Коста скочи.

— Джино!

Дарио не помръдна. Местеше притеснен очи от единия към другия.

Лъки отчаяно се мъчеше да не ревне с глас. Изгарящи сълзи се стичаха по лицето й.

— Мразя те — изсъска тя. — Мразя те и в червата. И никога не искам да те виждам повече.

— Лъки… — започна Джино.

Но тя като хала избяга от стаята. Дочу думите му, които долетяха зад гърба й.

— Дечурлига! Да се чудиш какво да ги правиш. Стремиш се… уж го правиш за тяхно добро… Жена в бизнеса… трябва да си се побъркал… Чувствителна… Исусе Боже, всички са толкова чувствителни…

Тя изобщо не беше чувствителна. Беше гневна. Яростно, студено гневна.

Защо избяга? Защо не остана да се защити? Защо не му разказа как живее? Защо не го убеди да й даде шанс?

Не искам да съм омъжена, татко. Не искам да се размотавам около Крейвън Ричмънд и да съблюдавам поведението на прилежна съпруга. Той дори не може да чука, както трябва. Не може да прави нищо, съвсем нищо както трябва.

Ти ме омъжи за него. Аз се съгласих, за да ти доставя удоволствие. Бях твърде млада, за да разбирам, че твоята дума не е закон. Сега искам да сложа край на всичко това. Искам да съм като теб.

И ще бъда.

О, само почакай! Ще бъда.

Никой няма да ме спре. Аз ти го казвам!

Да, твоя дъщеря съм. Нали винаги си казвал, че Сантейнджело винаги държат на думата си!

Ще видиш.

Не само ти. Всички!


Стивън, 1971

След срещата с Кери Стивън се зае още по-упорито с работа. Беше му много трудно да не изпълни желанието й да започне частна практика. Чувстваше се задължен, особено след брака си със Зизи. И така, най-вече за да достави удоволствие на Кери, той постъпи на работа във фирмата на Джери като съдружник. Издържа шест месеца. След това кротко се разбраха с Джери, останаха си приятели, и той се върна към обществената практика.

— Знам какво искаш за мен, мамо — каза той на разочарованата Кери — и, повярвай ми, аз също го искам. Но, разбираш ли, необходимо ми е да знам, че върша нещо полезно. А да защитавам интересите на богати дами срещу още по-богати корпорации не е моята представа за това.

Кери се опитваше да го разбере. Не й беше никак лесно да гледа как Джери става все по-богат и по-известен, докато Стивън се блъскаше къртовски с работата, която наричаше полезна.

Наскоро отново беше започнал да излиза с момичета.

— Дулото ти ще хване ръжда, ако не го смазваш — беше го посъветвал Джери. Неговият най-добър приятел, който беше изчукал жена му… Не, по-добре да не си спомня за това…

Малко неохотно и колебливо той отново започна да мисли за секс. Отначало само понякога, после все по-настойчиво. Първото момиче, с което легна след развода, беше студентка по право с великолепна коса — гъста, къдрава, стегната в десетки прелестни плитчици. Първото момиче след Зизи. Мислеше си, че ще му е трудно след цяла година въздържание. Не беше. Нито трудно, нито нещо особено. Все едно да си топнеш палеца на крака в хладка вода, след като месеци наред не си го мил. Но му хареса. Можеше обаче да живее и без него.

След това момичетата влизаха в ежедневието му и излизаха оттам свободно, без ангажименти. Нямаше да допусне втори път никоя жена да го води за оная му работа. Никога.

Работеше упорито. Спеше с жени, когато му се приискаше. Виждаше се често с Кери, за да навакса пропуснатото. Винаги изглеждаше очарователна и самоуверена, но Стивън изпитваше съмнения, че тя е наистина щастлива. Опитваше се да разговаря с нея по този въпрос, но тя моментално сякаш се отдръпваше зад стена, когато разговорът опираше до нейния живот.

Точно тогава му възложиха делото Бърт Шугър и кариерата на Стивън рязко се промени.

Бърт Шугър беше незначителен криминален престъпник, мошеник на дребно. Арестуван по обвинение за брутално изнасилване на петнайсетгодишно момиче и откаран в предварителния арест. Полицаят, който го бе задържал, му каза:

— Ще си го получиш и ще ти дойде нанагорно, гадняр скапан. Когато ти пръснат от ебане шибания задник в дранголника, можеш да се обзаложиш, че никога повече няма да помислиш да направиш подобно нещо.

— Аз съм невинен, господин Баркли — заяви Бърт Шугър на Стивън по време на първата им среща. — Цялата работа беше скалъпена.

Стивън гледаше жалкия, хленчещ Бърт, от чиито очи капеха сълзи. Беше готов да му повярва. Тоя мухльо нямаше сила да се изпикае, камо ли да изнасили някого.

Защитата на Стивън беше блестяща. И го отърва, въпреки доказателствата, които представи обвинението — достатъчни, за да тикнат Бърт в пандиза и да изгние там.

Стивън беше убеден, че Бърт Шугър е невинен. След кръстосания разпит, на който подложи свидетелите, показанията им вече не звучаха така убедително. В заключителната си реч говори вълнуващо за нещастния, изпълнен с лишения живот, който е водил Бърт… И убеди съдебните заседатели да му дадат шанс.

Съдебният процес приключи. Бърт Шугър излезе от залата свободен човек.

