— От къде си сигурна, че я е видял?

— Лиам ми каза, че тази сутрин един човек е влязъл в двора и е заговорил Роуз. А преди малко Едуард се похвали, че се е запознал с едно момиченце със зелени очи.

— Иска да те изкара от нерви. — Патрик стисна зъби.

— Не знам какъв ще е следващият му ход.

Той сви рамене:

— Всичко може да се очаква от него. Щом е успял да изплаши до смърт две умни жени като теб и Мариса и да ги принуди да избягат на другия край на света… Едуард наистина е опасен и непредвидим.

— Това, дето го каза за отпечатъците, истина ли е? — попита тя.

Патрик поклати глава:

— Има нещо такова, но още не е сигурно. Реакцията му беше доста интересна, нали? Е, важното е, че засега полицията няма да го допусне до Мийви. Поне за нея можем да бъдем спокойни. — После я погледна замислено. — Знаеш ли какво забелязах? Наричаше те Лили без никакво затруднение.

Тя кимна разсеяно, все още силно развълнувана от срещата.

— Досега те е познавал като Мара, но без никакъв проблем премина към новото ти име. Аз не съм бил женен за теб, но все още ми е трудно да свикна и се запъвам, когато трябва да те нарека Лили.

— Въобще не се затрудни — отвърна тя. — Разбираш ли, Патрик, за него това просто няма значение. Нищо не го засяга пряко, нищо не докосва сърцето му — нито имената, нито аз самата, нито пък Мариса. Дори и Роуз няма значение, тя е само инструмент.

— И аз мисля така. Кучият му син, преминава като тайфун през живота на хората и разрушава всичко по пътя си. Взима, каквото му е нужно, и продължава напред. Полицаите знаят всичко за статистиката, за това, че образованите жени с по-големи материални възможности са подложени много по-често на емоционален тормоз в дома си, но вие с Мариса ме накарахте да разбера колко страшно може да се окаже това.

— Емоционален тормоз — повтори тя и студени вълни разлюляха тялото й. — Звучи някак любезно, възпитано. Няма нищо общо с ужаса, който се крие зад тази фраза.

— Знам. Той ти открадна всичко — сърцето, семейството и банковата сметка.

— Така и не можах да разбера къде отиват неговите собствени пари — сви рамене тя. — Навремето се питах, дали няма двойствен живот.

— Мийви ни помоли да проверим — кимна Патрик.

— Наистина ли? — възкликна Лили. Спомни си колко умуваха двете над тази възможност.

— Всички тези командировки ни усъмниха.

Тя кимна разбиращо. Хоторн беше много посещавам град през лятото. Едуард й беше казал, че трябва да поддържа тясна връзка с клиентите, за да заздрави бизнеса си, и затова през зимата непрекъснато пътуваше до градовете, в които живееха. Някои от тях зимуваха в Палм Бийч, Аспен или Таос. Други отиваха на юг — към Едгартаун или Нантъкет.

— Никъде не открихме доказателства, че наистина е бил на тези места.

Лили се сепна, сърцето й подскочи, Патрик забеляза реакцията й и попита:

— Какво?

Тя отклони поглед. Поколеба се. Спомените нахлуха в нея.

— Кажи ми! — подкани я той. — Трябва да знам, ако сме пропуснали нещо.

Тя пое дълбоко дъх и започна:

— Веднъж, докато чистех гаража, открих чифт стари обувки за голф. Наистина много стари, имаше плесен по тях. Никога не ги бях виждала. Той имаше други, нови и хубави, и ги държеше в шкафа за обувки. Реших да изхвърля старите. Когато ги вдигнах, нещо изтропа. Една обица изпадна от тях.

— Някоя от твоите?

Тя завъртя глава:

— Не. Вдигнах я и я разгледах. Не беше скъпа, някакъв евтин сребрист метал с изкуствен диамант.

— Показа ли му я?

— Да. Попитах го откъде се е взела. Отвърна ми, че няма представа, но очите му… — тя потръпна — очите му станаха черни, сякаш в тях се криеше някакво чудовище. Побесня.

— Ти какво направи?

— Хвърлих я на боклука. И обувките също.

Лили заби нокти в дланите си. Спомените я измъчваха и дори сега, след девет години, я караха да трепери. Ако не беше избягала толкова далеч, ако не беше срещнала Лиам, който й вдъхна сили и увереност, никога не би могла да преодолее страха и да сподели подозренията си.

— Намери ли другата обица?

— Да — отвърна тя като в сън. — В същата обувка. Сигурно е излязъл след мен, извадил ги е от кофата за боклук и ги е напъхал на дъното на шкафа, при старите маратонки. Отново се натъкнах случайно на тях. Освен обицата с фалшивия диамант имаше още две. Всички бяха от един тип — с кукички за ушите и с висулки. Само една от тях беше златна, другите бяха масова бижутерия.

