— Е, в колежа тогава. Там ще ги избройкаш всичките.

И двамата усетиха, че близостта помежду им беше изчезнала.

Марко беше на сватбата. Шибаният Марко! Предателят! — така го наричаше, когато мислеше за него, и много старателно не го забелязваше.

Когато пристигнаха в Насау, на летището ги посрещнаха с оркестър, после с открит „Кадилак“ ги откараха до Райския остров, където управителят на „Принцеса Сейнт“ ги приветства пред входа на хотела. Беше копие на Марко — мургав, замислен, страховит. Лъки хладно го поздрави. Крейвън поне беше по-сърдечен.

Красотата на Райския остров успя да поразчупи малко апатията й. Наистина нямаше по-подходящо име за парчето равнинна земя, върху което се издигаха няколко великолепни луксозни хотела. От прозорците на вилата, предоставена на тяхно разположение, се виждаха километри бял пясък, кристално чиста тюркоазено синя вода и тропическа зеленина — палми и папрати. Тя нямаше търпение да се преоблече в бански костюм и да се излегне на плажа. Крейвън се втурна подир нея в карирани бермуди. Лъки направо се ужаси от хърбавото му бяло тяло. Виждаше го разсъблечен за първи път. Краката и ръцете му бяха силно почернели от слънцето, което още повече подчертаваше бялата му кожа.

Защо се беше съгласила на този абсурден брак? За да направи Джино щастлив? Или защото просто нямаше избор? Да си навлече такава беля на главата — омъжена на шестнайсет години и то за мъж, когото дори не познаваше, да не говорим за любовта.

Духаше доста осезаем ветрец, но кожата на Лъки беше естествено мургава, освен това вече имаше тен от Южна Франция и не се страхуваше от слънчево изгаряне. Постъпи почтено обаче — няколко пъти предупреди Крейвън да внимава, когато видя, че лицето и тялото му започват да розовеят.

— Добре съм — повтаряше всеки път той. — Никога не съм изгарял в живота си.

Да, но винаги имаше първи път. През нощта Крейвън не можа да си намери място, стенеше сърцераздирателно, а тя го мажеше с различни кремове и помади против изгарянето.

— Тук слънцето е много силно, мадам — каза й широко усмихнато чернокосото момче от магазинчето в хотела. — Който веднъж изгори, никога не го забравя!

Беше точно така. Цели пет дни Крейвън си стоя в стаята. Естествено нямаше физическата възможност да предприеме каквото и да било.

Лъки чакаше търпеливо. Беше омъжена. Искаше да се люби с мъжа си. А ако здраво стиснеше очи, можеше и да си представи, че Крейвън е Марко. Все пак й се полагаше някаква компенсация, че се е омъжила.

На шестия ден от медения им месец стана очевидно, че ако тя не предприеме нещо, изобщо никой нямаше да го направи. Състоянието на Крейвън се беше подобрило. Кожата му се лющеше на парцали, но нямаше рани и можеше да излиза навън — внимателно, разбира се.

Вместо да облече горнището на пижамата си, Лъки се съблече в банята. Не изпитваше никакво смущение, когато влезе гола в спалнята и тръгна с лека и предизвикателна походка към слисания Крейвън, чиято пишка веднага щръкна през цепката на долнището му. Беше истински войник на пост.

— Здрасти, сладък — сластно изрече Лъки, старателно имитирайки Мей Уест, — искаш ли да опиташ малко от сладката ми?

Ерекцията му мигновено спадна. Отне и час и половина, за да го възбуди отново. Тогава обаче и двамата бяха толкова изтощени, че не направиха нищо съществено.

Изминаха още три дни, преди бракът им да бъде консумиран. След като всичко свърши, Лъки се сви на топка в леглото и горчиво се разрида. Преживя най-голямото разочарование в живота си. Това ли беше да го направиш „съвсем“? Да се качат върху теб, да се друснат няколко пъти, да се претърколят и моментално да заспят!

Крейвън определено мислеше, че е това. Беше толкова доволен от себе си. Дори горд. Изработи си многозначителен похотлив поглед, който я вбесяваше. И изяви желание да я чука по веднъж всяка вечер и то преди да си измие зъбите — в продължение точно на три минути. Тя не успя да възбуди никакъв интерес у него с нейното „почти“. Не искаше дори да опитат. Да смуче зърната й, да я гали между краката и да си пъха пениса в устата й, а после и той в нея — това беше нещо немислимо. Крейвън знаеше какво трябва да прави един мъж и нямаше да позволи „перверзии“, както наричаше тези ласки той. Дори не му пукаше дали тя е задоволена. Пък и кой можеше да стигне до оргазъм в компанията на хронометър с точност до три минути и увиснала пишка?


Четири години. Напълно пропиляно време.

— Пиня коладата ви, мадам.

Лъки отвори очи и седна. Крейвън вече стоеше до нея и я поздрави:

— Добро утро. Как си днес?

Тя взе питието от момчето, хвърли още един поглед към издутината в чатала му, усмихна се и подписа чека с широк замах.

После се обърна и погледна съпруга си. Вече не беше на шестнайсет. Изобщо не беше онова миловидно момиченце. Беше двайсетгодишна и в ума й се въртеше постоянно една думичка — развод.

— А, пак си се намазал!

