— Искам да разговарям с теб след представлението — прошепна Клемънтайн в ухото на Джино. — Така че бъди наблизо. Нали?

Той нямаше никакво намерение да ходи някъде.

Тя стисна съзаклятнически ръката му и със задоволство се огледа. Залата за танци беше пълна с гости. Всичко бе така вълнуващо!

Джино беше в прекрасно настроение. Да се изправи като равен пред Лучано! И това се беше случило преди малко. И Лучано така сърдечно да го поздрави! Идваше му в повече. Наистина в повече, по дяволите!

И да се запознае с мадамата на Лучано — една върлинеста червенокоса шоугърла. Ще му събере очите на Алдо, когато му разкаже. Никога няма да повярва!

Да не говорим пък за работата със сенатор Дюк. Той му предложи да вземе техните пари и да ги инвестира. Да ги изпере и всичко да си бъде законно. Разбира се, всичко това трябваше да се следи отблизо. Но Джино смяташе, че не е вчерашен, за да го измамят. Освен това по всичко личеше, че старият пръч изобщо няма нужда от парите на Джино, направо се набиваше в очи, че е гърбав от мангизи.

Пръснатите масички в салона за танци постепенно се заеха от гостите.

— Извини ме — прошепна Клемънтайн. — Веднага се връщам.


Уайтджак застана зад завесата и чу надигащия се нетърпелив шум откъм залата. Ухили се и бодна с пръст Доли в дебелия задник.

— Чуваш ли?

Тя приглади сатенената си рокля, опъната по пищната й фигура.

— Чувам, черни човече. Но те предупреждавам — само един номер и край. Само събличане, нищо повече. Така си уговорил, нали?

Очите му се изцъклиха от яд.

— С кого да уговоря, жено. С тоя бял червей? — посочи Скот, който стоеше на безопасно разстояние от тях. — Нали ни платиха! Правим това, което ние решим.

— Запомни! — тя предупредително посочи към поставения в ъгъла грамофон. — Само една мелодия! — обърна се бързо към Кери и Люсил и остана като тресната по главата — Кери беше отпусната като дрипа. — Виж я, само я виж! — изсъска вбесена тя. — Ама тя вече е заспала!

— Не се безпокой, жено! Приготвил съм й малко кокаин. Ще й дам да си смръкне, преди да излезе. Всичко ще е наред.

Доли се намръщи, после мушна силно Люсил в ребрата.

— Не я изпускай от очи — тросна й се тя. — И помни: само един номер и се махаме.

— Добре, Доли — любезно се съгласи Люсил, едната жена я плашеше. После тихичко каза на Кери: — Ти само ме следвай, когато започна. Всичко ще мине бързо-бързо.

Кери кимна безучастно. Очите й бяха изцъклени. Нямаше представа нито къде се намира, нито дори коя е. Усещаше, че очите й сами се затварят и всеки миг очакваше да полети… там, където никой нямаше да я безпокои.


Клемънтайн надникна зад завесата, с която бяха отделили единия ъгъл на балната зала, и се озова очи в очи с Уайтджак.

Той побърза да й се усмихне, беше убеден, че я е очаровал.

Тя се стъписа. Никой не й бе казал за близо двуметровия негър със зъби като лопати и лъскава като билярдна топка глава.

Не беше в състояние да проговори. Кимна и погледът й веднага се насочи към трите жени, които наистина бяха най-странното трио, което бе виждала в живота си.

— Можете да започвате, ако сте готови — успя да каже тя.

— Мадам, ние винаги сме готови — рече Уайтджак и се усмихна до уши.

Клемънтайн кимна и се върна в салона. Бяха изключителни! Много по-добри, отколкото беше очаквала.

— Видя ли я, жено? Мале, мале, колко злато и диаманти, а?

Доли тръсна къдрите си и изобщо не обърна внимание на възторга му.

— Хайде да почваме и да се махаме, преди да си започнал да й целуваш задника!

Той само я изгледа, после извади пликче с бял прах от джоба си и една стодоларова банкнота. Нави я сръчно на тръбичка, изсипа вътре белия прах и махна с ръка към Кери.

— Хайде, ела при татенцето, моето момиче. Елла и си подслади нослето…

Кери се втренчи с невиждащ поглед в него. Доли я побутна.

Уайтджак поднесе свитата на тръбичка банкнота под носа й и тя автоматично смръкна, като дълбоко пое дъх.

— Тръгвай сега, момиченце — напевно проточи той. — С тоя готин прашец ще полетиш в истинска, страхотна зимна шейна…

После бързо се обърна и завъртя ръчката на грамофона. Щом зазвучаха първите тактове на мелодията, той побутна Кери извън завесата.

Тя залитна върху високите си токчета, изглеждаше така, сякаш всеки миг ще падне. Но почти веднага възстанови равновесието си и започна да съблича роклята си, без да направи дори една танцова стъпка.

— Май-й-ната й! — изруга Уайтджак, който я наблюдаваше през пролука в завесата. — Ще свърши, преди да е започнала! — яростно изтласка Люсил напред. — Размърдай си задника, иди при нея и я накарай да танцува!

Дребосъчето изхвърча като снаряд иззад завесата и едва не падна. Посрещнаха я приветствени викове и смях, предимно женски. Веднага разбра защо Доли роптаеше срещу участието им в това парти. Смесената публика беше различна. Тези загърнати в кожи и обсипани с бижута жени бяха враждебни, подли и злобни.

