Често ли? Джино се ръкува с него, но крадешком огледа и женската до сенатора. Веднага забеляза провисналите й гърди, едва покрити с прозрачната тъкан. Какво им става на жените на тия богаташи? Дали пък не се надпреварваха да се показват разголени.

Клемънтайн леко го побутна.

— Най-добре е да отидете с Осуалд някъде и насаме да обсъдите бизнес отношенията си. Ще имате време по-късно да се поотпуснете и да се забавлявате.

— Защо не — съгласи се Осуалд. — Да отидем в кабинета ми.

Клемънтайн и Естер ги проследиха с поглед, докато те се отдалечаваха.

— Хм, и къде го намери? — не се стърпя Естер.

Клемънтайн съзаклятнически се усмихна.

— Тайна, мила.


— Ега ти шибаното място! — не сдържа учудването си Уайтджак. — Направо да се шашнеш! Такова място!

Доли обаче не се възторгна от голямата красива къща, която се разкри пред очите им. Не й беше за първи път да посещава такива къщи. Остана мълчалива, загледана пред себе си.

Зад тях Кери напяваше тихо и сякаш не забелязваше нищо около себе си.

Люсил реши, че поне тя трябва да каже нещо.

— Страхотна къща! — вяло възкликна тя. — Истински дворец.

— Разбира се, че е дворец, жено. Нали ти казах, че тая вечер е мно-о-го специална.

— Точно така каза — и Люсил побутна с лакът Кери. — Виж, миличка, нали е прекрасна?

Кери хвърли блуждаещ поглед през прозореца. Разбира се, бе прекрасна, но тя не очакваше и нещо друго. Всичко беше прекрасно! Нима Люсил не знаеше това.

Доли започна да барабани с пръсти по таблото.

— Ако ще ходим някъде, да тръгваме — каза тя нетърпеливо. Искаше колкото може по-бързо да си свършат работата и да се махнат веднага от това проклето място. Хич не ги обичаше тия богаташки събирания. Беше гъчкано с пияни типове и разгонени кучки. Уайтджак не разбираше нищо. Безмозъчен негър. Беше си навил на пръста, че те са стъпала по пътя му към успеха в живота. Глупак!


Сенатор Осуалд Дюк беше доверчив загубеняк. Джино веднага го разбра. Не прояви никакъв интерес, нито поиска някакви обяснения. Само попита:

— Колко ви дължа?

Джино му каза сумата, като прибави за късмет цели двеста долара. Оня веднага се бръкна и плати в брой. Джино прибра парите в джоба си и усети, че се изчервява. Оказа се толкова лесно да излъже тоя тузар. Всичките ли богаташи бяха тъпи като него?

— Знаеш ли, Джино — някак неопределено каза сенаторът, — понякога имам нужда от някоя и друга услуга…

— Услуга ли?

— Е, да речем нещо, в което не искам лично да се намесвам.

— И какво?

— О, най-различни неща — махна с ръка сенаторът. — Например някой ми дължи пари… и трябва мъничко да се подсети, за да се издължи… Или може би някой, който е работил за мен преди, сега се опитва да ме изнудва за нещо, което уж съм извършил… Най-обикновени неща, които се случват с хора като мен — заети с обществена работа — сенаторът спря за малко, взе от бюрото си една кутия с ароматни, превъзходни пури и предложи една на Джино. — Ако се съгласиш понякога да ми вършиш услуги, ще бъда повече от щастлив и… така да се каже, ще ти дам някой и друг съвет относно твоите финанси.

— А?

— Хайде, хайде, ще говоря направо. Ти се занимаваш с доставки на нелегален алкохол. Плащане в брой. Не греша, нали?

Исусе Боже! Дали дъртият му козел не е във връзка с федералните? Джино остана мълчалив.

Сенаторът продължи.

— Парите в наличност са хубаво нещо, но изведнъж стават неудобни, когато данъчните почукат на вратата ти и започнат да задават въпроси.

