Прочете за смъртта на първата му жена. Изнесените факти живо я заинтригуваха.

Такъв ли беше баща й, какъвто всички твърдяха? Прикачваха му определения като „позорен контрабандист на алкохол“, „злостен престъпник“, „крупен рекетьор“, „известен гангстер“. Според вестниците — приятел на Лъки Лучано и Бъгси Сийгъл — гангстерските босове по онова време, легендарни имена в престъпния свят.

Когато достигна до петдесетте години, откри и своя снимка — малко уплашено момиченце, което бавачка със леден израз напъхва в една кола. Детето на Сантейнджело открива трупа на майка си, жестоко убита при гангстерско отмъщение!, заглавие с големи тлъсти букви заемаше почти половината първа страница.

Умът и сетивата й блокираха. Не можеше да продължи да чете. Захвърли всичко и изтича навън емоционално съсипана.


Разводът й премина почти незабелязан от пресата благодарение намесата на Ричмъндови. Веднага щом Питър разбра, че не може да я разубеди, той се зае да я отстрани от семейството по най-бързия и безболезнен начин.

Лъки беше много доволна. Коста беше много сърдит.

— Баща ти много ще се разстрои — каза загрижено той.

— Тогава няма да му казваме — заключи тя. — Така няма да има за какво да се разстройва, нали?

Коста кимна, но в себе си не беше съгласен с предложението й. Затова, без да й казва, се обади на Джино по телефона и го уведоми, че Лъки се развежда.

— Засега не мога нищо да направя — каза Джино. — Когато се върна, ще оправя нещата. Знаеш, че докато съм тук, ръцете ми са вързани. Ти трябва да се грижиш за всичко… и най-вече да ме върнеш обратно в Америка.

— Правя, каквото мога. Нещата, макар и бавно, се придвижват — без да се конкретизира, каза Коста.

Джино се бе превърнал в параноик по отношение връзките си с външния свят. Беше убеден, че телефонът му се подслушва, че кореспонденцията му се проверява. Затова изискваше от всички максимална дискретност и непрекъснато повтаряше, че колкото е по-тихо около него, толкова по-добре.

— Естествено, знам, знам — побърза да каже той след дълбока въздишка.

По специален куриер Коста му беше съобщил, че е събрал екип от експерти в областта на данъчната юрисдикция, които внимателно изследват цялата ситуация. Те вече бяха дали някои препоръки в каква посока да се действа. Но благоприятно решение на въпроса не можеше да се постигне, ако се бърза. Проблемите, свързани с Джино Сантейнджело бяха деликатни. Беше толкова известен, че и най-малкото нещо, свързано с името му, бързо ставаше достояние на обществеността. А неприятностите с данъчните служби изискваха толкова категорично и подкрепено от законова гледна точка разрешение, че да може да издържи разследване от най-високо равнище.

— Слушай, Коста — добави Джино, — дръж Лъки под око. Не искам да скитосва из Ню Йорк като отвързана.

— С нея съм през цялото време — увери го Коста.

Каза му истината. Изглежда, Лъки се чувстваше достатъчно щастлива, че са заедно. А той беше доволен, че я е запознал с Барбара и Алдо, че прекарва почивните дни при Енцо. До един бяха верни приятели на Джино, щяха да се грижат за дъщеря му.

— Ще ти се обадя пак, скоро — топло каза той. — Бъди внимателен.

Джино сухо се засмя.

— Даа, ще внимавам да не прекалявам с пушената риба и ябълковия щрудел! Господи, не искам да ти казвам как се отразява тази храна на язвата ми! Върни ме у дома, Коста! Тукашният живот не е здравословен за човек като мен. Направи го! По-скоро.


Дарио трябваше да пристигне в Ню Йорк след завършване на семестъра. По всичко личеше, че Лъки не очаква пристигането му с радостно нетърпение. Тя непрекъснато обработваше Коста по този въпрос.

— Той не иска да дойде… Глупаво е Джино да го насилва… Разбираш ли, той няма желание да се занимава с това… Още не е достатъчно зрял за възрастта си, няма никакъв опит…

Ден след ден. Щом й се отдадеше възможност. И Коста беше напълно обработен, преди Дарио да пристигне. Защо Джино насилваше момчето да прави неща, които то не иска?

Лъки, която досега живееше в големия апартамент на Джино, се премести.

— Защо? — попита Коста. — Има достатъчно място и за двамата.

— Джино иска апартамента да е за Дарио. А аз искам да имам собствено жилище.

Намери си малък хубав апартамент в квартала между Шейсет и първа и парка и се нанесе там, преди брат й да пристигне.

За да оцелееш в бизнеса, трябва да си твърд, упорит, всеотдаен. Да си готов да взимаш мигновени решения. Лъки притежаваше в излишък всичките тези качества. Дарио — нито едно. Веднага след пристигането и настаняването му Коста му предостави малък офис и му възложи няколко незначителни, ежедневни дейности, с които да се занимава. Дарио не прояви никакъв интерес. Изслуша безучастно Коста, когато той го смъмри.

Коста беше объркан. Първо, как да научи Дарио на нещо, когато той не искаше да учи. И второ, защо тогава да го учи изобщо? Накрая, съвсем обезсърчен, Коста му предложи:

— Защо първо не си починеш. Обиколи и опознай града. Скоро ще се съберем всички заедно. А дотогава не се притеснявай за нищо.

Дарио направи точно така.

