Луан Райс - Сезонът на розите

Застанал на най-горната палуба на ферибота „Редтейл“, Патрик виждаше целия Кейп Хоук пред себе си. Или почти целия. Тънката мъгла забулваше само най-високите върхове по протежението на фиорда и растящите по скалистия ръб борове, на чиито клони се белееха главите на скални орли. Кейп Хоук и заливът сребрееха в мъглата, а белите ивици, които оставаха след големите риби и лодките, сякаш режеха с нож металносивите води на океана. Тук-там проблясваха черните гърбовете на гмуркащи се китове, а на брега единственото цветно петно беше червеният покрив на хотела, в който бяха отседнали Патрик и Флора. Той се опита да погледне през сивата пелена на деня и да види магазинчето на Лили, където днес трябваше да работи Мариса.

Фериботът се отдалечаваше от пристанището и ревът на моторите заглушаваше музиката от брега. Той се надвеси над перилата, за да хване няколко такта от новата мелодия, която идеше от сцената пред хотела. Продължаваше да гледа към магазинчето, но всъщност си припомняше очите на Мариса в момента, в който видя сестра си на борда на пристигащия ферибот. Нямаше по-добра отплата за него от щастливата й усмивка, когато му благодари. Представи си, че й разказва какво точно е станало в Балтимор и тя го гледа с онзи неин поглед, който разтапяше сърцето му.

От друга страна, каза си той, може би нямаше повече работа тук. Доведе сестра й, откри каквото можа за човека, от когото се интересуваше Лиам, и толкова. Дори се реши да направи един курс с „Редтейл“, за да поразпита и капитана на кораба за този Лафарж, но после? После трябваше да замине за Кънектикът. След развода си със Сандра отношенията му с другия пол не бяха никак лесни. Трудно се доверяваше, трудно щеше да разкрие душата си на някого. Мийви го беше посъветвала да не изпуска късмета си, но как да стане това, когато сърцето му подскачаше само като си помислеше за Мариса?

— Извини ме, че се забавих — гръмна зад него гласът на Ти Джей Маккуин, — но трябваше да извикам помощника си от долната платформа.

— Няма проблем — обърна се Пат към капитана, който тъкмо излизаше от кабината на щурвала.

— Та значи си приятел на сестрите Махоун? — попита Ти Джей.

— Нещо такова — измънка Патрик.

— Виждал съм Мариса няколко пъти из града. Лиам Нийл е близък с приятелката й Лили, та от там съм чувал за нея. Много е затворена, почти не излиза. Никога нямаше да се сетя, че е сестра на Сам.

— Защо не? — заинтересува се Пат.

— О, Сам е огън жена! — засмя се Ти Джей. — Вчера, когато се запознахме на ферибота, тя дойде в кабината ми и ме помоли да я взема при мен. Това е против правилата…

— Да, морската охрана няма да се зарадва, ако види, че капитанът флиртува с пътничка, докато управлява стотонен кораб — намигна му Патрик.

— Не ме издавай — ухили се Ти Джей. — Обаче аз я пуснах. Как да кажа „не“ на тези зелени очи?

— Защо искаше да влезе при теб?

— Помоли ме да й кажа, когато наближим града. Искала да огледа природата около него и да го видела отдалеч. Мисля, че я привлече това там. — Посочи стикера, залепен на едно от стъклата на кабината, Патрик се наведе и прочете: „Корпус на мира“. — Каза ми, че усетила в мен сродна душа, когато го прочела.

— Добро начало — подсмихна се детективът.

— Като се замислиш, това означава много. Оказа се, че често сме работили на едни и същи места. Аз се научих да управлявам ферибот, докато изпълнявах мисия в Южна Америка и строях училище в едно село. В същото време тя е била от другата страна на реката, помагала да оборудват болница и обучавала медицински кадри. Както и да е, пуснах я в кабината и й показах пристанището на Кейп Хоук, хотела и мястото, където се провежда фестивалът. Вече съм научил какво интересува хората, които идват за пръв път в града.

— Май не се случват много неща тук.

— Така е и точно затова обичам това градче — отвърна Ти Джей. — Светът е доста шумно и откачено място. Тишината и уютът на Кейп Хоук са като спасителен пояс за мен.

Ти Джей беше прав. Патрик погледна към брега. От тук Кейп Хоук изглеждаше съвсем спокоен, един заспал малък град в подножието на планината. Защо обаче в душата му нямаше нито мир, нито спокойствие? Мъглата се беше отдръпнала и той видя Джесика да подскача с Флора по моравата пред хотела. Вратата на магазина беше отворена, но Мариса не се забелязваше.

