— Една глупава жена значи! Историята познава много жени, които са жертвали живота си за своите. Например твоята собствена кралица Мери!

Морган удари с длан по масата, лицето му помрачня още повече.

— Тя загуби главата си само заради твоята скъпа кралица Елизабет!

Сабрина тресна един офицер върху дъската.

— Тя не е моята кралица Елизабет! Ако случайно не знаеш, Морган Макдонъл, аз съм шотландка!

— Защо тогава говориш като проклета англичанка?

Опрели ръце на дъската, двамата съскаха един срещу друг като разярени котки. Морган беше толкова близо до нея, че Сабрина се уплаши. Погледът му падна върху устните й и очите му засвяткаха като ментовото зелено на дъждовна капка върху младо листо. Той задържа погледа си върху пълните устни и след няколко безкрайни секунди сведе глава към шахматната дъска. Вдигна черната царица и гласът му омекна.

— Жените са крехки същества. Нежни. Кротки. Бог ги е създал, за да ги пазим от лошото в този свят.

Сабрина беше запленена от движенията на ръцете му. Невероятно големи, те милваха с нежност прозрачния яспис. Тя си спомни как същите тези ръце бяха милвали със същата замечтаност розата на Белмонт — само миг, преди да я строшат.

— Дълг на мъжа е да закриля жена си. Да се грижи за нея.

Сабрина си припомни Ев и другите жени от клана Макдонъл и се учуди безкрайно, защото думите на Морган идваха направо от сърцето. Понятието му за чест и гордост беше съвсем различно от онова, което й бяха втълпявали досега за клана му.

— Сигурен ли си, че не си чуждо дете? — попита тихо тя. — Може би феите са те оставили в кошничка пред вратата на баща ти?

Той се усмихна уморено.

— Татко ми казваше същото. Но аз съм имал майка. Умряла е при раждането.

Палецът му милваше надиплената пола на царицата. Сабрина усети в сърцето си нещо като ревност и потрепери при мисълта, че бронзовите му ръце можеха да милват кожата й със същата нежност.

Неспособна да понася дори секунда по-дълго това сладко мъчение, тя изтръгна царицата от ръцете му и започна да подрежда фигурите.

— Това е само игра, Морган.

Той се отпусна в стола срещу нея и скръсти ръце.

— Да, но не е истинска. Няма да играя повече.

Сабрина се отпусна в своя стол и също скръсти ръце. Двамата поседяха известно време мълчаливо, докато Пъгсли загуби интерес към царя и го пусна шумно на пода. Най-после Морган се наведе през дъската.

— Боя се, че всичко това не помага — промълви той. — Време е да ме целунеш за лека нощ.

Сабрина затвори очи и издаде напред устни с чувство за изпълнен дълг. Когато не се случи нищо, тя отвори очи и видя, че Морган я наблюдава с лениво любопитство. Той взе лицето й между ръцете си, както бе постъпила тя миналата вечер. Сърцето й веднага ускори ритъма си, когато палците му помилваха долната й устна, насладиха се на мекотата и чувствеността й и изпробваха готовността й да се подчини.

Тя усети как устата й се разтопи като восък под зашеметяващата интимност на докосването му, усети как устните й се отвориха и безсрамно му позволиха да проникне навътре. Топлият му дъх докосна кожата й, сладък и замайващ. Той продължи да я милва с широките си, грапави пръсти.

Сабрина се раздвижи неспокойно в стола си, докато в скритите части на тялото й се разгаряше огън. Гърдите й се напрегнаха, а слабините й овлажняха. Едва сега, нито секунда по-рано, Морган мушна езика си в устата й и продължи целувката с едно-единствено плъзгане надълбоко, което я докара до ръба на екстаза.

Без да обърне внимание на измъчения й стон, той се отдръпна назад и бързо я целуна по носа.

— Лека нощ, хлапенце.

Боейки се гласът да не я издаде, Сабрина го изчака да стигне до вратата.

— А аз си мислех, че вие, Макдонълови, не сте особено опитни в изкуството да целувате за лека нощ.

— Точно затова трябва грижливо да се упражняваме. — Той й намигна дяволито. — Спи сладко, момиче.

Когато Морган изчезна, Сабрина изтощено отпусна глава върху ръцете си. В тялото й бушуваше такава буря, че нямаше да й позволи да заспи.

* * *

На третата вечер Сабрина реши да запознае съпруга си с Омир. Надяваше се гръцкият бард да прикове вниманието му и в същото време да се окаже достатъчно умерен, за да не възпламени страстта му. Защото тази страст имаше опустошителни последствия и за съня, и за душевния й мир. Цяла нощ бе лежала будна, мяташе се неспокойно в леглото, докато накрая се уви в чаршафите като в силната прегръдка на Морган.

Тя приседна на пода пред огъня и започна да чете. Чувстваше се почти като Шехеразада, която забавлява своя султан. Само дето рискуваше не главата, а сърцето си.

Страхът й се оказа необоснован. Морган се приведе напред и изслуша с нарастващо възхищение как безстрашният Одисей надхитрил и победил всичките си врагове и успял да се върне при любимата си Пенелопа. Затвореното му лице бе огряно от момчешко учудване. Когато Одисей ослепи ужасния циклоп Полифем, той се наведе толкова силно напред, че Сабрина се уплаши да не падне от стола. Самата тя беше толкова погълната от древната история, сякаш я чуваше за първи път.

