Уайтджак седеше малко встрани от тълпата, опрян на нов лъскав автомобил. Стискаше между зъбите си незапалена дълга пурета и я местеше от единия ъгъл на устата си до другия. Никое от момичетата не бе привлякло вниманието му. Как иначе, всички изглеждаха еднакво жалки.

Кери се приближи към него с нахакана походка и дръзко подхвърли:

— Извинете, господине, търся си превоз.

Очите му за миг проблеснаха. Огледа я лениво от главата до краката. После погледът му също така лениво тръгна обратно нагоре, да не би да е пропуснал нещо при първия оглед.

— Най-добре потърси при другите, миличка — провлачено и равнодушно изрече той.

Кери не се обезсърчи от абсолютната липса на интерес.

— Току-що навърших сладките шестнайсет — бързо заговори тя. — Мила, черна, страстна и млада — точно каквато харесват избраните клиенти. Работих известно време при Флорънс Уилямс, не съм аматьорка.

— Ама не приличаш и на професионалистка.

— Защо не опитаме, а? — подсили поканата в гласа си със сластни погалвания по тялото си. — С подходящи дрехи и няколко дена истинска храна ще стана най-страхотното ви парче. Какво ще кажеш, а? Дай ми този шанс и няма да съжаляваш.

— Аз и Мадам Мей сме от висша класа, малката. Елит! Може би другите ще те вземат.

Тя му хвърли унищожителен поглед. Подмилкващата усмивка изчезна от лицето й. Онази омраза, която й помогна да оцелее на острова, се надигна отново с такава сила, че й се прииска да го удари. Не го направи. Сви рамене, обърна му гръб и си тръгна.

Той сложи ръка на рамото й и я задържа.

— Мога да ти осигуря работа като прислужница.

С рязко движение тя отхвърли ръката му и продължи напред. Прислужница! Голям майтап! За Кери това минало беше окончателно забравено.

— Ей, ти! — с няколко крачки той застана зад гърба й.

Кери спря, но не се обърна. Принуди го да застане до нея. Е, все пак някакъв напредък.

— Наистина ли си работила при Флорънс?

— Винаги можеш да провериш. Бяхме аз, Били и две бели момичета.

— Хм — беше запалил пуретата и сега изстреля тънка струйка дим в лицето й. — Значи искаш да ти дам шанс при Мадам Мей, ама дали тя ще те хареса?

Кери знаеше кога може да бъде дръзка.

— Щом ти ме харесваш, и тя ще ме хареса. Така стават тия работи.

Той се изхили.

— Сече ти пипето!

Тя се усмихна, но усмивката не се отрази в очите й.

— Освен това съм и млада.

— Хайде, качвай се в колата.

— С удоволствие, Уайтджак.

— Откъде знаеш името ми?

— На острова всички жени ти спрягат името… Сигурно си важна клечка в бизнеса.

Усмивката му стана още по-широка.

— Я виж, освен това знае и точно какво да отговори — иронизира я с нейните думи той.

— Освен това знае кога точно да мълчи — додаде тя.

Сега вече той гръмогласно се разсмя.

— По дяволите, момиче, май съм открил нещо необикновено — такава, която знае как да разговаря.

Тя се присъедини към смеха му.

— Как да не ти завиди човек!


В заведението на Мадам Мей изкъпаха Кери, опушиха я с горелка срещу зараза, справиха се с въшките и я нахраниха. После я прегледа лекар, след това я облякоха в розова сатенена роба и незабавно я включиха в работния график.

Мадам Мей бе висока колкото Уайтджак, с пищни форми и чувствено тяло. Носеше дълга, падаща на къдри руса перука, която шокиращо контрастираше със смолисточерната й кожа. Едновременно ръководеше заведението и практикуваше занаята, но само с отбрани клиенти, които плащаха за нея главозамайващи суми. Наближаваше четирийсетте и имаше зад гърба си близо двайсетгодишна практика на проститутка.

Тя намрази Кери от пръв поглед, но беше твърде печена, за да позволи на личните си чувства да пречат на бизнеса.

— Щом ти искаш да я вземем, добре — каза тя на Уайтджак, което доказа, че Кери не е сгрешила в преценката си. — Само дръж ръцете си по-далеч от нея — предупреди го Мадам Мей. — Не обичам да деля своето с никого!

Уайтджак смутено се засмя.

— Не съм си го и помислял, маман!

— Я не ме лъжи, да не съм вчерашна.

— Е, сега вече ме обиждаш. Да си помислиш, че ще й обърна внимание, след като имам теб?

— Очите ти се лепят по всичко, което диша. Не те ли виждам как се мъкнеш подире й?

Кери за миг не бе забравила твърдото си решение да успее. Не я принудиха да сключи твърд договор за работа, докато не се разбереше дали ще се утвърди. Като начало и двете страни бяха доволни от споразумението — деляха на половина. Отиде у Флорънс Уилямс да прибере вещите си и се зарадва, когато откри своите шестотин долара непипнати. Флорънс дори й предложи да се върне при нея, но Кери й благодари и отказа. Мадам Мей въртеше бизнеса си на широка нога и щом Кери веднъж си създадеше име, графикът й щеше да бъде запълнен до дупка. Беше решена да се включи в играта. Щеше да се превърне в машина за пари. Защото Кери се бе зарекла да спечели много пари.

