Морган трябваше отново да си наложи маска на равнодушие, преди да попита:

— Би ли се върнала у дома си, Сабрина?

Тя спря да диша. Сърцето й престана да бие и сякаш нямаше намерение да започне отново. Когато пред очите й отново се проясни, тя бе обзета от отчаяние. Нима Морган й се беше наситил толкова бързо? Сигурно плахите й опити да му достави удоволствие само бяха развалили апетита му. Или му досаждаше? Сигурно беше изпълнил плана си да си отмъсти чрез покоряването на тялото й и след това да я върне на баща й като обикновена уличница, отдала се доброволно на един Макдонъл. Стана й студено, но въпреки това се опита да събере кураж и гордо да отговори утвърдително.

Морган се появи зад нея, стъпвайки безшумно с босите си крака, но преди да е успял да я докосне, Сабрина се обърна към него със святкащи от гняв очи.

— Не ме докосвай! Няма смисъл. Боя се, че разочаровах и теб, и баща си. Провалих благородните ви усилия да подпечатате мира между клановете с раждането на наследник. Няма да имаме дете.

Началното разочарование на Морган бързо отстъпи място на радостта. Сабрина не тъгуваше за Камерън, а страдаше от това, че още не бе заченала дете. Неговото дете.

— Откога знаеш? — попита тихо той. Тя сведе глава.

— От тази сутрин.

Той беше твърде много Макдонъл, за да не използва силата си в своя изгода. Преди Сабрина да е успяла да реагира, той я вдигна и я отнесе на леглото. Положи я нежно върху меката завивка и приседна до нея.

— Не ти ли е добре, момиче? Да не те боли нещо?

Сабрина изтри една сълза от бузата си. Странно, но не изпитваше смущение. Никога не беше разговаряла за месечното си неразположение с друг човек, освен с майка си. Ала нежната загриженост на Морган беше неустоима. Неспособна да произнесе дори една дума, тя кимна и притисна с ръка челото си.

Той се приведе към нея и се зае да масажира внимателно слепоочията й, докато напрежението в челото и тила отслабна.

— Къде още те боли?

Сабрина плахо посочи долната част на тялото си. Морган се изтегна до нея и разтри мястото с дланта си, докато тъпата болка изчезна.

Той се опря на лакът и я огледа изпитателно.

— Къде още?

Сабрина стисна ръка в юмрук и я сложи върху сърцето си. Там беше болката, която дори Морган Макдонъл не беше в състояние да облекчи. Но се оказа, че се е лъгала.

Устата му се сведе върху нейната и нежната милувка много скоро я накара да се отвори като цвете за него. А когато устните му се плъзнаха по шията й и пръстите му търпеливо отвориха мъничките копчета на корсажа й, за да освободят великолепните й гърди, Сабрина най-сетне се отпусна. Зарови пръсти в русата му коса и когато той загриза жадно зърната, долната част на тялото й се разтърси от сладостни тръпки.

— Недей, Морган! — изпъшка тя. — Не разбираш ли — няма смисъл! Днес не можеш да ми направиш дете.

Той вдигна полата й нагоре и нетърпеливо свали копринените фусти. Тъмната страст в погледа му й отне дъха.

— Какво значение има това!

Сабрина не повярва на ушите си. Морган Макдонъл беше забравил проклетата си гордост. Обзе я гневна радост, смесена с чувство на триумф. Този невероятен мъж искаше нея, не само син.

— Наистина ли го искаш? — пошепна тя, като се изви срещу него и му поднесе устните си.

Той вдигна глава и й намигна безсрамно.

— Спала ли си, момиче, та не си прочела девиза на Макдонъл над портата? Той е на галски и аз ще ти го преведа: „Едва когато си пролял малко кръв, си струва да спечелиш битката.“ — Очите му засвяткаха дръзко. — Особено когато не е твоята собствена.

* * *

Сабрина се събуди в пусто легло. Приглади косата си, огледа се и видя Морган да седи до масата с увит около хълбоците тартан. Самотна свещ хвърляше златно сияние върху сведената му глава.

Сабрина отметна завивката и тихо се приближи към него. Беше облечена във вълнена нощница. Сигурно Морган я беше облякъл, когато топлината на тялото му вече не беше достатъчна да успокои треперенето й.

На масата беше разтворена азбука за деца. Любимата книжка на Сабрина от детските дни, с чиято помощ сега искаше да научи няколко малки Макдонълови да четат. Всяка буква беше илюстрирана с красива гравюра, представляваща екзотично животно. Морган усърдно движеше устни, сравнявайки написаното в книгата със смачкан пергамент.

Когато Сабрина сложи ръка на рамото му, той скочи виновно и шумно затвори книгата. Тя притисна ръка към сърцето си.

— От малка ме предупреждаваха да не се промъквам към някой Макдонъл изотзад.

Той я погледна мрачно.

— Добър съвет. Имаш късмет, че не те нападнах.

Сабрина се изкиска безпомощно.

— Отдавна съм се предала.

Пламенният поглед й показа, че той не беше забравил нощта. Тя се надигна на пръсти и погледна през рамото му. Той сложи ръка върху пергамента, но бързо я махна.

— По дяволите! Не мога да се справя с тези проклети букви!

