В стаята замириса на хвойна и свежият аромат й напомни за Морган.

Поредният гневен изблик бързо вгорчи сладката миризма. Ако Морган продължаваше да я пренебрегва по този начин, скоро щеше да я умори от глад. Тя прекоси стаята, учудена от силата си. Гневът проветри главата й, напълни вените с кръв и заличи страха.

Обиколи няколко пъти стаята, докато редеше в главата си уроците на майка си. Истинската дама никога не показва открито гнева си. Истинската дама подава и другата си буза. Истинската дама ще предпочете да умре от глад в стаята си, преди да помоли някого от къщата да я нахрани, камо ли пък да се обърне към съпруга си.

След като хвърлеше измършавялото й тяло в каменния гроб, Морган спокойно можеше да напише на надгробната й плоча: „Сабрина Камерън Макдонъл — една истинска дама“. Но тъй като той не можеше да пише, тя нямаше да изпита дори този последен малък триумф.

Пъгсли се умори да следи движенията й и скри глава под лапите си. Сабрина беше готова да се закълне, че и неговите кръгли очички бяха пълни с глад.

— Не се притеснявай, Пъгсли. Ще имаш достатъчно от моите кости.

Тя се пресегна към куфара, който беше преобразувала в тоалетна масичка, взе ръчното си огледало и се огледа, очаквайки да види хлътнали бузи и угаснали очи. Отражението й наистина се различаваше доста от онова, което тази сутрин бе видяла в голямото огледало. Косите й бяха сплетени на плитки и увити около челото. На бузите й бяха избили гневни червени петна. Тъмните извивки на веждите бяха изтеглени в заплашителна линия. Сабрина захвърли огледалото. Тя беше Камерън, за бога! Проклета да е, ако позволи на тези боси диваци да я държат като пленница в собствените й покои! Беше крайно време да им изясни, че кланът Макдонъл има нова господарка.

Тя се втурна към вратата, отвори я с трясък… и се огледа предпазливо на всички страни, преди да излезе в коридора.

* * *

Сабрина вървеше бързо към стълбата, когато дочу задавен вик. Смръщи чело, защото гласът й се стори познат, и се промъкна към близката врата. Отвътре се чуваха шумове от борба. Тя притисна ухо към вратата. Тихо охкане прониза тишината.

По челото на Сабрина изби студена пот. Това бяха същите уплашени викове, които Енид надаваше при появата на паяци.

Някой причиняваше болка на братовчедка й.

Сабрина натисна бравата, но вратата беше зарезена отвътре.

Тя заудря отчаяно с юмруци по дървото. В същия момент вътре започна ритмично скърцане, което заглуши ударите й. Последва измъчен стон, след него адски рев, от който косите й настръхнаха. Велики боже, някой не само причиняваше болка на братовчедка й, той я убиваше! И за всичко беше виновна тя, защото тя беше довела Енид в това гнездо на оси. За тези хора беше все едно, че Енид е невинна, че е от рода Белмонт. Те виждаха в нея още една Камерън, която заслужаваше мъчения.

Сабина заудря по вратата като обезумяла. Сълзите, които се стичаха по лицето й, я заслепиха. Когато гласът й прегракна от викане, тя погледна вратата, притисна кокалчетата на пръстите към устните си и вкуси кръв.

Морган. Морган беше единственият, който можеше да помогне.

Тя събра полите си и се втурна като вихър надолу по стълбата, викайки името му. Дробовете й щяха да се пръснат, но тя не спря нито за миг, докато не стигна до залата. Посрещна я облак торфен пушек и задушаващата миризма на немити мъжки тела.

Вътре миришеше още на пот и малцово уиски. Празният й стомах се сви на топка. Тя си проби път през навалицата, продължавайки да вика Морган.

Препъна се и едва не падна. Един от хората на Морган я хвана и се ухили с беззъба усмивка.

— Я виж ти, хубавицата дошла при нас! Морган го няма, може би ще се задоволиш с мен?

Гневът, който за малко бе изместен от страх, отново я завладя. Тя се изтръгна от хватката на мъжа, запуши уши за смеховете и свирканията и продължи да търси съпруга си. Повечето присъстващи в залата помислиха, че е обзета от истерия. Когато навалицата най-сетне остана зад гърба й, Сабрина изпита едновременно облекчение и страх, защото Морган не се виждаше никъде.

Ревът замлъкна и в залата се възцари коварна тишина. Сабрина усети в гърба си дузини сиви и зелени чифта очи. Алуин избра тъкмо този момент, за да се отдели от групата кискащи се жени. Заобиколи и застана точно на пътя на Сабрина.

Вирнала орловия си нос, едрата жена изгледа отвисоко съперницата си. На устните й заигра триумфална усмивка.

— И какво сега, момиче? Аз никога не съм имала проблеми да задържа Морган в леглото.

Сабрина не видя как в дъното на залата огромните, обковани с желязо врати се отвориха. Пред очите й се спусна червена пелена.

Смаяна от силата си, тя сграбчи съперницата си за корсажа и я метна към стената. Усмивката на Алуин изчезна.

Жените на Макдонъл зяпнаха слисано, когато Сабрина Камерън, една истинска дама, приближи лицето на Алуин към своето и изрече високо и ясно:

— Няма да търпя безсрамието ти, жалка уличнице! Къде, по дяволите, е съпругът ми?

