Пет минути по-късно за Ал Кинг се грижеха три жени, които се суетяха около него и открито му се предлагаха. Лъки забеляза с усмивка, че Марко се е погрижил едната от тях да е тъмнокоса, втората червенокоса и третата руса — за да е сигурен, че ще улучи предпочитанието на певеца. Не знаеше, че няма от какво да се притеснява. Колкото и привлекателни да бяха звездите, Лъки не обичаше да си ляга с тях. Макар че услугата, която ти правят, предоставяйки свещения си орган, беше огромна — милиони жени започват да изгарят от ревност. Докато той, свещеният, обикновено нищо не струва, изисква много внимателно насърчение и преклонение… Да не говорим за работата, която върши — най-често беше далеч дори от стандартните представи за чукане.

От едната страна на Енцо седеше русата му приятелка, с която беше пристигнал, а от другата — младата дама с пищните гърди, която преди малко беше привлякла вниманието му.

— Добре ли се чувстваш? — топло го попита Лъки.

— Не може да бъде по-добре — Енцо се наведе и пошепна в ухото й: — Знаеш ли кого е довел тук оня лайнар Краун?

Тя автоматично извърна глава и впери поглед към масата на Рудолфо Краун. Всички в компанията бяха пияни и шумни.

— Кого?

Енцо се навъси.

— Май е по-добре да не ти казвам сега.

— Кого? — настоя Лъки.

— Двамата близнаци Касари.

Изведнъж усети, че се вледенява.

— Не мога да повярвам!

— Нали не мислиш, че Енцо Бонати лъже? — с мек глас, от който я полазиха тръпки, попита той.

— Не, не, знаеш, че не исках да кажа това. Просто не мога да повярвам, че е възможно да направи подобна глупост.

— Е, оказа се, че е възможно. Този мъж е един шибан тъпанар. Може пък да не знае. Ще имам грижата някой да го запознае подробно с фактите от живота.

Близнаците Касари. Синовете на Пинки Банана от първия му брак. Лъки никога не ги беше срещала. И не искаше да се среща с тях. Баща им беше убил нейната майка. А Джино се беше погрижил за Пинки. Това беше всичко, което тя успя да изкопчи от Коста. Сега реакцията на Енцо го потвърждаваше.

— Как са дръзнали да дойдат в хотела ми — избухна тя. — Трябва да ги изхвърлят… веднага!…

— Не се тревожи. Нека двамата нехранимайковци да останат. Партито е към края си. Защо да го разваляш с тия лайна? Можеш да бъдеш сигурна, че повече кракът им няма да стъпи тук. Ще се заема вместо теб с това — ще разберат, че идването им тук е било за пръв и последен път. Услугата е от мен.

Тя го целуна по бузата.

— Благодаря ти, Енцо — погледна още веднъж към масата на Рудолфо Краун. Дебелата, мръсна свиня! Трябваше да му клъцнат пишката!


Беше четири сутринта, а веселието не стихваше. Но Лъки знаеше, че е време да се оттегли. Намери Коста и му прошепна:

— Отивам да си легна. Беше фантастична нощ, нали?

— Наистина изключителна.

— А ти защо още си тук? Мисля, че е малко късничко за теб.

— Иска ми се да разкажа на Джино за откриването от самото начало до края. Мисля да остана, докато и последният гост си отиде.

Джино. Джино. Джино. По дяволите, Коста непрекъснато й напомняше за него.

— Добре тогава, само внимавай да не се преумориш — хладно каза тя. — До утре.

Взе частния асансьор до своя апартамент над последния етаж. Боги, мълчалив както винаги, я последва, провери всички помещения в жилището за евентуални натрапници, после се прибра в определената за него част от апартамента — самостоятелна стая, баня със санитарен възел и кухненски бокс. Жилището му беше напълно отделено от апартамента, но ако й притрябваше, достатъчно беше Лъки да натисне който и да е от монтираните на няколко стратегически места бутони за тревога и Боги за секунди можеше да пристигне.

Умът й трескаво прехвърляше отделни случки от изминалата нощ. Защо Рудолфо беше довел близнаците Касари в нейния хотел? Какво искаше Дарио? Дали беше постъпила разумно, като разкара Уорис Чартърс?

Изрита марковите си обувки „Чарлз Джордън“, избра си плоча и я пусна на грамофона. Какво става? на Марвин Гей. Топлата, чувствена мелодия изпълни апартамента. Лъки усети, че напрежението й намалява.

Колко време му трябваше на Марко да се освободи и да пристигне при нея? Пет минути? Десет? Най-много!

Бързо разкопча скъпата си рокля и тежката коприна се скупчи в краката й. Отстъпи, вдигна я и отиде в спалнята. Закачи роклята в дрешника и бързо посегна към вече вехтата, но най-любима своя дреха — една обикновена работна риза, която носеше от десет години. Марко често я беше виждал с нея… често, но не наскоро.

От спалнята отиде в банята и внимателно свали грима и бижутата от себе си, после енергично разреса дългата си черна коса и я сплете на плитка. Застана пред огледалото. Изглеждаше на четиринайсет години — без грим, със скромно прибрана коса, тя беше готова да посрещне мъжа, когото обичаше от много години.

На вратата се почука и Лъки се втурна да отвори.

— Защо се забави толкова дълго? — нежно го попита тя.

— Хайде де, само петнайсет минути… Ей, я се погледни! Какво си направила?

