— От къде си сигурна, че я е видял?
— Лиам ми каза, че тази сутрин един човек е влязъл в двора и е заговорил Роуз. А преди малко Едуард се похвали, че се е запознал с едно момиченце със зелени очи.
— Иска да те изкара от нерви. — Патрик стисна зъби.
— Не знам какъв ще е следващият му ход.
Той сви рамене:
— Всичко може да се очаква от него. Щом е успял да изплаши до смърт две умни жени като теб и Мариса и да ги принуди да избягат на другия край на света… Едуард наистина е опасен и непредвидим.
— Това, дето го каза за отпечатъците, истина ли е? — попита тя.
Патрик поклати глава:
— Има нещо такова, но още не е сигурно. Реакцията му беше доста интересна, нали? Е, важното е, че засега полицията няма да го допусне до Мийви. Поне за нея можем да бъдем спокойни. — После я погледна замислено. — Знаеш ли какво забелязах? Наричаше те Лили без никакво затруднение.
Тя кимна разсеяно, все още силно развълнувана от срещата.
— Досега те е познавал като Мара, но без никакъв проблем премина към новото ти име. Аз не съм бил женен за теб, но все още ми е трудно да свикна и се запъвам, когато трябва да те нарека Лили.
— Въобще не се затрудни — отвърна тя. — Разбираш ли, Патрик, за него това просто няма значение. Нищо не го засяга пряко, нищо не докосва сърцето му — нито имената, нито аз самата, нито пък Мариса. Дори и Роуз няма значение, тя е само инструмент.
— И аз мисля така. Кучият му син, преминава като тайфун през живота на хората и разрушава всичко по пътя си. Взима, каквото му е нужно, и продължава напред. Полицаите знаят всичко за статистиката, за това, че образованите жени с по-големи материални възможности са подложени много по-често на емоционален тормоз в дома си, но вие с Мариса ме накарахте да разбера колко страшно може да се окаже това.
— Емоционален тормоз — повтори тя и студени вълни разлюляха тялото й. — Звучи някак любезно, възпитано. Няма нищо общо с ужаса, който се крие зад тази фраза.
— Знам. Той ти открадна всичко — сърцето, семейството и банковата сметка.
— Така и не можах да разбера къде отиват неговите собствени пари — сви рамене тя. — Навремето се питах, дали няма двойствен живот.
— Мийви ни помоли да проверим — кимна Патрик.
— Наистина ли? — възкликна Лили. Спомни си колко умуваха двете над тази възможност.
— Всички тези командировки ни усъмниха.
Тя кимна разбиращо. Хоторн беше много посещавам град през лятото. Едуард й беше казал, че трябва да поддържа тясна връзка с клиентите, за да заздрави бизнеса си, и затова през зимата непрекъснато пътуваше до градовете, в които живееха. Някои от тях зимуваха в Палм Бийч, Аспен или Таос. Други отиваха на юг — към Едгартаун или Нантъкет.
— Никъде не открихме доказателства, че наистина е бил на тези места.
Лили се сепна, сърцето й подскочи, Патрик забеляза реакцията й и попита:
— Какво?
Тя отклони поглед. Поколеба се. Спомените нахлуха в нея.
— Кажи ми! — подкани я той. — Трябва да знам, ако сме пропуснали нещо.
Тя пое дълбоко дъх и започна:
— Веднъж, докато чистех гаража, открих чифт стари обувки за голф. Наистина много стари, имаше плесен по тях. Никога не ги бях виждала. Той имаше други, нови и хубави, и ги държеше в шкафа за обувки. Реших да изхвърля старите. Когато ги вдигнах, нещо изтропа. Една обица изпадна от тях.
— Някоя от твоите?
Тя завъртя глава:
— Не. Вдигнах я и я разгледах. Не беше скъпа, някакъв евтин сребрист метал с изкуствен диамант.
— Показа ли му я?
— Да. Попитах го откъде се е взела. Отвърна ми, че няма представа, но очите му… — тя потръпна — очите му станаха черни, сякаш в тях се криеше някакво чудовище. Побесня.
— Ти какво направи?
— Хвърлих я на боклука. И обувките също.
Лили заби нокти в дланите си. Спомените я измъчваха и дори сега, след девет години, я караха да трепери. Ако не беше избягала толкова далеч, ако не беше срещнала Лиам, който й вдъхна сили и увереност, никога не би могла да преодолее страха и да сподели подозренията си.
— Намери ли другата обица?
— Да — отвърна тя като в сън. — В същата обувка. Сигурно е излязъл след мен, извадил ги е от кофата за боклук и ги е напъхал на дъното на шкафа, при старите маратонки. Отново се натъкнах случайно на тях. Освен обицата с фалшивия диамант имаше още две. Всички бяха от един тип — с кукички за ушите и с висулки. Само една от тях беше златна, другите бяха масова бижутерия.
