— Според заключението от разследването старата стълба в трюма най-вероятно е била причина за злополуката на нашия другар.

Лицето на синдикалния отговорник бе навъсено. Условията на труд, които им бяха наложени, бяха поставили в опасност живота на един от техните колеги, за пореден път невинен човек трябваше да плаща за грешките на другите.

Тънка ивица лютив дим се издигаше иззад един контейнер, поставен непосредствено до импровизираната трибуна, където Манка държеше реч пред докерите. Запалвайки цигара, Ед Хурт свали стъклото на своя ягуар. Той постави запалката за пури в специално пригодената за тази цел ниша и намести тютюневите влакна на върха на езика си. Потри ръце, доволен от това, че недоволството на пристанищните работници набираше сила само на няколко метра от него.

— Не мога да ви предложа да гласувате спиране на работа за неопределен период от време — заключи Манка.

Настана злокобна тишина. Една след друга ръцете на събралите се започнаха да се вдигат. Поклащайки глава, Манка прие единодушното решение на своите колеги. София въздъхна дълбоко, преди да вземе думата.

— Не го правете! Това е клопка!

Учудване, примесено с гняв, се бе изписало върху обърнатите към нея лица.

— Стълбата не е предизвикала падането на Гомес — поде отново тя, повишавайки тон.

— Какво се опитва да ни каже! — извика един докер.

— Би трябвало да си доволна, че в качеството ти на отговорник по сигурността никой не ти иска обяснения за случилото се! — провикна се друг.

— Жалко, че отговаряте по този начин! — отвърна София.

Тя изведнъж почувства как целият гняв на събралите се всеки момент ще се стовари върху нея.

— Постоянно ме обвиняват, че съм прекалено загрижена за вашата сигурност, и всички вие сте наясно с това!

Шумът от гласовете стихна за няколко секунди, преди трети човек от събранието да се провикне:

— Тогава какви са причините за падането на Гомес?

— Във всеки случай не е стълбата! — отвърна тя, снижавайки глас, и наведе глава.

Един шофьор на трактор пристъпи напред, удряйки желязна пръчка в дланта на ръката си.

— Разкарай се оттук, София! Не си добре дошла на това събрание.

Изведнъж тя се почувства заплашена от приближаващите се към нея докери. Направи крачка назад и се блъсна в мъжа, застанал непосредствено зад нея.

— Услуга за услуга! — прошепна Пилгиц на ухото й. — Вие ще ми обясните кому е нужна тази стачка, а аз ще ви измъкна от неприятното положение. Мисля, че имате поне малка представа за това, а от друга страна, не разбирам кого се опитвате да прикриете с вашето мълчание!

Тя рязко се обърна към него, Пилгиц лукаво й се усмихваше.

— Полицейски инстинкт, скъпа моя — допълни той, търкаляйки бушона между пръстите си.

После застана пред нея и представи полицейската си значка на тълпата, която в същия момент замлъкна.

— Възможно е младата дама да казва истината — провикна се той, наслаждавайки се на тишината. — Аз съм инспектор Пилгиц от криминалния отдел на полицията на Сан Франсиско и ще ви помоля да отстъпите няколко крачки, защото страдам от агорафобия24!

Никой не се подчини. Тогава Манка се обърна към Пилгиц:

— Защо сте тук, инспекторе?

— За да ви попреча да извършите още някоя глупост и да попаднете в клопката, която са ви подготвили и за която госпожицата вече ви предупреди!

— Какво ви влиза в работа цялата тази история? — поде отново председателят на синдиката.

— Разбира се, че ми влиза в работата! — каза Пилгиц и вдигна едната си ръка, стискайки бушона здраво между пръстите си.

— Какво е това? — попита Манка.

— Този предмет е трябвало да поддържа осветлението в трюма, където Гомес е паднал!

Всички погледи се обърнаха към Манка, който повиши тон:

— Не виждам какво искате да кажете, инспекторе.

— Искам да кажа това, което казах, стари ми приятелю, а именно че в трюма Гомес почти нищо не е виждал.

Малкият меден цилиндър прелетя над главите на докерите. Манка го улови във въздуха.

— Инцидентът с вашия другар е злонамерено деяние — продължи Пилгиц. — Този токов прекъсвач е десет пъти по-слаб от онези, които обикновено поддържат подобно напрежение. В това можете да се уверите сами.

— Кому е нужно да го прави? — попита анонимен глас.

— Направили са го, за да ви накарат да стачкувате! — лаконично отговори Пилгиц.

— Бушони се търкалят навсякъде из корабите — подхвърли един мъж.