Клиентелата на Мадам Мей беше по-многобройна и разнообразна от тази на Флорънс Уилямс. Вратите на заведението бяха винаги широко отворени за мераклиите, които се обслужваха от десет усърдно работещи момичета: освен Кери имаше още две чернокожи, една пуерториканка, три бели русокоси момичета, пълничка мексиканка, китайка и миньончето със съвършено тяло Люсил.

При такова съперничество на Кери не й беше никак леко да се открои. Но тя беше амбициозна, изпълнена с желание да бъде най-добрата.

Клиентите, които идваха при нея за първи път, започнаха да я избират при следващите си посещения. Кери притежаваше талант да накара всеки мъж да се почувства мъжкар. Влизаха при нея с проблемите си, с печалните си истории, с мъжката си непълноценност. Излизаха си ободрени, въодушевени и изчукани както трябва.

Мразеше всеки един от тях.

Те я обичаха.

От момичетата на Мадам Мей само Люсил разговаряше с Кери. Останалите я избягваха, защото се усещаха застрашени за редовните си клиенти.

— Тук съм от пет години — сподели Люсил. — Уайтджак ме откри, когато работех в една пътуваща театрална трупа. Беше много любезен с мен, каза ми, че работата, която ми предлага, ще ми хареса повече. И наистина, миличка, той се оказа прав.

Кери не изпитваше необходимост да има приятелка, искаше да се съсредоточи само върху работата си. Но Люсил донякъде й напомняше за самата нея — и двете бяха различни от другите, и двете бяха несретници без дом и семейство, и двете правеха единственото нещо, което можеха. Проституираха.

— Някой ден ще се махна оттук — сподели Кери. — Ще стана по-известна и търсена от Мадам Мей. Ще имам най-доброто заведение в града…

— Това съм го чувала — засмя се Люсил.

— Е, да. Но аз съм го решила — заяви Кери.

За Кери това не бяха празни приказки. Иначе нямаше да изпълнява покорно капризите на всеки, който плащаше за нея. Ако не можеше да бъде най-добрата, всичко губеше смисъл.

Славата й растеше. Както и броят на редовните й клиенти.

— Каква е тайната, която притежаваш?

Тя се усмихна, но очите й останаха студени.

— Нали ти казах, не помниш ли? Мила, черна, страстна и млада. А ти най-добре би трябвало да знаеш, че точно това харесват белите мъже.

Бяха сами в общия салон, където приемаха клиентите. Уайтджак бързо се огледа, после протегна ръка и небрежно я подпъхна в деколтето й, като обхвана гърдите й.

— Вече си много известна, миличка.

— Да. Казах ти, че съм добра.

Той не изтегли ръката си.

— Трябва да те запазя за мен. Защо не наемеш някоя стая наблизо?

Уайтджак реагираше на близостта й. Кери сведе поглед и незабелязано плъзна поглед към чатала му. Един наистина професионален поглед към тесните му бели панталони. Пенисът му наедряваше и отделяше капки, които попиваха в плата и образуваха влажни петънца. Да възбуди Уайтджак беше само по себе си постижение.

Тя облиза устни. Той я искаше и тя го знаеше.

— Защо не го направиш? — предизвика го Кери.

Ръката му се раздвижи.

— Малките момичета не ме привличат.

— Аз не съм малко момиче, Уайтджак. От доста време съм тук.

— Е, така е — той не устоя, придърпа я към себе си и отърка възбудения си член в бедрото й.

В този миг в стаята влязоха Мадам Мей и две от момичетата.

Уайтджак се отдръпна като ужилен, но въпреки светкавичната му реакция Мадам Мей беше видяла какво става. Стрелна го с унищожителен поглед.

— За това тук се плаща, миличък. Щом ти се е приискало да се позабавляваш с малката, трябва да си платиш — гласът й преливаше от сарказъм.

Уайтджак, успял вече да се овладее, дръзко й отговори:

— Аз да плащам? Ти нещо бъркаш, жено! Та аз съм една изгърмяна пушка!

Мадам Мей не се хвана на въдицата.

— Ти го каза, миличък — върна му топката тя.

Момичетата се изсмяха. В същото време мелодичният звънец на външната врата не им даде възможност да продължат разговора.

Във всекидневната влязоха вкупом трима колежани. По лицата им личеше, че са готови да завоюват света. Мадам Мей приветливо ги посрещна, предложи им питие и ги настани удобно. Обърна се към момичетата:

— Три заредени, готови за стрелба пушки, милички. Избирайте. Която си харесате.

Кери чаровно се усмихна към един от младоците, хвана го за ръка и го отведе в своята спалня. Момчето видимо се вълнуваше и изглеждаше дяволски притеснено. Потеше се, лицето му се покри с червени петна, а устните му нервно потръпваха.

— Как се казваш, миличък? — измърка предразполагащо тя.

— Хен-н-ри — от притеснение той почти изяде последните букви.

— Добре, Хен-н-ри. Двамата ще прекараме чу-дес-но… Нали така?

Момчето нервно кимна. Беше на осемнайсет. За първи път му предстоеше да бъде с жена.

Кери започна да съблича дрехите му. Възхити се от тялото му. Но когато той припряно събу гащетата си, тя сладостно потръпна.

— Хен-н-ри — замърка тя, — ти наистина си един страхотен, вълнуващ мъж! Точно такъв си, по дяволите. Заедно ще преживеем нещо, за което дори не си мечтал… Съгласен ли си, сладичък? Нали?