— Мислиш ли, че е имал някаква любовна връзка с тези жени?
Лили заклати глава.
— Не — успя да прошепне тя. — Мисля, че ги е убил.
Настъпи оглушително мълчание. Но очите на Патрик я гледаха мило и с разбиране. Той й подаде кърпата си.
— Толкова съжалявам, че си била принудена да живееш с това чудовище, Лили!
Тя закри лице с ръцете си.
— Той е изключително внимателен и методичен в действията си — промърмори Патрик. — Навремето преровихме всеки град, който е посещавал, огледахме всеки детайл, но той представи логично обяснение за всичко.
— За всичко? — попита Лили.
Той замълча за миг, но сви рамене.
— Поне не намерихме нищо, за което да се захванем. Не можехме да го заковем само защото е гадняр. Виж, ще проверя още веднъж. Може пък просто да е искал да те изплаши.
Но тя сега се тревожеше за друго:
— Патрик, какво ще стане, ако се захване с Роуз?
Леко объркан, Патрик вдигна вежди:
— Какво имаш предвид?
— Какво ще стане, ако реши да потърси правата си. Да опита да ми я отнеме в съда.
Той я погледна изненадано. После се усмихна, сякаш реши, че тя се шегува с него:
— Ти наистина ли ме питаш? Лили, няма „ако“. Правилният въпрос е „кога“. И ти го знаеш!
Десета глава
Една моторница мина съвсем близо до „Основателна причина“ и тя се затресе. Патрик залитна към командното мило и изруга. Идеше му да отвърже лодката, да настигне нахалника и да го научи на добри обноски. Но не моторницата бе виновна за лошото му настроение. Беше потиснат от срещата с Едуард и чувството, че е безпомощен да помогне на Лили и Мариса, го вбесяваше. Ако беше закопал онзи негодник преди години, нямаше сега Лили и семейството й да живеят в постоянен страх, като агнета, които очакваха страшният вълк да дойде и да ги изяде.
Телефонът иззвъня и той отговори:
— Слушам?
— Патрик Мърфи, жив ли си още, дяволе?
— Джим Хенли! — извика.
— Позна ме от първия път! Как си?
— Супер! Вече съм пенсионер.
— Значи ловиш риба вместо бандити, а?
— Да, и това е причината градът отново да се превърне в бардак. Ти как си?
— Работя по един случай за измама — сподели Джим и с две-три думи му разказа. Двамата се познаваха от осем години, когато Джим гонеше из Кънектикът един заподозрян в грабеж. Тогава Патрик беше главен детектив, помогна му да го залови и без много шум да го върне в Ню Лондон. Двамата се разбираха добре.
— Извинявай, че ти се обаждам едва сега, но исках да проверя добре нещата. Нека видим правилно ли съм разбрал съобщението ти. Там пише, че Саманта Махоун се намира все още в Перу, така ли е?
— Точно така! Пътува с медицински екип на Световната…
— Да, да, обадих им се, но те ме отрязаха — прекъсна го Джим. — Тогава реших да потърся името й в телефонния указател и да отида на адреса. Саманта живее в двуфамилна къща, недалеч от болницата, в която работи.
— Какво искаш да кажеш? Да не би да си е била вкъщи?
— Абсолютно! Идвам от там. Върнала се е от Перу преди около седмица.
Патрик зяпна. Веднага пресметна, че Сам се е върнала в Америка преди разговора му с Мариса. Прибрала се е и въобще не се е обадила на сестра си. Той си представи как Мариса и Джесика проверяват всеки ден пощата си, как кроят планове за славното време, когато Сам ще се прибере от Перу и ще дойде в Кейп Хоук, как Мариса се готви за фестивала. А тя си била вече у дома.
— Какво ти каза?
— Не много — каза Джим. — Отне ми доста време да й обясня защо полицията се интересува от нея.
— Какво й обясни?
— Че сестра й се тревожи за нея. Помолих я да се свърже с роднините си и да ги успокои.
— Тя как реагира?
— Ами… изрече нещо странно — отвърна Джим след кратка пауза.
— Какво?
— Каза, че сестра й била изчезнала. И после затръшна вратата пред носа ми.
— О, това е доста нелюбезно.
— И аз така мисля. Семейните кавги са сложна работа и предпочитам да не се набутвам между шамарите. Да ти дам ли адреса и телефона, или да зарежем тая работа?
— Дай ми ги — каза Патрик и записа данните. — И докато си още отсреща, предлагам да запазиш утрешната вечер за мен. Ще намерим някое капанче около пристанището, ще си поръчаме раци и ще ми разкажеш за оня случай с измамите.
"Сезонът на розите" отзывы
Отзывы читателей о книге "Сезонът на розите". Читайте комментарии и мнения людей о произведении.
Понравилась книга? Поделитесь впечатлениями - оставьте Ваш отзыв и расскажите о книге "Сезонът на розите" друзьям в соцсетях.