Кери вдигна своята. Мислено отбеляза колко е мръсна, но се опита да не мисли за това. Приближи я до устни те си и отпи малка глътка. Алкохолът имаше вкус на силен дезинфектант. С невероятно усилие тя се сдържа да не го изплюе в грубото красиво лице на наемника. Усети бликналите сълзи, но ги възпря. Очите на мъжа подозрително се присвиха, а от това към скулите сякаш плъзнаха ситни бръчици.

— Не си пияч. Защо си дошла тук?

Кери се престори, че не разбира английски. Усмихна се, отново сложи ръката си върху неговата и сведе глава. Косата й се разпиля по голите рамене.

— Харесваш ми.

Той изсумтя безучастно и бавно затвори очи. Кери изпадна в паника. Уплаши се да не е припаднал.

— Хайде да тръгваме.

— Да тръгваме? Не мога, по дяволите! Обясних ти, че нямам време.

— Моля те! — повтори обезумяла Кери и облиза устни.

Мъжът впи мътен поглед в подканящите начервени устни. Сякаш едва сега замъгленото му съзнание възприе недвусмислената покана, съблазнителната поза, а и младостта на тялото, което му се предлагаше. Заоблените гърди, тъй близо до него, бързо-бързо се повдигаха и отпускаха под евтината дреха; нямаше откъде да знае, че причината е в страха на Кери, че мисията й ще се провали.

Не знаеше дали да се радва на страстта в очите му, или да се бои от нея. Мъжът потърка с ръка бедрото си и тя беше сигурна, че се кани да я докосне. Несъзнателните му жестове показваха засилващата се възбуда. Кери искаше точно това, но в същото време се и ужасяваше. Играеше си с огъня. Ако не внимаваше, нищо чудно да загуби контрол над ситуацията.

Все още разсъждаваше, когато той протегна ръка и я стисна за шията. Не бе подготвена и не успя да се предпази. Мъжът я свали от столчето и я притегли към себе си. Тя неволно се притисна към него, нещо твърдо опря в слабините й — навярно дръжката на пистолета.

Преди Кери да се осъзнае, устата на мъжа покри нейната в жадна, пламенна целувка. Бакенбардите му одраскаха нежната кожа около устните й, но усещането не беше неприятно. Инстинктивно се мъчеше да му се противопостави, но разумът надделя. Нали искаше да мине за проститутка, която си търси клиент. Не биваше да го отблъсква, рискуваше да събуди подозрение. Наложи си да се отпусне.

С мъка се сдържа да не се възпротиви, ала възбудата, обхванала мъжа, заплашваше да погълне и нея. Непознатият я атакуваше диво, страстно. Обгърна с ръце талията й и продължи да я целува, като я притегляше все по-близо до себе си, додето гърбът й се изви тъй болезнено, че тя едва си поемаше дъх.

Сякаш измина цяла вечност, докато отлепи устни от нейните и ги впи в нежната шия, пулсираща под напора на бушуващите противоречиви чувства. Кери неволно отметна глава назад и ето че вторачи очи във вентилатора, висящ от тавана. Гледката просто я зашемети. Перката се въртеше в бавни, стесняващи се кръгове и когато достигнеше центъра на този влудяващ вихър, заплашваше да избухне. Обхваналото я безсилие обаче й пречеше да откъсне очи и с това да предотврати експлозията.

Войникът плъзна ръце надолу. Едната смело галеше хълбока, а другата — гърдата й. Кери понасяше милувките, но вече се питаше дали ще събере достатъчно сили да овладее положението. Мъжът измърмори нещо толкова вулгарно, че тя цяла настръхна. Усети отново парещия допир на устните му, сетне дрезгав, натежал от вълнение шепот:

— Добре, мадам, вече имаш клиент. Горе ли ще се качим? Хайде, да не губим време.

Мъжът залитна, а Кери се притисна до него, за да запази равновесие.

— Отиваме у дома — каза тя на испански.

— У вас? — проточи озадачен непознатият.

— Да, да…

И без да му даде възможност да спори, Кери грабна една от брезентовите торби. Беше толкова тежка, че едва не й изкълчи ръката. С мъка я повдигна и преметна кожения каиш през рамо.

— Зарежи тия глупости. Мога и сам…

— Не!

Кери се наведе, за да вдигне втората торба, и забъбри на испански — объркано обяснение за това колко коварни били крадците и за вероятността оръжията да попаднат в ръцете на врага.

— Стига си дрънкала. Нищо не разбирам. По дяволите! Нямам време.

— Ще се върнем бързо.

Когато отново се наведе да му помогне да нарами последната торба, забеляза, че е заковал поглед в разтвореното деколте на роклята й. Изчерви се, но му се усмихна кокетно. Хвана се за него и притисна гърди към ръката му, както беше виждала да правят проститутките. Той безмълвно се подчини. Залитайки, взеха да си пробиват път през тълпата, изпълнила заведението. Пияният войник на няколко пъти се препъна и едва не я повали на земята, но по някакво чудо тя запази равновесие въпреки огромния товар. Непознатият бе преметнал през рамо двете торби, ала сякаш не усещаше тежестта им.

