— Върви по дяволите! — изкрещя тя. — Ако бях проститутка, щях да ти струвам цяло състояние! — тя хвърли парите в лицето му и излетя като ураган от апартамента.

Той изумен поклати глава.

Жени.

Никога нямаше да ги разбере.


Кери, 1938

Кери профуча покрай колата и шофьора на Джино пред входа и тръгна по Парк авеню. С всяка крачка изтрезняваше.

Скапана чернилка.

Проститутка.

Думите се блъскаха в главата й. А толкова всеотдайно се бе опитвала да запази благоприличие. И сега, за една нощ, се върна там, откъдето беше започнала. Защо Голди не й попречи? Защо бе излязла с нея? Със скапаните й приятелчета?

Извървя седем пресечки, преди да хване такси. Шофьорът подозрително я изгледа и я предупреди:

— Не отивам в Харлем, миличка.

В отговор тя ледено го изгледа.

— Нито пък аз, миличък.

Изобщо не я хареса. Затова си затвори устата и не проговори през целия път до Вилидж.

Тя му плати и изкачи трите етажа до апартамента. Щом влезе вътре, първото нещо, което видя, бе Фреди в леглото. В нейното легло. На можа да повярва на очите си.

Нахвърли се върху него и гневно го разтърси:

— Разкарай се оттук! — яростно изсъска тя.

— Е, хайде, котенце — изфъфли той, още не беше изтрезнял и погледът му беше мътен. Нямаше никакво намерение да ходи където и да било.

— Ще се разкараш ли от леглото ми? — този път изфуча тя.

— А защо ти не дойдеш да си легнеш при мен? Чакам те цяла нощ — оплака се с пиянски глас той.

— Да пукнеш дано!

Тогава той я сграбчи за ръката.

— Хайде, захарче. Бъди добра с малкия Фреди.

— Махай се от мен!

Но той се оказа изненадващо силен. Без никакви усилия я повали на леглото до него.

— Ако не спреш, ще пищя така, че ще събера квартала — тя беше изпаднала в истинска ярост.

— Не го прави, захарче — той затисна с тежката си длан устата й, за да не може да вика, и едновременно я натисна под себе си. С другата си ръка вдигна полата и разкъса гащичките й.

Тя онемя. Силата му сякаш я скова.

Той изтълкува притихването й като мълчаливо съгласие, извади пениса си и започна да й го вкарва.

Тя започна да се задушава. В гърлото й бълбукаха сподавени звуци. Дланта му преграждаше горчивите й ридания.

— Хлъзгава си повече от вана с олио — с възторг отбеляза той. — Басирам се, че се чукаш всяка минута. Така ли е, котенце?

Тя се постара да изхвърли всичко от съзнанието си. И когато той освободи устата й, Кери не извика. Изчака го да свърши и после му каза с равен, спокоен глас.

— Ще ви струва трийсет долара, сър. Трийсет зелени.

— Какво? — избухна той.

— Щом чукаш проститутка, си плащаш — със същия равен и спокоен глас каза тя. — Особено когато чукаш скапана чернилка.

— Но…

— Плащай! Или ще крещя, че ме изнасилваш…

Той плати.


Кери не дочака Голди. Изнесе се още на следващата сутрин, след като се обади в театъра и каза на управителя, че повече няма да работи при тях.

Тръгна из града с единствения си куфар в ръка, за да търси единична стая под наем. Нямаше късмет. Разбра го, след като пред очите й затръшваха безброй врати. Взе автобус и отиде в жилищните квартали, които добре познаваше.

Харлем изглеждаше по-мрачен от всякога. Но тя принадлежеше на тоя квартал. Намери си стая, в която имаше намерение да прекара зимата. Беше спестила достатъчно пари, за да не работи няколко месеца, преди да вземе решение какво да прави.

Шест седмици по-късно разбра потресена, че е бременна. Беше като гръм от ясно небе. Винаги беше мислила, че не може да забременее.

— Ти си ялова — беше я уверявал толкова пъти Уайтджак.

Да, ама не беше. Беше бременна и нямаше представа кой е бащата на бебето.

Джино Сантейнджело? Фреди Лестър? Можеше да бъде всеки един от двамата.

Не знаеше какво да прави. Не знаеше към кого да се обърне за помощ.


Джино, 1939

Бий бълнуваше. В съня си се обърна към Джино. Беше гола. Той харесваше в леглото му жените да са с голи задници.

Тя продължаваше да живее в своя апартамент в Гринуич Вилидж, но междувременно се бяха случили някои неща. Джино бе купил сградата. Бе наредил да разширят апартамента, така че да има отделна стая за Марко и удобна просторна кухня, където тя можеше да приготвя любимите му манджи. Въпреки тези нововъведения обстановката си остана кажи-речи същата. Джино харесваше апартамента такъв — приятен и уютен. Създаваше му усещането, че се намира в истински дом…

Той обаче имаше отделно собствено жилище. Огромен модерен апартамент на върха на един небостъргач, почти същият като този, в който живееше със Синди. С интериора му се беше занимавал дизайнер и беше суперлуксозен. Но Джино прекарваше малко време там.

В съдружие с Осуалд Дюк купиха сграда близо до Уолстрийт. Навлизаше в законния бизнес на широк фронт, но едновременно продължаваше активно да се занимава с недотам законна дейност.

