Тереза Медейрос - Шепотът на розите

В залата се вдигна шум. Елизабет изпищя и се разплака. Брайън извади меча си и се хвърли към Морган. Алекс сграбчи брат си през кръста, преди да е стигнал до стъпалата към подиума. Макдонълови вадеха мечове и ками от ножниците си. Единственият старец се възползва от бъркотията и потърси защитата на клана си. Единствено Дугъл запази спокойствие и продължи да поглажда брадата си, макар че клановете бяха на прага на войната.

За първи път Сабрина разбра колко страшно измамен се е чувствал Морган, докато е вярвал, че баща й го е излъгал. Собственият й баща й бе нанесъл смъртоносен удар. Всъщност не — раната на Ангъс беше смъртоносна, докато тя се отърва с доживотна присъда.

Морган се отпусна на стола си. Сърдечният му смях премина в тихо хихикане. Той се усмихна пленително на Сабрина и в продължение на един дълъг миг тя се опита да си представи какво би било да бъде заедно с този мъж, а не срещу него. Години наред се беше опитвала да изтръгне усмивка от мрачното момче. Едва перспективата да стане неин съпруг извади наяве чувството му за хумор. Дяволско святкане огря очите му и тя потрепери. Най-лошият й кошмар ставаше действителност. Ако баща й наложеше волята си, тя щеше да стане изцяло зависима от Морган Макдонъл.

А тя знаеше от опит, че той не познаваше милост.

Брадвата на един Макдонъл блесна ослепително под яркото слънце. Мъжът изрева нещо и Сабрина видя, че зъбите в устата му бяха по-малко дори от тези на Пъгсли.

Дугъл излезе на подиума и изгърмя:

— Стига толкова! Заповядай на хората си да се държат прилично, Морган! Ако се впуснат в битка на Камерънова земя, няма да оцелеят.

Морган изкрещя нещо неразбрано и мъжете моментално се укротиха.

Дугъл се обърна към бъдещия си зет.

— Мисля, че и двамата предпочитаме да продължим разговора на четири очи.

— Не му вярвай, Морган! Това е капан! — изкрещя един от Макдонълови.

— Да, но примката е скъсана — отзова се Морган и в погледа му към Дугъл блесна възхищение. — Раналд, отведи мъжете на хълма и ме чакайте. Ще ви съобщя решението си.

Хората от клана бяха на ръба на бунта, но като видяха как членовете на клана Камерън стават и напускат залата, и те се подчиниха. Сабрина зърна отново забулената фигура, която поспря за малко, преди да закуцука след другите. Енид също стана и се опита да се измъкне на пръсти. Явно страхът от предстоящата караница беше по-силен от привързаността към братовчедка й.

— О, не! Не смей да бягаш! — извика Сабрина и я хвана за полата. — Поне ти не ме оставяй на произвола на съдбата!

След като размени няколко думи с Дугъл, Елизабет отиде при момичетата и сложи ръка на рамото на дъщеря си, сякаш искаше да я предпази. Алекс и Брайън застанаха пред подиума. Алекс трепереше от гняв, в погледа на Брайън пламтеше омраза.

Сабрина не остана безразлична към неприкрито съчувствените лица на роднините, които напускаха залата. Това събрание я беше осъдило на живот с мъж, от когото се отвращаваше.

Решена да не се предава, тя изпъна гръб, вдигна глава и забеляза, че баща й е застанал пред нея. Неспособна да погледне в лицето човека, когото обичаше по-силно от всичко на света, тя съсредоточи вниманието си върху сапфирената игла на жабото му.

— Най-добре е да ни оставиш сами, дъще — проговори меко Дугъл. — Трябва да обсъдя някои важни въпроси с Морган.

Сабрина стаена зъби, за да скрие треперенето на брадичката си.

— Аз съм част от тези „важни въпроси“ и искам да остана.

— Ти съгласен ли си, Морган? — попита Дугъл.

Младият мъж вдигна рамене с подчертано равнодушие.

— Ако смята, че може да чуе онова, което имам да кажа, без да се разпищи…

Той скочи от подиума и заснова с дълги, безпокойни крачки напред-назад. Движенията му издаваха гнева под циничния хумор.

— Откъде ти хрумна, че искам да се оженя за дъщеря ти, Камерън?

Дугъл остана все така спокоен.

— Ти я намираш красива, нали? Много пъти съм забелязвал как я гледаш.

За втори път през този ден Сабрина си пожела да потъне вдън земя. Морган се обърна рязко. Очевидно беше очаквал елегантна, дипломатична размяна на удари. Но Дугъл беше обезоръжаващо искрен.

Той хвърли поглед към Сабрина, едновременно предизвикателен и обиден. Под този пренебрежителен поглед кожата й запламтя — от мъничките токи, които красяха обувките й, до върха на главата.

— Момичето може да ме забавлява няколко дни, но не съм сигурен, че мога да прекарам с него целия си живот.

— Ти, кучи сине… — започна гневно Брайън, но Алекс го издърпа настрана, преди да е извадил меча си.

Дугъл не се впечатли от тона на Морган.

— Кланът ти няма да преживее нова война.

— Значи ти се надяваш, че като се оженя за дъщеря ти, няма да има война? Толкова ли искаш да се отървеш от нея? Не можеш ли да я омъжиш за някого от братовчедите й? Наоколо има доста мъже без жени.