На крачка-две от вратата някакъв войник налетя на момичето и я стисна за ръката. Направи й неприлично предложение на испански. Кери поклати глава и разпери длан върху гърдите на наемника. Войникът беше готов да спори, но забеляза яростното проблясване в очите на съперника и благоразумно се отказа. Кери се поздрави за подходящия избор. Нейният «избраник» без съмнение всяваше ужас и у най-страховитите главорези. Докато излязат от кръчмата, повече никой не ги закачи.

Най-сетне се озоваха навън. Кери с радост и облекчение си пое дъх. Тропическият въздух беше влажен, но свеж. Проясни главата й. Искаше й се да изрече: «Слава Богу, всичко свърши.» Ала си даваше сметка, че трудностите тепърва предстоят. Отвличането на непознатия бе лесна работа в сравнение със следващата стъпка.

Довлече залитащия мъж до камиона, паркиран под гъстата сянка на бадемово дърво. Подпря го отстрани на каросерията и отвори вратата. Превозното средство, което някога бе принадлежало на търговец на плодове, сега носеше държавния герб. Кери качи на седалката мъртвопияния си спътник и затвори вратата, преди да е успял да падне. После погледна плахо през рамо и без да губи време, се зае с торбите. Една по една ги прехвърли в каросерията, сетне поспря за миг, колкото да пропъди слабостта, обхванала крайниците й. Очакваше да чуе изстрели, куршуми да пронижат тялото й. Та нали в Монтенегро първо стреляха, а след това задаваха въпроси.

Метна платнището върху торбите и се качи в кабината. Наемникът или не забеляза, че камионът принадлежи на редовната армия, или фактът не го интересуваше. Веднага щом Кери затвори вратата, той се нахвърли върху нея. Целуваше я с дива неутолена страст, сякаш дори бе успял да изтрезнее в кратките мигове, прекарани навън в хладната нощ. Бе дошъл тук, помамен от недвусмисленото обещание, изречено от тази невероятно красива млада жена, и нямаше да я остави да му се изплъзне. Изпиваше устните й, галеше тялото й, тръпнеше в очакване да разпали и у нея изгарящото го желание.

— Моля те — прошепна тя и лекичко отблъсна ръцете му.

— Какво има?

— Имай търпение. Отиваме у дома. Ето, тръгваме.

Кери бръкна в джоба си и извади ключа. Запали двигателя, като се мъчеше да не обръща внимание на мъжа. Той я хапеше по врата, изричаше някакви думи, долепил устни току до ухото й. Сетне впиваше зъби в кожата й, простенваше при всеки нов отказ.

Когато за миг успя да се изтръгне от желязната прегръдка, младата жена направи ловка маневра и ето че потеглиха. Зад тях паянтовата сграда на кръчмата сякаш вибрираше от шумния смях и гърмящата музика. Противно на опасенията си Кери не чу нито викове, нито стрелба.

Изкушаваше се да прекоси града на загасени фарове, но реши, че ще събуди излишни подозрения. Та нали караше военен камион. Освен това съществуваше опасност да налети на някоя дупка или неразчистени купища развалини. Включи фаровете. Те осветиха ограбените магазини, порутените къщи — все следи от безсмислената жестока война. Дори в тъмното столицата представляваше жалка гледка.

Часове наред Кери бе обмисляла как да се измъкне от града. Трябваше да мине през някой от контролно-пропускателните пунктове. След дълго проучване бе се спряла на най-оживения с надеждата проверката там да стане по-бързо.

Още веднъж се опита да повтори наум всички етапи от своя план, ала трудно успяваше да се съсредоточи. Кой знае дали под влияние на алкохола, или просто помамен от щедрите обещания, мъжът на седалката до нея все тъй мърмореше, че не разполага с време, но продължаваше да я целува страстно по шията и гърдите. Все по-настойчиво галеше краката й, плъзгаше ръце по извивката на ханша. Всяко докосване я караше да потръпва, а и да се пита дали ще успее да го държи на разстояние, когато изтрезнее напълно.

— Моля, господине — промълви плахо и за пореден път лекичко го отблъсна.

Наближаваха контролно-пропускателния пункт. Кери отби встрани и спря. Бръкна под седалката, където беше скрила горнището на униформата и шапката, които откри в камиона, и подкани своя спътник:

— Моля те, облечи това.

— Какво каза? — премигна глупаво той, като не даде да се разбере, че е забелязал колко гладко Кери изрече думите на английски.

Момичето метна дрехата на раменете му. Очевидно щеше да му бъде твърде тясна, но важното бе часовият да види офицерския чин, избродиран на ръкава. Успя да му нахлупи и шапката, докато той се бореше с презрамките на роклята й.

— Хубава работа! — промърмори отвратена тя и ги намести обратно. — Та ти си истински звяр!

Внезапно си припомни, че трябва да се държи като проститутка, свикнала да се отнасят с нея по този начин, затова побърза да сложи ръка на брадясалата му буза и се усмихна. Надяваше се, че жестът й е пълен с похотливи обещания. Обясни му на мелодичен испански, че е развратно прасе, като се постара думите й да прозвучат гальовно. Запали двигателя и приближи към наскоро поставената бариера. Пред тях имаше две коли. Часовият като че ли отдавна спореше с шофьора на първата и навярно с радост щеше да посрещне военния камион.