Трябваше да научи колкото може повече за Джино Сантейнджело. Зае се сериозно с тази задача.

Когато събра достатъчно материал, реши да отиде при Лъки, да й покаже сценария и да я убеди да го занесе на баща си. Интуицията на Уорис му подсказваше, че Джино Сантейнджело може да реагира само по два начина — или харесва сценария и с охота финансира филма, или не го харесва, но тогава пък ще е щастлив да финансира някой друг сценарий на Уорис с условието всички копия на Убийствен изстрел да бъдат унищожени.

Случаят не беше за изпускане. И Лъки беше тази, която щеше да му помогне да се свърже с Джино. Само че трябваше да подходи много внимателно. Оказа се невероятно трудно да се добере до нея. Най-накрая успя да купи покана за вечерното парти по случай откриването на хотела от една изпълнителка на роли в порно филми, която неизменно присъстваше в списъка на Тайни Мартино. Плати й сто долара и специална премия за жеста — едно страхотно чукане.

И ето го тук, готов да разиграе картите си. Тръпнеше в очакване на страхотното раздаване. В ръцете си държеше печелившия коз. Нямаше начин да не го изиграе по най-добрия начин.


Дарио се настани в хотела, взе си душ, облече вечерния си костюм и слезе във фоайето.

Не видя нито едно познато лице. А и него никой не го познаваше. Отиде до бара и си поръча скоч. Господи! Изобщо не му се пиеше! Искаше само да разговаря с кучката Лъки и да се разкара от тази тълпа.


Рудолфо Краун сграбчи Лъки за ръката, докато тя минаваше покрай масата му. Беше пиян, косата му падаше върху челото на потни кичури.

— Направихме го, малка лейди, успяхме! — завалено избоботи той.

С рязко движение Лъки освободи ръката си. Нямаше месец, в който Рудолфо Краун да не закъснее с превеждането на парите. По време на продължителната стачка на работническите профсъюзи дори се бе опитал съвсем да се измъкне и тя беше принудена отново да му напомни първоначалната си заплаха. А сега си позволяваше да я гледа с този похотлив поглед и с това „успяхме“!

— Няма ли да седнеш при нас и да пийнеш с мен и приятелите ми? — залигави се той. — Всички искат да се запознаят с теб. Всички са чували много за теб.

Тя бързо огледа приятелите му — стадо дребни мошеници. Не хареса никой от тях. Жените приличаха на холивудски проститутки след тежка и напрегната нощ.

— Съжалявам, сега съм заета — отказа тя с леден глас. — Но вие се забавлявайте — и бързо се отдалечи от масата им.

Коста, който я следваше, но не се намеси в разговора, измърмори:

— Не го харесвам.

— Има ли някой да го харесва? — каза Лъки. — Но парите му не са лоши… — тя помаха с ръка на Тайни Мартино, който придружаваше някаква петнайсетгодишна филмова актриса и нейната майка.

— Отвратително! — отново измърмори Коста.

Лъки се засмя.

— Хайде, хайде, такъв е животът.

Пътя им препречи Енцо, дошъл да я поздрави. Притисна я въодушевено към себе си.

— Поздравявам те! — гласът му беше развълнуван. — Направи го!

Очите й светнаха от похвалата.

— Да. Успях, нали?

— Успя! Винаги съм знаел, че носиш успеха в себе си — леко вдигна чашата си за поздрав. — Никога не съм се съмнявал в теб, Лъки, всяка шибана минута съм вярвал в теб, извини ме за езика.

Следващите няколко часа тя беше на гребена на вълната. Беше кралица и се наслаждаваше на всяка минута. Обикаляше гостите, танцуваше, веселеше се. Отнякъде се появи и Дарио. Лъки искрено се зарадва, че е дошъл.

— Защо не се обади? Трябваше да ми кажеш, че ще дойдеш!

По израза на лицето и скованите му движения личеше, че той не се чувства добре тук.

— Искам да разговарям с теб — глухо каза той.

— По-късно ела да седнеш при мен — успя да му каже тя, преди да се впусне във вихъра на поредния танц.

Беше в центъра на вниманието! Сред многобройни знаменити и не толкова знаменити гости. Танцуваше танц след танц, успя да похапне, вдигаше наздравици… Към полунощ лично хвърли първите зарове върху зеленото сукно на игралната маса, после завъртя рулетката и „отвори“ хазартните игри. Вратите на хотела бяха широко отворени за всички желаещи. Бялата зала беше запазена за поканените, където англичанинът Ал Кинг, роксоул мегазвезда, изнесе небивал концерт със своята група. Пееше с дълбок и дрезгав глас, който я развълнува и предизвика тръпки по гърба й. Макар че беше бял, песните му звучаха като автентичен негърски фолклор, сякаш пееше чернокож — страстно и покоряващо душата.

След това гърмяха фойерверки около плувния басейн във формата на буква „М“, а по-младите и буйни гости се съблякоха и се хвърлиха във водата. Лъки се пребори с изкушението да се присъедини към тях, защото знаеше, че не може да си позволи подобна свобода. Беше длъжна да овладява хрумванията и спонтанните желания. Беше работила упорито, за да спечели уважението на околните. Не можеше с един замах да издуха своя авторитет. Не можеше просто така да заприлича на някоя от глупавите, леснодостъпни курвички.

Остана сред гостите край басейна усмихната, наблюдаваше веселието и в гърдите й се надигна усещането, че вечерта е наистина един изключителен, страхотен успех.


