— Мисли, че си от ЦРУ — каза му Сакура. Мънро поклати глава.

— Няма такова нещо, шефе — каза на човека и му посочи евтините си слънчеви очила. — Виж ги, не са рей-банове.

Човекът отговори с нервна усмивка. Сакура го попита нещо, той кимна енергично и после изчезна в дъното на магазина.

— Май не му е приятно да те види — каза Мънро. Чувствуваше се неловко.

— Приятели сме — отвърна Сакура. — Поправил е вратата ми. Сега отиде да търси ключа.

— А може би и да извика ченгетата?

— Не, няма да го направи.

Плешивото човече се върна и подаде на Сакура ключ с двете си ръце. Тя го пое също с две ръце и му се поклони, като промърмори нещо. Мънро реши, че е благодарност.

Качиха се по стълбите. Когато стигнаха до вратата, Мънро хвана Сакура и я тикна зад себе си.

— Нека аз да вляза пръв.

— Тук няма никой — повтори тя. Усмихна му се малко пресилено и отключи вратата. Пантите изскърцаха. — Убеди ли се?

— За Бога! — възкликна Мънро.

Сакура не каза нищо. Малкият апартамент бе направо опустошен. Разбитите мебели бяха нахвърляни върху леглото. Матраците и диванът бяха разпрани и изкормени. Чекмеджетата бяха извадени от шкафовете и разбити на трески. Разнасяше се вонята на отдавна изгнила храна.

— Това някога е било хубаво малко жилище — сухо каза Клей.

Сакура не си губеше времето за вайкания. Ровеше се из разрушенията.

— Наистина беше хубаво — съгласи се. — Търсели са парите. Би трябвало да се сетят, че няма да ги намерят тук.

Мънро отиде до етажерка с книги, направена на парчета. Кориците на всички книги бяха откъснати, както и много страници. Това бе резултат не на усърдно обискиране, а на гняв. Взе в ръка една осакатена книжка: Бодлер, „Цветя на злото“. Сакура бе написала нещо по полетата, но на френски, така че той не можа да го разбере. Пъхна книгата в джоба си и се огледа. Бяха изнасилили нейния свят. Плочите й бяха изпочупени, различните малки украшения строшени, дрехите разкъсани и разпилени върху пода.

Тя бе взела една платнена торбичка и сега пъхаше в нея най-различни неща: скъсани снимки на детето си, счупени украшения, стара кутия за пури.

— Това ли ти трябваше чак толкова много? — попита той.

— Изчезнали са много неща — каза тя, докато продължаваше да се рови из разрушенията. Взимаше парченца от вещи и старателно ги прибираше. — Няма ги бижутата ми. Няма ги и най-хубавите ми дрехи. Всичко е изчезнало. Бях сигурна, че ще ги откраднат. — Погледна го и съвсем неочаквано го дари с усмивка. От красотата й сърцето му се разтуптя.

— Това ли е всичко? — попита той изненадано. — Да.

— Нищо друго ли не ти трябва? Тя поклати глава.

— Трябваше да свърша тази работа. Сега се чувствувам добре. Благодаря ти, задето ме доведе тук.

Мънро я прегърна. Тя придърпа главата му към себе си и го целуна по устните. Устата й бе като горско цвете с покрити с роса листенца и вкус на нектар. Той усети как започва да му се вие свят. Горещият й език докосна неговия. Продължителната целувка освободи страстта им. Гъвкавото й стегнато тяло се сля с неговото и той я притисна още по-силно в прегръдките си.

Винаги бе живял сам и това му бе допадало. Този път обаче усети, че държи в ръцете си нещо безценно. Дали от това щеше да се получи нещо? Дали нямаше да е нещо прекрасно да има само една жена, да бъде винаги неин, а тя винаги негова? Тази странна мисъл го изпълни с почуда. Той да принадлежи на Сакура, а тя на него. Да прекара остатъка от живота си с нея. Стига да оцелееха от това премеждие. Пред него се разкриха изумителни възможности. Стори му се, че е стигнал върха на планина, която е изкачвал от години, и че внезапно пред взора му се е разкрил нов свят, простиращ се под нозете му.

Тялото му се изпълни със страст. Сакура притисна корема си към неговия. Очите й сияеха.

— Хайде да се приберем и да се любим — прошепна тя и го хвана за ръката.

Омагьосан, той я последва, като прекрачи счупените парчета от предишния й живот. Тя дори и не погледна назад, сякаш този живот вече не означаваше нищо за нея.

Когато се върнаха в хотел „Дипломатик“, вече се бе стъмнило. Влажният въздух бе изпълнен с песните на насекоми. Обадиха се на Франсин и Клайв и след това се прибраха в своето бунгало.

Сакура седна на леглото си и започна да рови нещата, които бе взела от дома си.

— Покажи ми кои са тези неща, без които не можеш да живееш — каза той усмихнато.

— Това са мои лични вещи — отвърна тя. Той присви очи.

— Сакура, ти ми каза, че мога да ти имам доверие.

— Казах ти го съвсем сериозно — потвърди думите си тя, пусна торбата на пода и му се усмихна. После с гъвкаво движение свали тениската си. Кожата й бе златиста, гърдите й — съвършени, с тъмни зърна. Той си пое дъх.

— Не ти ли е приятно да ме гледаш? Стефан ми каза, че имам красиво тяло. Той ме рисуваше.

