— Ясно.


Откъде Лъки беше научила всички житейски мъдрости на улицата? Дали това не беше заложено в гените й?

Започна с най-големия инвеститор — Рудолфо Краун. Посети го в кабинета му. Банкерът се оказа мъж със зализана коса, който навремето беше направил състояние, привличайки капиталите на самотни стари дами, фрашкани с пари. Щастието му се беше усмихнало и той се беше оженил за една от тях, която живя само шест седмици след брака.

— Умря от кеф — казваше доволно Рудолфо на всеки, който проявяваше желание да го слуша. — Не беше лягала с мъж от двайсет и две години!

Той наследи три милиона долара, профука половината по курви и веселби, а с другата половина влезе в бизнеса. Седнал зад масивното си бюро, той огледа нагло и цинично Лъки, докато тя му говореше за парите, които е обещал да вложи, но не го е направил.

— Вие сте дал дума, господин Краун — каза хладно тя. — Вие се член на синдиката. Ако се опитате да се измъкнете, другите ще ви последват и ще се наложи да преустановим започналото строителство на хотела.

— Естествено — той зачовърка зъбите си с една кибритена клечка, — дадох дума на Джино. И като се върне, ще я удържа.

Гласът й стана много мил:

— Няма значение дали Джино е тук, или не. Дал сте вашата честна дума. Той иска да изпълните обещанието си сега.

Рудолфо се ухили.

— Е, мисля, че не е може да си позволи да иска нещо. Носи се слух, че няма да се върне още дълго, дълго време. Ако въобще се върне.

Към милия глас Лъки прибави мила усмивка:

— Рискувате, господин Краун.

— Аз ли? Какво?

— Ами рискувате да се събудите някоя сутрин и да откриете, че ташаците ви са натикани в гърлото, а от хуя ви е приготвен хотдог на барбекю.

В първия момент той гледаше тъпо, сякаш му говори на чужд език, после лицето му стана моравочервено.

— Я си позаплакни устата, шундо. Никой не може да ме заплашва.

Тя се изправи, приглади полата на модерния си костюм и този път мрачно се усмихна.

— Това не е заплаха, господин Краун. Това е обещание. За разлика от вас, аз изпълнявам моите обещания. Също като татко.

Той обаче не й повярва. Изобщо не възнамеряваше да инвестира в хотела, без Джино Сантейнджело да е тук и да контролира нещата. Майната й. Била дъщеря на Джино. Голяма работа. Една устата шунда.

Седмица по-късно, в полунощ, се събуди от зловещо ледено усещане в топките си. Отвори очи и изпадна в паника. Двама яки мъже бяха опрели ножове до свития му пенис. Започна да вика, да плаче, да се моли.

Ужасените му очи мярнаха сянка до вратата и той чу един женски глас да казва:

— Това е генералната репетиция, господин Краун. Ако парите ти не пристигнат незабавно, премиерата ще се състои следващата седмица.

Рудолфо Краун преведе парите. Още на другия ден. Примерът му беше последван от останалите инвеститори, които също преведоха парите. Е, след няколко дни. В строителството на „Маджириано“ се вля свежа кръв.

Коста не можеше да се начуди как Лъки успя да го направи. Подозираше, че Енцо се е намесил, но никога не узна точно какво се е случило. Лъки се положи никакви усилия да го осветли за действията си.

Сега тя изглеждаше по-спокойна, дори кротка и блага. Беше вкусила от удоволствието на властта, а усещането се оказа най-вълнуващото, което бе изпитвала досега. Тя, Лъки Сантейнджело, сега можеше да се справи с всичко. Защо не? Беше доказала пред себе си, че е способна да го направи!


След като проблемът с инвеститорите беше уреден, Лъки отлетя за Лас Вегас, за да се увери сама как върви строителството на „Маджириано“. Естествено, отседна в „Мираж“. Естествено, Марко дойде да я поздрави.

Тя вече знаеше коя е Бий. Коста й беше разказал цялата история — как Бий подслонила Джино при себе си, когато бил ранен с нож, целия в кръв, как се грижила за него, докато оздравее, как запазила тайната за нараняването му, как вярно го чакала през седемте години, когато бил в затвора…

— Изглежда е била добра жена. Защо Джино не се е оженил за нея? — беше попитала Лъки.

— Всичко беше уредено, но се оказа, че след Марко тя не можеше да има повече деца.

Лъки беше изпаднала в ярост.

— Искаш да ми кажеш, че не се е оженил за нея, защото не е могла да има деца? Как е могъл?

А когато той й разказа, че Джино е отгледал Марко като свой син, а той е израснал с Джино, Лъки изпита необяснима ревност.

Сега тя го поздрави хладно. Не бяха се виждали с години.

— Изглеждаш невероятно добре, Лъки. Направо си страхотна.

— А ти изглеждаш малко занемарен, Марко. Много работа ли имаш?

Тя набързо пресметна годините му. Четирийсет и една. Е, човек с годините остаряваше. Но независимо от това все още хващаше окото, а за Лъки си оставаше най-привлекателният мъж на света. Копнееше да си легне с него. За първи път от доста време насам й мина мисълта за секс. Неочаквано го попита:

— Защо не съм настанена в апартамента на Джино?

— Аз съм в неговия апартамент — докато го няма.