Просто не можеше да го търпи. Крейвън знаеше, че нацапотеното му с помада лице я подлудяваше!

— Не спах добре — изхленчи той. — През цялата нощ в стаята бръмча комар. Не го ли чу?

Крейвън винаги се оплакваше от нещо. Вечно хленчеше като изкуфял старец.

— Изобщо не съм го чула! — натърти тя и побърза невинно да попита: — И какво стана с малкото бодилче?

— Жило се казва, скъпа. Жило — побърза да я осведоми той.

Това беше всъщност. Единственото нещо, което тя получаваше — малко бодилче. Понякога. За нейно щастие. Или за нещастие. Зависи от коя страна го погледнеш.

Два месеца след медения месец Крейвън беше намалил любовното си темпо — отначало на веднъж седмично, после веднъж месечно, после… когато имаше желание, което означаваше много рядко. Тя се беше примирила с факта, че той не си пада по секса. Джино я беше принудил да се омъжи, защото си мислеше, че е някаква нимфоманка. Не й трябваше много време, за да реши — ще се заеме сериозно да му докаже, че е бил прав.

Първия си любовник намери още преди да е свършил медения месец — разбира се, управителят на хотела, подобието на Марко. Служител на нейния баща. Беше най-подходящият за целта й. Тя го прелъсти. Отиде в апартамента му на последния етаж под предлог, че има някакво известие от Джино. Щом влезе, съблече дрехите си и с поглед му показа какво иска. Той беше изправен пред сложна дилема — страхуваше се да й откаже, страхуваше се и да се съгласи. И в двата случая можеше да загуби. Та тя беше дъщерята на Джино Сантейнджело! Това усложняваше неимоверно нещата. Но… работата стана.

Властта, беше си помислила тогава Лъки, наистина е прекрасно усещане. А да бъдеш изчукана както трябва, също е върховно усещане.

Повече не се спря. Щом видеше мъж, когото пожелаваше, тя го имаше, стига да беше достъпен. А повечето мъже бяха. Естествено, беше дискретна. Евентуални приказки по неин адрес биха й вързали ръцете. А тя искаше да си го върне на Големия татко за този брак. Вместо да я спре да се чука наляво и надясно, той на практика я беше заставил да го прави.

— От кога си тук? — попита Крейвън.

— Може би час. Защо?

— Само питам — той припряно, но педантично подреди нещата си върху скарата до нея.

Щом Крейвън се излегна на скарата, Лъки стана и се хвърли с грациозен скок в огромния басейн. Беше съвсем наясно, че почти нямаше мъж наоколо, който да не я гледа с поглед, пълен с желание. На шестнайсет беше дива маргаритка. На двайсет — дива роза. Мургава кожа, черни очи. Тялото й беше слабо и стройно, но гърдите й се бяха налели. Беше оставила косата си много дълга и гъстите й къдрици достигаха до кръста.

Почти не се гримираше. Нямаше нужда от грим. Леко подсилваше очите, слагаше тъмно червило на устните и тук-там точици златист руж за блясък.

С енергични загребвания преплува една дължина. Показваше главата си над водата само за да си поеме въздух. И отново се замисли за живота си.

Господин и госпожа Крейвън Ричмънд живееха в много хубав апартамент във Вашингтон. Тя караше червено „Ферари“ — сватбен подарък от Големия татко. Крейвън имаше кремав „Линкълн Континентал“. Освен това притежаваше двеста хиляди долара в лична сметка в швейцарска банка плюс лихвите за четири години. Джино беше платил на Крейвън да се ожени за нея. Беше изнудил Бети и Питър Ричмънд да я приемат за снаха. Бети й го бе казала — без да разкрива фактите, разбира се — злобно, коварно, по време на една семейна свада. Един ден Лъки щеше да разбере с какво ги бе изнудил.

Фактът, че Джино беше платил на някого да се ожени за нея, беше жесток удар за нея, толкова ужасен, че отначало не можа да повярва. И отлетя за Ню Йорк. Там застана пред баща си.

— И какво от това? — попита той. — Омъжена си в една от най-добрите фамилии на всичките шибани петдесет щата. Голяма работа, че съм му дал малко пари да започне в началото.

Какво да започне? Какво начало? Крейвън не се занимаваше с нищо. Навърташе се постоянно около баща си, играеше тенис с майка си. От Лъки се очакваше да се присъедини към всички занимания на Ричмъндови: голф, коне и конни надбягвания, турнири по тенис на маса — всичко това хронологично и без никакъв пропуск отбелязвано в популярната преса. Тя скоро научи, че Питър Ричмънд няма да си мръдне пръста, ако наоколо няма фотограф.

Това изобщо не беше животът, който Лъки си бе представяла, че ще живее. Беше разочарована във всяко отношение.

— Искам да имам работа — каза тя на Крейвън. — Не мога да се мотая като теб. Мозъкът ми започва да се превръща в топка за тенис.

— Това не е добра идея — каза Крейвън.

— Това не е добра идея — каза Бети.

— Това не е добра идея — каза Питър.

Едно нещо не можеше да се отрече на Ричмъндови — те бяха дружно семейство!

Един ден Бети я попита:

— А не си ли мислила да забременееш, скъпа?

— Виж какво — избухна Лъки, — говоря четири езика, притежавам пъргав ум. Още не искам деца, Бети. Трябва да започна някаква работа или ще полудея!