Ерик остана в Сан Франциско, недоволен и нещастен от заминаването на Дарио.

— Веднага щом стане възможно, ще ти се обадя да дойдеш! — беше му обещал Дарио.

Но сега, в Ню Йорк, той за първи път усети вкуса на свободата. Почувства радостта от свободата. А Ню Йорк беше чудесен. Ню Йорк кипеше от страсти.

Дарио забрави да повика Ерик.


Седмици и месеци Лъки усвояваше бизнеса, попиваше всяка частица познание. Умът й бързо се приспособи към тънкостите в бизнеса. Коста остана впечатлен. Тя му задаваше интелигентни въпроси и с прецизна точност откриваше несъответствия и противоречия в договори и юридически документи, което го изумяваше. Пипето й сечеше с бързина и точност, подходящи за бизнес. Също като Джино. Притежаваше всяко едно от качествата и преимуществата на баща си. И когато каза на Коста, че има желание да се заеме с някои проблеми, които бяха възникнали, той не можа да й откаже.

Джино беше създал синдикат от инвеститори за финансирането на „Маджириано“. Строителството на хотела току-що беше започнало и седмичната ведомост за заплатите възлизаше на огромна сума. След като Джино замина за чужбина, част от финансирането беше секнало.

— Исусе Боже! — избухна Лъки. — Нямаме ли договори с тези хора?

Коста поклати глава.

— Не, никакви договори… Всичко се уреждаше въз основа на споразумение. Едно ръкостискане, сигурно като подпис под договор.

— На честна дума, така ли? Дали ли са честна дума на Джино?

— Разбира се.

— А какво щеше да направи той, ако те не удържат на думата си.

Коста нервно се покашля.

— Ами… той има свои собствени… методи.

— От теб се иска да движиш неговите неща. Защо ти не използваш тези методи.

— Има неща, които е по-добре да оставиш, докато настъпи подходящият момент. Трябва да изчакаме Джино.

Тя го изгледа мрачно, неотстъпно.

— Не можем да чакаме. Не знаем колко дълго ще отсъства той. Дори ти каза, че може да минат години. Не! — решително заяви Лъки. — Строежът трябва да продължи. Щом са дали честната си дума и не я спазват, трябва да бъдат накарани да я удържат. Дай ми списъка. Мисля, че нещо може да се направи.

Коста се радваше на оптимизма й, но не вярваше в успеха на начинанието.

— Не бъди глупаво момиче. Тези мъже са доста трудни… истински акули.

Черните й очи светнаха като две късчета лед.

— Не ме наричай никога повече глупаво момиче, Коста. Ясно ли е?

Сякаш пред него стоеше Джино на същата възраст. Толкова си приличаха… Не, бяха еднакви…

Въздъхна и се предаде.

— Добре, Лъки.

Точно в този момент Коста разбра, че нищо и никой не може да я спре да поеме контрола над бизнеса, докато Джино е далеч. Никой и нищо!


Лъки не се втурна презглава да се справи с проблема. Дълго и внимателно обмисли всичко. Коста беше прекрасен човек, блестящ юрист, който до тънкости владееше занаята и се справяше дори с най-заплетените казуси. Но не беше човек на действието.

Строителството на „Маджириано“ трябваше да продължи. Тя се зарече, че ще продължи на всяка цена.

Беше забелязала, че всяка сутрин в събота Енцо Бонати за около час се уединява в кабинета си. Тогава при него идваха различни хора. Някой оставаха пет минути, други много повече. Но когато излизаха от кабинета и си тръгваха, лицата на всички бяха усмихнати.

— Какво става тук? — попита Лъки Сантино, сина на Енцо, когото тя повече харесваше. — Какви са тези хора?

Сантино сви рамене. Беше нисък на ръст, преждевременно оплешивял и имаше отвратителния навик да си гризе ноктите.

— Време за услуги — кратко каза той. — Енцо обича да се прави на Господ.

— И аз искам услуга.

— Тогава го помоли — Сантино присви малките си очички. — На тебе никога няма да откаже. Но ако му искаш услуга, един ден трябва да си готова да му я върнеш.

Лъки отиде при Енцо, приседна на ъгъла на бюрото му и поиска съвета му.

— Коста няма да предприеме нищо ефикасно — каза тя, след като му описа как стоят нещата, — но аз не мога да стоя и пасивно да чакам. Готова съм да направя всичко, което Джино би направил.

Енцо злорадо се изкиска през стиснати устни.

— Джино им изкарва лайната, извини ме за езика. Искаш да си като него? Защо не? Ще ти дам назаем двама от редниците ми. Изкарай ангелите на номер едно в списъка и по-нататък няма да имаш никакви проблеми. Разбираш курса ми, нали?

Тя кимна. Усети по тялото й да плъзват тръпки на силна възбуда.

Енцо погледна хитро към нея.

— Но сигурно предпочиташ аз да се погрижа вместо теб. Ще го направя с удоволствие.

Тя поклати отрицателно глава.

— Искам да получа само помощ от теб.

Той отново се изкиска.

— Е, достойна дъщеря си на Джино. Той ще се гордее с теб. Сега слушай какво ще направя. Давам ти двама яки мъжаги, които ще бъдат винаги до теб, на всеки шибан сантиметър, извини ме за езика. Трябва да запомниш добре нещо важно. Бъди винаги пределно ясна, когато заплашваш. Ясно ли е.