— И аз бих те нарисувал, ако бях художник.

— Ще ме нарисуваш с тялото си — тихо каза тя. Присви бедра и свали джинсите си. Тялото на Клей се изпълни с топлина, когато си спомни скиците на Стефан Георги. На двете й бедра бяха татуирани черни звезди, които образуваха рамка на черния триъгълник на слабините й. Под тънкия й кръст имаше широки бедра. Бедра, създадени за любов и за раждане на деца.

Мънро като сомнамбул пристъпи напред и седна до нея, като продължи да оглежда голото й тяло. Усещаше миризмата й, уханието на жасмин, смесено с по-силното ухание на нейната кожа и на потта й. Докосна татуираните звезди.

— Спомняш ли си кога те татуираха?

— Спомням си болката. Спомням си, че трябваше да ме държат. Така татуират само жените. Татуировките привличат вниманието към това. — Докосна окосмените си слабини.

— Да — каза той с пресъхнали устни. — Така е.

— Грозно ли ти се вижда?

— Не. Отива ти.

— Радвам се — каза тя с лека усмивка. — Защото е за цял живот.

— Който и да те е създал, създал те е прекрасна. — Изящната й кожа бе покрита с малки златисти косъмчета. Космите между бедрата й бяха гъсти, тъмни и къдрави. Той ги докосна. — Виетнамските момичета почти не са окосмени тук.

— Как можеш да говориш за окосмяването на всички виетнамски жени, освен ако не си се любил с всички тях?

— Любих се с всички, които се оказаха на пътя ми — отговори той сериозно.

Тя се усмихна.

— Те се бръснат. Имам предвид проститутките. Знаят, че всички кръглооки очакват точно това.

— Навярно си права. — Той погали плоския й корем. Тя потрепери от допира и каза:

— Виждаш ли? Вече започна да ме рисуваш.

„Ей, откачил съм, не трябва да правя това — каза си той. — Стой по-далеч от нея.“

Тя обаче бе твърде сладка. Водовъртежът, в който се бе превърнала, бе нещо твърде примамливо и твърде силно. Водовъртежът го накара да се наведе над нея и да докосне нежните кафяви зърна на гърдите й с устни.

Пръстите й погалиха шията му.

— Да — прошепна тя. — Ти си мой. Мой. Зърната й имаха вкус на сол, на кожата й, на нещо горчиво и опияняващо. Кадифената им кожа се стегна и на мястото на мекотата се появи твърдост, която притисна езика му с изключителна сила. Той засмука втвърдената плът и Сакура започна тихо да стене. Желанието да я обладае бе така силно, че смазваше разсъдъка му, но той положи усилия да действува бавно и нежно. Това бе първото им любене, и щеше да има само едно първо любене. А може би нямаше да има други.

Обърна към нея поглед, натежал от желание.

— Когато в онази уличка ме ритна, ме улучи право по раната.

Леко запотеното й лице лъхаше на нощ и на възбуда.

— Усетих, че е там.

— Как така?

— Винаги усещам слабото място на противника си.

— Можеше да се прицелиш в ташаците ми, но ти реши да ме ритнеш по-нагоре.

— За тях усетих, че са силното ти място. — На подобната й на орхидея уста се изписа лека усмивка. — Вместо това се прицелих в сърцето ти.

Той отново се наведе и целуна черните звезди на бедрата й. Погледнати отблизо, приличаха на мъгляви образувания непосредствено под повърхността на кожата й. Тя нежно повдигна изящните си бедра. Половият й орган наподобяваше мида, блестяща в съвършената си раковина. Той я докосна с език. Както при зърната на гърдите й, и тук соленият вкус се смесваше с еднн по-силен вкус, вкуса на нейната плът.

Сакура потрепери и цялото й тяло се изви. Пъхна пръсти в гъстата му къдрава коса. Той вкара езика си навътре в нея, там, където вкусът бе по-различен и по-опияняващ. Чу лекия й смях.

— Какво искаш да докоснеш с този език? — прошепна тя.

В раковината се бе появил скъпоценен бисер. Той го засмука с уста и притисна меката плът към езика си, поемайки върха на желанието й. Тя започна да охка.

— Клей, така ще свърша много бързо!

— В такъв случай ще започнем отново — обеща й той с усмивка.

Очите й бяха големи и тъмни.

— Никой не е правил досега подобно нещо с мен.

— Нали имаш черен пояс по джудо?

— От джудо разбирам много повече, отколкото от това.

— В такъв случай, радвам се, че мога да те науча на нещо.

Той се зае отново с тялото й, развеселен и трогнат от нейната невинност. В много неща тя бе силна и закалена. В това отношение обаче бе напълно невинна, независимо от напереността й. Току-що го бе прочел в очите й.

Стисна бедрата й със силните си ръце, за да не може да избяга. Използува устата си, като вложи в нея цялото си умение. Усети гъвкавата сила на тялото й, докато тя се гърчеше в леглото. Имаше чувството, че е уловил делфин с мрежа. Тя достигна върха на блаженството с взрив от енергия. Започна да крещи името му и да го стяга между бедрата си. С езика си той усети спазъма на нейния завършек, странната сила, притежавана от женската плът.

Повдигна се към нея и видя, че лицето й е покрито с роса. Устата и очите й бяха подути от удоволствие.

— Клей! — прошепна тя.

Той я целуна по устните. Езикът й се плъзна между зъбите му.