— Мислиш ли, че е имал някаква любовна връзка с тези жени?

Лили заклати глава.

— Не — успя да прошепне тя. — Мисля, че ги е убил.

Настъпи оглушително мълчание. Но очите на Патрик я гледаха мило и с разбиране. Той й подаде кърпата си.

— Толкова съжалявам, че си била принудена да живееш с това чудовище, Лили!

Тя закри лице с ръцете си.

— Той е изключително внимателен и методичен в действията си — промърмори Патрик. — Навремето преровихме всеки град, който е посещавал, огледахме всеки детайл, но той представи логично обяснение за всичко.

— За всичко? — попита Лили.

Той замълча за миг, но сви рамене.

— Поне не намерихме нищо, за което да се захванем. Не можехме да го заковем само защото е гадняр. Виж, ще проверя още веднъж. Може пък просто да е искал да те изплаши.

Но тя сега се тревожеше за друго:

— Патрик, какво ще стане, ако се захване с Роуз?

Леко объркан, Патрик вдигна вежди:

— Какво имаш предвид?

— Какво ще стане, ако реши да потърси правата си. Да опита да ми я отнеме в съда.

Той я погледна изненадано. После се усмихна, сякаш реши, че тя се шегува с него:

— Ти наистина ли ме питаш? Лили, няма „ако“. Правилният въпрос е „кога“. И ти го знаеш!

Десета глава

Една моторница мина съвсем близо до „Основателна причина“ и тя се затресе. Патрик залитна към командното мило и изруга. Идеше му да отвърже лодката, да настигне нахалника и да го научи на добри обноски. Но не моторницата бе виновна за лошото му настроение. Беше потиснат от срещата с Едуард и чувството, че е безпомощен да помогне на Лили и Мариса, го вбесяваше. Ако беше закопал онзи негодник преди години, нямаше сега Лили и семейството й да живеят в постоянен страх, като агнета, които очакваха страшният вълк да дойде и да ги изяде.

Телефонът иззвъня и той отговори:

— Слушам?

— Патрик Мърфи, жив ли си още, дяволе?

— Джим Хенли! — извика.

— Позна ме от първия път! Как си?

— Супер! Вече съм пенсионер.

— Значи ловиш риба вместо бандити, а?

— Да, и това е причината градът отново да се превърне в бардак. Ти как си?

— Работя по един случай за измама — сподели Джим и с две-три думи му разказа. Двамата се познаваха от осем години, когато Джим гонеше из Кънектикът един заподозрян в грабеж. Тогава Патрик беше главен детектив, помогна му да го залови и без много шум да го върне в Ню Лондон. Двамата се разбираха добре.

— Извинявай, че ти се обаждам едва сега, но исках да проверя добре нещата. Нека видим правилно ли съм разбрал съобщението ти. Там пише, че Саманта Махоун се намира все още в Перу, така ли е?

— Точно така! Пътува с медицински екип на Световната…

— Да, да, обадих им се, но те ме отрязаха — прекъсна го Джим. — Тогава реших да потърся името й в телефонния указател и да отида на адреса. Саманта живее в двуфамилна къща, недалеч от болницата, в която работи.

— Какво искаш да кажеш? Да не би да си е била вкъщи?

— Абсолютно! Идвам от там. Върнала се е от Перу преди около седмица.

Патрик зяпна. Веднага пресметна, че Сам се е върнала в Америка преди разговора му с Мариса. Прибрала се е и въобще не се е обадила на сестра си. Той си представи как Мариса и Джесика проверяват всеки ден пощата си, как кроят планове за славното време, когато Сам ще се прибере от Перу и ще дойде в Кейп Хоук, как Мариса се готви за фестивала. А тя си била вече у дома.

— Какво ти каза?

— Не много — каза Джим. — Отне ми доста време да й обясня защо полицията се интересува от нея.

— Какво й обясни?

— Че сестра й се тревожи за нея. Помолих я да се свърже с роднините си и да ги успокои.

— Тя как реагира?

— Ами… изрече нещо странно — отвърна Джим след кратка пауза.

— Какво?

— Каза, че сестра й била изчезнала. И после затръшна вратата пред носа ми.

— О, това е доста нелюбезно.

— И аз така мисля. Семейните кавги са сложна работа и предпочитам да не се набутвам между шамарите. Да ти дам ли адреса и телефона, или да зарежем тая работа?

— Дай ми ги — каза Патрик и записа данните. — И докато си още отсреща, предлагам да запазиш утрешната вечер за мен. Ще намерим някое капанче около пристанището, ще си поръчаме раци и ще ми разкажеш за оня случай с измамите.