— Усещам собствения си вкус в устата ти — прошепна Сакура.

— И аз.

Тя се засмя и започна да разкопчава ризата му.

— Ще ми позволиш ли да направя същото с теб?

— Можеш да правиш с мен каквото поискаш, мила. Тя съблече ризата му и го погали по шията. Откри раната на гърдите му и нежно я докосна.

— Значи тук те ритнах. — Да.

Могла съм, без да искам, да те убия — каза тя с просълзени очи. — Бедният ми Клей. Бедният войник.

— Да, бедният войник. — Той се усмихна.

Тя разкопча джинсите му и дръпна ципа. Желанието му бе преминало в болка и мъжеството му изскочи като дяволче от кутийка.

— За Бога, ти си чудесен — каза тя, като го улови в ръце. — Радвам се, че не те ритнах тук.

Наведе се и пое члена му в устата си. Той потрепери от влажната топлина. Започна да му се вие свят.

— Хей, не е ли по-добре да не се увличаме? Не е ли по-добре да го оставим за друг път — попита тихо.

Тя го погледна.

— Защо? Нима не го правя както трябва?

— Правиш го чудесно. — Той докосна лицето й. — Работата е там, че много те желая. Мога да свърша още сега, като ракета.

— В такъв случай трябва да побързаме — каза тя сериозно, бутна го на леглото и го яхна.

Мънро огледа нежното й тяло.

— Колко си красива! — прошепна. Покри малките й твърди гърди с длани. — Безупречна си, Сакура!

Тя му се усмихна с тъмните си загадъчни очи.

— Не съм безупречна. Белязана съм.

Той погали татуираните гривни на ръцете й и звездите на бедрата й.

— Това не са белези. Това е част от самата теб.

— Не съм имала много мъже, но всички ги ненавиждаха — каза тя.

— Не и аз.

Тя пое мъжеството му с ръце и го насочи между бедрата си с напрегнато лице.

— Много си голям. Внимавай да не ми причиниш болка.

— Никога няма да ти причиня болка.

Тя бавно започна да потъва върху него. Мънро усети как сърцето му затуптя усилено, докато проникваше в нея, дълбоко в тялото й. Тя също започна да стене и да хапе пълната си долна устна с притворени очи.

— Ето — прошепна, докато бедрата й се наместваха върху краката му. — Напълно ми пасваш!

Той не помръдна, защото се боеше да не изгуби способността си да се владее. Замисли се дали и по-нататък ще се получава същото. Дали и по-нататък щеше да се възбужда така бързо от нея.

— Имам усещането, че си проникнал до сърцето ми — каза тя. Докосна с ръка мускулестия му корем. — Клей, имаш телосложението на лъв. Никога не съм виждала толкова красив мъж.

Той докосна мястото, където се бяха съединили, и напипа члена си, проникнал в нея. Потупа леко с пръсти влажната плът, която го държеше в плен. Тя започна да стене, стиснала устни. Той усети как влагата й се разпростира върху него. Когато отново помръдна, тя бе станала изключително хлъзгава. Прошепна името й и в отговор тя застена и се загърчи.

— Клей…

Тя вдигна ръце зад тила си и гърдите й се повдигнаха. Косите й бяха вързани на възел. Развърза го и разтърси красивата си глава. Гъстите й тъмни коси се разпиляха около раменете й като черни вълни. Сякаш в полусън, Клей посегна към косите й. Тя се наведе и обви лицата им с тях.

— Как се сети?

— Знаех, че трябваше да го направя.

Тя го целуна страстно. Бедрата й се олюляха. Устните й така силно се притиснаха в неговите, че зъбите им се докоснаха. Стори му се, че с езика си може да усети соления вкус на кръвта. Меките й гърди се олюляха и докоснаха мускулестата му гръд.

Той се опита да я обърне.

— Искам аз да съм отгоре.

— Не! — каза тя с ожесточение. — Ти си мой! Започна да се задъхва, докато се движеше върху него.

Издаде стон, изпълнен с копнеж и желание. Той вкара члена си още, по-дълбоко, като докосна глъбините й със собствената си твърдост и жар. В началото тя бе сякаш обхваната от треска — започна да го дращи с нокти и да го удря с бедрата си. Досега я бе възприемал като нещо тайнствено. Като затворен свят, в който никога не бе вярвал, че ще проникне. Сега бе проникнал в нея. Никога не бе предполагал и допускал, че жаждата й е толкова силна. Че в нея има толкова голяма пустота, очакваща да бъде запълнена. Толкова сладост, желаеща да бъде споделена. Сетне тя се успокои и мятанията преминаха в плавно движение, изпълнено с нега и издаващо много по-голяма увереност.

Малкият тесен креват започна да пращи и да скърца.

Тялото на Клей се изпълни с вълни от чувственост. Усети как възбудата й нараства едновременно с неговата. Осъзна, че са постигнали съвършенство, че не може да има по-пълно сливане на двама души от това.

Усети как светът се наклони, а после се преобърна. Това, което бе крил в себе си, излезе на повърхността. Това, което бе видимо, се превърна в тайнство. Почувствува как любовта му излиза от глъбините на неговото тяло и навлиза в нейното. С дрезгав глас произнесе името му, докато изригваше в нея.