Обзета от въодушевление, тя зачете епизода за Одисей и магьосницата Цирцея. Морган се облегна назад — първият признак, че нещо не беше наред. Издайническите бръчки на челото станаха по-дълбоки. Сабрина зачете по-бързо, запъваше се на прости думи, мислите й все по-често се връщаха към предстоящата целувка за лека нощ.

— Глупак! — Морган удари с юмрук по масата.

Сабрина стреснато затвори книгата.

— Този Одисей е бил невероятен глупак! Аз никога не бих допуснал такава грешка. Коварната вещица превръща хората му в свине, а той й позволява да го вкара в леглото си! Този човек няма ли капчица гордост!

Вманиачената му гордост вече започваше да я изнервя. Сабрина срещна хладно погледа му.

— Цирцея го омагьосва с красотата си. Вероятно с готовност се е отказал от гордостта си, за да я има.

— Мъжът, който жертва гордостта си заради жена, е проклет глупак!

Сабрина видя ясно предупреждението в гневния му поглед. Ако му позволеше, Морган щеше да я дари със син, но никога нямаше да й отдаде сърцето си. За неин ужас очите й се напълниха със сълзи.

Тя хвърли книгата на масата и отиде до прозореца, надявайки се вятърът да изсуши сълзите й. Хладният въздух предвещаваше ранен сняг.

— Може би си прав. Това решение е струвало скъпо на Одисей. Ако можем да вярваме на Омир, той е бил убит от плода на тази връзка — от собствения си син. — Със сухи очи, доверявайки се на гнева си, тя се обърна отново към него. — Ако ме беше оставил да прочета историята до края, може би щеше да разбереш смисъла й. Одисей влиза в леглото на Цирцея само за да спаси моряците си. Животът им е по-важен за него от собствената му жалка гордост. Ако изобщо има мъж, способен да разбере такава постъпка, това си именно ти.

Морган наистина разбираше. Цирцея не беше и наполовина толкова добра магьосница като жената, която стоеше насреща му. Меденосладкият й глас го държеше в плен; всяка плаха, скрита усмивка и всяка дума, оформена от меките устни, го омагьосваха. В момента не беше в състояние да каже от какво всъщност се възмущаваше: от невероятната глупост на Одисей или от своята собствена.

Сабрина го гледаше втренчено, великолепна в надменността си. Крехките й крайници бяха напрегнати; нощният вятър бе измъкнал от венеца от плитки фини кичурчета. Той си я представи върху самотна скала насред развълнувано море, с блестяща от морската пяна коса, да устоява безстрашно на всяка опасност. Сигурно Одисей не е бил чак толкова глупав, като се е отдал на Цирцея. Може би е постъпил глупаво, като я е напуснал.

Когато Морган я помами с пръст, Сабрина се изкуши да му се противопостави. Ала любопитството победи и тя отиде при него. Той се потупа по коляното и след кратко колебание тя прие поканата. Седна сковано, чувствайки се като марионетка, танцуваща по волята му.

Топлите му пръсти помилваха открития й тил и тя потрепери от удоволствие.

— Сигурно хитроумният Одисей е успокоил гордостта си, като си е внушил, че прави жертва.

От човек като Морган не можеше да се очаква по-добро извинение. Той я привлече към себе си, докато устните им се докоснаха и запалиха чист, горещ пламък, от който Сабрина се боеше и за който копнееше. Тя се плъзна по бедрото и се озова в скута му. Морган нежно облиза устните й, помилва ги с език и ги загриза, докато тя се отвори и помоли за още.

Този път той не й отказа. Езикът му проникна в устата й като течна коприна, описа всяка вдлъбнатина и гънка и изтръгна желания отговор — езикът й намери път към неговата уста и се плъзна по равните бели зъби. Сабрина се сгуши на гърдите му като доволно котенце и без да забележи, се намести по-удобно в скута му. Той изохка дрезгаво и тя изпита едновременно страх и наслада. Страхуваше се единствено дали ще бъде достатъчно жена, за да му даде всичко от себе си, ако успееше да пробие бронята на самообладанието му.

Тя притисна парещото си чело към врата му и си пожела той да вземе решението за двама им. Да се изправи, да я отнесе на леглото и да я накара да забрави глупавата си клетва, че няма да му се отдаде. Не знаеше дали да се чувства облекчена или разочарована, когато той стана и внимателно я изправи на крака.

— Утре вечер ще ми почетеш ли пак, хлапенце?

С надеждата дяволитата усмивка да скрие безпомощността й след изпитаната наслада тя се протегна и дръпна една дълга руса къдрица от косата му.

— Но разбира се! Вече съм избрала историята — тъкмо като за теб. За смелия воин на име Самсон и за прекрасната Далила.

* * *

Следобед на следващия ден Сабрина излезе от стаята си с решителна крачка. Тя беше новата господарка на клана Макдонъл и нямаше право да прекара остатъка от живота си в покоите си в очакване кога съпругът й ще благоволи да я посети. Омръзнало й беше да се отнасят към нея като към екзотично животно — колкото и да го глезеха.