— Ще се наложи да свикнеш. Тя не иска да живее с миналото си и аз прекрасно я разбирам. Виждал ли си Роуз?

— Твоята правнучка ли? Виждал съм я, разбира се!

— Каква красавица, а? Нямам търпение да се прибера вкъщи, за да бъда край нея. Да гледам как плува из залива, как лови раци из скалите, както правеше майка й някога. А Лиам? Какво ще кажеш за него? Познаваш го, нали?

Патрик кимна:

— Проверих го, разбира се! Свестен човек. Не е бил женен, много уважаван в академичните среди, има множество публикации и награди в областта на океанографията. Той изучава…

— Акулите. Знам миличък. Предполагам, че именно акула е отнесла ръката му?

— Да, така е — учудено я погледна той. — Как разбра?

Възрастната жена се загледа в преминаващите по синьото небе облаци. Изражението на лицето й беше благо и отнесено, като на майка Тереза или някоя друга светица. Познаваше това нейно състояние, беше го виждал хиляди пъти по време на разследването. Сега, когато го видя наново, си припомни колко умна жена беше Мийви. Умееше да разгадава хората. Предложи да й помогне и да я заведе до леглото, но тя поклати глава. Чувстваше се добре и не искаше да ляга.

— Нещо в очите на Лиам ми подсказа истината — заговори тя. — Той е много красив мъж и обича Лили, това е очевидно за всеки. Но в очите му има някаква тъга. Мисля, че е много резервиран в отношенията си с хората, като изключим Лили и Роуз. Има вид на човек, който е бил жестоко наранен от нещо.

— И ти разбра всичко това само като погледна в очите му? Божичко, Мийви! Трябвало е ти да станеш детектив, не аз.

— Учителите са нещо като детективи — усмихна се тя и го погледна. — Не мисли, че не виждам същата болка и в твоите очи.

— Същата ли?

— Моето любимо упорито ченге, така жестоко наранен от живота, от любовта и от това безкрайно разследване.

— Мийви, да зарежем това „упорито ченге“ сега, искаш ли?

Тя си пое въздух и продължи:

— Преди трийсетина години имах едно момче в класа си — Питър Лифи. Един ден дойде на училище с превръзка на ръката. Майка му ни каза, че я счупил, и не дал никакви други обяснения.

Очите й бяха изпълнени с болка и съчувствие. Патрик затаи дъх и зачака края на историята:

— Започна да изостава в училище и се наложи да работя с него след часовете, за да наваксаме пропуснатото. Малко по малко той се отпусна и започна да споделя разни неща. Как майка му днес била с насинено око, как баща му побеснявал, когато Питър забравел да изхвърли боклука или пък почнел да задава твърде много въпроси. Схвана ли?

— Домашно насилие — поклати глава детективът. — Пълно е с такива случаи в миналото, когато мъжете са смятали жените и децата си за своя собственост и ченгетата не са се бъркали много, много в семейството. Наричали са го „семейни работи“.

— Да.

— Какво стана с Питър? Успя ли да промени живота си? Или и той бие жена си някъде точно в този момент?

— Той намери пътя си — продължи Мийви. — Влезе в колеж и после в медицинския институт. Стана психиатър и публикува няколко книги за домашното насилие. През цялото време поддържахме връзка и можех да видя как отдава живота си, за да изучи това, което го беше наранило като малък.

— Ето откъде се сети, че ихтиологът е бил нападнат от акула — досети се Патрик.

— Да. Личи си, че Лиам е преследван от някакъв кошмар. Очите му имат същото изражение като на Питър. Някои хора имат нужда да разберат нещата, които ги плашат, за да ги преодолеят.

Патрик премести един стол до нея и седна:

— Мийви, трябва да те попитам нещо. Спомняш ли си, когато Едуард дойде у вас през лятото?

Тя смръщи вежди и се замисли.

— Да — започна колебливо, но гласът й постепенно укрепна. — Бях в градината заедно с Клара. Той спря пред мас и каза, че бил в района по работа и използвал…

— Спомняш ли си да си го молила да поправи нагревателя?

— Разбира се, че не! — възмути се Мийви.

— Лили изказа някои предположения и ние имаме основите да й вярваме.

— Какво казва тя?

— Мисли, че Едуард е направил нещо с нагревателната система в къщата и те е отровил. Може би е подозирал, че Лили е жива, и е намерил единствения начин да я върне отново тук. Чрез теб.

— Знаел е, че ако имам нужда от нея, тя не би се колебала да дойде — измърмори Мийви и очите й потъмняха.

— Предполагаме, че е бърникал из тръбите в мазето. Отзад има вратичка, точно над вълнолома. Възможно е да е блокирал системата, да е запушил с нещо вентилационната тръба. Огледахме и открихме единичен пръстов отпечатък, но не и ясни доказателства. Във всеки случаи намерил е някакъв начин да напълни къщата с въглероден окис. Не си могла да го подушиш, нито да го видиш.

