пое въздух, когато мъжете се разделиха и се показа Раналд, чийто ръце бяха вързани с дебело въже на гърба. От рамото му капеше кръв. Събралите се в двора зашепнаха развълнувано.

Енид се втурна отчаяно към него, но Александър я спря.

— Раналд! — изпищя тя и подскочи, за да го зърне над рамото на Алекс. — Какво се е случило? Какво, за бога, си направил?

Стиснал здраво устни, Раналд се взираше право пред себе си и очевидно не чуваше нищо. Едва когато входната врата се затвори след мрачната процесия и мъжете и жените останаха отвън, започна шепот, понесоха се слухове.

Морган забрани на другите да я докосват. Докато мъжете, които обичаха Сабрина повече от всичко на света, стояха мълчаливо около леглото й, той разряза изпокъсаната рокля, за да я свали от тялото й, намести внимателно безсилните й крайници и изми безбройните драскотини и резки, които загрозяваха бялата й кожа. Уви я в чисти чаршафи и изчетка сплъстената й коса. Сабрина лежеше абсолютно неподвижна и очевидно не усещаше нежните му докосвания.

Брайън, най-добрият ездач от Камерънови, беше изпратен да доведе личния лекар на Дугъл. Тъй като не искаше да застраши живота на жена си по ужасния път, който едва не бе убил Сабрина, Дугъл забрани на сина си да й каже какво се бе случило. Имаха нужда от лекаря, за да се погрижи за тежкоболно дете — толкова. Никой не биваше да знае, че Сабрина е в смъртна опасност.

Дугъл оглеждаше стаята и в очите му пареха сълзи. Какъв живот бяха водили Морган и Сабрина? Дали дните им са били изпълнени със смях и любов или с горчивина и обвинения? Не трябваше ли да дойде по-рано? Но може би това само щеше да ускори трагедията… Нищо не си пасваше. Бяха намерили покоите на Сабрина грижливо подготвени за скъпите гости. Само един строшен стол намекваше за някаква неприятна случка. В камината гореше буен огън. Защо, за бога, Сабрина бе излязла навън боса и леко облечена, защо бе препуснала насреща им като обезумяла?

Дугъл стисна ръце в юмруци. Искаше му се да раздруса Морган, да изиска отговор на въпроса, който го мъчеше. Ала когато Морган изтри челото на Сабрина с мокра кърпа, Дугъл не посмя да се докосне до него. Никога не беше вярвал, че тези големи и силни ръце можеха да бъдат толкова нежни, изцяло съсредоточени в желанието да не причинят болка.

Алекс се появи на вратата, не смеейки да погледне към леглото. Благодарен за появата му, Дугъл изслуша какво имаше да каже синът му, след което отиде при Морган и сложи ръка на рамото му. Морган нито вдигна поглед, нито прекъсна работата си.

Дугъл отдръпна ръката си.

— Двама от мъжете, които ни нападнаха, са мъртви. Трима са избягали. Братовчед ти е ранен. Затворихме го в подземието. Някой трябва да се погрижи за раната му.

— Оставете копелето да пукне — проговори беззвучно Морган.

Дугъл беше склонен да го послуша, но се обърна към Алекс и поклати глава. Знаеше, че след първия бесен гняв Морган ще се смили над престъпника.

Следобедните сенки преминаха в здрач, след здрача падна мрак. Безкрайните часове на зимната нощ минаха бавно, в такт с тихото дишане на Сабрина. Морган плъзна пръсти по копринените ресници и се помоли жена му да отвори очи и да му покаже с поглед, че няма да заспи завинаги.

Ала когато тя започна да се мята, той съжали за желанието си. Очите й се отвориха, загледани незнайно къде, но явно към нещо ужасно, което никой не можеше да си представи. От гърлото й се изтръгна вик на болка, още един и още един, докато Дугъл скри лице в ръцете си, а Алекс ужасено затисна уши. Пъгсли, който бе изгонен навън, залая тревожно.

Сабрина захапа до кръв долната си устна. Морган се опита да налее в устата й малко уиски, но тя започна да се дави и той веднага спря, защото се страхуваше, че ще я убие.

