* * *

Сабрина се събуди с невероятното усещане, че някой я мие между краката. Когато отвори очи, тя видя силуета на Морган на фона на буйно горящия огън. Той не забеляза, че тя го наблюдава, и потопи мека кърпа в каната с вода, за да попие с нея вътрешната страна на бедрата й и да успокои крехката, наранена плът.

Сабрина вече знаеше колко нежни можеха да бъдат ръцете му, особено когато лекуваха или превързваха безпомощни малки твари. Но не беше и сънувала, че ще изживее всичко това върху собственото си тяло. Интимността на тази постъпка отвори сърцето й за него. Ръката му излъчваше чиста радост. Без да иска, тя изплака безпомощно.

Морган вдигна глава. Погледите им се срещнаха над голото тяло на Сабрина. Гърдите й се напрегнаха и потръпнаха под търсещия му поглед. По тялото й полази горещина. Изпитваше плахост, но и възбуда.

Свещите бяха почти догорели, но не й трябваше светлина, за да открие ранимостта в очите на Морган. Той бързо сведе глава към кърпата в ръцете си. Сабрина едва сега забеляза, че беше откъснал парче от плаща си, за да попие кръвта от бедрата й.

Морган отново натопи кърпата във водата, която беше стоплил специално за нея.

— Не исках да ти причиня болка, момиче. Но ти си дяволски тясна. По едно време се уплаших, че ще те убия.

Морган отново плъзна кърпата по бедрата й, но невинната снизходителност на този жест изчезна в момента, когато очите им се срещнаха. Устните на Сабрина бяха полуотворени, бузите зачервени. Тялото му веднага реагира. Обзет от примитивен глад, той си заповяда да се овладее. Беше още много рано за Сабрина. Израненото й тяло не беше готово да го приеме отново. Интимностите щяха да й причинят само болка.

— Хайде, момиче, заспивай — заповяда рязко той и хвърли кърпата във водата. — Ей сега ще се зазори.

Зазоряване… Сабрина си представи как студената зимна светлина хвърля сенки върху несигурността и съмненията й. В момента й беше все едно дали утрото ще дойде или не. Искаше да остане завинаги тук, под мекото сияние на огъня, гола, изложена на жадния поглед на съпруга си. Искаше да види как тлеещите искри в очите му се разгарят в буйни пламъци. Искаше да преодолее проклетото му самообладание, да му докаже, че не е чуплива порцеланова кукличка, която не понася повече от едно докосване.

Морган понечи да я завие с наметката си, но тя седна, хвана юмрука му и го притисна към устата си. Езикът й нежно заблиза твърдите кокалчета на пръстите.

— Значи си мислиш, че малката Камерън е твърде слабичка за легендарната издръжливост на Макдонълови? Май си взел твърде насериозно песничката за твоя клан.

Морган остана смаян от дяволитите искри в очите й. Беше очаквал сълзи, дори горчиви обвинения. Погледът му падна върху дръзките млади гърди и проследи как зърната им се втвърдиха и щръкнаха. Дъхът му спря.

Той откъсна поглед от възбуждащата гледка и се покашля фалшиво.

— Не мога да те обвинявам, че си уморена. Бях доста груб с теб…

— Ау, да не би грамадният зъл Макдонъл да се е уплашил, че е наранил малката Камерън? За моя вкус ти се държа много… цивилизовано.

— Цивилизовано? — В устата му думата прозвуча като най-страшното галско проклятие. По-добре да го беше нарекла евнух.

Очите на Сабрина святкаха предизвикателно. Морган напразно се питаше защо тя бе подела тази опасна игра.

— Наистина ли искаш да се убедиш, че легендите и песните имат право? — попита глухо той.

Сабрина сложи длан на гърдите му. Когато откри дивата жажда в очите му, куражът за малко не я напусна.

— Само ако ти искаш… — пошепна едва чуто тя. Дяволските искри в очите му я стреснаха още повече.

— Това е най-голямото ми желание — отговори с усмивка той. Този път Морган се нахвърли върху жена си като изгладнял хищник. Отдалечи я от себе си със силната си ръка и я притисна към дюшека в поза, която не й оставяше друг избор, освен да се подчинява на заповедите му. Когато я изпълни, прастарият женски инстинкт я тласна да му докаже, че беше готова да вземе всичко, което той бе в състояние да й даде. Тя заби нокти в дюшека и силният аромат на пирена замая сетивата й.

Точно в момента, когато Сабрина повярва, че удоволствието не би могло да бъде по-непоносимо, Морган реши, че няма да отиде сам до края на удоволствието. Обхвана я изотзад и бързите му пръсти, които бяха в прекрасен контраст с бушуващото му тяло, започнаха да милват центъра на женствеността й.

Разтърсени от екстаза, двамата паднаха тежко на дюшека и потънаха в сладка забрава.

* * *

Сабрина се събуди от веселото пращене на току-що запален огън. Тя отвори очи и видя Морган да седи на обърнатия наопаки дървен стол и да наблюдава съня й с блестящи зелени очи. Интензивността на погледа му я събуди окончателно. Той не си беше направил труда да се облече. Сабрина се запита дали някога щеше да свикне с безсрамието, с което той й показваше тялото си. От друга страна, през нощта Морган два пъти й беше показал — не, три пъти, тя бе забравила, че се любиха и рано сутринта, — че няма защо да се срамува от тялото си.

