В продължение на цяла минута Сабрина остана абсолютно неподвижна. След това раменете й се разтресоха неудържимо и Морган смаяно установи, че тя се смееше.

— През всичките тези години бях убедена… че това е най-лошото, което си ми сторил… и те мразех, мразех те!

Морган се почувства невероятно облекчен — бяха го освободили от грях, който не беше извършил. Сабрина плъзна ръце по коравите, ясно очертани мускули на гърдите му и той настръхна. Още по-объркващи бяха нежните чувства, които го завладяха, когато сладките й устни последваха пътя на ръцете и оставиха пареща следа по гърдите, върху лудо биещото сърце и втвърдените зърна на гърдите. От гърлото му се изтръгна дрезгав стон.

Досега не знаеше колко нежно може да бъде женското докосване. Всички жени, с които беше спал, искаха да бъдат завладени, подчинени, дори унизени под тежестта на тялото му. Нито една от тях не се беше осмелила да го люби с ръцете, устата или очите си — с блестящите очи, които сега бяха впити в него. Чистото искрено чувство, което говореше от дълбините на тези очи, го срази.

Той простена, зарови ръце в черните къдрици и отметна главата и назад.

— Вярно е, че не съм продал котенцето ти, Сабрина, но съм ти сторил много други злини. Аз не съм джентълмен.

— Никога не съм те молила за това.

Опитът да си възвърне контрола се провали с гръм и трясък когато нежните й устни се разтопиха под неговите и позволиха на езика му да си пробие път навътре. Влажната й уста, изпълнена с копнеж, беше неустоимо изкусителна. Трябваше да се наслади на всяка частичка от нея.

Сабрина усети как мекият вълнен плащ се плъзна надолу и падна в краката й. Уплашена, тя отстъпи крачка назад.

Всеки друг мъж на негово място би се смутил, би изглеждал слаб и раним в голотата си. Но не и Морган. Нищо от онова, което и беше разказала майка й, не би могло да я подготви за гледката на този грамаден воин.

— Сабрина? — Дрезгавият му глас издаде, че той беше готов да помоли за благоволението на една Камерън.

Тя му протегна треперещата си ръка. Морган разбра, че този прост жест й струваше страшно много. Спомни си колко пъти беше отблъсквал тази ръка. Озова се с един скок до нея и свали дрехите й с жадни движения, докато остана пред него напълно гола.

Погледът му я погълна. Първо разпуснатата коса, елегантната извивка на хълбоците, тъмнорозовите връхчета на гърдите бузите, които се зачервиха под гладния му поглед. Накрая очите му се спряха върху черното хълмче между млечнобелите бедра.

— Не съм заслужил това — прошепна той и притисна устни към вдлъбнатинката на шията й.

Тя се усмихна и на бузата й се появи очарователна трапчинка.

— Знам…

Сабрина беше очаквала, че мъж като Морган няма да си губи времето с целувки и нежности. Толкова по-голямо беше учудването й, когато ръката му внимателно раздели тъмните кичурчета, за да проникне навътре. Тя се вкопчи като удавница в раменете му, за да се задържи на крака. Никой никога не я беше докосвал на това място. Усещането на пръстите му във влажната й утроба беше повече, отколкото можеше да понесе. Раздвижи се неспокойно, застена задавено и се вслуша в нежните галски думички, които той шепнеше до устните й.

Когато усети как копринената й плът обхвана кръста му, а тялото й се разтърси от сладостни вълни, Морган направи нещо, на което никога не беше вярвал, че е способен. Падна на колене пред една Камерън. Притисна устни към влажните кичурчета и се учуди колко сладка и скъпоценна можеше да бъде капитулацията.

Решен да превърне собственото си поражение в нейно, той обхвана стегнатото й задниче, вдигна я и я положи върху дюшека. Клекна пред нея и вдигна краката й на раменете си, за да я направи напълно готова за нежната атака на устата и езика си.

Сабрина тихо изписка, уплашена от допира на косата му до долната част на тялото си.

— Не бива да правиш това, Морган! Не е прилично!

Той вдигна глава и хищническата му усмивка я разтрепери още повече.

— Не си ли спомняш страховитите истории, които братята ти разказваха за Макдонълови?

Сабрина за малко не припадна, когато пръстите му проникнаха дълбоко в утробата й и се задвижиха ритмично навън и навътре. Тя зашепна накъсано, издавайки тихи стонове.

— Казваха ми, че имате снопове косми на стъпалата и че… — Тя изстена по-силно, когато той проникна още навътре, за да я подготви за бъдещите удоволствия. След това думите потекоха като поток: — …и че си хапвате за закуска малки чернокоси момиченца като мен.

— Това е злобна лъжа, принцесо. Вярно е, че краката ми са космати, но предпочитам чернокосите момиченца за десерт.

Той сведе устни към най-интимното й място и предпазливо впи зъби в меката плът. Сабрина изпищя и се изви в хватката му, докато езикът, устните и пръстите му танцуваха тайнствен похотлив танц в тялото й. Тя бе загубила сърцето си по красивото, гордо момче, каквото той беше някога, но сега се побоя, че ще загуби душата си по този нежен, неумолим мъж и властен любовник. Опита се да се отдръпне, но големите, топли ръце обхванаха задните й части, разтвориха я и не й позволиха да избяга от насладата, която той беше решен да й достави.