Кери беше успяла да смъкне роклята си и сега извиваше назад ръцете си, за да развърже връзките на сутиена. Тогава Люсил изсъска:

— Танцувай, за Бога, танцувай!

Думите й достигнаха до замъгленото съзнание на Кери и тя започна да полюшва тялото си — вяло и апатично. Люсил задвижи миниатюрното си телце и веднага хвана ритъма на дрезгавата мелодия. Двете бяха възможно най-нелепата двойка танцьорки.

Публиката избухна в смях. Не по-малко нелеп от гледката, която представляваха Кери и Люсил. Не можеха да повярват на очите си. Клемънтайн усети, че я облива гореща вълна, която зачерви страните й. Това не беше никакво представление. Беше нещо ужасно. И това чернокожо момиче? Какво му ставаше? Всеки миг щеше да рухне на пода. А дребосъчето, колкото и да се стараеше, не можеше да спаси положението.

— Наистина, Клеми — прошепна Естер, — какво, по дяволите, е това?

Клемънтайн се усмихна насила.

— Ще се оправи.

— Надявам се. Толкова е патетично!

Клемънтайн едва сдържаше яростта си. Петстотин долара за това? Бяха я измамили. Само да й падне Осуалд в ръчичките! Да не беше полудял. Да й казва какво прекрасно изпълнение е видял!

Пред публиката се появи и Доли. Едрата платинено руса Доли, която знаеше това-онова за начина, по който да оправи положението. И донякъде спаси положението. Поне се движеше.

— Отвратително — прошепна Бърнард Даймс на своята компаньонка. — Клемънтайн трябва да си е изгубила ума. Това е зрелище само за пиянска вечеринка — в същия миг смръщи вежди. Имаше нещо обезпокояващо познато в чернокожото момиче, което всъщност беше истинска гротеска. Беше убеден, че я е виждал преди…

Сега и трите започнаха едновременно да се събличат. Първо сутиените, после жартиерите, после чорапите… и накрая гащичките.

Джино се огледа. Тия богати, префинени контета зяпаха като невидели три курветини, които не заслужаваха въобще да им се обърне внимание. Откъде, по дяволите, ги беше изкопала госпожа Дюк?

Загледа се в голата плът, изнасяна на показ, и не почувства нищо друго освен досада и отегчение. Запали пурата, която сенаторът му бе дал и извърна поглед към Клемънтайн, която стоеше встрани от него. Изглеждаше напрегната.

Черното момиче наближаваше тяхната маса. Беше свалила всички дрехи от себе си. Имаше големи, налети гърди, които изглеждаха чужди на мършавото й тяло. Събуваше втория си чорап, когато падна на пода. Като камък. С неприлично разкрачени крака.

— О, мили Боже! — ахна Клемънтайн.

Над залата се понесе вълна от напрегнат смях.

Мелодията, по която танцуваха, не спря. Едрата блондинка също. Дребосъчето тъкмо се канеше да спре, но един смразяващ поглед на жената беше достатъчен, за да продължи танца си.

Джино скочи бързо, наведе се и подхвана чернокожото момиче под мишницата. Започна да влачи отпуснатото тяло към вратата. Не се замисли защо го прави. Просто не можеше да я остави да лежи на пода. На вратата се сблъска със Скот и двамата заедно я отнесоха във вестибюла. Тялото й беше ледено студено.

— Можем ли да намерим лекар? — попита Джино. — Както изглежда, много е зле.

— Може би сред гостите има — сковано предположи Скот. Стараеше се да не гледа лежащото до краката му голо момиче.

— Да я отнесем в някоя спалня — каза Джино, свали новото си вечерно сако и я покри с него.

— Трябва да попитам мадам… — започна Скот.

— Казах да я отнесем! — каза Джино. Очите му гледаха мрачно, решително. Изобщо не позволяваха какъвто и да било спор.

Вдигнаха едновременно изпадналото в безсъзнание момиче и тръгнаха нагоре по стълбището. Влязоха в синята стая за гости и го поставиха върху огромното легло. Челото на Скот се бе оросило с дребни капчици пот.

— Върви да намериш лекар! — заповяда Джино.

— Ще видя първо какво ще каже госпожата, сър — отвърна презрително Скот. Нямаше намерение да изпълнява заповедите на този… тази… личност.

— А? Добре, добре, но побързай, по дяволите, щото ако не доведеш скоро лекар, малката може да умре. Кажи това на госпожата и чуй добре какво ще ти каже тя.

Скот бързо се отдалечи.

Джино погледна внимателно припадналото момиче. Пое ръката й и постави пръсти върху китката, за да напипа пулса й. И точно тогава забеляза следите от убожданията. Малки червени точици, където иглата беше продупчвала кожата, заобиколени с подутини. Пулсът й едва се напипваше. Повдигна единия от клепачите й. Зеницата беше ужасно разширена, но всъщност изглеждаше като сляпа. Малката явно беше загазила яката. А беше още дете, сигурно нямаше и седемнайсет.

Някой я беше тъпкал с наркотици и я беше изпратил тук да се съблича, за да изкарва пари. Джино почувства как в него се надига гняв, помитаща ярост, която загриза вътрешностите му. Не понасяше да гледа човешко същество да бъде използвано по такъв начин.

Къде, по дяволите, е шибаният лекар?


Когато Кери се срути на пода, Уайтджак изстена, но не спря грамофона. Изпита известно облекчение, когато някой — не видя кой — я измъкна от сцената. Представлението продължи с Доли и Люсил.