Подаде й овъгления и зацапан пергамент и сърцето й направи огромен скок. Парченцата восък, които се посипаха в шепата й, бяха от печата на Камерън.

Морган уморено потърка очи.

— Разбрах само, че баща ти, един бизон и един алигатор искат да дойдат в Макдонъл и да си вземат слона.

Сабрина едва не се изсмя с глас.

— Не. Баща ми, Алекс и Брайън искат да ни дойдат на гости. Смятат да вземат Енид и да видят как живеем като семейство.

Морган поглади брадичката си.

— Проверяват ме, значи… Изненадвам се, че онзи кучи син… — Забелязал укорителния й поглед, той се покашля смутено. — Че Дугъл изчака толкова дълго. Кога ще дойдат?

— Преди Коледа. — Тя прокара пръст по най-долния ред на писмото и пошепна учудено: — Значи все пак не ме е забравил…

Морган прогони порива на ревност и си пожела да види как лицето на Сабрина засиява от радост заради него.

— Какво пише там, момиче?

— Част от стихотворение от Робърт Херик, един от любимите поети на мама. — Колкото и странно да беше, загадъчното послание на баща й описваше много удачно девиза на Макдонълови. Сабрина погледна в бдителните очи на мъжа си и преведе тихо: — Няма роза без бодли.

Глава 19

Сабрина подготви Макдонълови за посещението на семейството си с безскрупулността на шотландски водач в състояние на война. Правеше се, че не забелязва враждебността, защото се беше научила да разпознава страха, който дебнеше зад ръмженето и тихите проклятия. Страх, който богатият господар на клана Камерън не познаваше. Страхът да не им се присмеят; страхът, че ще им се подиграват за бедността, невежеството и грубите маниери.

Макар и неохотно, тя благодари на майка си за предвидливостта, отвори куфарите, грижливо напълнени от Елизабет, и намери за всекиго подходящ талисман.

Красиво увеличително стъкло с рамка от слонова кост за Фъргъс; месингов напръстник за Алуин, която веднага го пусна в употреба и строго почукваше Фъргъс по челото, щом той си позволеше да погледне към друго момиче.

От страх, че куфарите ще се изпразнят бързо, Енид и Сабрина опустошиха гардеробите си и се захванаха да шият. Фустите се превърнаха в рокли, дългите гащи станаха прекрасни дантелени бонета, а от балната рокля на Енид ушиха десетина чифта платнени обувки.

Даже мършавата старица, която управляваше с желязна ръка кухнята, гордо носеше в оредяващата си коса розова панделка, направена от връзките за чорапи на Сабрина. Единствено Ев остана безразлична към опитите за сближение. Сабрина намери златния гребен, който й беше подарила, върху купчина мръсен сняг. Това я накара да поклати глава и да коригира мнението си, че Морган е най-упоритият между Макдонълови.

Подовете бяха почистени от наслоената мръсотия, паяжините по таваните изметени, поставките на факлите възвърнаха стария си блясък. Излинели килими бяха извадени от сандъците, за да прикрият дупките в стените.

Късно вечерта Морган влезе в спалнята на Сабрина, след като цял ден беше чистил купищата мазилка от коридорите, и трябваше да си пробие път през нахвърляните по пода платове. Накрая намери съпругата си заспала пред огъня с игла за шев в ръка. Върху фината кожа под очите се виждаха виолетови сенки.

Тя не прави това за себе си, опита си да си внуши той. Не е длъжна да доказва нищо на баща си. Жена му работеше до изтощение, защото искаше съпругът й да гледа Дугъл Камерън спокойно в очите, без да се срамува и без да завижда.

Обзе го нежност, която го ядоса. Откакто знаеше за предстоящото посещение на Дугъл Камерън, любеше жена си с мрачна безогледност, тласкан от примитивна воля за притежание и решен да й докаже, че тя вече не е Камерън, а е само негова. Накъсаните й викове, когато се пръскаше от удоволствие под него, бяха музика в ушите му. Доказателство за нерушимостта на съюза им. Той копнееше да посее семето си в покорното й тяло и чакаше с нетърпение деня, когато бъдещето щеше да изгрее в очите на дъщеря му.

В желанието му се промъкваха угризения на съвестта. Любеше жена си с нежно насилие, но не можеше да преодолее себе си и да й каже думите, които щяха да разгалят сърцето му и да изобличат гордостта му като жалка лудост. Срамуваше се от страхливостта си, но не можеше да я победи.

Искаше да я остави да спи, а и беше толкова изтощен, че не можеше да я занесе в леглото. Затова я прегърна предпазливо, настани я на гърдите си като дете. Тя се сгуши в него и въздъхна доволно.

Морган зарови брадичка в косата й.

— Ти ще се гордееш с мен, момиче. Бог ми е свидетел, че ще го направя. — Целуна я леко по челото и пошепна думите, които Сабрина напразно чакаше да чуе.

* * *

Когато облак сажди засипа лицето й, Сабрина изруга ядно. Хвърли метлата, отдалечи се на четири крака от камината, закашля се и изтри очите си. Пъгсли се скри под леглото и кихна няколко пъти. Вратата се отвори с трясък и Морган претърси стаята с поглед.