Спомените я заляха като бурна река. Тя извърна плахо лице, не можейки да повярва, че беше открила в цивилизованото си сърце толкова тъмни, страстни страни.

— Дървата свършват, Сабрина. Скоро тук ще стане много студено.

Сабрина се уви в мекия плащ.

— Защо не се облечеш?

Той зарови пръсти в косата си и въздъхна примирено. Тя осъзна едва сега, че той беше гол, защото я беше увил с плаща си, за да не мръзне. Отви се с чувство за вина, подаде му дрехата и метна отгоре си влажното си палто.

Морган подреди диплите на тартана с обичайната си небрежна грация, настани се отново на стола и сложи ръце върху облегалката.

— Защо ме гледаш така? — попита с треперещ глас Сабрина. Отнесеният му поглед се премести от лицето към корема.

— Питам се дали вече носиш детето ми.

Лицето й пламна. Много й се искаше да се завие презглава. Ала пресметливият блясък в очите му превърна смущението в болка и накрая в гняв.

Тя посегна към роклята си и установи, че беше невъзможно да се поправи.

— Надявам се усилията ти да са се увенчали с успех. — Уви се в палтото и затърси обувките си. — Ще съжалявам, ако си принесъл тази жертва напразно. — Качулката се спусна над лицето й. — Скоро ще разберем дали не се налага да го изтърпим още веднъж.

Морган я обхвана със силните си ръце и дълбокият му глас сложи край на трескавата й суетня.

— Макдонълови никога не престават да работят, преди да са се уверили, че работата е свършена.

Главата й се подаде изпод качулката и тя се прикри отново с гневни движения.

— Прощавай, но никога не съм чувала, че Макдонълови умеят да работят.

— Вече познаваш един, момиче. — Устните му се плъзнаха по шията й.

Сабрина усети как гневът й се стопи. Затвори очи, уплашена от силата, която той излъчваше. Ако беше повярвала, че нощта го е изтощила, той й доказа противното. Точно обратното. Потентността му беше неизтощима.

— Възнамерявам да се посветя изцяло на задачата да ти направя дете.

— Чувството ти за дълг е наистина вдъхновяващо. — И неустоимо. Тя простена, когато ръцете му се плъзнаха нагоре и разтвориха влажното кадифе. — Нали не възнамеряваш да…? — Гласът и пресекна. — Пак ли?

Морган подчерта всяка от думите си с изкусителна целувка по тила.

— Пак и пак и пак… Какъв мъж бих бил, ако се откажех още в началото?

Без да губи време в събличане, съпругът й я положи върху дюшека, за да й покаже, че е истински мъж.

Глава 17

Сабрина беше първата Камерън, която завладя Макдонъл Касъл без нито един оръдеен залп.

Окрилена от усърдието, с което съпругът й изпълняваше задълженията си, и ревностно защитавана от Фъргъс, Сабрина наблюдаваше с радост как мъжете от клана Макдонъл падаха един по един в краката й. Онези, които все още се осмеляваха да й се подиграват или да я обиждат, се излагаха на опасността да претърсват залата за избитите си зъби.

Само Ев не се поддаваше на чара на Сабрина, но изглеждаше толкова потисната, че нито Фъргъс, нито Морган имаха сърце да й се скарат.

Самият Фъргъс имаше нужда от чести напомняния, че в Макдонъл Касъл се беше настанило цивилизованото поведение. Когато една сутрин влезе в залата, Сабрина го завари да се кара с грозни думи на едно хлапе, което беше разляло по тартана му козе мляко. Морган беше готов да напердаши и двамата, но Сабрина само вдигна вежди и Фъргъс веднага се укроти.

— Какво красиво момче! — засмя се широко той и погали хлапето по косата, сякаш никога не беше имал намерение да го бие. — Би могло да бъде мой син! Има хубавата ми руса коса, как мислите?

— И трапчинките ти — кимна сериозно Сабрина и го ощипа по небръснатата буза.

Морган скри усмивката си зад голямо парче джинджифилов сладкиш, опечен от Сабрина специално за него. Не можеше да й каже, че повечето деца от клана имаха същия цвят на косата. От друга страна обаче, поне половината от тях можеха да бъдат деца на Фъргъс.

Една вечер, когато Морган вървеше към покоите на жена си, изпълнен с радостно очакване за вълнуваща партия шах и още по-вълнуваща нощ, до ушите му достигна весело кискане. Той отвори вратата с очакването да завари вътре Енид и Сабрина, увлечени в някой от женските ритуали, непонятни за мъжкия ум. Вместо това видя жена си да държи високо голямото огледало, в което се оглеждаше… Алуин. Бившата му любовница видя слисаното лице на господаря си в огледалото, нададе тих вик и виновно сведе глава.

Морган отдавна беше престанал да се впечатлява от дългите крака и пищната гръд на Алуин, но този път трябваше да признае, че има от какво да се възхити. Алуин носеше чиста рокля от син сатен. Опънатият до пръсване корсаж и полата, която й стигаше едва до глезените, му показаха, че Сабрина беше преправила една от старите си рокля за слугинята. Лицето на Алуин беше прясно измито, косата грижливо сресана и сплетена на плитка.