Така си е. Прав беше.

Сенаторът запали пурата си и втренчи многозначителен поглед в Джино.

— Мога да узаконя парите ти. А заедно с тях… евентуално и теб самия. Проявяваш ли интерес?

Джино кимна. И още как!


Скот, икономът, се появи до Клемънтайн.

— Мадам… тези… участниците пристигнаха. Настаних ги в синята стая за гости, както ми наредихте.

Клемънтайн кимна. Зелените й очи възбудено заискриха.

— Занеси им нещо да се подкрепят, Скот.

— Да, мадам — старият иконом леко се поклони и се оттегли. Доста странни изпълнители беше виждал в живота си, но тази… трупа… Запита се дали мадам осъзнава каква сбъркана сбирщина са те. Въздъхна дълбоко. Тя много добре разбираше. Дори повече от добре. Мадам беше доста странна и непредсказуема.

— Няма ли най-после да ми кажеш — настояваше Естер Бекър. — Хайде, Клемънтайн, направо си гадно загадъчна. Кажи ми каква ще е изненадата.

Клемънтайн се подсмихна.

— Хич и не настоявай. Няма да ти кажа. Може би само мъничко ще ти подскажа — ще бъде отвратително вулгарна!

Естер чак се разтрепери от въодушевление.

— Божествено! Толкова си падам по вулгарните неща!

Погледът на Клемънтайн се спря върху увисналите гърди на Естер.

— Знам, скъпа, знам.


Кери дълбоко всмукна от цигарата с марихуана, която Уайтджак й подаде. Димът изпълни дробовете й. Заля я вълна от наслада. Това я изпълни с въодушевление.

Доли се огледа в огледалото над тоалетката. Всяка платинена къдрица си беше на мястото.

— Ще почваме ли най-после? — сви капризно устни тя.

Уайтджак беше на седмото небе от радост. Беше се излегнал на огромната спалня в стаята за гости. В бял костюм и бели обувки от лъскава кожа. Отпиваше порядъчни глътки направо от бутилка превъзходен скоч.

— На кой му пука, жено?

— На мен! — изсъска Доли. — Чака ни дълъг път до града. И се погрижи да ни платят преди да започнем, защото след това…

— Нали сме се разбрали, че бизнесът е моя работа — самоуверено я сряза той и посегна към сандвич с пушена сьомга от масичката до леглото.

Бизнес! Нямаше си представа за какво говори!


Партито беше от успешно по-успешно. Както винаги. Клемънтайн стоеше встрани и наблюдаваше гостите си, заети изцяло с току-що поднесената вечеря — златисто запечени бутове и пилета, студена пуйка, телешко и желирана сьомга.

Лично беше надзиравала приготвянето на вечерята. Първо беше съставила менюто, после бе поръчала най-висококачественото месо. Непрекъснато влизаше в кухнята и се връщаше обратно в просторния салон, за да е сигурна, че всичко е както трябва. А сега с удоволствие наблюдаваше как гостите й поглъщат храната с огромен апетит. А след вечерята… след вечерята следваше нейната изненада.

Усмихна се, доволна от хрумването си. Едра русокоса жена. Младо чернокожо момиче. И истинско дребосъче! Каква чудесна комбинация. Още когато Осуалд се бе върнал след тържеството по случай пенсионирането на Артър Стюизънд и й бе разказал за невижданото зрелище, тя се зарече, че трябва да ги наеме за следващото си голямо парти. Облиза устни в перверзно очакване.

Щяха с дни да коментират нейното парти!


От кабинета на сенатора Джино отиде на верандата. Още не беше успял да се съвземе след разговора, и едрото момиче с червеникавата къдрава коса се лепна за него.

— Кой сте вие? — втурна се в атака тя. — Някой от приятелите гангстери на Клеми ли?

Някой от приятелите гангстери на Клеми!

— Хей — подхвърли й той вместо отговор, — искаш ли да се изчукаме?

