— Никога не съм пила толкова много шампанско — каза Едуина, като отпи предпазливо глътка от пенливата течност.

— Тогава внимавай, за да не станеш и ти реалистка — предупреди я Клайв.

— Според мен това шампанско е достатъчно за Едуина — каза Франсин. — Ще отида да приготвя вечерята.

— Аз ще отворя мидите — каза Клайв.

Отидоха в кухнята. Докато Клайв ловко се справяше с мидите, тя възвари ориз, накълца джинджифил, лук и чесън и ги запържи. От кея бе купила риба. Наряза я на филета и я посипа със сос „тошон“ и лимонова трева. След това постави благоуханната тава в нагорещената фурна. Приятно ухание изпълни целия апартамент. „Къде си, Ейб? Защо не идваш?“ Все още продължаваше да си задава тези въпроси всеки ден.

— Мирише много вкусно — каза Едуина, която слагаше масата.

— Надявам се да харесваш китайската храна — каза Франсин на Клайв.

— Обожавам я.

Отвориха широко прозорците, за да нахлуе хладният вечерен въздух, и седнаха. Мидите, поднесени с табаско и лимонов сос, бяха страшно вкусни. Изядоха ги, след което дойде редът на рибата. Рут се хранеше с лъжица — лапаше сочните късове риба и се блещеше от удоволствие. Франсин ядеше с пръчици — наскоро се беше върнала към този навик. Клайв се възхити на лекотата и сръчността, с която го правеше.

— Съпругът ти може ли да се храни с пръчици? попита той.

Понякога, когато настоявам. Но хич го няма. Всъщност той не обича китайска храна.

— Значи е глупак — каза Клайв. Не откъсваше поглед от Франсин. — Ти си прекрасна готвачка. Приключиха вечерята с донесените от Клайв ягоди. Сетне той, както бе обещал, половин час чете приказки на Рут. После предложи на Едуина да й помогне в разтребването. Докато обличаше пижамата на Рут и я приспиваше, Франсин чу от кухнята пискливия смях на Едуина. Отдавна не я бе чувала да се смее. След като Рут заспа, Франсин тихичко се измъкна от стаята й и затвори вратата. Завари Едуина и Клайв коленичили на пода да ровят колекцията грамофонни плочи на капитан Едмъндсън.

— Ще танцуваме! — бодро каза Едуина. Пълничкото й лице бе поруменяло и красиво, както някога. Клайв Нейшгър очевидно бе полезен човек, реши Франсин.

— Ела да избереш плочи — каза той.

За щастие, покойният капитан беше любител на танците, така че успяха да открият няколко подходящи плочи.

Включиха грамофона. Едуина можеше да танцува само валс и Клайв й показа стъпките на фокстрота. Младото й тяло се движеше с лекота в ръцете му. Мелодиите започнаха да се повтарят: „Тази вечер изглеждаш чудесно“, „Очите ми виждат само теб“ и „Била ли си някога самотна?“ се заредуваха с досадна честота. Мелодиите върнаха Франсин към спомените й и тя усети как едва удържа сълзите си.

— Ваш ред е — каза й Едуина. — Аз ще сменям плочите.

На Франсин никак не й се танцуваше, обаче стана и позволи на Клайв да я хвана през кръста. Виеше й се свят. Първата бутилка шампанско отдавна бе изпразнена, а втората бе до половината, при това изпита съвсем не само от Клайв. Франсин бе забелязала, че Едуина тайничко си отпива по някоя глътка. Всъщност какво от това? След като това й повдигаше настроението, защо да не го прави?

Клайв бе добър танцьор, гъвкав и опитен.

— Често ли си идвала в Сингапур? — попита я той.

— Само по време на нашествия — отвърна тя.

— Щом ще говорим за нашествия, Франсин. време е да започнеш да възприемаш фактите сериозно. — Каза го тихо, за да не го чуе Едуина. — Факт първи: всяка седмица отплават кораби, обаче броят им не е неограничен. Скоро няма да останат кораби. Вече научихме, че някои от тях са били потопени с торпеда. Разбираш ли ме? Колкото повече японците затягат обръча, толкова по-трудно ще бъде да се напусне този град.

— Разбирам ви — отвърна тихо тя. Бе се отпуснала спокойно в ръцете му и не искаше никой да разчупва черупката на сигурност, която си бе създала.

— Факт втори: възможността съпругът ти да се върне е практически нулева.

— Глупости!

— Вече цяла Малая е в японски ръце, мила. Пътят през тресавището ще бъде взривен във всеки момент. Ако мъжът ти не е мъртъв, значи е във военнопленнически лагер. Най-многото, на което можеш да се надяваш, е да го видиш отново след края на войната.

— Ще го изчакам — каза Франсин. Клайв се намръщи и продължи:

— Факт трети: ако не се измъкнете заедно с Рут, ще бъдете пленени от японците. Ще пострадаш не само защото си презряна евразийка, а и защото си омъжена за още по-презрян европеец. В крайна сметка ще те обезглавят. Също и Рут.

— Престанете — каза Франсин. Започна да й се гади.

Създадената от въображението й защитна черупка бе строшена и сега Франсин започна да се връща на земята.

— Добре. Надявам се да си ме разбрала. Виждам, че нашата малка приятелка вече е извън строя.

Бе прав. Едуина бе заспала на стола, разтворила розовата си уста. Шампанското и танците й бяха дошли множко.

