— Да ви закарам ли? — попита той.

— Не, благодаря, ще взема такси.

С изискан жест Лукас отвори вратата пред нея.

— Качвайте се, ще ви закарам!

Кабриолетът се движеше с пълна скорост.

Лукас форсира двигателя и сложи един компактдиск в уредбата, вградена в таблото. С широка усмивка извади платинена кредитна карта от джоба си и я стисна между палеца и показалеца си.

— Трябва да признаете, че си имат и своите положителни страни!

Тя втренчи поглед в него за няколко секунди. После със светкавична скорост грабна позлатеното парче пластмаса от пръстите му и го изхвърли навън.

— Доколкото ми е известно, правят дубликати само за двайсет и четири часа! — каза тя.

Колата рязко спря и Лукас избухна в смях.

— Чувството за хумор у жените наистина е неустоимо!

Когато кабриолетът стигна до пиацата, София завъртя ключа, за да спре оглушителния шум на двигателя. После слезе и внимателно затвори вратата.

— Сигурна ли сте, че не искате да ви закарам до вас? — попита Лукас.

— Благодаря, но имам среща. В замяна на това ще ви помоля за една малка услуга.

— Всичко, което пожелаете!

София се наклони към прозореца откъм страната на Лукас.

— Бихте ли изчакали, докато завия зад ъгъла, преди отново да запалите вашата супер резачка?

Тя отстъпи, но в този момент той я улови за ръката.

— Прекарах божествено с вас — каза Лукас.

Помоли я да насрочат нова дата за несъстоялата се вечеря. Първите мигове на една среща винаги били трудни за него, изпълнени с притеснения, защото бил много срамежлив. Трябвало да му даде малко повече време. Определението му за срамежливост накара София да се почувства до известна степен объркана.

— Човек не може да съди за хората по първите си впечатления, нали?

И все пак в гласа му се долавяше една унция чар… тя прие да обядва с него, но само толкова! После рязко се обърна и с бързи крачки се отправи към едно такси. Лукас вече бръмчеше със своето У-12.

* * *

Таксито спря до тротоара. Камбаните на Грейс Катидрал отмерваха деветия час. София влезе в Симбад.

Идваше точно навреме. Тя затвори менюто и го подаде на сервитьорката, поръчвайки само чаша вода, твърдо решена да навлезе в същината на проблема, довел я на тази маса. Трябваше да убеди синдикалните шефове да спрат надигащото се недоволство на работниците.

— Независимо от вашата подкрепа докерите няма да изкарат и седмица без заплати. Ако спрете работа, корабите ще се преместят от другата страна на залива. Подобна стъпка ще унищожи доковете — каза тя с твърд глас.

Търговската дейност бе силно конкурирана от съседното пристанище, Оукланд. Евентуалното блокиране на работата би предизвикало изчезването на транспортните фирми. Апетитът на брокерите, които от десет години насам си точеха зъбите за най-хубавите терени в града, бе достатъчно изострен, за да накара онези, които си играеха на малката Червена шапчица, имаща намерение да стачкува, най-сетне да си отворят очите.

— Това се случи в Ню Йорк и Балтимор, нас също няма да ни подмине — поде отново тя, убедена в правотата на своята кауза.

И ако търговските кейове преустановяха дейността си, то последиците щяха да бъдат опустошителни не само за живота на докерите. Скоро безспирният поток от камиони, преминаващи всекидневно по мостовете, щеше да спре да задръства подстъпите към полуострова. Хората щяха да напускат домовете си още по-рано, за да се явят на работните си места, и да се прибират още по-късно. Нямаше да минат и шест месеца, преди голяма част от тях да решат да се преселят по на юг.

— Не намирате ли, че отивате малко далеч с тези разсъждения? — попита я един от мъжете. — Тук не става въпрос само за това да преговаряме за по-високи обезщетения в случай на злополука! А и в крайна сметка, мисля, че нашите колеги от Оукланд ще са солидарни с исканията ни.

— Това е феноменът, определян от някои като теория на движението на крилете на пеперудата — продължи София, откъсвайки парче салфетка.

— Какво общо имат тук пеперудите? — попита Манка.

Мъжът с черния костюм, който обядваше зад тях, се обърна и се присъедини към разговора. София замръзна на мястото си, когато разпозна Лукас.

— Това е геофизичен принцип, според който движението на крилете на пеперудите в Азия може да предизвика разместване на въздушните пластове, чиято сила на движение последователно нараства и в крайна сметка може да доведе до разрушителни циклони по бреговете на Флорида.

