— Няма да замирише много на хубаво твоето возило. С този проклет крак не можах да стигна дори до душовете през последните дни!

— Жул, щом като казват, че парите нямат мирис, то защо тогава мизерията да има? Качвайте се и стига сме се разправяли!

След като повери своя спътник на грижите на медицинските работници, тя се запъти към доковете. По пътя направи малко отклонение, за да посети госпожица Шеридън: имаше намерение да я помоли за една много специална услуга. Намери я на прага на вратата. Рен трябваше да напазарува някои неща, а в този град, известен със стръмните си улици, където всяка стъпка е цяло предизвикателство за възрастните хора, срещата им в такъв необичаен час бе истинско чудо. София я помоли да почака в колата и тичешком се качи до апартамента си. Огледа наоколо, прослуша телефонния секретар, който не бе записал никакво съобщение, и излезе. По пътя разказа на Рен за Матилда. Тя се съгласи да приеме момичето за няколко дни, докато се възстанови. Най-напред трябваше да се намери начин да я качат на етажа, а, от друга страна, бяха необходими и здрави ръце, които да свалят металното легло от плевнята.

Удобно настанен в кафенето на Маркет Стрийт № 666, Лукас пишеше върху плота на масата някакви изчисления, свързани с неговата нова служба в най-голямата фирма за недвижими имоти в Калифорния. Потапяше в кафето седмата си поред кифличка и наведен над една книга, жадно поглъщаше информацията относно създаването на Силиконовата долина: … една обширна ивица земя, превърнала се за период от трийсет години в най-стратегическата зона на високите технологии, наричана още Белия дроб на информационния свят. За този майстор на смяната на идентичността да си намери работа бе детска игра. Подготовката на новия му дяволски план го изпълваше с неописуемо удоволствие. Предната вечер в самолета, пътуващ от Ню Йорк, една статия, публикувана в Сан Франциско Кроникъл относно фирмата за недвижими имоти А&Х, бе привлякла вниманието на Лукас: вицепрезидентът без задръжки подлагаше закръглената си физиономия пред обектива на фотографите. Ед Хурт, Х от съкращението А&Х, беше неповторим в способността си да се изявява по време на интервюта и пресконференции, хвалейки безспирно огромния принос на своята фирма за икономическото развитие на областта. Мъжът, който от двайсет години насам преследваше сенаторския пост, никога не изпускаше официална церемония. Посредством традиционното си помпозно бръщолевене на официалното откриване той се подготвяше да даде старт на Лова на раци. Именно по този повод Лукас бе срещнал Ед Хурт.

Впечатляващият бележник с адреси и имена на високопоставени личности, посредством който Лукас сръчно поддържаше разговора с гореспоменатата личност, му донесе поста съветник на вицепрезидента, създаден специално за него. Механизмите на опортюнизма не криеха никакви тайни за Ед Хурт и договорът бе подписан още преди вторият човек във фирмата да преглътне една щипка от рак, богато напоена с майонеза, която също толкова щедро изцапа пластрона13 под смокинга.

Беше единайсет сутринта и само след един час Ед щеше да представи Лукас на своя съдружник, Антонио Андрич, президента на групата.

А-то от съкращението А&Х управляваше с желязна ръка във велурена ръкавица огромната търговска мрежа, която умело бе изплел с течение на годините. Вроденият усет към недвижимите имоти, неповторимото му усърдие към работата бяха позволили на Антонио Андрич да построи една огромна империя, в която работеха повече от триста агенти и почти още толкова юристи, счетоводители и асистентки.

Лукас се поколеба, преди да се откаже от осмата поред виенска кифличка, после щракна с пръсти и си поръча едно капучино. Дъвчейки края на черния си флумастер, той направи някаква справка в своя бележник и продължи да размишлява. Статистическите данни, които даде на информационния отдел на А&Х, бяха красноречиви.

Решавайки в крайна сметка да поеме още един шоколадов кроасан, той заключи, че е невъзможно да наема, продава или купува дори и най-малката сграда или парцел, намиращи се в долината, без да се договори за това с групата, която от снощи го бе наела на работа. Рекламната табела, носеща надписа „Интелигентните недвижими имоти“, му позволи да усъвършенства своя план.

А&Х беше чудовище с две глави, ахилесовата му пета се намираше точно там, където се съединяваха двете глави на хидрата. Достатъчно беше двата мозъка на организацията да дишат един и същ въздух, за да се задушат взаимно. В момента, в който Андрич и Хурт започнеха да си оспорват правото на управление, корабът щеше бавно да потъне. Бруталното крушение на империята А&Х бързо щеше да изостри апетита на големите собственици, предизвиквайки по този начин дестабилизация на пазара на недвижими имоти в една долина, където наемите лежаха в основата на икономическия живот. Ответните реакции на финансовите пазари нямаше да закъснеят и предприятията в областта щяха да бъдат бързо задушени.