Майката на изнасиленото момиче, кипяща от възмущение чернокожа жена, заговори Стивън отвън, пред съдебната зала. Очите й горяха. Тя склещи ръката на Стивън и гласът й се изви над всички:

— Братко! Нека Бог да ти прости греха, който извърши днес.

Той се опита да отскубне ръката си, но тя стискаше здраво, сякаш пръстите й бяха от стомана.

— Ти сгреши — продължи да вие тя. — Пусна белия дявол на свобода. Ще си платиш… Всички ние ще трябва да плащаме…

Успя да се освободи от менгемето на пръстите й. Отдалечи се, без да се оглежда наоколо. Беше съвсем естествено, че роптае и не иска да приеме, че Бърт Шугар не е човекът, нападнал и изнасилил дъщеря й. Просто търсеше изкупителна жертва. А Бърт беше най-подходящ. Живееше близо до тях, не работеше и затова си стоеше у дома по цял ден. Бяха го видели близо до техния апартамент по време, съвпадащо с престъплението. Налице бяха всички косвени улики. Момичето обаче дори не разпозна своя нападател. Насилникът беше успял да проникне в апартамента през прозореца, да се промъкне крадешком и да се нахвърли върху нея, докато спяла в леглото си. Беше завързал очите й, ръцете и краката й също, и я беше изнасилил няколко пъти.

Стивън беше доволен, че е защитил Бърт Шугър. Който и друг адвокат да го беше защитавал, дребния злощастен човечец нямаше да има никакъв шанс.

Само след двайсет и четири часа обаче триумфът му се превърна в ужас — след освобождаването му Бърт Шугър беше отишъл право в съседния бар. Напил се и започнал да се перчи, че е „изчукал както трябва едно малко черно путенце“ и че „тъпият негърски адвокат го спасил от затвора“.

Пиян като свиня, Бърт напуснал бара към единайсет часа. Оттам отишъл в апартамента на своята жертва, ударил майката по главата с парче водопроводна тръба и тя изпаднала в безсъзнание. Безпрепятствено влязъл в жилището и връхлетял върху вцепененото от ужас момиче. Разкъсал нощницата му и се опитал отново да го изнасили. Само че този път не успял — бил толкова пиян, че не му станало.

Полицията пристигнала навреме, за да го пипне на местопрестъплението и да отърве момичето. Но не можа да спаси майката. Жената почина от мозъчен кръвоизлив на път за болницата.

Стивън беше съсипан. Това беше негова грешка, негова погрешна преценка. Той се чувстваше виновен за смъртта на тази жена. Беше съучастник в убийството й!

Никой и нищо не бяха в състояние да го убедят в противното и да го успокоят. Накрая Кери успя да го накара да си вземе отпуск. Приятел на Елиът имаше вила в Монток. Уредиха Стивън да остане там колкото пожелае. Кери искаше да отиде с него.

Стивън настоя тя да не идва.

— Моля те, мамо, просто искам да съм сам, да премисля всичко отново.

Обичаше уединението. Вятърът, дъждът, дългите разходки по пустия зимен плаж му се отразиха добре.

Мислеше много за своя живот, за това, което беше постигнал, което се надяваше, че е постигнал.

Мислеше за отношенията си с хората. Кери. Неговата майка. Коя всъщност беше тя? Обичаше я, но в действителност не я познаваше. Някъде дълбоко от паметта му се рееха смътни спомени. Жени. Много жени, които пееха „Честит рожден ден“. Кога и къде се беше случило това? Беше попитал Кери. Тя само сви рамене. Беше направила същото, когато я бе попитал и за някакъв мъж — неясна висока и мършава фигура — на име Лерой. Името го пронизваше с усещането за опасност. Кери му отговори, че не е чувала такова име в живота си.

После Зизи. Продължителен лош сън. Но с нея беше свършено. Беше й го върнал. Тъпкано.

Стивън се върна от Монток с решение. Много важно решение.

— Тръгвам по коренно различен път — каза той на Джери. — Приключих със защитата. Ставам обвинител. Мисля, че така ще мога да направя повече добро. Толкова неща в този град плачат да бъдат разчистени. Ако мога да допринеса и аз с нещо…

Джери за себе си отбеляза фанатичните искри в очите на Стивън.

— Частен или обществен? — попита той, като че ли вече не му беше известен отговорът на този въпрос.

— Обществен, разбира се — отговори Стивън.

— Ама разбира се! — засмя се Джери. — Хайде сега, какво ново при теб?


Лъки, 1970–1974

Джино замина в чужбина през хиляда деветстотин и седемдесета. С гръм и трясък! В заглавия на първите си страници вестниците ликуваха — Америка се е отървала от един от най-големите си престъпници. Фотографи се блъскаха, пробиваха си път с нокти и зъби на летището, за да направят най-добрите снимки.

Джино беше облечен в обичайния си тъмен костюм, с нахлупена ниско над очите мека шапка и тъмни очила. Не се усмихваше, не обръщаше глава, когато му подвикваха. Изобщо не реагираше на въпросите на глутницата репортери и фотографи. Беше ядосан, че са научили за заминаването му.

Ядът му се превърна в истинска ярост, когато разбра в самолета, че повечето от спътниците му са репортери. Как така не успя да разбере още в самото начало, че нещо става.