Тя се усмихна.

— Върнах назад времето. Харесвам ли ти? Пред теб съм истинската аз.

Той беше объркан. Къде се беше дянала сладострастната красавица, с която се бе разделил само преди минути. Пред него стоеше едно младо момиче, което не беше виждал дълги години.

— Господи, изглеждаш истинска хлапачка.

— Нали така ме наричахте? Детко. Ти и Джино.

Марко окончателно се обърка.

Тя го погледна право в лицето. С ръце на кръста, с дълги, голи, загорели крака, гаменски разкрачени, с наклонена встрани глава и опасен блясък в черните си очи.

— Хей, господинчо, искаш ли да си поиграем на Чичо Доктор?

Марко се разсмя.

— Съвсем си превъртяла. Не е честно, караш ме да се чувствам като стар развратник.

— Ами престани да се чувстваш. Бъди такъв. Тази вечер е изключение. Ако останеш женен, и тя ще си остане изключение.

— Лъки… — той протегна ръце и обхвана лицето й между дланите си. После се наведе над нея и я целуна. Много, много бавно.

Тя му отвърна, вложила в целувката си своята десетгодишна страст. Езикът й помилва устните му, после се стрелна по зъбите и нахлу в устата му. Почувства тялото му до себе си и усети как възбудата му нараства, после още повече… и още повече…

— Нека за цял живот запомним изключението през тази нощ — прошепна тя.

Целуваха се, нежно, ненаситно, с нарастваща страст. Ръцете му бавно се плъзнаха към гърдите й, дланите му ги притискаха през памучната риза и с милващи движения ги очертаваха, докато палците му дразнеха зърната й. Все по-силно и по-силно.

— Хубаво е — прошепна тя. — Мно-о-го, мно-о-го хубаво…

— Повтори го!

— О, да… да…

Той започна бавно да разкопчава копче по копче ризата й, но не я съблече. Само я разгърна и плъзна ръцете си под нея.

— Подлудяваш ме! — не издържа първа тя. — Да се събличаме и да го направим по-бързо.

— За Бога, та аз да не съм ти Чичо Доктор.

— Господи, Марко! Не мога да чакам! Чакала съм десет шибани години.

Тогава той започна да действа толкова бързо, че тя едва успя да разбере какво се случва. За миг дрехите му полетяха на пода, краката й се оказаха на раменете му, а тя се озова по гръб върху леглото. Той влезе в нея и започна да я люби с такива мощни, несдържани тласъци, че тя се уплаши да не му прилошее.

После, също толкова бързо, престана да мисли за здравословното му състояние, престана да мисли за каквото и да било. Оргазмът я завладя с такава сила, толкова неочаквано и всеобхватно, че почти загуби съзнание от удоволствие. Той мигновено я последва и с рев изля своите сокове. Отпуснаха се едновременно — плувнали в пот, вкопчени един в друг, щастливо усмихнати.

— Друг път не ми заповядвай, когато ти хрумне. Постарай се да е на подходящо място — изхили се той.

— Всяко място е подходящо, щом съм с теб. А освен това винаги и навсякъде съм те искала — Лъки се подпря на лакът и го огледа. Тялото му беше загоряло и приятно окосмено. Нежно прокара пръсти по гърдите му. — Знаеш ли колко дълго съм мечтала за това? Имаш ли поне някаква представа?

Той поклати глава.

Тогава тя сведе глава над гърдите му и го обсипа с леки като перце целувки. Докосваше с устни зърната, стомаха и слабините му. Мъжествеността му моментално реагира. Преди да го поеме в уста, тя за миг прекъсна ласките си.

— А ти, Марко? От кога ме искаш? Дълго ли? Когато бях малка и ме возеше с колата, тогава искаше ли ме? Изгаряше ли от страст по неразвитото ми момичешко телце?

— Ти беше най-бодливият таралеж в гащите, който се е раждал на земята.

Тя го пое в устата си. Не беше напълно възбуден и Лъки внимателно го стисна със зъби.

Чертите на лицето му болезнено се изкривиха и той панически извика:

— Хей! Какво правиш?

Тя невинно отговори:

— Няма да ти го отхапя, бъди спокоен. Защо ми е да правя такова неприятно нещо?

Той седна в леглото, притегли я в прегръдката си и започна отново да я целува. Лъки си даде сметка, че никога досега целувките не са й доставяли такава радост. Но всичко с Марко беше различно. Върхът на езика му беше като ювелир на удоволствието. Когато включи и устните си и започна да целува зърната на гърдите й, тя имаше усещането, че се възнася към небесата. Любовни думи напираха в нея, но знаеше, че не бива да ги произнася. Не още. Не докато той все още беше женен. По дяволите! Защо все още беше женен?

Отблъсна го от себе си и протегна ръка за цигара. Същевременно придърпа чаршафа и се покри с него.

— Ти знаеше ли, че близнаците Касари ще бъдат на откриването? — по гласа й пролича колко е напрегната.

— Да, знаех — отговорът му прозвуча предпазливо. — Не ти казах, защото не исках да ти развалям вечерта.

— Ако някой ми беше казал по-рано, и двамата щяха да бъдат моментално изхвърлени.

— Точно така щеше да постъпиш. И Рудолфо щеше да се разкрещи, че се отнасяме лошо с приятелите му. Беше случайност. Мисля, че той не го е направил умишлено, не е знаел.