— В града ли живееш? — обърна се към Ти Джей.

— Да — кимна капитанът. — Имам апартаментче точно над управлението, което отговаря за ферибота. Защо питаш?

— Чудя се дали не познаваш някои от тези, дето кръстосват крайбрежието.

Ти Джей се засмя:

— Няма човек, който да не ги познава. Повечето от тях са от фамилията Нийл. Това семейство владее половината град. Лиам също е от тях. Той се занимава с опазването на живота в океана, само че сега не е тук.

Патрик знаеше всичко това още от първото си посещение в града, когато беше тук в качеството си на детектив.

— Знам, познавам се лично с Лиам. Този, който ме интересува, се казва Джерард Лафарж.

Усмивката слезе от лицето на Ти Джей и той изгледа подозрително събеседника си:

— Какво те интересува за него?

— Ще бъда откровен с теб — заговори Пат. — Разследвам го и трябва да разбера къде се намира в момента.

— Защо? За какъв дявол си се захванал с това леке? Направил ли е нещо? И защо избра да питаш точно мен?

Патрик се почеса по тила. Явно беше изгубил тренинг. Докато беше на работа, не би допуснал никой от разпитваните да му зададе повече въпроси, отколкото той самият би задал.

— Виж — каза примирено той, — аз съм само едно пенсионирано ченге, което се опитва да направи услуга на Лиам.

— Лиам ли? — отдъхна си Ти Джей. — Щом е за него няма проблем. Той е свястно момче, за разлика от шайката на Джери. Тези бандити си мислят, че могат да ограбват природата, както намерят за добре. Те са най-непочтените ловци на риба, които съм срещал, а повярвай ми, аз съм виждал много хора в морето.

— Имаш ли някаква представа къде може да е Джери сега?

Ти Джей се загледа към брега и замислено изрече:

— Странно е, че ме питаш. Чух разни неща напоследък…

— Какви неща?

— Някой спомена, че бил на юг. Ловял риба при Лонг Айланд.

— Доста далеч е отишъл, не мислиш ли?

— Не и за него — поклати глава капитанът. — Той ще отиде и в ада, ако знае, че ще изкара пари от това.

— Какви пари може да изкара на юг?

— Не знам. Чух за някакви грамадни вълни, предизвикани от чудовищен ураган. Те били привлекли множество необичайни за тази географска ширина риби.

— Да, Лиам спомена такова нещо — сети се Патрик. — Но половината от видовете са северни. Акули и бозайници, които могат да се срещнат и тук, но навсякъде по света са забранени за лов.

— Лафарж не го е грижа какво хваща в мрежите си, само да са пълни — поклати глава Ти Джей.

Фериботът намали скоростта и се плъзна към отсрещната страна на протока. Капитанът се извини и влезе в кабината, за да поеме управлението. Патрик отиде към задния край на палубата и се загледа в хората, които се суетяха около колите си и се приготвяха за слизане.

Цялата операция отне около петнайсет минути. Моряците освободиха пристигащата колона от коли и камиони и бързо натовариха чакащите превозни средства. Потокът към Кейп Хоук не спираше, въпреки че до края на фестивала оставаха само няколко дни. Платформата на ферибота се издигаше и пропадаше под напора на морските вълни и тежестта на колите. Патрик отново впери поглед във вратата на магазинчето, която се виждаше през тесния воден коридор. Обеща си, че щом се прибере в Кейп Хоук, ще отиде право при Мариса и ще я покани на вечеря. Нямаше да си прости, ако пропусне шанса да говори с нея.

Точно в този момент забеляза бял микробус, който се качваше на ферибота. Да видиш бял микробус не беше толкова необичайно, особено по време на фестивала. Повечето от съставите пристигаха с камиони или микробуси, за да превозят хората си и музикалните инструменти. Най-често те имаха прозорци, седалки и целите бяха изрисувани с арфи, цигулки и китари, между които беше изписано името на състава. Но този не беше такъв и именно затова привлече вниманието му. Отзад нямаше прозорци, а хладилна камера и в горната си част имаше вентилатори. Забеляза мокрите следи, които оставаха след него по металния под на палубата. Нищо по корпуса му не напомняше за Ирландия или пък за музика. На него се мъдреше усмихнат делфин, който се беше изправил на опашката си и подмяташе с муцунка една плажна топка. Патрик бръкна в джоба си, извади снимката, която беше принтирал от уебсайта на полицейското управление и я сравни с рисунката върху белия микробус. Усети приятен гъдел под лъжичката, който се явяваше винаги когато ченгето в него надушеше следа.