Дарио се размотаваше без настроение наоколо, не взимаше никакво участие във веселбата. Изглеждаше някак отвлечен, не на място. По-късно ела да седнеш при мен! Да седне ли? Та Кучката не си беше седнала на задника през цялата нощ!

Наблюдаваше я, застанала до басейна, блестяща и скъпа — навярно бижутата, които носеше, струваха едно малко състояние. За коя се мисли тя? Изведнъж изпита желание — наистина детински порив — да се приближи до нея и да я бутне във водата. Реши да го направи. Защо не? Беше изцяло погълната от себе си, разхождаше наоколо важната си особа като кралица-майка.

Тръгна към нея, но когато доближи, тя се обърна и му каза:

— А, Дарио! Ето те и теб. Търсех те.

Лъжкиня!

— Каква невероятна вечер. Искаш ли да закусим заедно?

Той силно прехапа долната си устна.

— Едва ли ще остана до сутринта.

Тя иронично повдигна едната си вежда.

— О, така ли? И какъв е този твой неотложен ангажимент, че да бързаш да си тръгнеш?

Кучка! Кучка!

— Е, добре. Ще закусим — измънка победен той. — Имам да ти казвам много неща.

— Хубаво. Една такава смяна на обстановката ще ми се отрази добре. В десет. В „Патио“.

Той се вторачи в нея. Сините му очи бяха мрачни, излъчваха ревност. Отвори уста да каже нещо остро, язвително.

Но Уорис Чартърс избра точно този момент за контакт с Лъки. Той се приближи към тях — бавно, с уверена крачка — и с фалшиво омайващ глас възкликна:

— Малката Лъки Сейнт! Кой можеше да предположи такава среща.

Тя го изгледа безучастно.

— Кой сте вие?

— Аз? Сигурно се шегуваш.

Тя светкавично се огледа за охраната си. Видя Боги на метър зад нея, готов да се справи с всеки нежелан нахалник. Рязко го попита:

— Нямам настроение да си играем на „познай кой съм“. Предпочитам направо да ми кажете името си!

Той изобщо не обърна внимание на острия й тон.

— Ама ти наистина ли не си спомняш? Честно? Нали аз те научих да караш кола… И на много други неща. Ти, аз, Олимпия… Тримата мускетари…

В първия миг тя недоумяващо се втренчи в него, после го разпозна и изумена възкликна:

— Исусе Христе! Уорис! Шибаният Чартърс! Чий го търсиш тук? Какво се е случило с теб? Изглеждаш ужасно.

Дарио се загледа внимателно в мъжа, когото Лъки така открито обиждаше. Не му изглеждаше чак толкова ужасен. Беше по-скоро красив. А тия торбички под очите бяха дяволски привлекателни.

— Приятно ми е да видя, че ти изобщо не си се променила — сухо отвърна Уорис.

— О, променила съм се. Страшно съм променена. В това няма никакво съмнение — замисли се за миг, после направо го попита: — Какво искаш, Уорис?

— Защо мислиш, че искам нещо?

— Да бе, да! Я зарежи скапаните дрънканици от рода на „тук съм само да ти кажа здравей“. Какво искаш?

Той хвърли бърз поглед към Дарио.

— Личен разговор с теб.

Тя обхвана с жест суматохата наоколо.

— Сега не съм в настроение за такива разговори. Някой друг път.

— Имам нещо, което ще искаш да видиш… — замълча многозначително и додаде: — Баща ти също ще иска да го види.

Какво толкова притежаваше Уорис Чартърс, че да представлява интерес за нея или за Джино?

— Не ме интересува.

— Но щом разбереш за какво става дума, ще се заинтересуваш.

— Ами тогава престани да ми се правиш на Господин Потаен и изплюй камъчето — тя някак неопределено посочи Дарио. — Можеш спокойно да говориш, той е мой брат!

Уорис погледна за втори път намусения рус мъж до Лъки. По-рано, докато седеше на бара, го беше забелязал — отегчен, пред чаша уиски — и се беше запитал дали не е някой начинаещ актьор… който да се навие да се снима в порно филми. Какъв късмет, че не го беше попитал!

— Имам един сценарий. Животоописанието на твоя баща. Мисля, че е най-добре той да го види, преди да се заема с продукцията.

Тя се прозя.

— Тогава му го изпрати, кой ти пречи! — видя Коста и му махна с ръка. — Лека нощ, Уорис, беше истинско удоволствие за мен да те видя отново — и тръгна към Коста, без да се обърне, като остави Дарио и Уорис заедно.

— По дяволите! — през зъби измърмори Уорис.

Дарио инстинктивно усети, че от това храстче може да изскочи заек, който да му помогне да притисне Лъки. Не беше сигурен как, но имаше намерение да разбере. Протегна ръка.

— Аз съм Дарио Сантейнджело — представи се малко ненужно той. — Може би аз ще мога да ви помогна.


През цялата нощ успя да зърне Марко само веднъж. Една усмивка от разстояние. Един поглед. Беше зает, както и тя. Трябваше да обърне специално внимание на гостите, да ги очарова, да държи под око всичко, което става.

Когато я представиха на Ал Кинг, рокзвездата, Марко като по чудо се бе оказал наблизо и тактично я отведе до масата на Енцо. Ал Кинг беше известен с репутацията си на сваляч. Както и Лъки. Марко нямаше намерение да им даде възможност да се разберат.