— По-хубава съм от Рита Морено! — изкрещя тя. — По-талантлива съм, но се погубих с теб!

— Тогава защо не се разведем? — по време на злостната й тирада той се бе овладял и сега студено я попита, без да откъсва поглед от нея, усещайки за първи път от пет години, че изобщо не се е надървил. Защо не беше забелязал по-рано, че се облича като евтина курва? И говори като курва?… И е курва!…

— Чудесно, господинчо! — избухна тя. — Ти си един досадник със стиснат задник. С досадни приятели и досадна работа. До гуша ми дойде от всичко!

Защо чак сега му го казваше? След като се беше изчукала с половината Ню Йорк?

Пожела колкото се може по-бързо да изчезне от живота му. Без много шум, без неприятности. Купи й самолетен билет до Холивуд, даде й хиляда долара, съгласи се да й плаща издръжка и подаде документи за развод.

Изминаха два месеца от заминаването й. Чак тогава събра кураж да се обади на Кери. Съзнаваше колко е нелепо, но просто не му беше лесно да го направи. Беше на трийсет и една години, а винаги се изпотяваше, когато трябваше да дава обяснения на майка си. Раната, че го изхвърли от живота си след сватбата му със Зизи, още беше отворена. Сега вече знаеше, че тя е била права. И не само това — разбираше я.

Джери го държеше в течение на всичко за нея. Кери била добре, била ангажирана със своята любима благотворителна дейност, поддържала реномето си на най-чаровната домакиня в Ню Йорк.

— Знаеш ли, майка ти е изключителна жена — каза му Джери. — Енергична е като младо момиче.

Въпреки всичко, което се случи двамата с Джери си останаха приятели. Стивън не можеше да забрави, но реши, че не си струва заради една курва да се разбива четиринайсетгодишното им приятелство.

Без Зизи той внезапно откри, че животът му придобива нови измерения. Както винаги, работеше упорито и напрегнато. Но Зизи я нямаше в апартамента да вдига скандали, да прави фасони и постоянно да го разсейва и смущава. Сега можеше да се среща с приятели, когато поиска. Да гледа филмите, които той иска да гледа, да слуша музиката, която той иска да слуша… Без непрекъснато да бъде засипван с обвинения и оплаквания. Господи! Как преди не осъзнаваше всичко това — та тя беше завряла достойнството му в кучи задник, докато бяха женени. Реши категорично това никога да не се случва отново с него. Нито една жена нямаше да го обработи така, както беше направила с него хитрата Зизи.

Сега, поглеждайки назад към техния съвместен живот, просто не можеше да повярва, че всичко е било истина. Какво толкова специално имаше? Една вечер двамата с Джери излязоха заедно, отидоха в едно заведение, където не беше трудно да си свалят по някоя въртоглавка и после да обсъдят точно този въпрос.

— Всичко опира до катеричката й. Можеш да я надушиш от километър разстояние — мъдро заключи Джери. — Беше като разгонена кучка, приятел… А ние като кучетата надушваме миризмата.

— Благодаря — горчиво каза Стивън. — Говориш за моята жена.

— За твоята бивша жена. Сега поне знаеш какво не трябва да търсиш в една жена. А това все пак се плаща по някакъв начин.

— Да, така е. Мисля, че си прав.

Джери го тупна по гърба.

— Разбира се, че съм прав. Хайде, време е да ти намеря едно момиче!

— Благодаря, в почивка съм.

— За катерички няма почивка.

— Това не се отнася за мен.

— Майната ти!

— Не се тревожи, ти ще изчукаш достатъчно и за двама ни.

Джери самодоволно се изсмя.

— Така те искам, човече!


Кери се разхождаше в разкошния апартамент. Очакваше всяка минута да пристигне Стивън. Съзнаваше, че е глупаво да се притеснява, но се притесняваше. И то много. Притесняваше се да се види със собствения си син!

Доста време му отне на Стивън да събере кураж и да се срещне с нея. Тя знаеше точно до минутата кога Зизи е напуснала града. Нямаше как да не знае. Мръсницата й се беше обадила по телефона преди седмица.

— Здрасти, госпожо Баркли, обажда се другата госпожа Баркли. Нали знаеш, тази която обичаш да мразиш. Имам малко предложение за теб.

— Да? — кратко и студено откликна Кери.

— Спомняш ли си нашия разговор преди твоето момченце и аз да се оженим.

— Да.

Можеше ли да забрави? Тогава беше предложила на тая развратна кучка пет хиляди долара, за да изчезне от живота на Стивън. Завинаги. А тя й се беше изсмяла в лицето.

— Е, момченцето ти и аз се развеждаме.

Сърцето на Кери заби лудо от радост. Не каза обаче нищо.

— И — продължи Зизи, — доколкото се досещам, ти си заинтересувана страна. Затова реших да те подсетя. Разбираш, нали? Всичко може да тръгне в друга посока. Няма да е особено трудно. Само ще пусна тук и там по някоя и друга сладка приказка… знаеш какво имам предвид…

— Колко?

— Десет хиляди. В брой. И ги искам до два дни.

Леле, колко делови станаха и двете!

— Ако… сключим сделката, как ще гарантираш, че Стивън никога повече няма да те види?

— Заминавам за Ел Ей.

— Ще подпишеш ли документ?

— За десет бона не само ще ти подпиша документ, но ще се изправя на главата си в средата на Таймс Скуеър!