Мъжки глас, в който прозвънваше смях, разкъса шокираната тишина:

— Обърни се. Съпругът ти стои точно зад теб.

Глава 11

Морган изпълваше рамката на вратата и присъствието му беше единственото живо, истинско в неестествено тихата зала. Водни капчици се стичаха по плаща му и блестяха в косата му. Около устните му играеше загадъчна усмивка. Сабрина изпита такова облекчение, че беше готова да се хвърли на шията му.

За миг Морган отново се превърна в дебелоглавото момче, каквото беше някога, и тя го усети близък и скъп. Гърлото й се сви.

Без да бърза, тя пусна уплашената Алуин, втурна се към съпруга си и улови голямата му, топла ръка. Стисна пръстите му, сякаш никога повече нямаше да ги пусне. Думите избликнаха от устата й в панически страх:

— Трябва да дойдеш с мен, Морган! Някой се опитва да убие Енид. Побързай, преди да е станало късно. — Като видя объркването и недоверието в погледа му, тя забрави гордостта си и поднесе ръката му към устните си. Макар да съзнаваше, че се унижава пред глутницата гладни вълци, които искаха да видят смъртта й, вече не можеше да спре. — Моля те, Морган. Умолявам те. Кажи, че ще й помогнеш. Аз ще направя всичко за теб. Наистина всичко.

Гъстите ресници скриха въпросителния блясък в очите му. Той отвори лекичко устните й с кокалчетата на пръстите си и проговори тихо:

— Дори най-глупавият мъж не би отхвърлил такава покана.

Стискайки до болка ръката му, Сабрина го поведе през залата към стълбището. Жадувайки да видят какво се е случило, та новата им господарка е толкова развълнувана, мъжете ги последваха. Сабрина и Морган застанаха пред затворената врата.

— Ето тук. Някой я държи затворена вътре и я измъчва. Тропах, но не ми отвориха.

Дори без да притисне ухо към вратата, Морган разбра какво ставаше вътре. Всички в коридора и на стълбата чуха ускоряващото се скърцане и стоновете. Последва шумно пъшкане, като че някой хъркаше в предсмъртна битка. Мъжете от клана се спогледаха неразбиращо. Сабрина кършеше ръце.

— Моля те, побързай! Иначе Енид ще умре!

Лицето на Морган придоби странно изражение.

— Наистина ли си сигурна…?

— Да, да, сигурна съм! — Тя го бутна към вратата. — Веднага отвори!

Морган мрачно поклати глава.

— Добре, щом толкова настояваш. Отстъпи назад.

Сабрина се притисна към отсрещната стена. Морган строши вратата още с първия ритник. Първите тихи кискания трябваше да предупредят Сабрина, но тя се втурна напред и се провря под протегнатата ръка на Морган, за да влезе в стаята.

Люлеещото се легло изведнъж спря. Но вместо Енид, както очакваше Сабрина, върху тънкия дюшек лежеше Раналд, затворил очи с блажено изражение на лицето. Върху него се беше разположила Енид и разкриваше пред жадните зрители пищно тяло и кремавобяла кожа, която бързо почервеня под възхитените мъжки погледи.

Макдонълови не проявиха никаква снизходителност.

— Е, момиче, кой кого убива? Не виждаш ли, че братовчедка ти е отгоре!

Една кама се търкулна по пода към леглото.

— Бързо вземи оръжието, Раналд, и се спасявай, преди да е станало късно!

— Според мен момчето изглежда много добре. Да се радваме, че е умряло с усмивка на уста.

Мъжете избухнаха в груб смях. Енид се отдръпна от Раналд и притисна одеялото към пламтящите си гърди. В погледа, който хвърли към братовчедка си, се четеше укор.

Когато видя, че лицето на жена му стана смъртнобледо, Морган се намръщи заплашително. Прекоси помещението с два скока и когато могъщата му сянка падна върху леглото, Енид изхленчи жално. Смехът на мъжете заглъхна в нервно кискане.

Морган сграбчи Раналд за косата и го измъкна от леглото.

— Помолих те да се грижиш за нея, глупако. Не можа ли да изтърпиш поне един ден, без да я докоснеш?

Раналд смутено разпери ръце.

— Мъж като мен не може да устоява на изкушенията, Морган. Дадох най-доброто от себе си.

Откъм вратата се обади груб глас:

— Наистина си го дал, ако виковете й не са били престорени.

Морган отвратено изкриви лице и метна Раналд обратно на леглото.

— Прости ми. — Думите на Сабрина бяха само шепот, но заглушиха грозните смехове и улучиха Морган право в сърцето. Изпълненият с болка поглед на жена му се премести от страдалческото лице на Енид към него. — Прости ми — повтори просто тя, събра полите си и се запъти към вратата.

Крехкото й достойнство явно засрами мъжете и те замлъкнаха. Когато се разделиха, за да й направят път, Морган безпомощно стисна ръце в юмруци.

* * *

Сабрина стоеше до прозореца. Нощният вятър милваше горещото й чело и отнасяше спомена за преживения позор. Не се притесняваше, че се е проявила като глупачка. Беше наясно, че Морган я смяташе за глупачка още откакто беше паднала в краката му със запретната над главата рокличка. Болката радваше от друго. Когато братовчедка й я погледна, в очите й блесна съжаление.