— Останах без въздух, но все още се питам чия е грешката за всичко това!

— Що за лицемерие! — възкликна София, поставяйки ръце на хълбоците си. — Кой започна пръв?

— Вие!

Гласът на Жул ги прекъсна.

— Изглежда, водите разгорещен разговор, но какво ще кажете да го продължите малко по-късно, защото точно в този момент можем да спасим един човешки живот. Следвайте ме!

След това Жул им обясни, че Ед изоставил колата си веднага след катастрофата и се насочил към изхода на пристанището. Разбеснелите се докери опасно се приближавали, когато го видял да минава покрай арка номер седем.

— Къде е той сега? — разтревожено попита София, вървейки редом със стария бездомник.

— Под купчина стари каси!

Жул с мъка го бе убедил да се скрие в неговото „леговище“.

— Никога през живота си не съм виждал толкова антипатичен човек! Бих казал, че прави всичко възможно, за да усложни положението си! — поде отново Жул с хриптящ глас. — Когато му показах мястото, където докерите несъмнено щяха да го изкъпят, цветът на водната пяна го убеди, че моето бельо не е чак толкова мръсно.

Лукас, който през цялото време изоставаше, ускори крачка и се присъедини към тях, мърморейки:

— Ами да, това сте вие!

— В никакъв случай! — прошепна тя, като се обърна към него.

— Вие първа се откъснахте напред.

— Чувате ли се какво говорите?!

— Престанете и двамата — намеси се отново Жул. — Инспекторът сигурно е наоколо. Трябва да намерим начин дискретно да изведем този човек оттук.

Пилгиц им направи знак с ръка и тримата се приближиха към него. След това той взе операцията под свое командване.

— Всички са се насочили към крановете, проверявайки всеки ъгъл, и скоро ще минат оттук! Може ли някой от вас двамата да отиде и незабелязано да докара своята кола?

Фордът беше паркиран на видно място и София във всички случаи щеше да привлече вниманието на докерите, ако отидеше да го вземе. Лукас остана безмълвен, като чертаеше в прахта кръг с върха на обувката си.

Жул с поглед му посочи крана, който стоварваше върху доковете един шевролет камаро в окаяно състояние. Това беше седмата кола, която изваждаха от водата.

— Знам къде могат да се намерят коли недалеч оттук, но техните двигатели правят „бъл бъл“ — пошепна старият бездомник на ухото на Лукас.

Под изпитателния поглед на инспектор Пилгиц Лукас се отдалечи, мърморейки:

— Ще ви намеря това, от което се нуждаете!

След три минути той се върна с един голям крайслер и спря пред арката. Жул ги поведе към своето скривалище, откъдето Пилгиц и София помогнаха на Хурт да излезе. Вицепрезидентът легна на задната седалка и Жул го покри с една от своите завивки.

— Ще имате задължението добре да я почистите, преди да ми я върнете! — добави той, затръшвайки вратата на автомобила. София седна до Лукас. Пилгиц им подхвърли през спуснатото стъкло.

— Не се бавете много!

— В управлението ли да ви го доставим? — попита Лукас.

— Какво да го правя там? — отвърна учудено полицаят.

— Няма ли да му повдигнете обвинение? — поинтересува се София.

— Единственото доказателство, което имах, беше един двусантиметров меден цилиндър, с който трябваше да се разделя, за да ви помогна да излезете от неприятното положение! И преди всичко — добави инспекторът, повдигайки рамене — избягвайте свръхнапрежението… нали за това са бушоните? Хайде, изчезвайте!

Лукас натисна педала за газта и колата се отдалечи, оставяйки след себе си облаци бял прах. Докато караше по дължината на кейовете отзад се чу приглушения глас на Ед:

— Ще ми платите за всичко, Лукас!

София леко повдигна завивката, откривайки червендалестото лице на Хурт.

— Не мисля, че сте избрали подходящия момент — равнодушно каза тя.

Но вицепрезидентът, чиито трептения на клепачите бяха станали неконтролируеми, подхвърли по адрес на Лукас:

— Свършено е с вас, Лукас, не можете да си представите на какво съм способен!

Лукас рязко натисна спирачките. Колата продължи по инерция няколко метра. Държейки с две ръце волана, той каза на София:

— Слизайте!

— Какво смятате да правите — попита го обезпокоена тя.

Тонът, с който се обърна към нея, не й оставяше никакви надежди за преговори. Тя слезе и стъклото се вдигна. В огледалото за обратно виждане Хурт видя тъмните очи на Лукас, които постепенно приеха черен цвят.

— Вие сте този, който не познава моите способности, стари ми приятелю! — каза Лукас. — Но не се тревожете, скоро ще научите за тях!