Синдикалните делегати мълчаливо и учудено се спогледаха. Манка потопи залъка си в майонезата и се изкашля, преди да възкликне:

— Вместо да повтаряме виетнамските идиотщини, ще е по-добре да се възползваме от допуснатите грешки, така поне ще знаем, че не сме водили война напразно!

Лукас поздрави София и се обърна към журналистката, която в този момент го интервюираше на съседната маса. Лицето на София бе пребледняло. Един от делегатите я попита дали няма алергия към мидите, забелязвайки, че е оставила порцията си непокътната. Отговори му, че не се чувства добре, и му предложи своето ястие. Помоли ги да размислят, преди да е станало непоправимото. После се извини и напусна събранието: наистина не се чувстваше добре.

Всички станаха, когато София си тръгна. На излизане тя се наклони към младата жена и настойчиво я погледна. Изненадана, тя се отмести назад и за малко да падне. София й отправи една пресилена усмивка.

— Сигурно дяволски му харесвате, като се има предвид, че сте седнали с лице към изгледа! Това ще рече, че сте руса! Желая ви приятна делова вечер… и на двамата. — После с решителни крачки се отправи към гардероба.

Лукас се затича след нея. Хвана я за ръката и я принуди да се обърне.

— Какво ви прихваща?

— „Делова“ трудно се преглъща, нали? Едно д, едно л, едно о, и знаете ли какво, в него няма з! И все пак с малко повече добра воля човек би съумял да открие едно, нали?

— Тя е журналистка!

— Аз също съм журналистка: всяка неделя си преписвам бележника в личния дневник.

— Но Ами е истинска журналистка!

— И в момента ръководството на компанията е страшно заето да си общува с Ами.

— Отлично, и не говорете толкова високо! Ще ми съсипете корицата!

— На нейното списание, предполагам? Все пак поръчайте й малък десерт. В менюто мярнах един за по-малко от шест долара!

— Корицата на моята мисия, за Бога!

— А, това наистина е добра новина! Някога, когато стана баба, ще разказвам на внуците си как една вечер съм пила аперитив с Джеймс Бонд! След пенсионирането си вие с пълно право можете да разкриете тайните си, нали?

— Добре, стига толкова! Доколкото ми е известно, и вие вечеряхте с три приятелки от лицея!

— Очарователен! Вие наистина сте очарователен, Лукас. Вашата събеседничка също — каза тя. — Намирам, че има изискана физиономия върху красивия си птичи врат. Щастливка. Само след четирийсет и осем часа ще получи една възхитителна плетена птича клетка!

— В думите ви има скрит смисъл! Явно водната ми лилия не ви е харесала.

— Напротив! Почувствах се поласкана, че не ми изпратихте аквариума заедно с малката стълбичка! Хайде, побързайте, тя започва да се отегчава. Става страшно, когато една жена започва да се отегчава на масата. Повярвайте ми, говоря ви самата истина.

София рязко се обърна и затвори вратата на ресторанта след себе си. Лукас повдигна рамене и се върна при своята събеседничка.

— Коя беше тази? — попита журналистката, която бе започнала да става нетърпелива.

— Една приятелка.

— Не искам да се бъркам в неща, които не ме засягат, но ще отбележа само, че тя имаше вид на всичко друго, но не и на това, което казахте.

— Вие наистина се бъркате в това, което не ви е работа!

През цялата вечеря Лукас не преставаше да хвали заслугите на своя работодател. Той обясняваше, че благодарение на всички нови идеи, именно на Ед Хурт, компанията дължеше своя небивал успех. Изключителната вярност към неговия съдружник и неповторимата скромност бяха накарали вицепрезидента да се задоволи с второто място в йерархията. С други думи, за Ед Хурт значение имаше единствено каузата. И все пак истинската мислеща глава от бинома19 беше той и само той! Журналистката майсторски тракаше върху клавиатурата на портативния си компютър. Лукас лицемерно я помоли да не отбелязва в своята статия някои разсъждения, които бе направил пред нея с мисълта, че може да й има пълно доверие и, от друга страна, защото имаше неустоимо сини очи. Той се наклони към своята гостенка, за да напълни чашата й с вино. Тя от своя страна го подкани да му разкрие други фирмени тайни, които, разбира се, щяха да си останат само между тях. Той гръмко се изсмя и добави, че не е достатъчно пиян, за да направи подобно нещо. Нагласявайки презрамката на своята копринена рокля върху рамото си, Ами попита какво би могло да предизвика опиянение у него.

* * *

София безшумно се изкачи по стълбите. Беше късно, но вратата на Рен все още стоеше полуотворена. Тя внимателно я побутна. Нямаше албум на пода, нито бисквити в малката купа, но госпожица Шеридън я очакваше, седнала в своя фотьойл. София влезе.