Дълбоките драскотини по лицето му бяха на изчезване, но въпреки това изглеждаха отвратително. Прокара пръсти по къдравата си черна коса и присви очи. Исусе Боже! Ако сега му предложеха да се снима в гангстерски филм, нямаше да има нужда да го гримират.

Засмя се с глас. Не се оплакваше. Просто беше роден да оцелява.

Писмата на сенатора бяха подредени на купчинка върху леглото. Взе ги и ги заключи в касата си. Сенатор Осуалд нямаше да си ги получи обратно. Никога. Те бяха неговата застраховка срещу подобни услуги в бъдеще.


Клемънтайн се усмихна на семейство Бекър, махна с ръка за поздрав към Бърнард Даймс и прошепна на Осуалд и днес това, което вече му беше казвала десетина пъти:

— Защо, мислиш, ни отбягва?

Осуалд направи знак на сервитьора да напълни отново чашата му с бренди.

— Не знам — процеди с досада той.

Двамата бяха на премиерата на Въоръжени момичета от Роджърс и Харт — нова музикална комедия — и сега, по време на антракта, бяха отишли на бара.

Изминалите десет дни не бяха леки за тях. Джино бе удържал на думата си, но беше пропуснал да им се обади.

— Наложи му се внезапно да замине — бяха думите на Алдо към сенатора.

— Господин Сантейнджело отсъства — беше казала прислужницата в апартамента му.

— Откъде да знам къде е? Аз съм само негова жена — презрително беше изфъфлила Синди.

— Все пак не може да не се върне — замислено беше казала Клемънтайн.

— Разбира се, че ще се върне — се бе съгласил Осуалд.

— Как може да постъпва така с нас?

— Не знам, скъпа моя. Възмутително е.

— Наистина.

Клемънтайн си мислеше, че й липсва тялото му. Силните му ръце. Сериозните му очи. Начинът, по който я любеше и я довеждаше до оргазъм — толкова изящен, толкова…


— Здрасти!

Пред тях се изтъпани Синди. Едно видение, обвито в розов китайски креп и наметка от розово оцветена лисица. Синди, която сияеше. Синди, на чийто пръст искреше знаменитият пръстен с рубин на рода Муфлин.

— Д-д-добър вечер, Клемънтайн. Сенаторе — заекна Хенри, чак вратът му се изчерви над стегнатата папионка.

Клемънтайн местеше погледа си от единия на другия. С всичкия ли си беше това момиче? Джино никога нямаше да й прости да се развява и да го прави на глупак на обществени места.

— Синди — кимна й хладно, после поздрави и Хенри.

— Чудесно представление, нали? — ентусиазирано каза Синди, вдигна ръка, уж да оправи косата си, за да се увери, че са видели пръстена й.

— Чудесно — отговори сухо Клемънтайн. — Имаш ли някаква вест кога се връща Джино?

Синди се ухили. Високомерната гъска да пита нея! Сви нехайно рамене.

— Познаваш Джино. Заминава и пристига, когато си иска. Навярно сега си прекарва времето с някоя от неговите мадами!

Направо щеше да се пръсне от кеф, когато видя как лицето на старата лейди се сгърчи.

А Клемънтайн побесня. Това незначително курве. Как ли щеше да й се големее, ако научи, че единствената причина Джино да се ожени за нея е това, че тя, Клемънтайн, настояваше да го направи. Бавно и спокойно й обърна гръб.

Синди се изкикоти и прошепна на Хенри, но достатъчно високо, за да я чуят наоколо:

— Старата чанта ревнува, щото аз те имам, пуделче.

Хенри моментално засия.

— Наистина ли м-м-мислиш така? — заекна той.

— А как иначе!


Полунощ дойде и отмина. Синди я нямаше.

Джино кръстосваше из апартамента. Ругаеше и псуваше. Стана един, после два, три… Синди я нямаше.

Накрая започна да се унася, приспан от картините, които въображението му рисуваше, как ще й се отплати. Не можеше неговата жена да скитосва като курва. Мяташе се и се въртеше в леглото. Събуждаше се и поглеждаше часовника. Сънува Леонора, Бий, Джейк Момчето, Зефра Кинсейд. Събуди се в седем часа с болки в стомаха, в рамото и разтворени шевове на бузата.

Прислужницата му донесе чисто кафе, прясно изстискан портокалов сок, сутрешните вестници и пристигналите документи. Беше заобиколен с лукс и разкош, но с копнеж си мислеше за уютния овехтял апартамент на Бий, където за закуска имаше топли, току-що опечени кифлички и чай с мляко. При нея той прочете Великият Гетсби на Ф. Скот Фитцджералд — от кора до кора. Да. За първи път в живота си той прочете книга. При Бий. После я прочете отново. Не беше много зле да четеш книга. Почуди се защо не го е правил досега. Дори намери прилика между себе си и Гетсби — и двамата бяха нещастни смотаняци.

Телефонът иззвъня. Беше Клемънтайн. Гласът й звучеше напрегнат и разтревожен.

— Да благодарим на Бога, че се върна.


Синди и Хенри спореха.

— Но аз и-и-искам да дойда с теб — настоя той.

— Невъзможно — беше категорична тя.

— Твоят с-с-съпруг не ме плаши.

— Радвам се да го чуя. Но мога да те уверя, че плаши доста хора. Той е подъл, груб и хич не си поплюва.