Хвърли се с цялата си тежест върху нея, за да спре гърчовете, които я разтърсваха. Самият той близо до лудостта, отчаяно се питаше дали не й е направил лоша услуга, като изпрати куршума в главата на Поках, вместо в нейната.

* * *

Сабрина се успокои едва на разсъмване. Но това не беше добър знак. Задавените й викове преминаха в тих хленч и изтощена от болка и страх, тя припадна.

Пред вратата се чуха гръмки стъпки. Дугъл и Алекс скочиха. Груб глас изрева с английски акцент:

— Няма за какво да се тревожиш, Брайън. За нула време ще я изправим на крака. Пак ще тича пъргаво като малка козичка. Помниш ли как пъхна пухкавата си ръчичка в кошера? А една неделна сутрин се изтъркаля по стълбата й…

Морган беше на вратата, преди тя да се е отворила. Той сграбчи д-р Самюел Монджой за яката на сюртука и го притисна до стената. Пенснето на лекаря се изкриви, пухкавите бакенбарди затрепериха. Напълно объркан от внезапната атака, той заекна несвързано:

— Добър ден, сър. Предполагам, че вие сте…

Думите на Морган удряха като чук.

— Облекчете болката й! Разбрахте ли ме? Все ми е едно какво ще правите, но се погрижете тя да не страда повече. Защото, ако не го направите, ще ви убия със собствените си ръце.

Морган отпусна ръце и докторът се свлече безсилно на близкия стол. Брайън го придържаше за лакътя.

— Да, да, вярвам ви — прошепна той и свали пенснето си с треперещи пръсти, за да го изтрие с края на сюртука си. — Не мога да ви се сърдя.

Когато Морган излезе от стаята, Дугъл го последва и с мъка се изравни с дългите му крачки.

— Проклятие! Макдонъл, не смей да ми бягаш така! Дължиш ми няколко отговора. Не разбираш ли, че Брайън едва не те уби? Като те видя да стреляш, помисли, че си се прицелил в Сабрина. Ако Алекс не бе видял, че се готвиш да се хвърлиш след нея, аз лично щях да те застрелям. Едва успях да ти попреча да скочиш.

Морган не забави крачките си.

— Следващия пъти не ми прави услуга, Дугъл Камерън.

— Проклятие, човече! Какво се случи? Каква трагедия се е разиграла вчера в тази къща?

Морган се обърна. Дугъл едва се удържа да не отстъпи пред убийствения гняв в присвитите зелени очи на зетя си.

— Точно това отивам да разбера.

Когато Морган заслиза по тясната стълба към подземието, Дугъл бе обзет от безкрайно изтощение. Облегна се на стената и затвори очи. Не знаеше дали трябваше да се моли за нещастния мъж в затвора или за безсмъртната душа на Морган Макдонъл. Но тихите молитви, които излязоха от устните му, бяха само за Сабрина.

* * *

Раналд се извърна настрана, защото светлината на факлата го заслепи. Прилича на плъх, каза си злобно Морган, крастав плъх, паднал в собствения си капан.

Братовчед му беше клекнал до стената с прибрани колене и притискаше ръка към раненото си рамо. На устните на Морган заигра мрачна усмивка — веднага забеляза, че плащът на Раналд е усукан като превръзка. Изпита дори нещо като задоволство, че инстинктът за самосъхранение беше така силно изявен у Макдонълови.

Раналд видя усмивката му и се уплаши още повече. Когато Морган сложи факлата в ръждясалата поставка, момъкът затропа с крака, сякаш искаше камъкът под него да поддаде и да го погълне. Красивите му черти се разкривиха.

— Ти винаги си бил за мен много повече от братовчед, Морган — заговори бързо той. — Беше ми като брат.

Някъде в дълбините на страха си Раналд намери частичка гордост, която му даде сили да се изправи и да погледне Морган в очите. Господарят на клана изпита нещо като възхищение, но бързо го прогони.

— Какво ти обещаха, братовчеде? Злато? Пресен агнешки бут? Или да станеш господар на клана?