И до замъгленото й съзнание достигнаха думите на баба й:

— Извършил си едно добро дело за всички ни… — дърдореше тя. — Сега, след като вече си пуснал в оборот стегнатата й малка путаранка, можем да направим добри пари. Виж, момчето ми, чаках я поне да навърши четиринайсет, но сега… е, добре, Лерой, миличък, надявам се, че се сдобихме с най-добрата малка проститутка за нашия бизнес.


Джино, 1921–1923

Брат Филипе прекара три седмици в реанимацията на болницата, но Джино не знаеше за това. Беше сигурен, че го е убил и повече не прояви никакъв интерес. След инцидента с ножиците той стана герой.

Докато Джино очакваше в затвора в Бронкс съдебния процес, вестниците коментираха случилото се на първите си страници — Скандал с непълнолетни. Деца защитават деца. Сега вече жертвите на брат Филипе говореха и говореха, без да се страхуват.

Вестниците поместиха и снимка на Коста — с широко отворени очи, в които се четеше молба, отправена сякаш към целия свят. Неговата история трогна сърцата на нацията и скоро момчето беше осиновено от Франклин Зенокоти, богат адвокат от Сан Франциско, който възнамеряваше да му осигури нов живот, щом приключи съдебния процес по делото.

Джино извади късмет. Общественото мнение застана на негова страна. Когато настъпи времето съдебните власти да решат какво да правят с него, осъдиха го шест месеца условно, след което беше освободен.

На излизане от съдебната зала Джино се сблъска с Коста и малкото момче, което досега никога не бе разменяло и дума с него, се вкопчи в ръката му и каза с разтреперан от вълнение глас:

— Благодаря ти, Джино. Ти спаси живота ми, благодаря ти. И един ден аз ще ти се отплатя.

Джино беше трогнат. Почувства се неловко, издърпа ръката си и усмихнато го успокои:

— Какво толкова съм направил, хлапе? Забрави го.

Коста си тръгна от съда с новия си баща. Джино дълго гледа след тях и изведнъж изпита ревност. Защо никой не предложи на него коренно различен, нов живот. Нали вестниците писаха и за него? Защо се случи така, че никой не побърза да го осинови?

О, да! Той не беше сирак, имаше баща. Баща ли? Кучият му син пак беше в затвора. Джино погледна парчето хартия, върху което беше надраскан последния адрес на Паоло. Макар и в панделата, той беше успял да се ожени повторно и най-вероятно Джино трябваше да отиде там и да живее с мащехата си. Беше я видял за малко в съдебната зала. Повехнала блондинка с чифт големи бомби.

Представата за големите гърди на жената моментално го възбуди. Беше прекарал зад решетките точно девет месеца на пост и молитва. Да си бие чекии беше противно на характера му, особено в общото спално помещение, където десетина други момчета го правеха. Искаше да го прави с момиче. С момиче и то веднага!

Вдигна евтиния куфар с вещите си, всъщност това беше всичко, което притежаваше. Щеше само да го остави в новия си дом и моментално да си потърси някое готино маце.

Докато крачеше по улицата надървеният му член се търкаше болезнено в панталона, но той се ухили. Беше свободен. Отново на улицата. Усещането беше прекрасно.


Мъжът тласкаше навътре, отдръпваше се и сумтеше. Най-накрая се изпразни. После се махна и се облече, като упорито избягваше да погледне към жената в леглото.

Жената се казваше Вера. Блондинката с големите цици, за която се бе оженил бащата на Джино.

Тя събра краката си, издърпа полата си и мълчаливо продължи да гледа мъжа, докато той се обличаше. Мъжът остави малко пари на масата и излезе. Беше скапана. Благодареше на Бога, че не й се налагаше да хаби усилия за чукането. Разтваряш крака и толкова — бизнесът си вървеше сам.

Изминалата седмица беше страшно уморителна. Трябваше да посещава Паоло в затвора. След това да се мъкне в съда, за да заяви, че ще вземе детето на Паоло да живее при нея. Таратанци ще живее при нея! Беше направила изявлението по настояване на Паоло.

— Няма да живее с нас — обясни й той. — Ти само трябва да кажеш пред съда, че ще го прибереш, за да не го изпратят в някой друг приют. Когато се появи при теб, дай му двайсет долара и му кажи да се маха.

Вера възмутено сви устни. Двайсет долара, как ли не! Щеше да даде на малкия пет долара!

Чу, че на вратата се чука. Стана от леглото, взе парите от масата и без да бърза отиде да отвори.

Беше дошъл един от редовните й клиенти, така че не й се наложи да разговаря с него. Просто се върна в леглото, вдигна полата си и разтвори крака. Мъжът започна да разкопчава панталона си, а тя с мъка удържаше прозевките си.


Джино вървеше безгрижен и доволен надолу по улицата. Усещането, че е свободен, му доставяше такава радост, че не забелязваше тягостната горещина. А в тази част на града беше горещо като в пещ. Мислеше за приятелите си. Какво ли правят? Дали се мотаят още някъде тук. А Сузи? А всички останали момичета, които му се натискаха? Коя от тях щеше да ощастливи тази нощ?

