— Сега разбирам — каза София, прекарвайки права линия по средата на кръга.

Той стана, постави ръце в джобовете си и преди да тръгне, погали София по главата, като нежно и съучастнически й прошепна:

— Ще ти доверя една голяма тайна: единственият и най-съществен въпрос, който си задавам от първия ден, е дали аз съм създал любовта, или любовта е създала мен.

Отдалечавайки се с леки стъпки, Господ погледна отражението си във водата и София го чу да мърмори:

— Господина тук, Господина там, наистина трябва да си намеря някакво презиме в тази Обител… вече достатъчно са ме състарили с тази брада…

После Той се обърна и я попита:

— Какво мислиш за Хюстън като презиме?

Смутена, тя го изпрати с поглед. Божествените му ръце бяха кръстосани на гърба и Той продължаваше да говори сам на себе си:

— Господин Хюстън, защо не… Хюстън звучи много добре!

Гласът заглъхна зад голямото дърво.

София за момент се почувства самотна. Разположената върху водната лилия жаба втренчено я гледаше и изквака два пъти. София се наведе и каза:

— К’во, к’во?!

После стана, седна в колата и напусна Голдън Гейт Парк. На хълма Ноб Хил една камбана отмерваше единайсет удара.

* * *

Предните колела спряха на няколко сантиметра от кея и автомобилът с марка „Астон Мартин“ всеки момент щеше да полети във водата. Лукас слезе, оставяйки вратата отворена. Той постави крак върху задната броня, въздъхна дълбоко и се отказа от намерението си. Отдалечи се на няколко крачки и почувства внезапен световъртеж. Надвеси се над водата и повърна.

— Нещата, изглежда, не вървят много добре.

Лукас се надигна и погледът му се стовари върху стария бездомник, който в този момент му подаваше цигара.

— Второ качество са и не са силни, но като се имат предвид обстоятелствата — каза Жул.

Лукас си взе една, Жул поднесе към него запалката и пламъкът за миг освети двете лица. Той дръпна силно и се закашля.

— Добри са — каза той, хвърляйки фаса надалече.

— Нещо стомахът ли не е наред? — попита Жул.

— Не! — отговори Лукас.

— Може би някакви неприятности?

— А вие, Жул, как сте с крака?

— Куца, както и всичко останало.

— Тогава сложете си превръзката, преди да се е инфектирал — посъветва го Лукас, отдалечавайки се.

Жул го видя да се отправя към старите постройки, разположени на стотина метра от кея. Лукас изкачи проядените от ръждата стълби и продължи по балюстрадата, простираща се успоредно на фасадата на първия етаж. Жул се провикна след него:

— Тази неприятност кестенява ли е или руса?

Но Лукас не го чу. Вратата на единствения осветен офис се затвори зад гърба му.

* * *

София нямаше никакво желание да се прибира вкъщи. Въпреки удоволствието, с което бе подслонила Матилда, между тях все пак не се бе установила пълна близост. Тя крачеше под старата кула с червени тухли, издигаща се над пустите кейове. Вграденият в коничната й част часовник отмери половин час. Тя се приближи към бордюра на кея. Носът на стария товарен кораб танцуваше на лунната светлина, едва прикривана от тънък слой мъгла.

— Обичам я тази стара лодка, още повече че сме на една възраст. Тя също скърца, когато се движи, и е още по-ръждива от мен!

София се обърна и се усмихна на Жул.

— Нямам нищо против нея — каза тя, — но ако стълбите й бяха в по-добро състояние, щях да я обичам още повече.

— Материалната база няма нищо общо с инцидента.

— Откъде знаете?

— Стените на доковете имат уши. Недоизказаните думи на едно място образуват недоизказани фрази на друго…

— Знаете ли при какви обстоятелства е паднал Гомес?

— Именно тук се крие цялата тайна. Ако наистина беше млад, човек би си помислил, че всичко е плод на невнимание. Откакто по телевизията казват, че младите са по-големи идиоти от старите… но аз нямам телевизор, а и старият докер беше доста опитен. Никой няма да се хване на едно обяснение, според което сам се е търкулнал долу.

— Може да му е прилошало?

— Възможно е, но трябва да се разбере защо му е прилошало.

— Но вие сигурно си имате вашата малка теза!

— Най-сигурното в момента е, че ми е студено, тази мръсна влага се промъква чак до костите ми, бих желал да продължим разговора, но малко по-нататък. В близост до стълбата, водеща към решетките, се е създал един особен микроклимат, имаш ли нещо против да повървим няколко метра?