После завъртя контактния ключ и на свой ред слезе от колата. Едва отдалечил се на крачка от превозното средство, всички врати се заключиха. Двигателят постепенно започна да увеличава оборотите и когато Хурт се надигна от седалката, стрелката на оборотомера в центъра на таблото показваше четири хиляди и петстотин оборота в минута. При все това колелата оставаха неподвижни върху асфалта. Лукас скръсти ръце и придавайки си загрижен вид, промърмори:

— Нещо не е наред, но какво?

София се приближи до него и безцеремонно го разтърси.

— Какво си мислите, че правите?

Във вътрешността на автомобила Ед се почувства обладан от непреодолима сила, която го бе приковала на мястото му. Облегалката на задната седалка брутално бе извадена от рамката си и изтласкана. За да устои на силата, която го дърпаше, Хурт се хвана за кожената тапицерия и не след дълго тя се скъса. После той отчаяно се вкопчи за дръжката на вратата, но вакуумът беше толкова силен, че пръстите му посиняха, преди напразната им съпротива да бъде сломена. Колкото повече Ед се бореше, толкова повече невидимата сила го тласкаше назад. Смазаното му от необикновена тежест тяло необратимо потъваше в багажника на автомобила. Ноктите му безуспешно драскаха кожената облицовка. Щом се озова в багажника, облегалката на задната седалка зае отново предишното си място и свръхестествената сила се успокои. Ед се намираше в пълен мрак. Върху таблото на автомобила стрелката, отчитаща оборотите, бе достигнала крайната си точка. Отвън бученото на двигателя бе станало оглушително. Под пушещите гуми каучукът бе оставил мазни черни отпечатъци, цялата кола се тресеше. Уплашена, София се затича да помогне на пътника; купето беше празно. Тя се паникьоса и се обърна към Лукас, който със загрижен вид прехвърляше между пръстите си контактния ключ.

— Какво му направихте? — попита София.

— В багажника е — отговори замислено той. — Нещо не е наред… какво ли съм забравил?

— Но вие наистина сте луд! Ами ако спирачките поддадат…

Едва изрекла тези думи, Лукас, видимо успокоен, поклати глава и щракна с пръсти. Във вътрешността на автомобила лостът на ръчната спирачка се спусна надолу и колата полетя с пълна скорост към пристанището. София отскочи на ръба на кея, после се загледа в задницата на автомобила, която стърчеше над водата: капакът на багажника се отвори и вицепрезидентът заплува в сгъстените от мръсотията води на кей 80. Носейки се като изхвърлена тапа, Ед Хурт се насочи с несръчен брус към каменните стълби на кея, като през цялото време плюеше. Колата потъна, повличайки към дъното големите проекти на Лукас, свързани с бизнеса с недвижимите имоти. Той застана прав на каменната площадка. В погледа му се четеше вината на дете, което току-що бе хванато да върши поредната си пакост.

— Не сте ли гладна? — попита той София, която с решителни крачки се бе запътила към него. — Струва ми се, че след цялата тази история пропуснахме обяда, какво ще кажете?

Тя го стрелна с поглед.

— Кой сте вие?

— Малко ми е трудно да ви обясня — отговори смутено той.

Тя издърпа ключовете от ръцете му.

— Предвид всичко, което току-що направихте, бих казала, че вие сте синът на Дявола или най-добрият му ученик.

С върха на обувката си Лукас нарисува права линия точно по средата на кръга, който преди малко беше начертал. Той наведе глава и тихо каза:

— Вие май нищо не сте разбрали?

София отстъпи крачка назад, после още една.

— Аз съм неговият пратеник… най-добрият му агент!

Тя постави ръка върху устата си и се опита да сдържи вика, напиращ в гърлото й.

— Не, не и вие… — промърмори тя, поглеждайки за последен път Лукас, преди тичешком да се отдалечи от това място.

Чу го да я зове по име, но думите му, накъсани от вятъра, се бяха превърнали в отделни срички.

„И какво толкова, ти също не ми каза истината!“ — помисли си той, изтривайки нервно с крак изобразения върху земята кръг.

* * *

В огромния си офис Луцифер изгаси контролния екран и лицето на Лукас се превърна в малка бяла точица, която изчезна в центъра на монитора. Сатаната завъртя стола си и натисна един бутон.

— Доведете ми веднага Блез!

* * *

Лукас извървя разстоянието до паркинга пеш и напусна доковете зад волана на един светлосив додж. След като премина бариерата, той потърси в джобовете си една малка визитна картичка, която закрепи на слънчобрана. После извади мобилния си телефон и набра номера на единствената журналистка в града, която познаваше. Ами вдигна след третото позвъняване.