Отново хвърли поглед върху парчето хартия с написания адрес. Ето я и къщата. Един отворен противопожарен кран изливаше вода и няколко голи хлапета танцуваха под освежаващите пръски. На стъпалата пред входа на къщата с обособени апартаменти под наем седеше старец и си бъркаше в носа. Шести апартамент беше на втория етаж. Джино почука. Нищо. Почука отново. Отново нищо. Тогава той натисна дръжката. Не беше заключено. Отвори вратата.

Видя мащехата си в леглото. Чукаше се с някакъв мъж. Не изглеждаше възмутена от неканения посетител.

— Сега съм заета — каза само тя.

Джино с очите си виждаше с какво е заета. Остави куфарчето си в стаята и тръгна към вратата.

— Ще дойда по-късно — бързо затвори след себе си.

Какво ставаше, по дяволите!

И моментално му просветна. Тя беше проститутка, разбира се. Свястна жена нямаше да се омъжи за баща му!


Той взе метрото за Кони Айлънд. Вътре беше пълно с пътници и задушно. На плажа още повече — пек и навалица. Джино внимателно стъпваше край налягалите тела и се оглеждаше за познати. Старата тайфа обикновено се събираше тук, когато горещината в града не им позволяваше да се шляят по улиците. След като не откри никой от аверите, реши да се възползва от случая и да се разхлади. Смъкна панталона си и по долни гащета се хвърли в морето. Доплува до една от дървените платформи с налягали едно до друго загорели тела. Две момичета, явно сестри, го изгледаха преценяващо от горе до долу и приканващо му се усмихнаха.

— Често ли идвате тук? — установи моментално контакт Джино. Размяната на банални реплики винаги вършеше работа.

Не мина и час и тримата се сдушиха. Плуваха около платформата, гмуркаха се и се състезаваха кой пръв ще стигне до брега. Джино трябваше да призове на помощ волята си, за да позамаже състоянието си — възбуденият му член опъваше гащетата. Все пак успя. Е, не съвсем, но почти.

Започна да се смрачава и навалицата на плажа оредя. Първи си тръгнаха младите семейства с кресливите си дечурлига. Джино си даде ясна сметка, че повече не може да издържа надървен.

Сестрите също започнаха да припират да си вървят вкъщи.

— Последен курс до понтона — обяви Джино. — И се басирам, че ще стигна пръв.

По-малката сестра се поколеба. Другата обаче възприе идеята за възхитителна. Беше около осемнайсетгодишна, с много къдрава рижа коса и издадени зъби.

Двамата заплуваха към дървения понтон. Загребваха водата с шумни плясъци и вдигаха фонтани от пръски. Джино остави момичето да го изпревари и когато то се хвана за понтона и понечи да се изкачи върху него, я сграбчи и се отърка в дупето й.

Тя шумно изпусна дъха си от учудване.

— Ей, какво смяташ, че правиш?

Той не смяташе, той много добре знаеше какво прави. Ръцете му се плъзнаха нагоре и обхванаха гърдите й. Знаеха какво да правят и го правеха с такова умение и бързина, че скоро тя се възбуди и вече не искаше да го отблъсне. Джино се крепеше над водата, като размахваше крака и се оттласкваше, а тя се задържа с отпуснато тяло за понтона и започна да мърка от удоволствие.

Заварката беше без грешка. Той се притисна до нея и целуна солените й устни, без нито за миг да изпуска гърдите й.

— Не трябва… да го правим… недей — тя се опита слабо да възрази, когато той посегна да свали долнището на банския й.

— Напротив, трябва… и го правим… — Джино се гмурна под водата и освободи единия й крак от прилепналия вълнен бански.

Да го правиш във водата беше истинско изживяване. Но след девет дълги месеца въздържание навсякъде щеше да бъде така.

Сега потопи главата си и започна да целува гърдите й, докато ръцете му се плъзнаха надолу и разтвориха бедрата й. Бързо напипа вълшебната пъпчица и започна енергично да я разтрива.

— Джино! — задъха се тя.

Изскочи над водата и докато си поемаше въздух с широко отворена уста, извади от гащетата възбудения си до пръсване пенис и го вмъкна между краката й. Може би от налягането на водата щеше да му бъде по-трудно да й го вкара, но той беше толкова твърд, че нищо не можеше да му попречи.

Телата им се прилепиха, тя обви краката си около него и двамата потънаха във водата. В същия миг му стана ясно, че ако веднага не се изпразни, ще потънат. Той трябваше да избира. Изпразни се и двамата изплуваха над водата, поемайки въздух на пресекливи, забързани глътки. Щом се посъвзе, момичето се нахвърли върху него:

— Щеше да ме удавиш, бе…

— Ама си струваше, а? — захили се самодоволно той.

— Никога досега не съм го правила — завайка се тя, докато се опитваше да се намъкне в мокрия си бански.

— Е, вече си! — малко разсеяно подхвърли той, защото откри, че докато се е изпразвал, гащетата му са се изхлузили във водата. Гмурна се за тях, но не можа да ги намери.

Със залязването на слънцето беше започнало да застудява и Ситнокъдравата захленчи да се връщат на брега.

— Хей, не виждаш ли, че не мога да намеря гащетата си — оправда се той.