— Да я отнеса ли в леглото й? — попита Клайв. Франсин кимна. Клайв вдигна Едуина без никакво усилие и последва Франсин до стаята на девойката. Сложиха я на леглото. Момичето изхърка лекичко, докато Франсин го завиваше. После се върнаха при грамофона. „В очите ти влиза дим“ тъкмо свършваше. Настъпи мълчание и Клайв отиде до отворения прозорец и каза:

— Утре ще вали.

— Откъде знаете?

— Усещам го. Винаги усещам дъжда. — Той взе бутилката и наля по още чаша шампанско. Франсин смяташе, че вече е пила достатъчно, но не отказа и седна. Отпи глътка и след това погледна Клайв.

— Благодаря ви за тази вечер — каза тихо Франсин. Имаше предвид това, което Клайв бе направил за повдигането на настроението на Едуина.

— Няма защо, Франсин. — Той се усмихна. — Още един танц?

— Добре, щом настоявате.

— Този танц посвещавам специално на теб. — Той сложи на грамофона „Изисканата дама“ и двамата започнаха да танцуват под звуците на нежната мелодия. — Кой ти е дал това име?

— Не ви ли харесва?

— Напротив. И много ти отива. Просто е необичайно.

— Избра го майка ми. Идва от Франция. Най-големият ми братовчед се казва Сидни, по името на австралийското пристанище. Малкият ми братовчед се казва Франк, по името на американския град Сан Франциско.

— Сериозно? — Клайв се усмихна. — А Рут? И тя ли носи името на някой град?

— Не. Рут е кръстена на баба си. На майката на Ейб.

— А баща ти? Предполагам, че и той е британец.

— Беше от Уелс. — Шампанското беше развързало езика й, иначе нямаше да споделя тези неща с Клайв. — Майка ми го наричаше свой съпруг, но всъщност не й бе съпруг. Все й обещаваше, че ще се ожени за нея, обаче когато договорът му приключи, просто си замина и ни изостави.

— Това сигурно е причинило голяма болка и на двете ви — тихо каза Клайв.

— Майка ми направо щеше да умре от скръб — отвърна тя. — Но нали животът е такъв, Клайв? Нали за това се ползуват местните жени? За удоволствието на самотните бели ергени. Нали ги наричат „спящи речници“? Много е тъжно, че от тези връзки се раждат деца „стенги“, но какво може да се направи? Баща ми ни изпращаше по двадесет долара месечно до деня, в който се омъжих. Много благородно от негова страна, нали?

Клайв не побърза да й отговори. Продължаваше да я държи в прегръдките си, като от време на време се извиваше в такт с музиката.

— Сигурно си разбрала, че не те възприемам по този начин — каза най-сетне.

— Разбира се, че не — отвърна му подигравателно тя.

— Имаш ли представа колко много те харесвам? — попита той. Промяната в тона му изпълни корема й с топлина.

— Надявам се да не ме харесвате прекалено много, майор Нейпиър — каза му тя. — Аз съм омъжена жена. А вие? Обзалагам се, че излъгахте, когато казахте, че сте ерген. Обзалагам се, че някъде в офицерските жилища ви очаква предана съпруга. Или пък сте наели някъде жилище за някое хубаво местно младо момиче? — Стрелна го лукаво с поглед. — Какви жени предпочитате? Стенга? Малайки? Китайки?

Клайв свъси вежди.

— Не знаех, че имаш толкова остри нокти.

— Нямам нокти, майор Нейпиър. — Франсин премина на игривия жаргон на уличниците, използуван от Бурната Берта. — Аз нежна като изгряваща луна, почти девственица, бъдете щедър към мен!

Очевидно бе успяла да възпроизведе жаргона достатъчно удачно, тъй като Клайв тъжно се усмихна.

— Не говори така. Не съм женен и нямам любовница от какъвто и да било цвят.

— В такъв случай да не би да си търсите любовница тук?

Усмивката изчезна от лицето му.

— Франсин, престани. Не се опитвам да се възползувам от положението ти.

— В такъв случай трябва да сте глупак.

— Може би ти ме караш да се чувствувам глупак. Известно време танцуваха, без да говорят.

— Трябва да имаш и друго име — каза Клайв, държейки я в прегръдките си. — Невъзможно е да нямаш и китайско име.

— Имам.

— И какво е китайското ти име?

Тя се поколеба, преди да му отговори.

— Ю Фа. Ли Ю Фа. Ли е фамилното име на майка ми.

— Ю Фа — каза той замислено. — Звучи красиво. Означава ли нещо?

— „Благоуханно цвете“ — отвърна тя смутено.

— Благоуханно цвете, готово да бъде откъснато — каза той. Приведе се към нея и я целуна по устните. Целувката му бе неочаквана и двамата замълчаха. Тя забеляза, че погледът му се променя. — Франсин, ти си съвършена — каза тихо той. — Пожелах те още в мига, когато те видях.

— Не говорете така, Клайв — каза тя с тъга.

— Толкова си изящна и нежна. В сравнение с теб другите жени приличат на крави.

— Не говорете така.

— Исках да го кажа. — Той докосна бузата й. — Ти си ангел.

— Винаги ли използувате клишета, когато прелъстявате някоя жена?

— Съжалявам — отвърна той и я придърпа към себе си. — Безнадеждно влюбените най-често използуват клишета.

Музиката бе чувствена и отпускаща, а неговото сякаш изваяно тяло бе единственото реално нещо, скала в морето на здрача. Той докосна нежната кожа на бузата и шията й с устни. Тя усети горещия му дъх в ухото си и се почувствува опиянена. Във вените й започна да тече разтопен мед. Желанието да бъде обладана от Клайв се засили до болка.