Като видя чакащия до стената Морган, в сърцето й нахлу топла вълна и за миг прогони студа. Скръстил ръце и събрал заплашително вежди, той представляваше болезнено позната гледка. Баща й изглеждаше също така мрачен. Майка й, прегърнала Пъгсли, стоеше между двамата и се усмихваше като котка.

Морган забеляза съпругата си и се запъти към нея, подигравателно ухилен.

— Добро утро, най-прекрасно цвете на Шотландия. — Меденосладките думи я поляха с киселина. — Щастлив съм, че благоволяваш да се присъединиш към нас. Семейството ти вече се пита дали не съм те убил в леглото.

Енид пребледня и изпусна кутиите с ръкавици, които носеше. Раналд връчи юздите на един ратай и се втурна да й помогне. Ратаят огледа подозрително нервно потрепващия кон и застана по-далече от зъбите му.

— Глупости — отговори небрежно Сабрина. — Ти беше олицетворение на деликатност и въздържание.

Морган стисна предупредително китката й.

— Не виждам пречки да отложим пътуването, скъпа, за да ти дам още едно доказателство за така нареченото ми въздържание.

Погледът му спря върху устните й. Дяволските искри в очите му й показаха, че е готов веднага да осъществи заплахата си.

— Не е нужно — побърза да го увери тя и сведе поглед. Беше събрала целия си кураж, за да застане пред семейството си, което трябваше да повярва, че през нощта между нея и Морган се е случило точно онова, което е трябвало да се случи.

Докато вървяха към близките й, Морган заговори с новоизбликнал гняв:

— Както изглежда, баща ти е забравил да обяви последното от условията си. Един от вашите ще дойде с нас в Макдонъл Касъл. Дугъл иска да е сигурен, че ще има кой да набучи главата ми на кол и да му я отнесе, ако някой път ти се скарам заради вечерята.

Ако се съдеше по изтощеното лице на баща й и тържествуващата усмивка на майка й, Морган не беше единственият в Камерън, който беше прекарал безсънна нощ.

Елизабет милваше меката козина на Пъгсли. Бледа ивица на ръката й показваше къде беше стоял годежният й пръстен.

— Не ставай драматичен, Морган! Просто искам дъщеря ми да има добра компания.

Морган се изправи с измъченото достойнство, което винаги проявяваше пред Елизабет Камерън.

— Уверявам ви, милейди, че жена ми няма да страда от липса на компания. Но естествено се прекланям пред желанието ви.

— Той протегна ръце към чакащите братя на Сабрина. — Е, драги мои, каква отрова сте ми приготвили?

Енид повторно изпусна кутиите с ръкавици. Пронизващият поглед на Морган я накара да се олюлее. Раналд я хвана за лактите, за да не се строполи на земята.

Сабрина разбра за какво се бяха карали братята й. Когато се запъти към тях, двамата изпънаха рамене като войници, очакващи генерала си. Брайън пръв развали войнишката си поза, като й намигна. Явно никога нямаше да порасне достатъчно, за да престане да я дразни. Сабрина обичаше остроумието и вечната му жажда да прави бели.

Когато се обърна към Алекс, брат й пламна като смутено момче. Неговите стъпки пред вратата на брачната спалня ли бяха накарали Морган да се държи по този странен начин? Сериозният, надежден Алекс. Когато бяха деца и тя падаше, той веднага се притичваше да я вдигне и почистваше рокличката й.

И двамата бяха наследили темперамента на майка си, но той се проявяваше по различен начин. Брайъновите пристъпи на гняв отлитаха толкова бързо, колкото се бяха появили, докато Алекс тихо мърмореше под носа си до неизбежната експлозия. Нито единият, нито другият имаха шанс да оцелеят повече от един ден при Макдонълови. Сабрина ги дари с нежна усмивка и се обърна към съпруга си.

Златнокафявата коса, развяна от вятъра, скриваше по-голямата част от лицето му. Несъмнено той беше убеден, че решението на майка й е някакво ново коварство от нейна страна. Но Сабрина не желаеше добронамерената интрига на майка й да забие нов клин между братята й. Тя погледна Морган право в очите и заяви:

— Ще вземем Енид.

Братовчедка й се свлече на земята. Раналд я хвана, преди да е ударила главата си в камъните. Сияеща усмивка преобрази лицето му.

— Чудесен избор, момиче. На този свят обичам най-много хубавките, дебелички госпожички.

— Енид не е дебела — възрази с отсъстващ вид Сабрина, защото беше като парализирана от признателните искри в погледа на съпруга си. — Тя е… — опита се да обясни тя, докато Раналд залиташе под тежестта на братовчедка й, — …приятно закръглена.

— Мога да кажа, че на мен наистина ми е приятно — съгласи се Раналд и разхлаби копринената яка на припадналата, за да погледне в корсажа й.

През това време протестиращите Елизабет, Брайън и Алекс се нахвърлиха ядно върху Сабрина. Дугъл им препречи пътя.

— Съгласихме се, че Сабрина сама ще си избере спътник. Бог ми е свидетел, че тя е човекът, който най-малко имаше думата в цялата тази история. Затова не искам да й отнема възможността сама да реши.

Добре познатото лице на баща й се разми пред очите на Сабрина. Инстинктът й подсказа, че това беше последната му възможност да се прояви като неин закрилник.

