— Може би твърде засрамена? — Франсин чу как генералът отпи нещо. — Сакура е лошо момиче. Твоя дъщеря?

Франсин се поколеба, после каза:

— Може би.

— Може би, ха? И аз имам може би деца. Може би много. Знаеш какво направи на мен? Открадна от мен. Шестстотин и осемдесет хиляди долара! — Гласът му загрубя. — Аз вярвам това момиче, а то предава мен. Как да го накажа? А?

— За мен е по-важно да разбера как може да се реши този въпрос — побърза да каже Франсин, за да даде друга насока на разговора.

— Ти готова платиш шестстотин и осемдесет хиляди долара за може би дете?

— Не разполагам с такива пари.

Чу как генералът отново отпива от чашата си.

— Ти много богата, госпожа Лорънс. Всички в Азия знаят твое име. Ти „нухуан“ — императрица. Ти много умна бизнесдама. Твърде умна, за да дадеш толкова много пари само за може би дете. Чуй ме, нухуан. Аз имам много може би деца. Ти имаш само едно. Само едно. За жена е различно.

Франсин замълча — не знаеше какво да отговори. Генералът каза нещо на лаоски на някого от компанията си и се разнесе силен смях. Предположи, че е заварила Джай Хан по време на разливане.

— Съобщенията за богатството ми са доста преувеличени, генерале.

— Тогава защо ми се обаждаш? Франсин възвърна самообладанието си.

— Обаждам ви се с молба да пуснете детето на Сакура.

— Дете на Сакура. Мое семейство грижи за него. Мои жени го гледат като лели.

— За него е най-добре да бъде при майка си, генерале.

— Ти мислиш, че Джай Хан дивак? — Дрезгавият глас изведнъж стана опасен. — Че направи лошо на малко момченце? Че ще го изгори? Че ще го даде на кучетата?

— Знам, че велик човек като Джай Хан не би направил зло на дете — отговори спокойно Франсин. — Ако освободите детето, готова съм да обсъдим въпроса за парите.

— Да обсъжда? — изръмжа Джай Хан.

— Генерал Джай Хан, аз съм делова жена. Не лъжа и не мамя. Но и не разговарям под натиск.

— Не обичаш натиск? Натиск още по-лош за малко дете, императрице.

— Детето не бива да пострада — отвърна остро Франсин. — Нито пък Сакура. Не трябва да бъде наказвана повече, генерале. Знам, че ви е ядосала, и тя много съжалява за това. Тя обаче вече доста пострада заради постъпката си. Предлагам ви разговор с разбирането, че тя след това ще бъде оставена да живее на спокойствие.

— Никакви разговори. Никакви преговори. — Гласът вече определено издаваше гняв. — Плащаш всичко или убивам и двамата. Разбираш ли?

— Генерале…

— Защо ми губиш времето? Мислиш, можеш пазариш с мен? Получиш намаление? Разсъждаваш като жена, нухуан! Време разсъждаваш като мъж. Плащаш или не плащаш?

В разговора се преплетоха гласове, говорещи на лаоски и тайландски. Азиатската нощ бе изпълнена с напрегнати електрически импулси.

— Ще платя — чу Франсин собствения си глас.

— Как ще платиш?

— Предлагам да изпратите в Тайланд ваши представители, заедно с детето. В Банкок има филиали на мои дружества. Доколкото знам, там имате и банка. След като видя детето, ще разреша да бъде направен банков превод за пълния размер на сумата. След като вашите банкери потвърдят получаването й, ще освободите детето.

— Почакай, нухуан.

От Слушалката се разнесе трясък. След това Франсин чу разгорещен разговор между няколко мъже.

Току-що бе казала на Джай Хан, че ще му плати шестстотин и осемдесет хиляди долара. Думи, казани по телефона. Знаеше обаче, че е направила необратима стъпка. Ако не изпълнеше обещаното, щеше да се пролее кръв. И тази кръв щеше да омърси нейните ръце.

Чу се кратък женски писък, след това вълна от музика, някаква врата се отвори и затвори. Франсин се опита да си представи обстановката. Очевидно това бе някакъв долнопробен хотел, пълен с войници и проститутки.

Най-сетне в слушалката пак се чу глас.

— Нухуан?

— Да?

— Банков превод не върши работа. Сакура откраднала пари в брой, ти плащаш пари в брой.

Сърцето й се сви.

— Това е много по-трудно. И много по-опасно.

Дрезгавият глас отново се изпълни със заплаха.

— Не е възможно ли?

— Възможно е. Обаче намирането и пренасянето на големи суми пари в брой не е нито лесно, нито безопасно. Знаете това.

Той не прие възражението й.

— Ти донасяш американски долари. Банкноти не по-малки от петдесет долара. Даваш пари, даваме дете.

— Къде?

— Тук, нухуан, във Виентян. В хотел „Виен Чан“.

— Искате да дойда във Виентян и да ви донеса парите в куфар, така ли?

— Ти идваш и Сакура също идва.

— И Сакура ли? Генерале, казах ви, че тя е много болна.

— Сакура трябва извини на мен — отсече той. — Сакура трябва погледне мен в очи и се извини. Трябва чуя нейни думи. И мой народ трябва чуе. Иначе няма види дете. И може би кучета го изядат. Франсин се опита да запази спокойствие. Всичко излизаше изпод контрол.