Изобщо не се съмнявам, че ще го направиш!, беше си помислила Кери.

— А? — изстреля Зизи.

— Ще ти се обадя по телефона до час — отговори тя. — Трябва да… уредя някои неща.

— Хей, предупреждавам те. Никакви хитри номерца… от рода на това да изтичкаш при твойто момченце и да му снесеш, че те изнудвам. Ако го направиш, миличка, ще съжаляваш. Мога да раздрънкам всичко, което поискам… Повярвай ми.

— Вярвам.

Кери беше затворила телефона. Замисли се. Надяваше се, че Стивън е скъсал с тая негодница, но все пак не беше абсолютно сигурна. Най-добре беше да й даде парите, за да й види гърба. За щастие не се налагаше да ги иска от Елиът. Все още имаше останали петнайсет хиляди долара от Бърнард.

Плати й. Взе подписания от Зизи документ, специално изготвен за целта.

И зачака Стивън да й се обади…

И той се обади.

Звънецът на входната врата иззвъня. Тя подскочи, но се овладя — искаше да изглежда спокойна, както винаги. Седна и разтвори някакво списание.

Прислужницата отвори вратата и след минута Стивън влезе в стаята. Висок и красив. Облечен изискано, с вкус. Тя знаеше, че той притежава всичко необходимо, за да преуспее в живота. Притежава това, което тя никога не бе имала. Можеше да отиде където пожелае, да прави всичко, което поиска. А сега, когато Зизи вече я нямаше…

Той се спусна към нея и от устата му се отрони само една дума:

— Мамо!

Кери стана и го прегърна. Силно. От душа и сърце. Не му каза нищо.

— Обичам те, упорита жено! — каза той. — Колко време ми трябваше обаче, за да разбера, че винаги си права!


Лъки, 1970

— Мога ли да ви предложа нещо, госпожо Ричмънд?

Да, един развод!

— Да? — Лъки заслони с длан очите си и вдигна поглед към симпатичното момче от персонала на басейна. Тъмните й очи лениво и внимателно огледаха всеки сантиметър от тялото му. Беше нисък, набит, с мускулести бедра, видимо издут в чатала, с гъсто окосмени гърди. — Една пиня колада? — мързеливо пожела тя.

— Да, мадам — той бързо се отдалечи да изпълни поръчката.

Тя се надигна от скарата, на която се печеше на слънце и огледа обстановката около басейна на хотел „Принцеса Сейнт“ на Бахамските острови. Нищо не беше променено за четирите години, през които тя и Крейвън пристигаха тук. Гъмжило от туристи, които си пържеха задниците под палещите лъчи. Дебели чернокожи „Бахама Мама“, които разнасяха с високо вдигнати ръце табли с напитки. Сърдити и нацупени музиканти, които изпълняваха аранжирани стари хитове на Бийтълс.

Видя Крейвън, който идваше към нея. Нейният съпруг. Четири години съвместен живот, а все още й се повръщаше от вида му. Не че го мразеше. Не си хабеше чак толкова чувствата. Но той постоянно я дразнеше. Скучен. Безмозъчен. Безличен. Пълна скръб.

Крейвън Ричмънд. Нейният съпруг. Какъв майтап! Беше издокарал кльощавото си тяло с шарена риза, бели бермуди и маратонки, над които се виждаха оранжеви чорапи. Върху носа и около устата се беше наклепал с дебел слой крем против изгаряне.

Тя легна бързо върху скарата и затвори очи. Нямаше сили да разговаря с него.

Спомни си първия път, когато бяха пристигнали на Бахамите. За да прекарат тук своя меден месец. Меден месец ли? Ега ти майтапът! Големият татко си мислеше, че тя е някаква неспасяема нимфоманка. Ожени я, за да си седне на задника. Да защити великото име Сантейнджело. Дори не подозираше, че още е девствена. Не беше съгрешила. Разбира се, беше се кефила с всичко останало, но когато опреше до истинско чукане…

Крейвън също не го беше правил. Беше на двайсет и една, когато се ожениха. И къде-къде по-девствен от нея самата.

След сватбата в Лас Вегас, която едва издържа без да припадне, двамата се озоваха в самолета за Бахамите. Двама непознати…

Седмица преди това тя беше навършила шестнайсет години. Каква седмица само! Когато Джино й каза, че е уредил всичко, той беше направил точно това. Изглежда единствената, която не знаеше за предстоящата сватба, беше тя. Крейвън беше очарован. Бети Ричмънд беше сдържано нежна и внимателна. Питър Ричмънд — човечен.

За да уважат сватбата, от рода на Ричмъндови се изсипаха два самолета гости. Тържеството беше помпозно, безвкусно и отразено до най-малката подробност в печата. Тази сватба само за един ден безмилостно я превърна от малката Лъки Сейнт, която никой не познаваше, в Лъки Сантейнджело, прекрасната дъщеря на Джино, бъдещата съпруга на Крейвън Ричмънд, син на сенатора Ричмънд. Дори Дарио беше освободен от училище за събитието. Лъки едва го позна. От момченцето, което помнеше, брат й се беше превърнал в младеж с дълга руса коса и потайни сини очи.

— Обзалагам се, че си убиец на момичетата! — пошегува се тя.

— Какви момичета? — безучастно попита той. — Училището ми е за момчета.