Когато треската им затихна, той я погледна. Върху бузите й имаше две сияйни пътечки. Сълзите й се стичаха безмълвно и все още горещи, падаха върху гърдите му.

— Обичам те — каза той, неспособен да скрие чувствата си.

Тя се наведе над него, докосна устните му и прошепна:

— Винаги ме обичай.

— Никога няма да престана да те обичам, Сакура.

— Каквото и да направя?

— Каквото и да направиш.

— Защото ако престанеш…

Той притисна устни в нейните, за да прекъсне думите й.

— Винаги ще те обичам.

Тя се отпусна върху него, сякаш потъваше в гроб. Той я обви с яките си ръце и я притисна към себе си. „Открих я — помисли си. — Открих я.“

Късно през нощта Франсин взе хладен душ, за да измие от себе си остатъците от деня. Банята отдавна не бе ремонтирана и месинговите кранове бяха потъмнели. Пред прозореца висеше подобно на лоза растение с малки звездообразни цветчета. Нощта и влагата засилваха уханието им.

Франсин бавно започна да се отпуска. Във водата тялото й придобиваше златист цвят. Келтските гени на баща й се бяха смесили хармонично с кантонските гени на майка й. Личеше й, че е хибридно създание. Китайците винаги щяха да я възприемат като западнячка, а западняците, като китайка. Този прост факт поставяше бариера между нея и останалите хора още от самото начало, още преди да започне анализа на сложните проблеми, свързани с възпитанието и световъзприятието. „Стенгите сме уникална порода — помисли си. — Всеки от нас се появява на света самотен и различен от останалите.“

Защо Клайв все още продължаваше да я обича? Дали все още виждаше в нея момичето, което тя бе в Сингапур преди много години?

Взе ръчното огледало и изучи безстрастно лицето си. Не смяташе, че е възможно да се отгатне възрастта й. Имаше порцеланова кожа и изпъкнали скули — най-добрата защита срещу времето. Остави огледалото и погледна ръцете си. Бяха ръцете на момиче, гладки и без бръчки, с бисернорозови къси нокти. Да, наистина изглеждаше млада. Обаче не бе млада. В тялото й цъкаше биологически часовник. Бавно стисна ръце.

Изкъпа се, изсуши се и облече нощницата си. Отиде до прозореца. Звезди нямаше, но сред парцаливите облаци проблясваше луната. Отвъд градината светлините на Виентян се отразяваха в Меконг.

Дълго време остана там, като се вслушваше в далечния шум на града и вдишваше нощния въздух. След това отиде при Клайв.

Той се бе навел над карта на Лаос и когато Франсин влезе, я сгъна. Сърцето му затуптя лудешки, когато тя седна до него и протегна ръка. Той хвана ръката й и я доближи до устата си. Разтвори пръсти и тя усети как топлите му устни целунаха дланта й. Погледът му бе премрежен. Той докосна косите и лицето й.

— Франсин, спомняш ли си Сингапур? — Да.

— Онези дни бяха най-щастливите в живота ми.

— Ще настъпят и други щастливи дни.

— Само ако ти си с мен. Не искам отново да ме напускаш. Не искам да те изгубя. — Допирът му бе лек и топъл. — Когато ме изостави, реших, че ако просто те почакам, ти ще се върнеш при мен. Оттогава обаче измина много време, Франсин.

— Мъжете са странни създания — отвърна тя. — Прекарваш цели часове над една карта, а въобще не разбиращ географията на човешкото сърце. Трябва да се опиташ да ме разбереш, Клайв. Знам, че това е трудно. Аз съм труден човек.

— Така е. Знам, че си трудна. Трудна си, както е трудна една партитура на Бах.

— Трудна, болезнена, невъзможна.

— Трудна, прекрасна, достойна. Тя поклати глава.

— Как може да е оцеляло нещо от миналото след всички тези години?

— Може би ти се е искало нищо да не оцелее.

— Невъзможно е да изпитваш чувствата, които изпитваше преди толкова години.

Той се усмихна.

И двамата сме просто малко по-възрастни. Що се отнася до мен, обичам те повече от всякога.

Тя почувствува как горещите му устни докосват пръстите й и потрепери.

— Клайв, в Саравак те оскърбих.

— Нека не говорим за това.

— Не, трябва да поговорим.

Той видя изражението й и се съгласи.

— Добре.

В онези дни бях почти обезумяла. Непрекъснато бях изпълнена с болка и обвинявах теб за нея. Исках да те накажа. Не бях права. Това бе най-глупавата постъпка в живота ми.

— Ти просто направи онова, което смяташе за уместно.

Не трябваше да те отблъсквам. Думите не са най-силното ми място, Клайв. Не знам как трябва да се изразя. Искам да знаеш обаче, че много съжалявам за случилото се.

— Франсин, изслушай ме. В Саравак научих от теб нещо много важно. В деня, когато изслушахме историята на Анах, за пръв път те видях сломена. За пръв път наистина разбрах какво си преживяла и какво си изстрадала. По-късно, когато се разделихме, видях в теб нещо друго, което дотогава не бях забелязвал. Видях твоята сила, стоманената пружина, свита в теб. Дотогава бях сигурен, че те познавам, но всъщност не те бях познавал. Никога не бях успял да разбера нито твоята слабост, нито твоята сила. Разбрах те едва в мига, когато те изгубих. Вече обаче бе късно.