— Вашата теза няма нищо общо с доклада на следователите! — поде друг.

— Тишина! — провикна се Манка. — Да предположим, че казвате истината! Кой тогава, според вас, стои в дъното на този акт?

Пилгиц погледна София и въздъхна, преди да отговори на синдикалния шеф:

— Да предположим, че нещата в това отношение все още не са съвсем ясни!

— Тогава, разкарайте се оттук с вашите смешни истории — извика един докер, размахвайки железен лост.

Ръката на полицая бавно се спусна към дръжката на пистолета. Събралата се тълпа се движеше към тях като приливна вълна, която всеки момент може да ги залее. В близост до естрадата, застанала до един отворен контейнер, София разпозна мъжа, който втренчено ги гледаше.

— Аз познавам поръчителя на престъплението!

Уравновесеният глас на Лукас накара докерите мигом да спрат. Всички погледи се обърнаха към него. Той бутна отворената врата на контейнера, която изскърца върху старите си ръждясали панти, и откри пред очите на събралите се прикрития зад нея ягуар. Лукас посочи с пръст човека зад волана, който с трепереща ръка се опитваше да запали двигателя на автомобила.

— Предложени са големи суми за изкупуването на земята, върху която работите… всичко това е предвидено след стачката. Попитайте го, той е купувачът!

Хурт рязко натисна педала за газта, гумите изсвириха и служебната кола на вицепрезидента на А&Х потегли с бясна скорост между крановете, стремейки се на всяка цена да избяга от гнева на докерите.

Пилгиц нареди на Манка да успокои хората си.

— Побързайте, преди да са го линчували!

Председателят на синдиката направи недоволна гримаса, потривайки с ръка едното си коляно.

— Страдам от ужасен артрит — оплака се той. — Това е заради влажния въздух по кейовете, но какво да се прави, занаятът ни е такъв!

След тези думи, накуцвайки, се отдалечи.

— Не мърдайте оттук — извика Пилгиц.

После изостави Лукас и София и се затича по посока на побеснялата тълпа. Лукас го проследи с поглед.

Когато силуетът на инспектора се скри зад един трактор, Лукас пристъпи към София и я хвана за ръцете. Тя за момент се поколеба, преди да му зададе въпроса:

— Вие не сте проверител, нали? — Гласът й бе изпълнен с надежда.

— Не, не знам дори за какво ми говорите!

— Не сте дори и член на правителството?

— Да речем, че работя за подобна организация… Но все пак дължа ви обяснение за случилото се.

Шум от смачкани ламарини долетя отдалеч. Те се спогледаха и се затичаха натам.

— Ако го хванат, няма да съжалявам много за него! — каза Лукас, подтичвайки леко.

— Тогава молете се това да не се случи — отвърна София, опитвайки се да го настигне.

— О, това било нейното желание! — поде отново разговора Лукас, водейки с две крачки.

София успя да го задмине.

— Все пак не ви липсва въздух!

— Що се отнася до дишането, мога да кажа, че силите ми са неизчерпаеми!

Той направи недоволна гримаса, удвоявайки скоростта, след което успя да вземе преднина в един малък лабиринт, образуван от две контейнерни редици. София затича още по-бързо, опитвайки се да го настигне.

— Там долу са — каза, останала без дъх, но все така начело в надбягването.

На Лукас му се наложи да спринтира, за да я догони. В далечината се виждаше бял дим, излизащ от радиатора на ягуара, набучен на един мотокар. София си пое дълбоко въздух и намали хода.

— Аз ще се заема с него, а вие с докерите… след като, разбира се, ме настигнете — каза тя, тръгвайки с нови сили напред.

Заобиколи гъстата тълпа, която се бе струпала около катастрофиралия автомобил, не желаейки да се обръща назад, за да не губи ценни секунди. За нея беше удоволствие да си представи физиономията на Лукас, тичайки далеч след нея.

— Това е смешно. Не сме тръгнали на състезание, доколкото ми е известно! — дочу тя гласа му на няколко крачки зад себе си.

Тълпата мълчаливо гледаше празната кола. Един докер тичешком се присъедини към събралите се: пазачът не е виждал никой да преминава бариерата. Ед все още беше пленник на кейовете и най-вероятно се бе скрил в някой контейнер. Множеството се разпръсна и всеки пое в някаква посока, решен пръв да открие беглеца. Лукас се приближи до София.

— Не бих желал да съм на негово място!

— Човек би си казал, че сте очарован от това, което става! — нервно отговори тя. — По-скоро трябва да ми помогнете да го открием преди тях!