— Все още не мога да разбера защо тогава си тръгна толкова сърдита — каза той.

— Не очаквах да ми се обадиш, мисля, че това е точка в твоя полза.

— Искам да те помоля за услуга.

— Ти отново отбеляза точка! И каква ще е моята полза от всичко това?

— Да речем, че имам подарък за теб!

— Ако става дума за цветя, запази ги за себе си.

— Става дума за една изключителна, разтърсваща новина!

— Която, предполагам, би искал да публикувам?

— Да, нещо такова.

— Само ако молбата ти е придружена от една гореща нощ, каквато беше последната.

— Не, Ами, това вече е невъзможно!

— Дори ако се откажа от душа?

— Дори и при тези обстоятелства!

— Отчайвам се, когато типове като теб се влюбят!

— Включи си касетофона. Става дума за някакъв магнат от недвижимите имоти, чиито преживявания напоследък биха те направили най-щастливата журналистка!

Доджът се движеше по Трета улица; Лукас приключи разговора си и зави по Ван Нес Авеню, изкачвайки се към Пасифик Хайтс.

* * *

Блез почука три пъти, изтри влажните си ръце в панталона и влезе.

— Искали сте да ме видите, Президенте?

— Винаги ли се нуждаеш от задаването на идиотски въпроси, чийто отговор много добре знаеш? Остани прав!

Блез се изпъна като струна, всичко това ужасно го обезпокои. Президента отвори чекмеджето си и плъзна по масата една червена папка, която се спря чак на другия й край. Блез, подтичвайки, отиде да я вземе и веднага се върна, като застана прав пред своя господар.

— По твое мнение, тъпако, извикал съм те тук, за да обикаляш около бюрото ли? Отвори я, идиот такъв!

Блез нервно отгърна картонената корица и в същия момент видя снимка на Лукас, който държеше София в ръце.

— Бих направил от нея чудесна новогодишна картичка, но ми липсва един детайл! — допълни Луцифер, удряйки с юмрук по масата. — Мисля, че ти си този, който трябва да го открие, защото именно ти избра нашия най-добър агент!

— Тази снимка е чудесна, нали? — промърмори Блез, по чието тяло обилно се стичаше пот.

— Или — поде Сатаната, смачквайки фас върху един мраморен постамент — твоят хумор надминава всички граници, или нещо от тази история ми убягва.

— Сигурно не сте си и помисляли, Президенте, че… но не… и все пак! — започна своята емоционална реч Блез. — Всичко това е предвидено и е под пълен контрол! Лукас притежава неподозирани възможности, той направо е невероятен!

Сатаната извади нова цигара от джоба си и я запали. Смукна дълбоко, след което издиша голям облак дим в лицето на Блез.

— Внимавай много какви ги говориш…

— Нашата позиция е шах и мат, нали… е, добре тогава, в момента сме на път да вземем царицата на вашия противник.

Луцифер стана и се разходи до остъклената ниша. Постави двете си ръце върху квадратното стъкло и за момент се замисли.

— Престани с твоите метафори, те ме ужасяват. Да се надяваме, че казваш истината… последиците от една евентуална лъжа ще бъдат много тежки за теб.

— Няма за какво да се притеснявате! — промърмори Блез и се оттегли, стъпвайки на пръсти.

Като остана сам, Сатаната седна на края на дългата маса. После включи своя контролен екран.

— И все пак ще трябва да проверя някои неща — извика той, натискайки отново бутона на интеркома.

* * *

Лукас се движеше по Ван Нес Авеню. Намали скоростта на пресечката с Пасифик Стрийт, спусна стъклото, включи радиото и взе една цигара. Минавайки под колоните на Голдън Гейт, той спря радиото, хвърли цигарата си, затвори прозореца и тихомълком се отправи към Саусалито.

* * *

София остави своя форд в дъното на паркинга. После пое по стълбите и се изкачи до Юнион Скуеър. Тръгна безцелно през малкия парк. По диагоналната алея забеляза млада жена да седи на пейка и да плаче. Попита я какво не е наред, но преди да я изслуша, усети сълзите да напират в гърлото й.

— Съжалявам — каза тя, отдалечавайки се.

После продължи да се шляе по тротоарите, минавайки покрай витрините на луксозните магазини. Погледна към вратата на огромния Масис и без да се замисли, влезе вътре. Тутакси една служителка, облечена в униформа с цвят на жълто пиленце, й предложи да я напръска с Канари Уорф, последния вик на модата сред ароматите. София учтиво отказа и с престорена усмивка я попита къде може да намери парфюма Аби Руж.