— При цялото ми уважение към вас, генерал Джай Хан, намирам предложението ви за неразумно. Идването ни във Виентян би било излишен риск…

— Ти нямаш доверие Джай Хан?

Просто мисля, че обстановката е несигурна.

— Лошо — изръмжа той. — Джай Хан вярва Сакура, Сакура го мами. Сега ти трябва вярваш Джай Хан.

— Генерале…

— Аssez!6 — внезапно изкрещя генералът. — Идваш Виентян пари в брой и Сакура! — Гласът му се бе превърнал в дивашки лай. — Колко време трябва пристигнеш във Виентян?

— Не знам. Ще ми трябва известно време, за да организирам…

— Аз зает човек, нухуан. Не обичам да чакам.

— Ще се постарая да побързам.

— Ти обаждаш ми се утре. Същи час. Казваш, че вече имаш пари. Казваш кога идваш във Виентян със Сакура. Разбра ли ме?

Франсин си пое дълбоко дъх.

— Да, разбрах ви. Ще ви позвъня утре по това време. Събеседникът й изръмжа нещо и затръшна слушалката.

Докато затваряше телефона, ръката й трепереше. Тя погледна Клайв и Мънро.

— Настоява да отида във Виентян с парите. И Сакура да бъде с мен.

— Защо?

— Иска да му се извини лично пред неговите хора.

— И след това ще й пръсне черепа — каза Мънро.

— Какво да правим?

— Нека замина сам за Лаос и му занеса парите — предложи Мънро.

— Той каза, че няма да пусне детето, ако не отиде и Сакура.

— Какво каза за детето?

— Каза, че за него се грижели жените му. Обаче ми се закани. Намекна, че може да го осакати или да нахрани с него кучетата.

— Ако реши, че го мамиш, ще започне да изпраща пръстите му един по един — каза Мънро.

— За Бога, Клей! Как да пренеса седемстотин хиляди долара в куфар?

— Може би Джай Хан вече има други намерения за парите — каза Мънро. — Възможно е да е решил да ги запази за себе си.

— Обстановката не се развива благоприятно за Джай Хан — чу се гласът на Сакура.

Всички се обърнаха. Тя бе застанала на вратата. Беше бледа и напрегната.

— В какъв смисъл? Губи битките ли? — попита Франсин.

— Не е само това. Виентян бе най-голямото тържище за злато в Югоизточна Азия. Сега обаче в планините, а и в съседен Виетнам, има твърде много комунисти. Офанзивата „Тет“ уплаши търговците. Сингапур учреди собствен пазар за злато. Сингапур е безопасно място. Виентян ще се срине и в него няма да остане нищо, за което да заслужават да се водят боеве. Дори и американците ще го напуснат.

— Казваш, че той ще изгуби всичко, така ли? — попита Франсин.

— Да.

— Тогава защо не поиска да му преведем парите в Швейцария или Андора?

— Джай Хан не знае нищо за Швейцария и Андора — отвърна Сакура. — Макар и генерал, той е в крайна сметка просто вожд на едно планинско племе. Трябва да замина за Виентян — продължи тя тихо. — Нанесох му обида пред неговите хора и заради това той държи да му се извиня.

— Ами ако поиска нещо повече? — попита Клайв

— Нека го получи — отвърна Сакура.

— Дори и живота ти?

— Ако не отида, той няма да освободи Луис. Не мога да искам милост от него. Трябва да се съглася на всичко, което поиска.

— А ако реши да те осакати? — попита Франсин. — Дори да те убие?

— Не знам.

— Какво прави с пленниците от Патет Лао? — попита Мънро.

Сакура се замисли.

— Понякога ги разстрелва. Понякога ги затваря във варели за бензин и ги заравя живи.

— Е, това ви дава представа що за човек е — каза Мънро.

— Не съм дошла дотук, за да те изгубя точно сега, Сакура — каза Франсин. — Ако е необходимо, ще дам на Джай Хан още пари.

Сакура поклати глава.

— Той няма да се съгласи, Франсин. Не разбираш неговата природа. Ако не отида, просто ще убие Луис.

— Ще трябва да заминем всички — каза Мънро. — Имаме проблем не само с Джай Хан, но и с Макфадън и неговите хора. Сакура знае твърде много. Ще им е по-трудно да я убият в присъствието на трима чуждестранни свидетели.

— Това, което знае Сакура, може да бъде и нейно оръжие — каза Клайв. — Може да напише показания, в които обяснява опиумната връзка между ЦРУ и Джай Хан, и да ги заверим при нотариус. Ще бъде инструктиран, ако тя или който и да е от нас не се завърне от Лаос, да публикува показанията заедно с новината за нашето изчезване. Всичко това трябва да бъде обяснено на Джай Хан предварително, за да има време да го обмисли преди нашето пристигане.

Настъпи мълчание. Франсин за миг затвори очи. Имаше чувството, че съдбата ги е оплела в мрежа, от която трудно ще се измъкнат. Стори й се, че през изминалите седмици е гледала филм за самата себе си. Филм, в който правеше и казваше неща, за които не бе подозирала, че са й по силите.

— Добре. Така да бъде — каза тя. — Ще заминем всичките.

Клей Мънро се събуди като котка, внезапно. Измъкна огромното си тяло от леглото и мълчаливо отиде на балкона. Бе усетил присъствието й там. Инстинктът му не го бе подвел. Видя стройната фигура на Сакура, изправена до перилата.

— Какво правиш, по дяволите? — попита я.