Тя стана червена като зрял домат.

— Как си позволявате!

Започваше да му става забавно.

— Не искаш ли?

— Вие сте абсолютен мръсник! — но не помръдна и крачка да се отдалечи от него.

Естествено, това не остана незабелязано от Джино.

— к’во ти става? Не обичаш ли да се чукаш?

Сега вече очите й се разшириха, дългият й нос нервно потръпна. Но отново не се помръдна.

— Май нещо не сте наред — съвсем сериозно заяви тя. — Да говорите такива отвратителни неща на една дама.

— Така и не забелязах, че си дама — в същия миг видя Клемънтайн и разговорът загуби всякакъв интерес за него. — До скоро, малката — махна й весело с ръка и се запъти към Клемънтайн и групичката гости, с които разговаряше. Остана като гръмнат, когато в единия от тях разпозна Чарли Лучано. Исусе Боже! В главата му сякаш избухна мълния. Защо, по дяволите, беше натоварила него да й доставя алкохол, щом като беше приятелка с Лучано? И какво можеше да означава това — той и Лучано поканени заедно на едно и също парти?

— Ето те и теб, Джино — каза Клемънтайн. — Ще ми е приятно да те запозная с някои мои приятели.

Джино забеляза изненадания поглед на Лучано и вътрешно се стегна.

— Хей, Чарли — поздрави той и потупа по-високия от него мъж по ръката, сякаш бяха стари приятели. — Как я караш?


Скот подаде на Уайтджак един запечатан плик, обърна се и понечи да излезе от стаята.

— Хей, старче! — бързо изстреля Уайтджак. — Не бързай толкоз, де. Нали трябва да ги преброя.

Скот изпита истинска досада и въздъхна презрително.

— Мога да ви уверя… сър… парите са непокътнати.

Уайтджак присви очи.

— Тогава няма причина да се засягаш, че ще ги преброя.

— Разбира се… сър — остана неподвижен до вратата, докато Уайтджак разкъса плика и започна да брои съвсем новичките стодоларови банкноти.

Кери се приближи до иконома някак накриво — с едното рамо напред — и започна обичайния си танц. Тръскаше и въртеше задника си. Люсил отиде при нея, хвана я за ръката и тихичко започна да я уговаря:

— Още е рано, миличка.

Едрата русокоса жена пред огледалото изсумтя отегчено.

Скот обърна очи към тавана и наум се зарече да нареди на прислужницата след партито да прочисти тази стая. От тия четиримата просто вонеше на позор!


Естер Бекър се примъкна до Бърнард Даймс и жената, която му правеше компания.

— Бог знае каква изненада ни е приготвила Клемънтайн този път! — възкликна тя, пъхна ръката си под мишницата му и го поведе към залата за танци в задната част на къщата. — Каза само, че щяло да бъде — тук тя сниши гласа си до шепот — вулгарно. Изгарям от нетърпение. Не мога да си представя какво ще е, а ти?

Бърнард Даймс поклати отрицателно глава. Искаше му се да си е у дома, в леглото. Усещаше, че започва да го втриса и изобщо не му беше до някакво си парти. Особено пък такова на Клемънтайн Дюк. Не че не бяха преживявания. Бяха точно такива. Но за да участваш в тях, трябваше да си във форма, а сега Бърнард Даймс се чувстваше ужасно. Беше висок мъж, в средата на трийсетте, с оредяваща коса, но иначе с фини черти и тънки мустачки. Името му като театрален продуцент беше известно и се ползваше с авторитет, а Естер Бекър и нейният съпруг бяха щедри спонсори на постановките му. Това беше причината да не отблъсне ръката на Естер, макар че страхотно му се искаше да го направи. Вместо това се усмихваше, кимаше и се преструваше, че чудесно се забавлява. Бърнард Даймс беше богат, много богат, но отрано беше научил максимата никога да не инвестира в собственото си производство.