Младата жена не си направи труда да скрие своето раздразнение.

— На втория щанд, отдясно! — каза тя, повдигайки рамене.

Когато София се обърна, продавачката дискретно пръсна в гърба й от парфюма.

— И другите имат право да съществуват.

София се приближи към щанда. Срамежливо повдигна демонстративния флакон, отви четвъртитата капачка и изля две капки от ароматната течност върху дланта си. После насочи ръка към лицето си, вдъхна едва доловимия аромат на парфюма и притвори очи. Пред полузатворените й клепачи леката мъгла под колоните на Голдън Гейт се насочваше на север към Саусалито: по безлюдната пешеходна зона един мъж в черен костюм се разхождаше около водата.

Гласът на една продавачка я извади от мислите й. София се огледа наоколо. Навсякъде бе пълно с жени, които носеха привързани с бандероли кутии и обикаляха от щанд на щанд. Тя наведе глава, постави капачката върху флакона и излезе от магазина. След като си взе колата, отиде до Центъра за обучение на хора с нарушено зрение. През целия ден в залата, където изнасяше своите лекции, цареше пълна тишина. Когато звънецът удари, стана от катедрата и преди да напусне, тихо благодари. Прибра се вкъщи, където я чакаше една огромна ваза, пълна с пищни цветя.

— Невъзможно е да ги кача горе! — каза Рен, отваряйки й вратата. — Харесват ли ти? Придават ведра обстановка, нали?

— Да — отвърна София, прехапвайки долната си устна.

— Какво ти е?

— Рен, нали не си от хората, които казват „Аз те предупредих“?

— Не, това съвсем не е в мой стил!

— Тогава ще те помоля да оставиш този букет в стаята си — прошепна София.

След това се качи на етажа. Рен я изпрати с поглед до горната площадка; когато влезе в стаята си, старата дама промърмори:

— Нали ти казах!



Матилда остави настрана списанието, което разлистваше, и втренчено погледна своята приятелка.

— Как мина денят ти днес?

— А твоят? — отвърна София, оставяйки сака си под закачалката.

— Що за отговор! Впрочем, като се има предвид изражението ти, няма нужда да ми казваш.

— Изморена съм, Матилда!

— Седни до мен!

София се приближи до леглото й и седна. Матилда извика от болка.

— Наистина съжалявам — каза София и веднага стана. — И все пак ще ми разкажеш ли как мина денят ти днес?

— Беше невероятен! — Матилда направи недоволна гримаса. — Отворих хладилника, поставих там една огромна вана, предполагам, че вече си свикнала с моя хумор, та същата тази вана накара един домат да се пръсне от смях, а останалата част от следобеда прекарах в къпане на магданоза.

— Много ли страда днес?

— Само по време на курса си по аеробика! Можеш отново да седнеш, но, моля те, внимавай как го правиш.

Матилда погледна през прозореца и в същия момент извика на приятелката си:

— Остани права!

— Защо? — попита я учудено София.

— Защото само след десет минути ще ти се наложи отново да станеш — отговори Матилда, без да извръща поглед от прозореца.

— Какво има?

— Не мога да повярвам на очите си! — изкикоти се Матилда.

София слисано я погледна и отстъпи крачка назад.

— Той долу ли е?

— Много е готин, а ако това е неговият брат близнак, значи има и за мен! Чака те, седнал върху капака на колата, а в ръцете си държи огромен букет цветя, хайде слизай, какво чакаш! — извика Матилда и малко след това остана сама в стаята.

София вече беше на тротоара. Лукас скочи и й подаде една огромна водна лилия с рижав цвят, която гордо стърчеше в саксия, пълна с глинена почва.

— Не можах да науча кои са любимите ви цветя, но поне разбрах, че тези ви карат да общувате с мен.

Тя втренчено го погледна и не каза нищо. Той пристъпи към нея.

— Моля ви да ми дадете поне един шанс и да ме изслушате.

— Какво искате да ми кажете? Според мен няма нищо за казване.

После го остави и влезе в къщата, но се спря по средата на коридора, обърна се, излезе отново на улицата, отиде до него и без да отрони нито дума, взе водната лилия и пак се прибра. Вратата се затръшна зад нея. Рен не му позволи да влезе, отнемайки му по този начин водното цвете.

— Остави на мен. Давам ти три минути да се качиш горе и да се приготвиш. Бъди съблазнителна и същевременно не недостъпна, това е много женствено, но не забравяй все пак, че противопоставянето на всичко води до нищо! А нищото си е нищо… Хайде, изчезвай!