Пръстите му започнаха да разкопчават копчетата на роклята й. В очакване на допира на ръката му с плътта й, тя не му попречи. Поради горещините не носеше сутиен и той обхвана разголената й гърда с длан. Тя въздъхна и сякаш започна да се разтапя. Той стисна нежно зърното на гръдта й с палец и показалец и през слабините й сякаш премина електрически ток. Тя си даде сметка, че трябва да вземе решение сега. Ако не го отпратеше веднага, всичко щеше да бъде изгубено.

Спря да танцува, твърдо отблъсна ръката му и закопча роклята си.

— Мисля, че е време да си тръгвате.

— Влюбен съм в теб.

Тези думи, макар и изречени съвсем спокойно, накараха сърцето й да затупти. Тя отиде до грамофона и свали плочата.

— Край на танците. Време е да си вървите.

— Добре. — Той я придърпа към себе си. — Нека обаче те целуна още веднъж, преди да си тръгна.

Тя подложи бузата си, очаквайки добродетелно докосване с устни. Клайв обаче я прегърна и я целуна по устните. Тя усети горещината на тялото му. Усети цялата му сила и твърдост под униформата. Макар и той да сдържаше тази сила, Франсин остана с усещането, че тя я размазва. Целувката му обаче бе много нежна. Целуна я така, сякаш имаше законното право да я целува по този начин. Сякаш от нея не можеше да очаква друго освен взаимност. Тя нежно разтвори устни и усети езика му в устата си. Изпита еротична възбуда, на която бе редно да окаже съпротива. Не го стори обаче.

Вместо това се притисна още по-плътно до него. Изпитваше силния копнеж да се увери повторно в неговата сила. В това, че той я желае.

— Разбрах, че ще се влюбя в теб, още в първия миг, когато те видях — прошепна той. Отново я целуна, като я притисна още по-силно. Целувката му, гореща и страстна, разбърка мислите й, захвърли я във водовъртеж от уплаха. Изведнъж тя престана да мисли за Ейб. Тялото й започна да се извива против волята й. Клайв започна да го гали, като мушна ръка под леката й лятна рокля. Езиците им се срещнаха, докоснаха се, загалиха се… Цялата разтреперана, тя отметна глава и го погледна в очите.

— Клайв…

— Има ли стая, където да можем да се заключим? — тихо попита той.

— Не, Клайв — каза тя. Той обаче вече бе събудил в нея желание. Силно и изгарящо желание.

— Къде можем да отидем? — прошепна той.

— Аз съм омъжена жена.

— Това няма нищо общо със съпруга ти. Засяга само нас.

— Не е редно да го правим!

— За Бога! Светът около нас се разпада. Нуждаем се един от друг. Аз мога да се погрижа за теб, Франсин. За теб и за малката Рут. Не ме ли разбираш? Обичам те. Обичам и Рут. Искам да стана неин баща. Не можеш да живееш само заради един съпруг, който не е тук. Тя го отблъсна. Краката й трепереха. „Съпруг, превърнал се в своята сянка“ — помисли си. Защо спореше с Клайв? Много добре знаеше, че го желае. Наистина. Това бе нейно собствено решение, което внезапно я изпълни със спокойствие. Почувствува как тялото й се отпуска.

— Моята стая има ключалка — чу собствения си глас. Клайв бе пребледнял. С кимване показа, че я е разбрал. Тя го отведе в стаята и заключи вратата. Той разкопча роклята й и тя се свлече от раменете й. Разголените й гърди бяха бледи и красиви, зърната им бяха щръкнали.

— За Бога, колко си красива! — каза той прегракнало и я целуна. Миришеше на шампанско. Франсин го прегърна и го привлече към себе си.

— Целуни ме пак — прошепна.

Целунаха се. Първо нежно, а после с разгаряща се страст. Тя прилепи тялото си към тялото на Клайв. Бе изпълнена с отчаяние. Той свали дрехата й и двамата се отпуснаха върху леглото. Тя бе леко пийнала, но не алкохолът бе разпалил страстта й. Той смъкна пликчетата й и тя ги захвърли с ритник. После започна с несръчни пръсти да разкопчава униформата му. Тялото му се оказа неочаквано красиво, гъвкаво и жилесто тяло на атлет. Черни косми покриваха гърдите и мускулестия му корем, също и слабините му, където членът му бе щръкнал, втвърден и в пълна готовност. Очите й се бяха превърнали в цепки. Бе захапала долната си устна и дишаше тежко.

— Побързай, Клайв. Побързай.

Придърпа го към себе си и притисна голата си плът към неговата. От допира се получи електрически разряд. Той постави ръка върху коприненото окосмяване между бедрата й и я погали. Тя отчаяно го желаеше.

— Побързай, мили мой, побързай. Влез в мен…

Тя разтвори бедра, той проникна в нея и тя забрави собственото си съществуване. Огънят, който ги изпълваше, се разгоря още по-силно. Спряха да говорят. Охканията й преминаха в писъци успоредно със засилването на желанието й. Видя как очите на Клайв се ожесточиха, как устните му се разтвориха, как пиратското му лице се превърна в груба маска. Дишането му стана пресекнато. Тя също бе обладана от нещо диво. От години не бе изпитвала нищо подобно. Може би въобще не го бе изпитвала през живота си.