Сабрина отблъсна ръката на майка си и се изстъпи пред Морган, трепереща от ярост.

— Трябва да знаеш, Морган Макдонъл, че откакто навърших тринадесет години, съм отказала стотици предложения за женитба. И за разлика от Макдонълови, ние, Камерънови, не се женим за братовчедите си. — Тя приседна на най-близката пейка, но веднага скочи. — Нито пък за сестрите си!

Майка й я дръпна назад. Морган и баща й продължиха да разговарят, сякаш Сабрина не се беше намесвала. Пренебрежението им я вбеси.

— Клановете Грант и Чишолм те преследват от месеци, момчето ми — настави Дугъл. — Ако искаш да запазиш наследството на дедите си, имаш нужда от съюзник. От могъщ съюзник. Когато Сабрина стане твоя съпруга, ще имаш мен.

Морган обърна гръб на всички и стисна ръце в юмруци. Очевидно се бореше със себе си. Съмненията му нямаха нищо общо с клановете и съюзниците. Накрая се обърна и хвърли мрачен поглед към Сабрина.

— Е, добре. — Тонът му преливаше от сарказъм. — Тази вечер годеницата ми и аз напускаме Камерън.

— Не позволявам — отговори остро Дугъл. — Ще прекарате първата си брачна нощ под моя покрив.

Морган вдигна подигравателно вежди.

— И защо? Толкова ли държиш да чуеш виковете й?

Мечът на Брайън се хлъзна от ножницата, но Сабрина препречи пътя на брат си и се поклони като изискана дама.

— Прощавайте! Ще позволят ли джентълмените да прекъсна за миг разговора им, за да поговоря на четири очи с годеника си?

Дугъл и Морган размениха поглед, който за миг ги направи съюзници. Бяха очаквали истерични пристъпи, но леденото достойнство на Сабрина ги изненада и подкопа мъжкото им самочувствие.

Баща й кимна и я остави сама с Морган. Той застана с разкрачени крака и скръстени на гърба ръце и я погледна пренебрежително.

Сабрина отметна глава назад, погледна го в очите и вирна презрително съвършеното си носле.

— Искам да помислиш много добре, преди да вземеш решение, Морган Макдонъл. — Без да усети, тя имитираше безупречната английска дикция на майка си. — Защото се кълна, че няма да те даря дори с временно удоволствие. С мен няма да имаш нито една спокойна минута, камо ли пък удоволствия!

Морган се поклати на токовете си.

— От разглезена Ксантипа не може да се очаква друго. Как мислиш, защо помолих за четиристотин пилета?

— Щом станеш мой съпруг, ще си пожелаеш да са ти ги дали.

Както някога, когато беше още момче, той не устоя на напора да я подразни. Наведе се, докосна нослето й със своя нос и се ухили предизвикателно.

— Още отсега го желая.

Сабрина устоя на порива да забие юмрук в самодоволната му физиономия. Крехкият мир, сключен в музикалната стая, лежеше на парчета в краката им. Тя събра полите си и излезе от залата с гордо вдигната глава, макар дълбоко в себе си да знаеше, че е допуснала първата сериозна грешка.

Никога, никога не биваше да престава да мрази Морган Макдонъл.

Дугъл изнервено запуши ушите си.

Енид плачеше, а камериерките подсмърчаха в такт, докато шиеха сватбената рокля на Сабрина. Господарят на дома си пожела да е някъде много далече. По-добре да се бе изправил съвсем сам срещу цял легион кръвожадни Макдонълови, вместо да остане още минута при тези обезумели жени.

Още по-страшен от хленчещите слуги, които познаваха дъщеря му от самото й раждане, беше обвинителният, отровен поглед на жена му, който го приковаваше към мястото до прозореца и го принуждаваше да присъства на хаоса, който сам беше предизвикал. Елизабет размахваше прелестните си ръце и забиваше иглата с такава сила в парчето кожа, че сякаш пробиваше неговото сърце.

Вероятно за да прогони паниката си с безсмислена суетня, тя бе събрала цялата прислуга и с типичния си апломб им беше заповядала да се включат в приготовленията за сватбата, която трябваше да се състои още тази вечер. Даже Енид получи престилка и й бе заповядано да нареже на дребно купа със зеленчуци. Дугъл се съмняваше, че ще им трябва още сол. Брадичката на Енид трепереше, сълзите й се стичаха на потоци върху вехнещите зеленчуци.

Елизабет скочи от пейката и изстреля нов залп заповеди.

— Енджи, тичай да донесеш остра ножица! — Тя погледна в купата между коленете на Енид и изохка. — Велики боже, дете! Това не са гъби. Тези са отровни. Веднага ги извади, или тази вечер ще ни пишат в сметката поредния мъртъв Макдонъл.

Енид се подчини с тих плач. Крехките крачета на турската отоманка се заклатиха под тежестта й.

Елизабет застана пред блестящата синя одежда, с която някога се беше омъжила.

— Внимавайте, момичета. Върху коприната не бива да падне нито една капчица вода. — Тя извади от корсажа си дантелена кърпичка и я хвърли на една млада камериерка. — Веднага си изтрий носа!

Дугъл изскърца със зъби. Бедните момичета едва се осмеляваха да се докоснат до обшития с перли сатен. Като че имаха пред себе си погребален саван.