— Какво ще кажа на брат си? — изкрещя Елизабет. — Скъпи Уили, споменах ли вече, че дъщеря ти замина с банда крадци и главорези, без дори да се е омъжила — колкото и съмнителна да е тази защита! Той ще получи удар!

— Самият аз ще пиша на Уйлям — отговори спокойно Дугъл. — Енид ще остане там само докато Сабрина се устрои на новото място. Морган ще гарантира за сигурността й, докато отидем да си я вземем.

Елизабет изкриви лице в рядък пристъп на ранимост.

— А кой ще ми гарантира за сигурността на моята Сабрина?

Морган сложи ръце на раменете на жена си. Собственическият жест я накара да трепне. Дълбокият му глас изпрати силна тръпка по гърба й. Странно, но този път в него нямаше подигравка.

— Сега тя е под моя защита.

Енид отвори очи и се огледа стреснато. Когато видя, че се намира в скута на едър планинец с лице на ангел и похотлива усмивка на дявол, тя изохка и беше готова отново да падне в безсъзнание. Сабрина застана до нея и се усмихна окуражително.

— Ако не искаш, няма да те насилвам. Ти трябва да вземеш решение.

Енид очевидно се бореше със себе си. Сутринта бе говорила с братовчедка си и вече знаеше, че Сабрина се е пожертвала, за да я предпази от гнева на Морган.

Тя преглътна мъчително и на лицето й се изписа решителност.

— Разбира се, че ще дойда с теб. За мен това е голямо приключение. — Тя стисна до болка ръката на Сабрина. Сянката на Морган падна върху двете момичета и ги закри.

Предпочела известната опасност пред неизвестната, Енид се сгуши на гърдите на Раналд.

— Иди да си събереш багажа. Ще те чакаме горе на хълма — нареди меко Морган. — Раналд, остани тук и се погрижи за момичето!

— С най-голямо удоволствие — промърмори младият мъж и помогна на Енид да се изправи.

Явно търпението на Морган беше свършило, защото хвана Сабрина за рамото и я повлече след себе си. Минаха покрай родителите и братята й и спряха едва пред кошмарния боен кон, който ги очакваше.

— Не мърдай, Поках — проговори тихо, успокояващо Морган и жребецът изду ноздри.

Конят изглежда точно толкова демоничен и проклет като приказното същество, чието име носи, каза си Сабрина. Когато звярът изпръхтя, тя се отдръпна ужасено.

— Мога да ви предоставя каретата си — предложи баща й и в гласа му звънна отчаяние.

— Не приемам подаяния от Камерънови. — Морган хвана Сабрина през кръста и я метна на седлото, сякаш беше лека като перце. Преди възбуденият му кон да е успял да се помръдне, той вече седеше зад жена си.

— Вземам само онова, което ми се полага по закон. Ние, Макдонълови, се грижим за своите. — Той сложи ръка на талията на жена си и собственическият му жест й напомни, че тя беше нещо като стадо овце, рояк пилета — или кобила за разплод.

Майка й се приближи съвсем спокойно до грозния кон и й подаде Пъгсли. Сабрина притисна до гърдите си топлото кучешко тяло и поклати глава.

— Не мога да го взема, мамо. Той е твой.

Елизабет се усмихна през сълзи.

— Но обича повече теб. Грижи се добре за него, обещаваш ли ми? Много съм привързана към бедното животинче и не бих го заменила с друго, даже да му се случи нещо лошо.

Тя погледна пронизващо Морган и очите й молеха за много повече, не само да остави на дъщеря й другарчето от детските й дни. Морган отговори с кратко кимване.

Сабрина се наведе и целуна майка си по ухаещата на рози буза. След нея се приближи баща й. Лицето му издаваше дълбока мъка, ръцете му висяха безпомощно.

Сабрина се вцепени. Копнееше да се хвърли в прегръдката му, да зарови лице в бодящата му брада и да го помоли да й обясни защо я бе пожертвал. Той беше човекът, който я бе поверил на този застрашителен чужденец. Ако не беше баща й, тя нямаше да напусне родния си дом, за да заживее някъде в планините с едно непредвидимо чудовище.

Баща й се надигна на пръсти, за да я целуне, но Сабрина извърна глава. Устните му намериха бузата й и останаха за момент там, след което той отстъпи крачка назад и прие отблъскването с достойнство, което разкъса сърцето й. Тя се намести на седлото, Морган я притисна по-силно към себе си и непоколебимата му твърдост й даде сили да не се разтроши на хиляди парченца.

Морган улови юздите. В този момент Дугъл излезе напред и го хвана за голия прасец. Тъмносините очи блеснаха предизвикателно.

— Грижи се добре за нея, момче, или ще си имаш работа с мен.

Морган прие заплахата, без да трепне. Подкара коня си в равномерен тръс. Сабрина се обърна точно когато минаха през портата. Родителите й се бяха вкопчили един в друг и не можеше да се каже кой кого крепеше. Тя знаеше, че с времето болката им ще утихне. Нали имаха братята й. И се обичаха. Тя беше тази, която си отиваше, лишена от детската си мечта за любов като тази на родителите й. Баща й беше разрушил мечтите й за любов с безпощадност, която нямаше равна на себе си. С един замах бе унищожил всичко, в което Сабрина беше вярвала досега.