Лукас провери още няколко данни, преди да започне разработването на основните си хипотези: най-възможната от тях беше, че много от предприятията нямаше да преживеят повишаването на своите наеми и падането на котировките им. Дори и тези песимистични изчисления на Лукас сочеха, че поне около десет хиляди души щяха да изгубят работата си. Една цифра, достатъчна да разруши икономиката на цялата област и да предизвика най-голямата емболия14, която някой някога си е представял. Тази на белия дроб на информационния свят.

Финансовите пазари, на чието моментно състояние на сигурност можеше да се равнява единствено перманентната им несигурност; милиардите, които се разиграваха на Уолстрийт по отношение на високотехнологичните предприятия, щяха да се изпарят само за няколко седмици и в резултат сърцето на страната щеше да получи един чудесен инфаркт.

— Глобализацията си има и добрите страни! — каза Лукас на сервитьорката, която този път му донесе топъл шоколад.

— Може би смятате с корейски продукт да почистите свинщините, които току-що сътворихте? — отвърна му тя, поглеждайки с недоумение изписаните върху масата цифри.

— Преди да изляза, ще изтрия всичко! — промърмори той, поемайки отново по пътя на мислите си.

Според някои трептенето на крилете на една пеперуда е достатъчно да породи циклон. Лукас щеше да докаже това твърдение в икономическата реалност. Кризата в Америка нямаше да се забави да обхване Европа и Азия. А&Х щеше да бъде неговата пеперуда; Ед Хурт — вибрирането на нейните криле, а пристанищните докове трябваше да се превърнат в сцена на триумфа му.

След като старателно заличи с вилица написаното върху плота на масата, Лукас излезе от кафенето. Забелязвайки на улицата крайслер кабриолет, той не закъсня да го отвори с един от многото си шперцове. На светофара задейства електрическия гюрук, който покри купето на автомобила. Слизайки по рампата на паркинга, в близост до новото си работно място, Лукас извади мобифона си. Той се спря пред пазача и приятелски му даде знак да изчака, докато завърши разговора си. С подчертано висок глас доверяваше на своя имагинерен събеседник, че е изненадал Ед Хурт да уверява една очарователна журналистка, че именно той е главата на групата, а неговият съдружник изпълнява ролята на краката! После избухна в смях, отвори вратата и подаде ключовете на младия мъж, който отбеляза, че патронът на ключалката му е повреден.

— Знам — каза Лукас с престорен вид. — Човек вече никъде не се чувства сигурен!

Пазачът, който бе запаметил почти всяка негова дума, го изпрати с поглед до централния вход на сградата. Той щеше да паркира автомобила като стар познайник… именно на него и на никой друг личната асистентка на Антонио Андрич поверяваше своя джип. След два часа слухът обхвана цялата сграда, от първия до деветия етаж, на улица Маркет Стрийт № 666, където се намираше престижното представителство на А&Х. Обедната почивка успя за малко да спре неговото разпространение. В 13 часа и 17 минути Антонио Андрич влезе побеснял в офиса на Ед Хурт. В 13 часа и 29 минути същият този Антонио излезе от офиса на съдружника си, затръшвайки вратата. От стълбището той се провикна: „Краката ще отидат да се отморят на терена за голф, а мозъкът трябва вместо тях да организира месечното събрание на търговските директори.“

Лукас отправи съучастнически поглед към пазача, когато отиде да вземе кабриолета си. Имаше среща със своя работодател чак след един час, тоест разполагаше с достатъчно време да се поразходи. Изпитваше страхотно силно желание да смени колата и за да паркира по своя си начин тази, която в момента караше, той се насочи към близкото пристанище.

* * *

София остави Рен при нейната фризьорка и обеща да дойде да я вземе след два часа — времето, през което трябваше да отиде и да изнесе лекция по история в Центъра за обучение на хора с нарушено зрение. Когато тя прекрачи прага на класната стая, учениците станаха.

— Без формалности, аз съм най-младата в този клас. Седнете, моля ви!

Събралите се ученици заеха местата си сред обичайния шум, съпътстващ всяко начало на урока, и София започна своята лекция оттам, откъдето бе спряла последния път. Тя отвори книгата с релефно писмо, поставена на бюрото й, и започна да чете. Обожаваше тази писменост, където думите се долавяха с края на пръстите, изреченията се формираха с няколко докосвания, а текстовете се раждаха под дланта на ръката. Тя ценеше високо тази амблиопна15 атмосфера, толкова тайнствена за онези, които си мислеха, че всичко виждат, макар че често им се случваше да останат слепи за толкова съществени неща. След часовете се качи в колата си и отиде да вземе Рен от фризьорския салон. После отново прекоси града, за да откара Жул от диспансера до доковете. Превръзката, която опасваше неговия крак, му придаваше вид на флибустиер16, а той от своя страна не скри гордостта си, когато София отбеляза тази подробност.