— Сега е лято. Никога не бих се сетила за въглероден окис — каза жената. — Но не е невъзможно. Вече съм стара и често ми става студено, дори и когато другите хора се потят от жега. Понякога включвам нагреватели или паля камината.

— Едуард сигурно е знаел за това. Има ли нещо, което ти е направило впечатление през последните дни? Нещо необичайно, каквото и да е то?

— Не си спомням — отговори тя и Патрик разбра, че я е разстроил. Беше се смъкнала на стола по-бледа и изпита отпреди. Той хвана ръката й и усети, че е студена. Потърси термостата, за да намали климатика. Не успя да го види, свали бялото одеяло от леглото и грижливо я зави от брадичката до премръзналите й колене. Седна до нея и отново хвана ръката й. През тези девет години те бяха прекарали много време заедно и той я обикна като своя баба.

— Поне едно хубаво нещо излезе от цялата тази каша — продължи Мийви. — Лили срещна Лиам.

Той кимна, но не можа да разбере защо жената се вторачи така изпитателно в него. Тя изтри очите си със салфетка и му се усмихна:

— Някога се молех вие двамата с Лили да се съберете. Една от причините за развода ти беше именно тя, нали? Толкова се беше отдал на този случай… толкова силно те вълнуваше тя, че се чудех…

Патрик стана и се загледа през прозореца.

— Надявах се да я намериш — продължи Мийви, — да я обичаш и да закриляш нея и бебето. Сега се радвам, че тя е срещнала Лиам, но се безпокоя за теб. Сигурно ти е трудно.

Той отмести поглед от прозореца и се наведе над нея:

— Мийви, срещнах друга жена.

— Наистина ли? — Очите й блеснаха.

Патрик кимна и приседна на стола до нея.

— Тя е прекрасна, но е много далече от тук. И тя като Лили е преминала през ада. Била е наранена… Няма да повярваш, ако ти кажа… Добре де, тя е била съпруга на Едуард след Лили.

— Онази жена от Бостън? Май, че се казваше Пати и имаше дъщеря на годините на Роуз. Чакай, ще се сетя… Грейси, казваше се Грейси.

Патрик потвърди. Усети как настръхва само при споменаването на любимото име.

— И тя е избягала от него в Нова Скотия — продължи той. — Двете с Лили са гледали твърде дълго снимката, която е висяла над леглото на Едуард — китоловен кораб на пристанището в Кейп Хоук — и когато са избягали, са се насочили към първото място, което им се е сторило достатъчно далече от него. Сега името й е Мариса Тейлър, а дъщеря й се казва Джесика.

— И ти…

— Срещнах я, когато отидох там заради Лили. Тя е… красива. Свири на цигулка. Двете със сестра й са свирили в дует, но сега не си говорят заради Едуард. Той не й е позволявал да се вижда с нея и я е тормозел, както е тормозел Лили. Опитах се да й помогна, да убедя сестра й да й прости, но тя не иска и да чуе.

Мийви го погледна и каза мило:

— Ох, Патрик! Ти направи толкова много за Лили и за мен. Помогна ни да съберем парченцата от разбития си живот, а разби своя.

— За какво говориш?

— За твоя брак, скъпи. Може да си много упорит, печен, както самият ти си казвал, но не се прави, че разводът не те е наранил. Знам, че се чувстваш самотен, и ако бях на твое място, щях да отскоча до Кейп Хоук и да видя Мариса. Дори и да страда за сестра си, сигурна съм, че за нея ще бъде голям късмет да има такъв приятел като теб.

— Не знам, Мийви — сви рамене той.

— Патрик, за тези осемдесет и три години научих едно нещо със сигурност — животът е твърде кратък и ценен, за да си губим времето в сръдни и колебания. Сестрите са решили да пропуснат шанса да бъдат заедно, но ти? И ти ли ще го пропуснеш? Заминавай при нея!

Патрик я погледна, сякаш беше нейният малък внук, който се учеше да живее от най-умната жена на света.

— Моля те, Пат! — погледна го тя и в очите й избухна пожар. — Не позволявай на Едуард да смачка и теб! Върни си живота и върни живота на Мариса. Не се предавай!

Не намери сили да й отговори, само кимна и усети, че Мийви стиска ръката му. „Не се предавай.“ Патрик си повтори наум думите й и реши, че трябва да опита още веднъж. Нямаше какво да губи. Беше толкова самотен, че ако Мариса го отблъснеше, не можеше да стане по-зле. Да, помисли той, време беше да стяга куфарите, каквото и да го очакваше в Кейп Хоук.



Рано или късно това щеше да се случи. И Лили, и Лиам знаеха, че е неизбежно, но въпреки че го очакваха, той се оказа неподготвен, когато Едуард се изправи пред тях.