— О, наистина ли? — помъчи се да поддържа разговор с весел, закачлив тон.

Той се смути.

— Колко смяташ да останеш?

Точно толкова и нито ден по-малко, за да те вкарам в леглото си!, помисли тя, но отговори неопределено, като придружи думите с нехайно помахване на ръка.

— Няколко дни, може би седмица.

— Добре. Искам да те запозная с жена си. Каня те да вечеряш с нас довечера.

Неговата жена!, изуми се мислено тя и този път едва си пое дъх, за да попита:

— Откога си женен?

— Точно от четирийсет и шест часа. Пропусна сватбата само за два дни. И като стана дума, къде е Крейвън?

Тя вътрешно кипеше от болка и огорчение. Сякаш той отново я беше предал. Ненавиждаше го! Гласът й го сряза, леден и остър:

— Не си ли чул? Аз се разведох.

— Така ли? Джино знае ли?

— Колкото и да не ти се вярва, Марко, но аз съм свободна, бяла гражданка на тая страна и съм на двайсет и една. Мога да правя всички шибани неща, които поискам, без да ми трябва позволението на Големия татко — спря за момент тирадата си и студено го изгледа. — Ти може би си длъжен да играеш по неговата свирка, но аз не.

Той весело и непринудено се разсмя.

— Не си се променила. Същата. Предишната. Обичаната Лъки!

— Да, същата съм. Макар че съвсем не съм изгладена по ръбовете… скоро ще разбереш.

— Ще го имам предвид.

Погледите им за секунда се сблъскаха. Никога не беше срещала мъж, когото да не може да вкара в леглото си. Е, ако поиска. Искаше ли го още?

Да, по дяволите. Да! Да!


Хелена, съпругата на Марко беше шоугърла. Метър и осемдесет висока, добре сложена. С огненочервена коса. И без съмнение с огненочервена катеричка, гневно си мислеше Лъки. Беше много красива. За нещастие.

Тримата се срещнаха за аперитива във фоайето на хотела. В дъното малък инструментален състав изпълняваше латиноамериканска музика, а сервитьорки в оскъдни роклички сервираха фантастични коктейли. Лъки сериозно обяви, че заведението се нуждае от промяна. Беше старомодно и овехтяло. Съжали, че не си беше намерила придружител. Марко се отнасяше към нея като към хлапето на Джино.

Съпругата сврака имаше големи бомби, които намирисваха на многократно поддържане със силикон. Лъки прецени, че трябва да е в края на двайсетте. Намрази я от пръв поглед. Естествено, несправедливо, защото Хелена беше мила, естествена и красива. Тя заговори Лъки като стара приятелка.

— Много неприятно, че не беше тук за сватбата. Беше толкова старомодна.

Старомодна сватба, мили Боже! Та имаше ли такива?

— Защо? — малко лениво попита Лъки. — Да нямахте феи за шаферки и гъби за столчета?

Хелена се разсмя. На Лъки й прозвуча като цвилене на кобила, силиконът се затресе, а червената й грива се метна.

— Кажи ми — прошепна тя и се наведе към нея съзаклятнически, — дали космите ти и долу са с такъв ужасен цвят като косата ти?

— Ами същите са… — започна Хелена, после в гласа й се прокрадна колебание, но продължи: — Боядисвах ги веднъж, но така ме заболя… — замълча, защото изведнъж усети нещо гнило, не беше сигурна дали Лъки е сериозна, или не.

Идиотка! Марко се беше оженил за красива празноглава идиотка! Какво разочарование да констатираш, че мъжът, когото винаги си желала, е проявил отвратителен вкус. Какво ли пък знаеше тя за неговия вкус? Навярно той си мислеше, че тая въздухарка е най-доброто нещо след ония пухкави занимавки, които се продават в специалните магазини…

— И как се запознахте двамата? — попита Лъки. Можеше да изслуша отегчителната история от игла до конец.

До този момент Марко не им обръщаше внимание, гледаше упорито в мрака навън, но изведнъж се обърна към тях, когато чу Хелена да казва:

— На погребението на първия ми съпруг. Беше толкова забавно…

Той я накара да млъкне със святкащ поглед.

— Искаш ли още една чаша, мила?

Въпросът му беше неуместен. Хелена стискаше в ръце пълна чаша бананово дайкири. Но тя се усети. Явно не беше вчерашна. Неловко смени темата.

— Много ми харесва тоалетът ти. Тук ли си го купи?

Лъки реши, че вече не я интересува как са се запознали, защо са се запознали и дори кога са се запознали.

Бяха се запознали. Това й беше предостатъчно.

Вечерята беше пълна досада.

Към дванайсет часа те я изпратиха до нейната стая. Тя обаче нямаше търпение да се върне долу и да се пошляе в казиното. Този път, ако налетеше на Марко, нямаше да й купи сандвич, да изтича до Големия татко и после да я конвоира до леглото.

Веднага си набеляза един висок, мургав красавец.

— Мога ли да ви предложа едно питие? — атакува тя.

Той я изгледа — един дълъг, преценяващ поглед. Това, което видя, му хареса.

— Мисля, че тук сервират питиета за гостите, които играят — нещо като екстра на заведението.

Тя се усмихна.

— Тогава ще го изпиете в моята стая.