Преди да се качи в колата си, Лукас се обърна към София:

— Съжалявам за вашата приятелка.

Черният му шевролет се изгуби от погледа й няколко секунди по-късно на пресечката с Бийч Стрийт.

София не можеше да даде никакви обяснения на инспектора. Единствено някакво ужасно предчувствие, че ще се случи нещо лошо, я бе накарало да поиска всички клиенти на заведението да излязат навън. Пилгиц отбеляза, че нейните обяснения звучат малко елементарно на фона на случилото се и предвид броя на хората, които току-що бе спасила. Може би тя несъзнателно е подушила миризмата на газ, излизаща от окачения таван в кухнята. После Пилгиц гласно се ядоса на факта, че през последните няколко години заплетените досиета, където подсъзнателното играеше важна роля, имаха тенденция да се насочват към него.

— Предупредете ме, когато приключите с вашето разследване; искам да знам какво точно се е случило.

Остави я да напусне мястото на драмата, без да й задава допълнителни въпроси. София се качи в колата си. Предното стъкло беше пукнато по цялата дължина, а кафеникавата каросерия бе покрита със сив прах. По пътя към болницата тя срещна още няколко пожарни коли, които се бяха насочили към мястото на трагедията. Паркира своя форд, прекоси паркинга и влезе в сградата. Някаква сестра я посрещна и обясни, че Матилда е в интензивното отделение. София благодари на младата жена и седна на една от празните пейки в чакалнята.

* * *

Лукас изсвири два пъти с клаксона. Седнал в будката си, пазачът натисна бутона, без да отделя поглед от екрана: „Янките“ водеха убедително. Бариерата се вдигна и шевролетът с изгасени фарове се придвижи до края на алеята. Лукас свали стъклото и хвърли фаса от цигарата си. Остави колата на скорост и излезе от нея, оставяйки двигателя да работи. С един ритник по предната броня даде необходимата инерция на автомобила, достатъчна да се задвижи до края на кея и да падне във водата. С ръце на хълбоците, той с удивление гледаше сцената. Когато и последният воден мехур изчезна от погледа му, Лукас се обърна и радостен пое към паркинга. Една хонда с маслиненозелен цвят, изглежда, очакваше тъкмо него. Той разби ключалката, после отвори капака, измъкна оттам алармата и я захвърли надалеч. Седна в автомобила и не особено очарован, започна да разглежда интериора. После извади връзката с ключове и избра този, който му се струваше най-подходящ. В този момент моторът заработи.

— Една зелена „японка“, човек може да види какво ли не — промърмори той, отпускайки ръчната спирачка.

Лукас погледна часовника си, видя, че изостава, и го свери. Един бездомник, на име Жул, седнал върху купчина корабни въжета, повдигна рамене, гледайки потъващата кола. В този момент едно последно „бъл-бъл“ се чу на повърхността.

* * *

— Ще оживее ли?

Това бе третият път тази вечер, когато гласът на Лукас я караше да подскочи от изненада.

— Надявам се — отговори му тя, оглеждайки го от горе до долу, — но кой точно сте вие?

— Лукас. Съжалявам, но в същото време съм и очарован да се запозная с вас — каза й той, протягайки ръка.

За първи път София се почувства уморена. Тя стана и се насочи към машината за кафе.

— Вие искате ли?

— Не пия кафе — отговори Лукас.

— Аз също — каза му тя, взирайки се в монетата от двайсет цента, която държеше в ръката си. — Какво правите тук?

— И аз като вас — отвърна Лукас — съм дошъл да се информирам за нейното състояние.

— Защо? — попита София, прибирайки монетата в джоба си.

— Защото трябва да дам отчет и до настоящия момент в графата „жертви“ съм поставил цифрата „едно“, така че съм дошъл да проверя дали да запазя тази информация, или да я поправя. Обичам да предавам рапортите си навреме, изпитвам ужас от закъснението.

— И аз така си помислих.

— Ако бяхте приели поканата ми за вечеря, нямаше да се стигне дотук!

— Направи ми впечатление, че току-що споменахте за интуиция. Имате вид на човек, който е запознат с тези неща!

— Тя ще излезе от болницата късно вечерта. Една голяма готварска вилица може да предизвика големи щети, когато е забодена в човешка плът. Ще са им нужни часове, за да зашият раната, така че, докато чакаме, можем да отскочим до закусвалнята отсреща.

— Как може да ми правите подобно предложение точно сега!

— Както желаете, тогава ще чакаме тук; не е толкова удобно, но щом така предпочитате… и все пак жалко!