Разпъната на пейката за мъчения, тя почти не усети кога езикът му най-сетне се смили и я освободи. Намираше се в състояние на свободно падане, тялото й се разтърсваше от силни тръпки и чист екстаз.

Морган я положи върху дюшека и покри треперещото й тяло със своето. Устните му вкусиха шията й и я подканиха да отвори очи. Тя усети горещи сълзи по бузите си.

— Ти си все същият тиран, Морган Макдонъл — пошепна безсилно тя.

Той улови една сълза с върха на езика си.

— Права си. А ти престъпи клетвата си, момиче. Тази нощ плачеш вече за трети път заради мен.

Сабрина подсмръкна щастливо.

— Няма да допусна това да ми стане навик. Никога не съм… — Тялото й се разтърси от нова тръпка.

— Аз също…

Очите й се разшириха от смайване.

— Никога? Даже с Алуин… или с някоя друга?

Той поклати глава. Погледът му беше напълно сериозен.

— Не до края. Не съм искал. Чаках теб.

Мъж с неговия опит не би могъл да й направи по-скъпоценен подарък. Сабрина пожела да му отвърне със същото. Обгърна с две ръце врата му и привлече главата му към своята. Когато устните им се срещнаха, той простена тихо.

Сабрина си помисли, че сега вече той ще загуби контрол и ще я вземе с животинската жажда, която можеше да се очаква от мъж като него. Ала той продължи да милва нежно гърдите и бедрата й и краката й се отвориха от само себе си. Когато тя понечи да извърне глава, за да скрие обзелата я паника в разпръснатата по възглавницата коса, той обхвана лицето й и я прониза с настойчив поглед.

Дрезгавият му глас й подсказа колко много му струваше да се въздържа.

— Искам да те гледам в очите, докато се любим, Сабрина Камерън. Искам да видя, че ми принадлежиш.

Аз ти принадлежа, откакто те видях за първи път, искаше да му каже тя. Той беше първата й и единствена любов. Очите й помътняха от болка, после постепенно се избистриха, докато той я изпълваше сантиметър по сантиметър и с безкрайно търпение преодоля бариерата на девствеността й. Тя изплака от острата болка, опита се да се отдръпне, да избяга от него, но само след миг пожела да го усети още по-дълбоко в себе си. Заби нокти в гърба му, но той дори не трепна, не се поколеба нито за секунда в решителността си да я направи своя жена. Своя съпруга.

Морган стисна здраво зъби.

— Вземи ме. Вземи всичко от мен. О… — Гърленият му стон беше молба и заповед. — Само още малко… по-дълбоко.

Сабрина изохка тихо, защото това „малко“ сякаш никога нямаше да свърши. Докато накрая той я изпълни цялата. Тя знаеше, че Морган не губеше контрол над себе си, но никога не го беше виждала да показва такова желязно самообладание, такова безкрайно търпение.

Брадичката му не се помръдваше, погледът беше замъглен от жажда. Мускулите му бяха готови да последват най-примитивния от инстинктите, но той си забрани да се движи, докато сърцата им забиха в един и същи ритъм. Всяко движение плашеше Сабрина, тя изплакваше тихо, а мястото между бедрата й, където могъщото му тяло се притискаше в нейното, беше една голяма рана.

Едва когато Морган усети, че тясната утроба на Сабрина се нагоди към големината му, прие го целия в себе си, едва когато очите й се замъглиха от страст и тя застена немощно от наслада, едва тогава той затвори очи и ускори движенията си.

Никога не се беше чувствал повече мъж, отколкото в този момент. Беше загубил невинността си още на четиринадесет години с една жадна за любов слугиня в кухнята, но днес преживяното през годините му се струваше само тромаво любене на похотливо животно. „Бъди мъж!“ — обичаше да казва баща му, много преди Морган изобщо да бе осъзнал какво означава тази дума. Но трябваше да дойде тази нежна, невинна жена, за да го направи истински мъж.

Той се опря на ръцете си, стегна хълбоци и нахлу устремно в нея, за да нахрани зажаднялото си за любов тяло. Искаше да я усети цялата, да проникне до най-интимната й същност. Ставаше му все по-трудно да удържа движенията си, но не смееше да се отпусне, защото съзнаваше, че много лесно би могъл да я нарани с големината си, с бруталната си сила.

Крехкото тяло на Сабрина поглъщаше всеки от бавните, горещи тласъци на Морган с неизразима наслада. Движенията му разрушиха всички защитни стени, които беше издигнала около сърцето си, и го отвориха за този мъж и ненаситното му тяло. Тя повтаряше задъхано името му, докато жадната му уста завладя нейната. Никога не си беше представяла, че може да съществува такова удоволствие. Дълбоките, пулсиращи тласъци, с които той завладяваше тялото й, ставаха все по-бързи и по-бързи, изместиха я към края на леглото, докато накрая тя опря длани в перваза на камината и се вдигна насреща му, за да го приеме колкото може по-дълбоко в себе си.

Морган неволно изруга. Ала екстатичното пъшкане, което излезе от гърлото му в следващия миг, изобличи в лъжа грубите думи. Явно беше осъден да умре от най-сладката смърт, която беше отредена за един Макдонъл — в обятията на една Камерън.