София подаде ръка на стареца. Те се спряха под навеса, простиращ се по протежение на фасадата. Жул продължи още няколко метра и застана под единствения прозорец, който все още светеше в този късен час. Тя знаеше, че възрастните хора си имат някакви свои мании и за да спечели сърцата им, не трябваше да нарушава с нищо навиците им.

— Ето, пристигнахме. Тук е по-добре!

Те седнаха в подножието на стената. Жул изглади бръчките на своя вечен панталон с десен тип „Уелският принц“.

— И така — подхвана разговора София. — Какво искате да ми кажете за Гомес?

— Но аз не знам нищо! Ако слушаш внимателно, възможно е този лек бриз да ни разкаже нещо интересно.

София сбърчи вежди и в този момент Жул постави пръст на устните си. В тишината на нощта тя чу плътния глас на Лукас да ехти в офиса, разположен точно над главата й.

* * *

Хурт беше седнал на края на масата. Той бутна един малък пакет, опакован в амбалажна хартия, към директора на пристанищната агенция за недвижими имоти. Терънс Уолис бе седнал срещу Лукас.

— Една трета — сега. Втората третина ще получите, когато вашият административен съвет гласува експроприацията на доковете, и последната, когато подпиша заповед за комерсиализацията на терена — каза вицепрезидентът.

— За нас би било добре вашите администратори да се съберат в края на седмицата — добави Лукас.

— Срокът е ужасно кратък — промърмори мъжът, който все още не се осмеляваше да посегне към кафявия пакет.

— Изборите наближават! Кметството със задоволство ще огласи преобразуването на една замърсяваща околната среда зона в чист жилищен квартал. Това ще е като подарък, паднал от небето! — продължи още по-убедително Лукас, тикайки пакета в ръцете на Уолис. — Вашата задача, изглежда, не е толкова трудна, колкото се опитвате да я изкарате!

Лукас стана, приближи се към прозореца и леко го открехна. После добави:

— И тъй като скоро няма да има нужда да работите… вие дори бихте могли да откажете повишението, което несъмнено ще ви предложат за това, че сте им помогнали да забогатеят с още няколко милиона…

— За това, че сме намерили разрешение на една задаваща се криза! — поде Уолис с престорен глас, подавайки голям бял плик на Ед.

— Стойността на всеки парцел е посочена в този секретен доклад — каза той. — Повишете цената с десет процента и тогава моите служители не биха могли да отхвърлят вашето предложение.

Уолис взе пакета и радостно го размаха във въздуха.

— Най-късно в петък ще ги събера всичките — добави той.

Погледът на Лукас, който се рееше навън, изведнъж бе привлечен от едва доловимата сянка, която се прокрадваше в тъмнината. Когато София се качи в колата си, му се стори, че го гледа право в очите. Задните светлини на форда изчезнаха в нощта. Лукас наведе глава.

— Никога ли не изпитвате угризения, Терънс?

— Не съм аз този, който ще предизвика тази стачка! — отговори той, напускайки офиса.

Лукас не прие предложението на Ед да го придружи и остана сам.



Камбаните на Грейс Катидрал биха полунощ. Лукас облече габардиненото си палто и постави ръце в джобовете. Отваряйки вратата, той прокара пръсти по корицата на малката книга, с която никога не се разделяше. Усмихна се, погледна звездите и изрецитира:

— Нека има светлини в небесния простор, които да разделят деня от нощта… и които да са знаци, разделящи светлината от мрака.

Господ видя, че това е добре.



И беше вечер, и беше сутрин…

Ден четвърти

Матилда стена цяла нощ, болката не й даваше да заспи и тя се успокои чак към зазоряване. София стана, без да вдига шум, облече се и напусна апартамента, излизайки на пръсти. Откъм прозореца на стълбището влизаха слънчевите лъчи. На долния етаж тя видя Рен да бута с крак входната врата, носейки огромен букет цветя.

— Добър ден, Рен.

Старата жена, която стискаше между зъбите си някакво писмо, не беше в състояние да й отговори. Тогава София се спусна да й помогне. Взе огромния букет и го постави върху близката конзола23.

— Много ви глезят, Рен.

— Не мен, а по-скоро теб! Изглежда, че и писмото е за теб! — каза тя, подавайки плика, който озадачената София отвори.

Дължа ви обяснение, моля, обадете ми се.

Лукас.

Тя сложи писмото в джоба си. Рен гледаше цветята полу на шега, полу на сериозно.