От няколко часа насам те седяха на пейката, обърнати с гръб един към друг, когато хирургът най-сетне се появи от дъното на коридора. Той не свали латексовите си ръкавици (винаги когато излизаха от операционната, хирурзите се освобождаваха от тях и ги хвърляха в поставените за тази цел кошчета). Матилда беше извън опасност. Артерията на крака й не беше засегната. Скенерът не откри никаква черепна травма. Гръбначният стълб бе непокътнат и имаше две фрактури без каквито и да било размествания. Едната на крака, другата на ръката и няколко по-леки наранявания. В момента я гипсираха. Усложнения бяха възможни, но лекарят бе оптимист. И все пак той пожела тя да остане неподвижна в продължение на няколко часа. Помоли София да предупреди близките й, че до сутринта не се разрешават никакви посещения.

— Смятайте го за направено — каза тя. — Освен мен тя няма други близки.

После даде на завеждащата отделението номера на своя пейджър. На излизане София мина покрай Лукас, без да го удостои с поглед. Информира го, че няма да му се налага да погасява глобата й. После излезе през въртящата се врата на интензивното отделение. Лукас я настигна на пустия паркинг в момента, в който тя се мъчеше да намери ключовете си.

— Ще съм ви благодарна, ако престанете най-сетне да ме плашите — му каза тя.

— Мисля, че не започнахме добре — поде отново Лукас с мек глас.

— Да започнем какво? — попита го тя.

Той се поколеба, преди да отговори.

— Да приемем, че понякога съм малко прям, но наистина се радвам, че вашата приятелка е на път да се оправи.

— Добре тогава, значи все пак споделяме нещо, което казахте днес — всичко е възможно! А сега ще бъдете ли така добър да ме оставите да си отворя вратата…

— А ще е възможно ли да споделим едно кафе… ако обичате?

София остана безмълвна.

— Лошо съвпадение! — продължи Лукас. — Вие не пиете кафе, и аз също! Може би един портокалов сок? В заведението отсреща предлагат отлични безалкохолни напитки.

— Защо имате толкова силно желание да утолите жаждата си в моята компания?

— Защото току-що пристигнах в града и не познавам никого. Живях съвсем самотен цели три години в Ню Йорк, и в това няма нищо оригинално. Голямата ябълка12 ме направи малко странен, но аз съм твърдо решен да се променя.

Тя наклони глава и втренчено погледна Лукас.

— Добре, започвам всичко отначало — каза той. — Забравете за Ню Йорк, за моята самота и за всичко останало. Не знам защо имам такова неустоимо желание да пия нещо с вас. В действителност питието въобще не ме интересува. Това, което искам, е да ви опозная. Ето, казах ви истината. Добре ще бъде от ваша страна, ако приемете предложението ми.

Жената погледна часовника си и се поколеба няколко секунди. После излезе и прие поканата му. Те пресякоха улицата и влязоха в Криспи Крим. Малкото заведение ухаеше на топли сладкиши. Една тава с щрудел току-що бе извадена от фурната. Те седнаха на маса, разположена до прозореца. София не яде нищо, само учудено гледаше Лукас. Той погълна седем щрудела за по-малко от две минути.

— Изглежда, от всички смъртни грехове чревоугодничеството най-малко ви плаши? — каза закачливо тя.

— Тези истории с греховете са толкова смешни… — отвърна той, облизвайки пръстите си. — Един ден без кифлички е по-лош дори от хубавото време!

— Не обичате ли слънцето? — учудено го запита София.

— Напротив, обожавам го! То предизвиква изгаряния и рак на кожата; мъжете умират от жега със стегнати около врата вратовръзки; жените са страшно притеснени от това, че гримът им може да се разтопи и потече. Всички в крайна сметка ще умрат заради климатиците, които ще направят дупка в озоновия слой; замърсяването на околната среда се повишава и животните умират от жажда, като тук няма да споменавам старите хора, задушаващи се от непоносимата жега. А, не, извинете ме! Слънцето въобще не е изобретение на този, който хората мислят, че го е създал.

— Имате странно схващане за нещата.

София се заслуша внимателно в думите на Лукас, когато той със сериозен тон й заяви, че човек трябва да бъде максимално честен, когато говори за злото и доброто. Словоредът му я заинтригува. Лукас на няколко пъти бе споменал злото пред доброто… а обикновено хората правеха точно обратното.

В този момент я осени една мисъл. Тя предположи, че той е Ангел проверител, дошъл да контролира нейната мисия. Често бе срещала подобни по време на по-маловажни операции. Лукас беше до такава степен провокативен, че колкото повече го слушаше, толкова повече тази хипотеза й изглеждаше вярна. Довършвайки своя девети щрудел, той заяви, че ще се радва да я види отново. София му се усмихна. Той плати и двамата излязоха.

На опразнения паркинг Лукас вдигна поглед към нея.

— Хладно е, но за сметка на това небето е прекрасно, нали?