Притежаваше компания за производство на алкохол, две големи перални, транспортираше стоки с големи товарни камиони, имаше автомобилни салони. До едно печеливши предприятия. Не беше никак зле за момче, което беше започнало от нищо. Е, не съвсем. Тогава получи начален тласък. Ритник в задника.

Всеки ден отиваше в офиса си, четеше от край до край „Уолстрийт Джърнъл“, диктуваше по няколко писма и бързаше да пристигне в малкия си кабинет в „Клеми“, където се чувстваше по-удобно.

За удоволствие притежаваше три коли. Шейсет апартамента. И библиотека с книги, в която непрекъснато се ровеше. Но любимата му книга си оставаше Великият Гетсби.

В касата си държеше писмата на Осуалд Дюк, които непрекъснато му напомняха, че сенаторът му е в ръцете и никога повече Джино няма да му прави услуги.

Осуалд от своя страна му беше благодарен. За разлика от Клемънтайн. Тя отказваше да приеме факта, че техният роман отдавна е прочетен. Постоянно му досаждаше, забравила своето хладнокръвие, пренебрегваща всякакви правила и възпитание. Положението очевидно коренно се бе променило. Двамата си бяха разменили местата. Когато той срещна за първи път Клемънтайн, тя беше в най-силната си възраст, а Джино беше зелено хлапе, което лапаше всяко нещо, което тя му подадеше. Сега той беше силният. Нима не беше почтен? Нима не й стигаха десет години сексуално обслужване в отплата? Защо тя просто не приемеше фактите… и да останат приятели?

Обгърна с ръце големия бял задник на Бий и го стисна.

— Събуди се, чуваш ли!

Тя се претърколи с лице към него, големите й гърди с настръхнали зърна насочиха мислите му в друга посока.

— Хайде, ставай. Вдигни косата си.

Тя покорна стана от леглото. Той харесваше у нея точно това — че никога не му възразява.

Бий отиде гола до тоалетката, седна, вдигна косата си и започна да я закрепва с фиби. Нейната разкошна червена коса.

Той се изтегна по гръб и не откъсваше очи от нея. Отметна завивката и усети как пенисът му започва да се повдига едновременно с вдигането на косата й.

В момента, когато тя беше готова, и той беше готов.

Бий стана, заключи вратата на спалнята и се върна до леглото. Коленичи на пода и го пое в устата си — любяща и раздаваща се. Смучеше го всеотдайно, а той лежеше мълчалив на ръба на леглото и черните му непроницаеми очи бяха втренчени в някаква точка в пространството.

След петнайсет минути беше готов. Когато усети, че кулминацията приближава, пръстите му започнаха трескаво да ровят в косата й. Намираха фибите, вадеха ги и ги хвърляха… Когато започна да се изпразва, гъстата й червена коса падна свободно и наметна пулсиращия му пенис.

Съгласуваше времето до секунда.


— Обади се Вера — каза Алдо.

— Вера ли? — попита Джино. — Кога се е върнала?

Алдо сви рамене.

— Не знам, не каза. Само иска да й се обадиш.

Джино тихо изруга. Две години Вера не се беше обаждала, а това за него означаваше, че всичко при нея е наред. Беше опаковал багажа й и я бе изпратил до Аризона. С двайсет хиляди долара в джоба и Паоло до нея.

— Не искам повече да те виждам — бе й казал тогава с категоричен глас. — Парите са достатъчно, че да не те виждам повече. Разбра ли?

— Добре, Джино.

— Сега го замъкни с теб в Аризона и там започни всичко от началото. Купете си малък магазин… или нещо друго. Установете се там.

— Добре, Джино.

— Ако ти се прииска да ми пишеш, нямам нищо против. Ако нямам вест от теб, ще считам, че всичко е наред.

Тя беше взела парите и беше изчезнала. Не получи нито ред от нея. Нито пощенска картичка. И ето ти сега! Беше се върнала. Какво, по дяволите, можеше да означава това?

— Последните пари от разплащането на Момчето дойдоха. Плюс лихвите. Пристигнали са тази сутрин — каза Алдо.

— Браво! — усмихна се Джино.

Когато беше решил да действа твърдо срещу Момчето и да нанесе удара си, то веднага му се обади по телефона. Бяха го забелязали в един ресторант на булевард „Ла Сиенега“ в Лос Анджелис. Беше разпознат. Проследен. Стреляха по него. Раниха го. Избяга… Тогава му се беше обадило по телефона.

— Повярвай ми — помоли го Момчето. — Знам, че това, което направих, беше голяма глупост. Само ми повярвай и недей да си отмъщаваш. Ще ти върна всеки проклет долар. С лихвите.

Дръзко хлапе. Джино винаги се възхищаваше на такива хлапета. Даде на Момчето шанс да изкупи вината си.

— Ти си луд! — упрекна го тогава Алдо.

— Ще видим — отговори Джино.

Сега се усмихваше. Парите бяха върнати, но Момчето завинаги остана негов длъжник. Беше умна постъпка. Много умна.

— Къде е отседнала Вера? — попита той.

Алдо му даде номера на някакъв долнопробен хотел в покрайнините на Ийст Сайд.

Той стисна слушалката между брадичката и рамото си и започна да набира номера.


Тя го бе излъгала по телефона. И сега лъжеше. Просто притежаваше таланта да надушва, когато го лъжат.