— Но С-с-синди…

Тя скочи от леглото и хубавичко се протегна.

— Аз мога да се оправя с него, миличък. Аз мога да играя точно толкова мръсно, колкото и той.

Както беше гола, тя започна да танцува из хотелската спалня. С протегнати напред ръце се възхищаваше на пръстена си.

Хенри седна в леглото.

— Моята майка не иска да чака повече, за да ви запозная. Мисля, че в края на седмицата е подходящо.

Тя подмяташе високо крака и му хвърли бърз поглед, в който имаше скрита гордост.

— Много подходящо. Сутринта ще кажа на Джино. Следобед се изнасям. Бърз развод. Обещавам.

— Д-д-добре — запъна се той. — Върни се в л-л-леглото, мила моя. Да го н-н-направим още веднъж, преди да си т-т-тръгнеш.

Тя се изхили. Всеки би си помислил, че не е бил докосван от момиче досега. Тя скочи в леглото, дръпна завивката и откри едва-едва възбудения му пенис, който я очакваше. Един изключително необикновен пенис. Много дълъг и тънък, безплътен и мек. Определено това не беше нейна грешка. Тя изкусно го пое в устата си.

Той изстена щастливо:

— Ох, С-с-синди!… Ох…


Джино замислено затвори телефона. Когато разгърна вестника на колоната с клюки на Уолтър Уинчъл, черните му очи мрачно заблестяха.

Да, всичко беше там, както му бе казала Клемънтайн. Ясно написано. Да го видят всички. И да го прочетат. И злорадо да хихикат.

Синди Сантейнджело, съпруга на известния собственик на клуб Джино Овена Сантейнджело, миналата вечер беше на разходка из града и посети премиерата на Въоръжени момичета, придружавана от Хенри Муфлин Джуниър.

Това беше всичко.

Но беше достатъчно.

Захвърли гневно вестника на пода.


В дванайсет на обяд Синди пристигна у дома. Влетя в апартамента, малко нестабилна на токчетата, които бяха доста високи за нея. Беше се увила от главата до петите с бледорозовото наметало от лисица.

Прислужницата я поздрави с изнервен поклон.

— Господин Сантейнджело си е вкъщи, мадам. В спалнята.

— Благодаря — каза Синди с царствено вирната глава. — Свободна си до утре — и продължи с несигурната си походка към спалнята, готова за битката, която — беше сигурна — я очаква там.

При вида на Джино тя се втурна в атака:

— Къде, по дяволите, беше?

— Катастрофирах с колата.

— Дрън-дрън! — тя приближи до леглото и го загледа. — Изглеждаш ужасяващо!

— Нещо не си свадлива както обикновено. Къде беше?

Тя захвърли наметката си.

— Я го виж ти! Него го няма десет дни, а пита къде съм била аз! Такова нахалство! — втурна се към тоалетката, седна пред нея и внимателно свали розовата си шапчица.

— Синди — заговори той с мек, нежен глас. Почти шепнеше: — Чете ли днешните вестници? — хвърли й вестника, който тупна до краката й. Беше сгънат така, че се виждаше колоната на Уинчъл.

Тя вирна гордо брадичка, за миг реши да не взема вестника. Но любопитството й надделя и тя го вдигна от пода.

Започна да чете бавно, съсредоточено. Четенето определено не беше нейната стихия. Когато разчете името си в колоната на Уинчъл, по лицето й прелетя лека усмивка. Тя беше прочута. Браво на нея!

Свърши и внимателно остави вестника на тоалетката. Може би щеше да си купи албум и да събира в него изрезки от вестници.

Джино беше вбесен.

— Е? — попита той. — Как ще го обясниш? И как ще обясниш къде си била цяла нощ?

— Бях с Хенри — отвърна тя спокойно — и имам намерение да бъда с него и тази вечер.

Той не повярва на ушите си.

— Майната ти, върви да се чукаш!

— Това и правя! И ти няма да ме спреш.

— Няма ли? — надигна се в леглото той.

— Няма — тя също се изправи и го изгледа нагло, поставила ръце на кръста си, с презрителна усмивка на уста. — Няма, ако знаеш кое е добро за теб.

Той започна да се смее. Тая направо е откачила. С кого си мислеше, че се заиграва, за Бога!

Готино дупенце Синди, не се ебавай с големите момчета!

— Знам толкова много неща за теб, Джино Сантейнджело — каза тя. — Много.

— Какви шибани неща ми говориш?

Злорада усмивка разкриви лицето й.

— Аз те проследих с нает от мен частен детектив. Знам всичко. Ха! Десетдневно внезапно пътуване. Как ли не. До Вилидж и някаква долнопробна курва. Имам всичко това написано. Когато се разведем, ще трябва да си много мил с мен или ще те разбия. Чуваш ли ме?

Гласът му беше смразяващ.

— Ти… си… ме проследила?

— Точно така — самодоволно потвърди тя. — Мисля, че ти е ясно сега кой свири музиката — млъкна само за да си поеме дъх и продължи: — И още нещо. Докато те нямаше, федералните данъчни инспектори душеха наоколо. Ако не се съобразяваш с мен, миличък, ще ги заведа във всяка една банка в този град и ще им покажа твоите депозитни кутии. И копията от всичките ти списъци — разтърси платиненорусата си коса. — Искам развод, Джино. Имам доказателства срещу теб, така че не очаквам да ми създадеш никакви неприятности.


Кери, 1938