Краят дойде бързо. Тя изстена, извивайки се в ръцете му. Удоволствието, което изпълни цялото й тяло, бе толкова силно, че наподобяваше болка. Мигът не бе опорочен от никакъв страх или съжаление. Бе изпълнен единствено с всеотдайност. След това останаха прилепени един към друг.

Обичам те — прошепна той в ухото й. — Прекрасна си. Защо плачеш?

— Просто съм щастлива — каза тя и се притисна към него. Истината обаче бе много по-сложна. Плачеше заради много неща. Щастието бе само едно от тях.

Отново се любиха, пак безмълвно, този път много по-бавно и с още по-голяма всеотдайност. Клайв бе опитен в любовта, но тя не пожела да се замисли как е набрал този опит. Ейб я бе възбуждал. Бе изпитвала нежност и желание към него. Сега обаче всичко бе съвсем различно. Клайв Нейпиър бе красавец не само във физическия смисъл на думата. Бе любовник, безкрайно по-нежен и по-опитен от Ейб. Накара я да изпита усещания, за които дори не бе мечтала.

Бе дълбоко благодарна на Клайв за физическото удовлетворение, което изпита. По някакъв странен начин то зачеркна срама и вината, които иначе щеше да изпита. Ако всичко бе някаква груба и просташка изневяра, нещо делнично и припряно, тя никога нямаше да си го прости. Сюблимният характер на усещането обаче му придаде легитимност. Той си тръгна много късно, някъде към три сутринта. Тя го целуна на стълбищната площадка — дари го с продължителна и страстна целувка на своите едновременно меки и наранени устни.

— Утре вечер ще дойда пак — прошепна той. — Кажи ми, че ме обичаш. Нали?

Тя го проследи с поглед, докато той слизаше по стълбите. Клайв не се обърна. След това тя се прибра. Заключи вратата и се облегна на нея. Чувствуваше се прекрасно и едновременно ужасно. Чувствуваше се извисена и едновременно достойна за презрение.

— Дявол да го вземе прошепна с болка. Надникна в стаята на Рут и едва след това си легна. Макар да бе изтощена, дълго не можа да заспи.


Събуди я проливен дъжд. Бе спала само час или два. Спомни си, че бе оставила един прозорец отворен, и се измъкна от леглото.

Навън бе още тъмно. Дъждът бе наводнил пода под отворения прозорец и й се наложи да преджапа през голяма локва, докато стигне до парцала. Мислеше само за Клайв и за това, което бе направила. Бе й казал, че ще дойде пак, й тя вече бе изпълнена с копнеж да го види отново. Опита се обаче да си внуши, че не трябва да очаква нищо. Може би, след като я бе обладал, щеше да се чувствува удовлетворен от това и да не я потърси повече. Така може би щеше да е най-добре. Не можа да заспи. Тихо почисти дома, докато двете момичета още спяха, и към осем часа, макар дъждът да не бе отслабнал и едва да се зазоряваше, излезе, за да напазарува. Ако не излезеше рано, нямаше да има никакви шансове да намери храна.

Дъждът, смесен със силния вятър, обливаше лицата на хората, наквасваше дрехите за броени секунди, разкъсваше палмовите листа на парчета и притискаше растителността към земята. Превръщаше тесните улици в бързеи, закриваше небето и принуждаваше хората да се укрият където намерят.

Храна се намираше все по-трудно, така че й се наложи да извърви няколко километра. Всеки квадратен сантиметър от тялото й бе мокър. Купи си вестник „Трибюн“. Малката й обява, в която искаше новини за Ейб, бе останала без отговор. Бе излизала цяла седмица. Франсин вече бе сигурна, че няма да получи отговор.

Бурите бяха краткотрайни и на тяхно място, когато вятърът отвееше облаците в морето, идваха силни горещи вълни. От наводнените канавки се издигаха задушаващи вонещи изпарения. Не след дълго обаче щеше да последва поредният валеж, изпълнен с гръмотевици, вятър и вода.

Когато се върна на улица „Попая“, Едуина хранеше Рут.

— Добро утро — каза момичето. — Какво стана снощи?

— Ти заспа, така че те сложихме в леглото ти — отвърна Франсин, докато взимаше детето.

— Това го разбрах — каза Едуина. — Думата ми беше за Клайв. Натискахте ли се?

— Едуина! — Франсин бързо погледна към Рут. Гузният й поглед бе достатъчно красноречив. Едуина отвори още по-широко очи и уста.

— Натискали сте се!

— Какво значи „натискам се“, мамо? — попита Рут. Лицето й бе бледо, а очите, ококорени.

— Нищо, пиленце, нищо. Означава, че Клайв ме е целунал за лека нощ.

— Това кога стана? Докато се смеехте и слушахте музика? — попита Едуина.

— Сънувала си — отсече Франсин.

— Мисля, че е страхотен — каза Едуина със замечтан поглед. — Ако бях по-голяма, щях да го сваля. Стига той да поиска.

— Според мен Клайв не смята да сваля никого — отвърна й сухо Франсин.

— Не си права. Харесал е теб. Виж освен това колко мило се държи с Рут. Той не е донжуан. Аз го видях откъм другата му страна. — Едуина се изкикоти. — Предполагам, че и ти. Хубаво ли се натиска?

С невинното си въображение Едуина бе решила, че Франсин и Клайв само се бяха прегръщали и целували — „натискали“, както се изразяваше на своя ученически жаргон.

— Клайв ли ще става моя нов татко? — попита Рут. С детския си инстинкт бе схванала истинския смисъл на нещата.